№ 2473
гр. София, 05.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност, срещу определение № 261930 от
21.07.2022г. по т.д. 700/2020г. по описа на СГС, ТО, VI– 2 с-в, с което съдът е
оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение
на определение № 263657 от 07.07.2021г. по същото дело, с което съдът е
осъдил „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, да заплати
по сметка на СГС дължимата по делото държавна такса по предявения иск по
чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН в размер на сумата 9 378 352,40 лв. Жалбоподателят
поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен. Излага при предявяване
на иска да са били налице, както процесуална легитимация за синдиците, така
и правен интерес от търсената с иска защита. Сочи определението, с което
производството по делото е прекратено, да е мотивирано единствено с
обявяването на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН за противоконституционна.
Поддържа последното да е осъществено в хода на производството, като
решението на Конституционния съд има действие само занапред и не може да
има за последица присъждане на държавна такса в тежест на ищеца, защото
това би означавало на решението да се придадат последици, каквито законът
не предвижда. Излага неправилно да е определена дължимата по делото
държавна такса с доводи съдът да не е съобразил, че производството по
1
делото е прекратено преди на ищеца да е връчен писмения отговор на
ответниците за становище. Сочи макар с исковата молба да е определил цена
на иска в посочения от съда с обжалвания съдебен акт размер, да е бил лишен
от възможността с допълнителна искова молба да доуточни искането си и/или
да измени иска. Поддържа да е сторил това с молбата си по чл. 248 ГПК,
именована жалба, и съдът да е следвало да съобрази цената на иска да е
посочената последна такава от 18 682 800 лв., по която дължимата държавна
такса е в размер на 747 312 лв., а не определената от съда 9 378 352,40 лв. По
изложените доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като
съдът приеме, че ищецът не дължи заплащане на държавна такса в хипотезата
на прекратено производство по делото по поддържаните в жалбата доводи,
евентуално дължимата държавна такса да бъде определена в размер на сумата
747 312 лв.
Ответниците по жалбата, „Прима ленд пропърти“ ЕООД и „Прима
консулт индъстри“ ЕООД, в предоставения им срок за писмен отговор не
депозират такъв и не вземат становище по жалбата.
Съдът при дължима проверка приема сезиралата го жалба за допустима
като подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – определение по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото определение за разноските.
Първоинстанционното определение е допустимо – постановено след
надлежно сезиране с искане от страна за изменение на определението по
разноските.
Определението е правилно по следните мотиви:
Видно от преписката по т.д. 700/2020г. по описа на СГС, VI -2 състав,
същото е образувано по подадена искова молба от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с предявен иск по
чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. С исковата молба ищецът е посочил цената на
предявения иск да е 234 458 810 лв.
С разпореждане от 27.08.2020г. съдът е изпратил преписи от исковата
молба на ответниците по спора. Последните са депозирали писмен отговор на
19.10.2020г.
С определение № 260862/21.10.2020г. съдът е постановил на основание
чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК да спира производството по делото.
2
С определение от 17.06.2021г. съдът е възобновил производството по
делото и върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
С определение № 263657/07.07.2021г. съдът на основание чл. 71 ГПК,
вр. чл. 60а, ал. 2 ЗБН е осъдил „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, да заплати по сметка на СГС дължимата по делото държавна
такса по иска в размер на сумата 9 378 352,40 лв.
С обжалвания съдебен акт – определение № 261930/21.07.2022г. съдът
по сезиралата го молба по чл. 248 ГПК е отказал да измени определението си
от 07.07.2021г. за разноските.
Определението е правилно по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 73, ал. 3 ГПК държавната такса се внася с
предявяване на искането до съда, като приложен към исковата молба
документ за внесена държавна такса е част от изискванията за нейната
редовност и за даване ход на делото – чл. 128, т. 2 ГПК. Последното правило
търпи изключение само в предвидените в закон случаи, какъвто е изрично
уреден с нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН, която предвижда, че по иск по ал. 1 и в
производство по обжалване не се събира предварително държавна такса от
лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН/синдиците в случая/. Ако искът бъде уважен,
следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът
бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
При стриктно приложение на последната норма, която не е обявена за
противоконституционна, съдът с обжалваното определение при
прекратяването на производството по разглеждания иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1
ЗБН, е постановил, че държавната такса следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД и осъдил банката
да заплати дължимата държавна такса по сметка на СГС.
Изложените доводи по жалбата за действието на решението на
Конституционния съд № 8/2021г., с което нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН е
обявена за противоконституционна, са относими към допустимостта и
правилността на определението за прекратяване на производството по делото
по разглеждания иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, което е влязло в сила и не може да
бъде преразглеждано от настоящия състав на съда, но нямат отношение към
правилността на определението в частта за разноските, което е обосновано
само от крайния изход на спора – прекратяването на производството по иска
3
по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН.
Налице е константна и непротиворечива съдебна практика, съобразно
която в случай на прекратяване на делото по причина на липса на правен
интерес/недопустимост на иска с оглед разпоредбата на чл. 74 ГПК
държавната такса отново би била дължима и то от предявилият искането до
съда ищец.
В този смисъл е и съдебната практика по постановените по реда на чл.
290 ГПК по аналогични искове решение № 60131/15.12.2021г. по т.д.
2676/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 60158/03.12.2021г. по т.д.
763/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 60167/22.12.2021г. по т.д.
1284/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 601329/26.11.2021г. по
т.д. 1828/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и др.
По изложените доводи съдът намира поддържаната първа група доводи
по сезиралата го частна жалба за неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията по частната жалба за неправилно
определен размер на дължимата държавна такса по делото.
Предвид нормата на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по искова молба се събира държавна такса в
размер на 4 на сто върху цената на иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1-во ГПК цената на иска се
определя от ищеца. Въпрос за цената на иска може да бъде повдиган от съда
или от ответника, когато счетат посочената от ищеца цена за неточна, но по
делото няма данни за определена от съда действителна цена на иска в друг
размер от сочения от ищеца. Не се е развила и процедура по чл. 70, ал. 3 ГПК,
а сочената от ищеца цена на иска е обоснована от изложените с исковата
молба доводи средства на банката в размер на общо 234 458 810 лв. чрез
поредица от сделки да са послужили за закупуването на процесните имоти,
включително са поддържани твърдения за занижаване на оценките на
извършени апорти като част от редицата сделки, предвид на което и правилно
първоинстанционният съд е възприел сочената от самия ищец цена на иска с
исковата му молба за определяне на дължимата от последния на основание чл.
71 ГПК държавна такса.
Изложените с жалбата доводи за потенциални права на ищеца да
уточнява исканията си до съда и да изменя цената на иска нямат отношение
4
към правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като същите не са
упражнени от ищеца до приключване на производството по делото с
връщането на исковата молба с определението на съда от 17.06.2021г.
Недопустими са извършени след последната дата по прекратено производство
искания за изменение на предявения по делото иск, дори да бяха заявени
такива, предвид на което и същите, в случая заявени оплаквания по молбата
по чл. 248 ГПК, не могат да имат сочената от жалбоподателя последица –
изменение чрез намаление на цената на иска.
Предвид горните доводи на съда изводите на двете инстанции съвпадат
и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По тези мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261930 от 21.07.2022г. по т.д.
700/2020г. по описа на СГС, ТО, VI– 2 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5