№ 22
гр. Ямбол, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600048 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ОС-Ямбол е образувано по депозирана въззивна
жалба от Р.А. С. от гр. Ямбол чрез служебно назначения и защитник -
адвокат П. М. от АК-Ямбол, против Присъда № 10/ 02.02.2022 год.,
постановена по НОХД № 41/2022 год. по описа на РС- Елхово.
С атакуваната присъда жалбоподателката - подсъдима Р. С. е
призната за виновна в това, че на **********г., около 10.00 ч., в
гр.********, обл.Ямбол, на кръстовището на ул."********" и улица
"**********, е отнела чужди движими вещи- пари в банкноти на стойност
135.00 лева, от владението на собственика им Т.А.Д. от гр.********, без
негово съгласие, с намерение противозаконнно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29 , ал.1, б."а" и б."б" от НК като
на С. е наложено в условията на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК
наказание от ЕДНА година „лишаване от свобода", което да се търпи при
1
първоначален "строг" режим.
Със същата атакувана присъда решаващият съд е постановил
веществените доказателства- пари в банкноти на обща стойност 20 лева ,
след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собственика им Т.А.Д..
Във въззивната жалба на подс. С. се навеждат доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт както
и доводи за явна несправедливост на наложеното от страна на ЕРС
наказание. Настоява се въззивната инстанция да постанови решение, с
което да измени атакуваната първоинстанционна присъда като намали
размера на определеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода” ,
съобразявайки в пълнота всички смекчаващи отговорността и
обстоятелства.
В съдебно заседание въззивникът Р.С., редовно и своевременно
призована, не се явява, но чрез служебно назначения и защитник - адвокат
поддържа изцяло въззивната жалба. Настоява се въззивната инстанция да
намали размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" като
съобрази явно занижената степен на обществена опасност на деянието-
касае за престъпно посегателство на 120-130 лева, което като стойност е
значително под минималната за страната работна заплата. Пледира се от
защитата, че е явно несправедливо да се търпи ефективно наказание от 1
година "лишаване от свобода" за престъпление с такъв размер на
посегателство.
Представителят на ОП - Ямбол счита въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна и
обоснована. Настоява се оспорваната присъда да бъде потвърдена като не
страдаща от сочените във въззивната жалба пороци.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с
доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата по делото, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите
от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
2
Фактическите положения, приети за установени са правилни и се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата
на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в
изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно
осъществено както от обективна, така и от субективна страна на престъпно
деяние по чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и б."б"
НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от
фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след
служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че
приетото за установено от фактическа страна не се оспорва от страните,
както и че първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава
27-ма от НПК, с признаване на фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт от страна на подсъдимата, се присъединява изцяло към
изводите на РС-Елхово досежно безспорно установеното от фактическа
страна, поради което и същото не следва да се преповтаря.
При така установената фактическа обстановка, проверяващата
инстанция прави следните правни изводи:
Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на
решаващия съд, че от събраните по делото доказателства може да се
направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна вмененото и от РП-Ямбол обвинение и в
този смисъл правилно и законосъобразно подс. Р.С. е призната за
виновна по повдигнатото и поддържано от РП-Ямбол обвинения.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Осъществено е съставомерно деяние с правна квалификация по чл.196,
ал. 1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК от страна на
подсъдимата Р.С., т. к. на ********** г. в гр.*******, обл.Ямбол, около
10.00 ч. , на кръстовището на ул."**********" и ул."**********", е отнела
чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 135.00 лева, от
владението на собственика им Т.А.Д. от гр. *******, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив.
3
От обективна страна на първо място е безспорно авторството на
престъпното деяние -видно от свидетелските показания на пострадалия
Т.Д., кореспондиращи със свидетелските показания на Директора на
помощното училище в гр. Елхово Д.Г. и тези на Х.М. - служител в РУ на
МВР-Елхово, тримата разпознават в лицето на младото момиче, отнело
портфейла на пострадалия от инвалидната му количка, след кратък
разговор между двамата, именно подсъдимата Р. С.. Последната не
отрича съпричасност към вмененото и престъпление като подробно
обяснява неговия механизъм. В този смисъл свидетелските показания на Д.,
Г. и М. са в кореспонденция и еднопосочност със самопризнанията на
подс.С., депозирани в хода на съкратеното първоинстанционно съдебно
следствие, в специалната процедура по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
От обективна страна няма спор и касателно механизма на
осъществяване на деянието - самопризнанията на подс. С., депозирани в
хода на съкратеното съдебно следствие в тази връзка, са взаимно
допълващи се и в логична последователност със свидетелските показания
на пострадалия Т. Д. и на Р.П., собственик на аптеката в центъра на гр.
Елхово, посетена от пострадалия и подсъдимата, непосредствено преди
престъпното деяние. Механизмът на деянието се изяснява по категоричен и
несъмнен начин и от свидетелските показания на полицай Х.М. и на
директорката на помощното училище Д. Г. , които макар и косвени ,
допълват в логична връзка показанията на свидетелите - очевидци Д. и П. и
са еднопосочни с обясненията на подсъдимата, депозирани по реда на чл.
371, т.2 от НПК в хода на специалното производство по реда на Глава 27-
ма от НПК. В този смисъл е несъмнено и безспорно, че на
инкриминираната дата **********г. , около 10.00 ч, пострадалият Т.А.Д.
посещава аптека, находяща се на ул. "**********" № ** в гр. Елхово ,
собственост на фармацевта Р.П.- свидетел по делото. Пострадалият е
инвалид и се придвижва с помощта на инвалидна количка. В този момент в
аптеката се намира и подс. Р.С.. След като си купува лекарства,
пострадалият се насочва към изхода на аптеката, а подс.С. му помага да
излезе. Пострадалият потегля по ул. "********" към кръстовището с
ул."**********", където е застигнат от подсъдимата. Р.С. иска от
пострадалия пари- подс.С. е видяла в аптеката , че той има пари в
портмонето си , което е оставил в коша на инвалидната количка. Към
4
момента на деянието общата сума в портфейла на свид. Д. възлиза на 140
лева - в различни банкноти. Пострадалият отказва да даде пари на
подсъдимата, след което тя взема портмонето му от коша на инвалидната
количка, отваря го и прибира сумата от 135 лева в различни банкноти.
Портмонето ведно с останалата банкнота с номинал от 5 лева подс. С.
изхвърля в намиращ се на близо контейнер за смет и се отдалечава от
кръстовището на бегом. Веднага след тези действия на подсъдимата,
пострадалият Д. търси съдействие от Директора на ЦСОП-
Елхово/помощното училище/, т. к. смята, че извършителката на кражбата,
която не познавал може би е ученичка именно в това училище. Директорът
на помощното училище - свид. Г. по описанието , което и дава пострадалия
преценява , че крадеца вероятно е Р.С., която обаче не е ученичка в
повереното и помощно училище. Свидетелката Г. се обръща незабавно за
помощ към свид. Х. М., който намира подсъдимата и провежда с нея
беседа, в хода на която тя признава за извършената кражба.
От обективна страна е безспорно, че част от откраднатата сума пари
е възстановена на пострадалия - сумата от 20 лева подс. С. предава на
свид. Х. М. с Протокол за доброволно предаване от **********г./л.47, ДП/.
Останалите откраднати пари, според обясненията на подсъдимата, вероятно
са изпаднали , когато е тичала отдалечавайки се от мястото на
престъпното деяние. Именно такова обяснение за липсващата сума пари
дава подс. С. и в хода на полицейската беседа , проведена с нея от страна
свид. М., служител в РУ на МВР- Елхово.
Както законосъобразно и правилно приема решаващият съд в
контролирания съдебен акт, от обективна страна е безспорно, че подс.С. е
осъществила деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б."а" и б"б" от НК. Видно от приложената по делото справка за
съдимост /л.14-л.35, ДП/, въззивницата- подсъдима С. е осъждана 29 пъти ,
с влезли в сила съдебни актове за периода 09.07.2003 г. до **********1г.
Както правилно и законосъобразно приема първонстанционният съд,
значение за правната квалификация на осъщественото от подс.С.
процесно престъпно деяние имат общо седем осъждания, групирани с два
отделни влезли в сила съдебни акта в производство по кумулация по
смисъла на чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, а именно :
5
- Определение № ********** г., постановено по ЧНД № ******** г. на
ЕРС, с което на подс.С. е определено общо наказание от ДВЕ години
"лишаване от свобода", което да се изтърпи при първоначален "строг"
режим, увеличено на осн. чл. 24 от НК на 2 години и 2 месеца
"лишаване от свобода" за групиране на наказанията на подс.С., които са и
наложени с влезли в сила съдебни актове по НОХД № ******** г. на РС-
Елхово, по НОХД № ******** г. по описа на РС-Елхово, по НОХД №
******** г. по описа на РС-Елхово и по НОХД№******** г. по описа на
РС-Елхово, което определение е влязло в сила на ********** г., а
наказанието е изтърпяно от подс. С. на **********г.;
- Определение № ********** г., постановено по ЧНД № ******** г. на
РС- Елхово, с което на подс.С. е определено общо наказание от ОСЕМ
месеца "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг"
режим , за групиране на наказанията, които са наложени на подс.С. с
влезли в сила съдебни актове , постановени по НОХД № ******** г. на РС-
Елхово и по НОХД № ******** г. на РС-Елхово, което определение е
влязло в сила на ********** г., а така определеното на С. общо наказание
е изтърпяно на **********г.;
Седмият релевантен за правната квалификация на осъщественото от
подс.С. престъпление съдебен акт се явява Определение № ********** г.,
постановено по НОХД № ********г, вл. в сила на **********1г., с което на
Р.С. е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода" при
първоначален "строг" режим за осъществено престъпление по чл. 196, ал.1,
т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.Това наказание е
изтърпяно на **********г.
Изложените по горе факти дават аргументи на въззивната инстанция
да приеме, че правилно решаващият съд в контролирания съдебен акт е
квалифицирал престъпната деятелност на подс.С. и по б."а" и по б."б" на
чл.29, ал.1 от НК - несъмнено е , че се касае за налично осъждане за
тежко умишлено престъпление от общ характер , за което е наложено
наказание е за повече от 1 година "лишаване от свобода" без
приложение на условното осъждане по смисъла на чл. 66, ал.1 от НК
както и налични няколко осъждания/ повече от три/ на "лишаване от
свобода" ефективно, без приложение на нормата на чл. 66, ал.1 от НК .
6
Законосъобразен е изводът на решаващият съд , че от изтърпяването на
наказанията на подс.С., наложени и по горепосочените 7 на брой съдебни
акта, релевантни към правната квалификация на процесното деяние като
"опасен рецидив" по чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" НК, не е изтекъл
предвидения в нормата на чл.30, ал.1 от НК ПЕТ годишен срок,
изключващ приложението на чл.29, ал.1 НК.
Като обоснован и правилен се преценява изводът на контролирания
съд, че от субективна страна престъплението е осъществено от
подсъдимата умишлено с форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата
безспорно е предвиждала и разбирала, че в резултат на нейните действия
ще се достигнат целените и търсени общественоопасни последици - да
се осъществи трайна фактическа власт върху неправомерно придобитите
чужди движими вещи и те да се своят като свои собствени.
Касателно наложеното наказание :
За осъщественото от въззивницата- подсъдима Р.С. престъпление с
правна квалификация по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б."а" и б."б" от НК материалната норма предвижда наказание
“лишаване от свобода” от ДВЕ до ДЕСЕТ години. Решаващият съд при
индивидуализацията на наказанието обосновано и законосъобразно е взел
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието,
жертва на което е уязвим член на обществото ни - възрастен човек в
неравностойно положение, който се движи с помощта на инвалидна количка
, а от друга страна е съобразил и високата лична обществена опасност на
дееца предвид многобройните осъждания на подсъдимата, извън
съставомерните седем на брой влезли в сила съдебни актове, определящи
престъпната и деятелност като "опасен рецидив". Несъмнено е налице
трайна престъпна воля и упоритост за осъществяване на престъпления , а
ефективно изтърпените наказания " лишаване от свобода" не са изиграли
търсения превантивен и възпитателно- възпиращ ефект .
От друга страна правилно и обосновано решаващият съд е отчел и
съобразил при отмерване на наказанието на подс.С. несъмнено
добросъвестното и процесуално поведение- самопризнанията на С. в ранния
етап на разследването са с основен принос за разкриване на обективната
истина и това е дало аргументи на първоинстанционния съд да го
7
отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Този
извод на първостепенния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Правилно и обосновано като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени както ниската стойност на предмета на престъпното
посегателство- пари в общ размер от 135 лева , както и обстоятелството, че
част от откраднатото е възстановено доброволно от дееца- Р.С. е върнала
сумата от 20 лева.
Изложеното дава основание на проверяващата инстанция да приеме,
че правилно, обосновано и законосъобразно, първоинстанционният съд е
наложил на подс.С. наказание в условията на чл. 58а , ал.4, вр. с чл.55, ал.1,
т.1 от НК - несъмнено са налице както многобройни, така и изключително
смекчаващи нейната отговорност обстоятелства. Като законосъобразно и
справедливо определя въззивната инстанция отмереното наказание от
ЕДНА година "лишаване от свобода", наложено на подс.С. -
контролираният съд е наложил наказание с една година под законовия
минимум, възведен в нормата на чл. 196, ал.1, т.1 от НК. Така отмереното
наказание се преценява от въззивната инстанция като обективно и
справедливо, относимо към характера на престъпното деяние и завишената
обществена опасност на деянието и дееца.
Правилно и законосъобразно е постановено ефективно изтърпяване
на наказанието от 1 година "лишаване от свобода" като е определен
първоначален "строг" режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС-
Р.С. е осъждана многократно на "лишаване от свобода" за осъществени
престъпления от общ характер , което изключва приложението на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК , а по смисъла на ЗИНЗС се
явява деец с рецидивна затворническа деятелност - не са изтекли 5 години
от изтърпяването на последното ефективно търпяно от С. наказание
"лишаване от свобода".
Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на
защитата на подс. С.- твърди се недооценяване от страна на решаващият
съд на събраните и проверени доказателства , които сочат на осъществено
деяние при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, което според защитата следва да доведе до налагане на по-
ниско по размер наказание "лишаване от свобода". въззивната инстанция
8
по-горе в изложението си имаше повод да отбележи, че решаващият съд е
анализирал в детайли наличните доказателства и правилно и
законосъобразно ги е преценил при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимата, отмервайки справедливо по размер наказание с приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал.1 ,т.1 от НК. Съобразени са както
безукорното процесуално поведение на подс.С., така и ниския размер на
предмета на престъпното посегателство. Налагането на наказание с по-
нисък размер би било необосновано и твърде снизходително, което пък не
би допринесло за търсения възпитателно- възпиращ и превантивен ефект за
да се реализират целите на генералната и специална превенция на закона.
Водим от гореизложеното въззивният съд намира ,че атакуваната
присъда като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА, ПРАВИЛНА , ОБОСНОВАНА и
ПОСТАНОВЕНА ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА
следва ДА СЕ ПОТВЪРДИ, а въззивната жалба КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНа - да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Ето защо и на осн. чл. 338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/02.02.2022 г., постановена по
НОХД № 20222310200041/2022 год. по описа на Елховския районен
съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10