Решение по дело №259/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 727
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20223630100259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. ***, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630100259 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ш. Ш. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 49, вх. 1, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес:
гр. ***, ул. “***” 109, ет. 2, к. 23, чрез адв. С.Т. от ШАК срещу П. Д. П., ЕГН **********,
М. Д. П., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 17, вх. 1, ап. 1 и
Ж. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 15, вх. 3, ет. 6, ап. 65,
тримата със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” 9-13, ет. 3, к. 32, чрез адв. Б. Б. от ШАК.
Ищцата твърди, че през 2015 г. чрез сделка, обективирана в Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 199, том 3, peг. № 5646, дело № 551 от 08.07.2015
г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на действие ШPC, вписан в СлВп е дв.вх. №
4906, вх. № 4937 от 08.07.2015 г., акт № 58, том 14, дело № 2637/2015 г., парт. книга т.
129897 /като във въпросния нотариален акт ищцата била записана в акта с фамилно име М./
придобила, следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
83510.660.664, с площ от 172 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18 - 52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления
имот: гр. ***, ул. „***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ 83510.660.77;
ПИ 83510.660.663; ПИ 83510.660.62; ПИ 83510.660.80 и ПИ 83510.660.22, ведно с
изградените в имота сгради: - сграда с идентификатор № 83510.660.664.2, със застроена
площ от 15.00 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда
с идентификатор № 83510.660.664.3, със застроена площ от 50.00 кв.м., брой етажи - 1, с
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение.
Ищцата сочи, че тримата ответници били съсобственици, първите двама въз основа
на сключен от тях договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.11.2006 г., а
първият и третият по силата на наследствено правоприемство от Д.П.М., ЕГН **********,
на съседния поземлен имот с идентификатор № 83510.660.80 по КККР на град ***, с
административен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6.
1
В исковата молба излагат, че след покупката на имота установила, че постепенно
първият ответник започнал да премества поставените от него ламарини като граница между
двата имота и да навлиза навътре в местото й. Сочи, че след разговор с продавачката, от
която купила имота - М.Х.Ф., установила, че от няколко години започнала тази практика на
първия ответник. Именно поради това, предходната собственичка, която била самотна
възрастна жена, опитала да трасира имота си и да спре тези действия, като също ангажирала
инженер - геодезист. При трасирането ответникът П. П. не бил съгласен с маркираната
граница между двата имота, и не пожелал да бъде поставена трайна ограда, поради което Ф.
предпочела да се разпореди с имота си, като го продаде, т. к. не желаела проблеми с
ответника П..
Твърди, че през 2015 г. със Заповед № РД - 25 - 456 от 23.03.2015 г. на кмета на
Община *** бил изготвен Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване
/ПУП - ПРЗ/, съгласно който имота на Ф. /УПИ XII - 1244/ е разделен на два нови парцела
/УПИ XII - 663 и УПИ XVII - 664/. Вторият имот бил закупен от ищцата, която през 2016 г.
започнала строително-ремонтни работи, свързани с изграждане на жилищна сграда в имота.
Във връзка с този строеж и подготовката на строителните книжа, ищцата констатирала, че
собствениците на ПИ с идентификатор № 83510.660.80 били навлезли в дворното й място с
няколко метра. Тъй като отношенията на ищцата с първият ответник, който приоритетно
обитавал съседния имот, били много добри тя провела разговори с него за това да извикат
правоспособно лице, което да трасира имота и да се установи с точност къде следва да бъде
поставена границата, респективно оградата между двата имота, за да нямат междусъседки
спорове. Сочи, че ответникът П. не отрекъл обстоятелството, че има нализане в нейния имот
и изразил съгласие, след заснемане на двата имота /ПИ с идентификатор № 83510.660.664 и
ПИ с идентификатор № 83510.660.80/ да освободи частта от имота й, която неправомерно
заградил с ламарини и др. движими вещи.
Ищцата излага, че по силата на така постигнатата договорка през м. юни 2020 г.
възложила на геодезист да трасира имота, при което било установено, че ответниците са
навлезли в нейния имот с 10.2 метра. Бил изготвен протокол за трасиране, означаване и
координиране на имотните граници на ПИ № 85310.660.664 по КККР на гр. ***, който П.
като заинтересовано лице отказал да подпише, като изразил несъгласие с констатираните
квадратните метри, тъй като според него те били 1 - 2 кв.м. Сочи, че още докато вещото лице
- инж. С.С., трасирало имота помолила П. да премести ламарините и другите движими вещи,
разположени в границите на нейния поземлен имот, като вид ограда и да и предаде
владението на спорните квадратни метри.
Ответникът П. обаче отказал, с мотива, че трябвало да се допита до останалите
съсобственици на имота, че не такова лице - геодезист, а комисия от общината *** следвало
да констатира най - обективно с колко е навлизането в съседния имот.
Ищцата твърди, че със заявление вх. № 94-00 - 3080 от 13.07.2020 г. и последвало
Заявление вх. № 94-00- 3080-001/08.09.2020 г. отправила искане до Община ***, за
съдействие относно възникналия спор за границата между двата поземлени имота. С Писмо
№ 94-00-3080 от 25.10.2020 г., издадено от кмета на Община *** и било отговорено, че
общината не е надлежният орган във връзка със спора, който е от частно - правен характер и
се решава по съдебен ред.
Твърди, че с нотариална покана с peг. № 5102, том 1, акт № 198 от 19.07.2021 г. на
Нотариус - Й.С. с peг. № 717 на НК, с район на действие PC - ***, отново поканила първият
ответник, да уредят доброволно отношенията си.
Във връзка с отправената покана, П. П. възложил на друг геодезист да трасира
неговия имот, за да се убеди, че действително толкова са квадратните метри от имота на
ищцата, които владее неправомерно. Вещото лице, ангажирано от П., констатирало същото
навлизане от страна на ответниците в имота на ищцата, а именно с 10.2 кв.м., но и това
заключение не било прието.
2
На 06.08.2021 г. ответникът П. се е явил лично в кантората на горецитирания
нотариус, като представил писмен отговор, в който вече твърдял, че той със съпругата си и
сестра си са собственици на претендираните от Х. 10.2 кв.м., тъй като още родителите му от
1967 г. ги били владяли и не следвало те да предават владението им на Х..
Ищцата сочи, че това неотговаряло на истината, защото ответникът П. никога трайно
не бил живял в този имот, а вторият и третият ответник изключително рядко посещавали
този имот. Имотът бил занемарен и в него били разположени множество движими вещи,
като нямало трайно изградена ограда между дата имота. Също излага, че предходната
собственичка на имота, никога не е била дезинтересиларана от тези кв.м., като последната
преди да продаде имота също била ангажирала вещо лице, за да го трасира и да няма
спорове относно квадратурата на парцела й. При извършеното замерване било установено
неправомерното навлизане в имота й от ответниците, но същите доброволно са отказали
предаването на владението на 10.2 кв. м., и препятствали тяхното ползване от собственика, в
която хипотеза се намирала и тя, тъй като това поведение на ответниците я възпрепятствало
пълноценно да владее имота си и да изгради в собственото си место ограда между двата
имота.
Ищцата твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба,
ответниците не били предали владението на 10.2 кв.м. от имота й, като всички средства за
уреждане на спора извънсъдебно били изчерпани.
С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, по силата на което
на чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците П. Д. П., М. Д. П. и Ж. Д. П. да й предадат
неоснователно владяната от тях незастроена част от 10.2 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 83510.660.664 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин и шестдесет точка шестстотин шестдесет и четири/ с площ от 172 кв.м. - /сто
седемдесет и два квадратни метра/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД - 18 - 52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления
мито: гр. ***, ул. „***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ 83510.660.77;
ПИ 83510.660.663; ПИ 83510.660.62; ПИ 83510.660.80 и ПИ 83510.660.22. Претендира и
направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищцата, редовно призована, се явява
лично и с упълномощен представител – адв. С.Т. от ШАК, като поддържат исковата молба и
молят съда да уважи предявеният искове след направеното изменение в съдебно заседание.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви
в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна, чрез
процесуалният им представител – адв. Б. Б. от ШАК е депозиран писмен отговор, към който
са приложени писмени доказателства, като считат предявеният иск за неоснователен и
недоказан. В отговора последният признава факта, че тримата ответници са собственици на
имот XVI-1246 в квартал 91-Б по регулационния план на гр. ***, представляващ имот с
идентификатор № 83510.660.80 по КККР - гр. ***, с адрес: гр. ***, ул „***“ № 6, придобит
от съпрузите П. П. и М. П. - 4/6 ид.ч., на основание покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт, вписан в СлВп-*** вх. № 8377 от 24.11.2006 г., акт 74, том XXIV, а П. П. и
Ж. П., които са брат и сестра, са придобили през 2000 г. по наследство по 1/6 ид.ч. поземлен
имот с идн. 83510.660.80 по КККР - гр. ***. Оспорва като неистина твърденията на ищцата,
че „След покупката на имота ищцата установила, че постепенно първият ответник започнал
да премества поставените от него ламарини като граница между двата имота и да навлиза
навътре в местото на ищцата, както и че след разговор с продавачката, от която ищцата
купила имота - М.Х.Ф., установила, че от няколко години започнала тази практика на първия
3
ответник. Именно поради това, предходната собственичка, която била самотна възрастна
жена, опитала да трасира имота си и да спре тези действия, като също ангажирала инженер -
геодезист.“ и че „Ответникът П. не отрекъл обстоятелството, че има навлизане в нейния
имот и изразил съгласи, след заснемане на двата имота /ПИ с идентификатор №
83510.660.664 и ПИ с идентификатор № 83510.660.80/ да освободи частта от имота на Х.,
която неправомерно заградил с ламарини и др. движими вещи“, както и твърденията, че:
„ответниците владеят неправомерно спорните 10,20 кв.м.“, „ответникът П. никога трайно не
е живял в този имот, а вторият и третият ответник изключително рядко са посещавали този
имот. Същият е занемарен и в него са разположени множество движими вещи, като няма
трайно изградена ограда между дата имота, този на ищцата и на ответниците“ и „че
ответниците слагали ламарина от 2015 г. насам“. Счита за неоснователно твърдението в
исковата молба относно приложението на чл. 200 от ЗУТ във връзка с чл. 19 от ЗУТ. В
същото време твърди, че ищцата не е придобила правото собственост върху спорните 10.20
кв., тъй като нито тя, нито праводателката й М.Х.Ф., били собственица на процесиите 10.20
кв.м., както и нито ищцата, нито праводателката й са владели през последните повече от 50
г. описани в исковата молба 10.20 кв.м. Заявява, че праводателите на ответниците
придобили процесиите 10,20 кв.м. на основание покупко-продажба, извършена с нотариален
акт № 165 от 04.11.1967 г. Същевременно релевира и второ оригинерно основание за
придобиване правото на собственост по давност на процесното място с площ от 10.20 кв.м.
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 г.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват лично, а изпращат
упълномощен процесуален представител - адв. Б. Б. от ШАК, който поддържа отговора на
исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен изцяло. В представени по делото писмени
бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
Във връзка с направеното изменение на иска на основание разпоредбата на чл. 214 от
ГПК съдът в съдебно заседание допусна изменението, в посочения от процесуалния
представител на ищцата смисъл.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 199, том 3,
peг. № 5646, дело № 551 от 08.07.2015 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на
действие Pайонен съд – ***, вписан в Службата по вписванията е дв.вх. № 4906, вх. № 4937
от 08.07.2015 г., акт № 58, том 14, дело № 2637/2015 г., партидна книга том 129897, ищцата
Ш. Ш. Х. придобила от М.Х.Ф. следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор
№ 83510.660.664, с площ от 172 кв. м., с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „***“ № 4 А,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване -
ниско застрояване до 10 м. с построен в него гараж с идентификатор № 83510.660.664.1, със
застроена площ от 20 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение – хангар, депо, гараж, при
граници на поземления имот: ПИ 83510.660.77; ПИ 83510.660.663; ПИ 83510.660.62; ПИ
83510.660.80 и ПИ 83510.660.22. Ищцата Ш. Ш. Х. в посочения нотариален акт е записана с
фамилното име М., като видно от Декларация за идентичност на лице с различни имена
ищцата е декларирала, че посочените имена са нейни.
Представена по делото е Заповед № РД - 25 - 456 от 23.03.2015 г. на кмета на Община
***, от която става ясно, че е одобрен проект за Подробен устройствен план - план за
регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/, съгласно който имота на М.Х.Ф. /УПИ XII – 1244/ е
разделен на два нови парцела - УПИ XII-663 и УПИ ХУП – 664, както и че компетентният
орган е посочил, че се одобрява ПУП-ПРЗ при условията на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ - без да се
спазват нормите по ал. 1 на чл. 19 от ЗУТ.
От приложената по делото Обяснителна записка от Градски народен съвет –
4
Коларовград от 18.06.1962 г. става ясно, че проекта за дворищна регулация на кв. 34 по
плана на Коларовград е утвърден със Заповед № 3726 от 1958 и според този проект към
парцел IV 1245 и 1246 в кв. 34 по плана на Коларовград, собственост на П. М. Д., Т.Й.К. и
Й.Т.К. се предават по регулационен ред дворни места със съседни дворища, както следва:
придадените към парцел IV- 1246, 1245 места: 19 кв. м. общинско към улицата и 1 кв. м. от
дворище пл. № 1248, които са платени от собствениците на парцел IV-1246, 1245 в кв. 34 по
плана.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит чрез дарение № 165, том 4, дело № 1054 от 04.11.1967 г. на ***ски народен съдия,
П. М. Д. подарява на Д.П.М. недвижим имот, представляващ 1/2 ид. части от двуетажна
паянтова жилищна сграда в гр. *** със застроено и незастроено дворно място от 239 кв. м.,
съставляващо дворище план. № 1246 в квартал 34 по плана на града, което дворище по
новия регулационен план на града е включено в съсобствен парцел IV-1245, 1246,
включващо се собствено място от 141 кв. м., а парцела урегулиран ще съдържа 226 кв. м.
По делото е приложен Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот,
извършена чрез ГОНС - гр. *** № 100, том 4, дело № 1167 от 11.07.1978 г. на Районен съдия
при ШРС, по силата на който Д.П.М., в качеството на купувач придобива следния
недвижим имот: 106.5 кв. м. дворно място, представляващо част от съсобствения на
продавача и купувача парцел IV-1246 в кв. 91 по плана на гр. ***.
От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 3, том 1, peг. № 75, дело № 21 от 05.10.1998 г. на Нотариус с peг. №
024 на НК, с район на действие ШРС, вписан в СлВп с № 124, том 13 от 05.10.1998 г. става
ясно, че Д.П.М. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, представляващ 1/2 ид. части от паянтова къща, стопанска постройка, както и дворно
място, в което са построени от 280 кв. м., съставляващо парцел ХVI-1246, квартал 91Б по
плана на гр. ***, при граница улица, парцели №№ I-1247, II-1248 и ХII-1244.
Въз основа на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 105, том
VII, peг. № 22170, дело № 1216 от 24.11.2006 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на
действие Pайонен съд – ***, вписан в Службата по вписванията е вх. № 8377 от 24.11.2006
г., акт № 74, том 24, дело № 5600/2006 г., партидна книга том 45107 Д.П.М. продава на
ответника П. Д. П. собствените си 4/6 ид. части от следния недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот с площ 283 кв. м. в урбанизирана територия гр. ***,
представляващ имот ХVI-1246 в квартал 91Б по плана на гр. ***, с идентификатор за имота
№ 83510.660.80, при съседи: 83510.660.61, 83510.660.62, 83510.660.76 и 83510.660.22, ведно
с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 49.00 кв. м. с
идентификатор № 83510.660.80.1 и избено помещение с площ от 20 кв. м.
Съдът констатира от представена по делото Справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. ответниците П. Д. П., М. Д. П. са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 04.11.1977 г.
От удостоверение за наследници Изх. № 724/04.03.2022 г. на Община *** е видно, че
Д.П.М. е починал на 28.11.2007 г. и оставил за наследници низходящите си П. Д. П. /син/ и
Ж. Д. П. /дъщеря/.
От заключението на съдебно-техническа експертиза става ясно, че площта на имот с
идентификатор № 83510.660.664 по актуалната КККР на гр. *** е с площ 172 кв. м., а имот с
идентификатор № 83510.660.80 по актуалната КККР на гр. *** е с площ 283 кв. м., като
действително владяната площ от собствениците на имот с идентификатор № 83510.660.664 е
166 кв. м., а действително владяната площ от собствениците на имот с идентификатор №
83510.660.80 е 315 кв. м. Също така, вещото лице заключава, че претендираната реална част,
която представлява част от имот 83510.660.664, а се владее от собствениците на имот с
идентификатор № 83510.660.80 по актуалната КККР на гр. *** е с площ 9.6 кв. м. Експерта
посочва, че с оглед изготвяне на експертизата е осъществил оглед и измервания на място в
5
имотите. В съдебно заседание при приемане на заключението дава допълнителни пояснения
във връзка с фактическото състояние на място.
Прието по делото е заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза.
Експерта посочва, че площта и конфигурацията на процесния имот по плановете на гр. *** е
следната:
Първият план, в който е включен процесния имот, е план на кв. 186в по плана на гр.
***, одобрен със заповед № 128/07.07.1924 г. /приложение 1/, като по този план на
територията на имот с идентификатор 83510.660.80 по КККР на гр. *** са заснети два
имота: имот с пл. № 25 с измерена графично площ 242 кв. м., за който е отреден парцел II-
25, включващ и част от имот с пл. № 24 и имот с пл. № 26 с измерена графично площ 141 кв.
м., за който е отреден парцел XV-26, включващ и части от съседни имоти, както и че няма
данни за прилагане на улична и дворищна регулация по този план.
Следващият план, в който попада процесния имот, е общия регулационен план на гр.
***, одобрен със заповед № 3726/24.06.1958 г. на Министъра на Комуналното стопанство,
благоустройството и пътищата /приложение 2/. По този план процесният имот попада в кв.
34 по плана и включва имот с пл. № 1246 с графично измерена площ 240 кв. м. и имот с пл.
№ 1245 с графично измерена площ 138 кв. м. За двата имота е образуван парцел IV-1246,
1245 в кв. 34 по плана, с графично измерена площ 226 кв. м., като в парцел IV-1246, 1245 са
включени: 141 кв. м. от имот 1246; 62 кв. м. от имот 1245; 1 кв. м. от имот 1248 и 22 кв.м.
общинско място към улицата. Също така експерта сочи, че 99 кв. м. от имот 1246 са
придадени към парцел V-1247, а 76 кв. м. от имот 1245 са придадени към парцел III-1243,
1244.
С нотариален акт № 100 от 1978 г., Й.Т.К. е продал собственото си място, включено в
парцел IV-1246, 1245 на другия съсобственик Д.П.М..
Съгласно обяснителната записка от Градски народен съвет - Коларовград, от
18.06.1962 г. е удостоверено, че придадените към парцел IV- 1246, 1245 места: 19 кв. м.
общинско към улицата и 1 кв.м от дворище пл. № 1248 са платени от собствениците на
парцел IV-1246, 1245 в кв.34 по плана.
Със заповед №1252/27.06.1973 г. на Министъра на архитектурата и
благоустройството е одобрен регулационния план на ж.к. „Гривица“, по който процесният
имот попада в очертанията на парцел VII - „Администрация и магазини“ в кв. 91 по плана.
Имотът е попълнен като имот с пл. №1246 /приложение 3/ с графично измерена площ 235
кв.м.
С акт за непълнота и грешки от 03.01.1975 г. по чл.86 от ППЗТСУ, издаден от отдел
„Архитектура и градоустройство“ към ***ски градски народен съвет /приложение 4/ и
заповед № 306/23.04.1975 г. на Председателя на ***ски градски народен съвет /приложение
5/, границите на имот с пл. № 1246 са поправени съгласно приложената регулация.
Поправката е нанесена с кафяв цвят на плана /приложение 3/, а площта, образувана от
нанесения в кафяв цвят имот, е 236 кв. м. Частта от имот с бивш пл. № 1246, която е била
включена като придаваемо място в парцел V-1247 по предходен план, не е изчертана като
част от поправения имот.
Със заповед № РД-25-199/28.03.1996 г. на Кмета на Община *** е одобрен
застроителен и регулационен план на ж.к. „Гривица“, гр. *** /приложение 6/. Имотът е
заснет като имот с пл. № 1246 с графично измерена площ 283 кв. м. За него е образуван по
имотните граници парцел XVI-1246 в кв. 91б по плана. Експерта установява, че по този план
не са образувани придаваеми места.
Със заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***. Имотът е нанесен като имот с идентификатор
83510.660.80 по КККР на гр. *** с площ 283 кв. м.
Експерта посочва, че по плана на кв. 186в по плана на гр. ***, одобрен със заповед №
128/07.07.1924 г. /приложение 1/, процесният имот е представлявал част от територията на
6
имоти с пл. № 25 и пл. № 26, като границите им са заснети като кадастрални граници по
трайно съществуващите на място огради, сгради и други трайни знаци. Не установява също
данни за прилагане на регулацията.
По общия регулационен план на гр. ***, одобрен със заповед № 3726/24.06.1958 г. на
Министъра на Комуналното стопанство, благоустройството и пътищата /приложение 2/,
процесният имот е включвал част от територията на имоти с пл. № 1246 и пл. № 1245.
Границите им са заснети като кадастрални граници по трайно съществуващите на място
огради, сгради и други трайни знаци.
С акт за непълноти и грешки от 03.01.1975 г. по чл. 86 от ППЗТСУ, издаден от отдел
„Архитектура и градоустройство“ към ***ски градски народен съвет /приложение 4/ и
заповед № 306/23.04.1975 г. на Председателя на ***ски градски народен съвет /приложение
5/, границите на имот с пл. № 1246 са поправени съгласно приложената регулация, което е
извършено при действалия от 1958 г. до 1973 г. регулационен план.
Експерта сочи, че дворищната и уличната регулация по плана от 1924 г. не са
прилагани по отношение на процесния имот. Заснетите граници на имота са запазени без
промяна до заснемането им в следващия план от 1958 г. Дворищната и уличната регулация
по плана от 1958 г. са прилагани, за което е издаден акт за непълноти и грешки от 03.01.1975
г. по чл. 86 от ППЗТСУ, издаден от отдел „Архитектура и градоустройство“ към ***ски
градски народен съвет /приложение 4/ и заповед № 306/23.04.1975 г. на Председателя на
***ски градски народен съвет /приложение 5/.
Вещото лице с оглед преценка състоянието на имота по кадастралната карта,
приложения план и съществуващите на място огради е изготвило комбинирана скица
/приложение 7/. Вещото лице в открито съдебно заседание посочва, че комбинирана скица е
извършена изцяло по приети геодезически мерки, като всички планове, които е ползвал от
1958 г., 1973 г. и от 1986 г. са изработени в съответна координатна система. На тях са
нанесени така наречените „координатни кръстове“, които ги има нанесени в съответната
система и в комбинираната скица, като те се нанасят на квадрати през 10 см. и когато е
известна координатната система, са известни и точните координати на тези кръстове.
Вещото лице заяви, че ако единият план е в едната система, другият в друга, няма никакъв
проблем да бъдат осъвместени в една и съща система, тъй като в случая със специализирана
софтуерна програма за геодезически нужди, след въвеждането на съответните параметри се
извършва трансформирането на картите в необходимата координатна система. От
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза става
ясно, че по плана от 1958 г. границите на имота на ответниците съвпада с границите на
ответниците към днешна дата.
Разпитан по искане на ищцата в хода на съдебното производство е свидетелят Б.А.М..
Свидетелят излага в разпита си пред съда, че неговият е имот с номер 660.62, както и че е
съсед по имот с имота на ищцата и с имота на ответниците. Заявява, че му е известно
ищцата, че е заявявала претенции за мястото на ответниците. Свидетелят посочва при
предявяване на комбинирана скица /приложение № 1/ от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че между неговия имот и имота на ответникът П. П. има
стара мрежа, която не е местена, както и че ответникът П. П. направил другата половина на
оградата до тоалетната. Имало мрежа, но той излял бетонна плоча 60 см. и забил колчета до
половината, като на старото място изградил нова ограда.
От показанията на свидетеля П. П. се установява, че познава предходния собственик
на имота на ищцата, като ходил два пъти до имот й с оглед извършване на заснемане и
трасиране на имота – през 2007 г. и през 2009 г., както и няма преместване на оградата и че
не е изследвал имотните граници от плана през 1958 г. В разпита си заявява следното:
„Оградата си беше същата. На цялата граница между двата имота имаше поставена ограда,
която е телена. Запознах се с кадастралната карта, която е действала към 2007 г. С
предходните кадастрални и регулационни планове за тези два имота от 1973 г. 1996 г. и
7
2005 г. също се запознах. М. ми даде скица по плана от 1973 г. и по плана от 1996 г.“.
Свидетелят С.С. излага, че познава страните по делото, тъй като извършвал
геодезически услуги по молба на ищцата преди две, три години. В разпита си заявява, че:
„Ш. искаше да си сложи ограда. Трябваше да набия точките на оградата и къде да се сложи
мрежата. Оказа се, че едната от границите навлиза в имота на въпросният господин, който
беше преди малко, казва се П.. Спряхме до там, защото нямаше как да влезем в чуждия
имот. С другите граници на имота нямаше проблеми. Това беше инфарктното място, където
трите имота се събират и от двата имота трябваше да навлязат в имота на П.. …. Аз извадих
от общината данни, където имаше влезли в сила планове за промяна на регулацията,
извършени преди тези хора да закупят мястото и да започнат да строят. Тези планове, които
са влезли в сила, съм ги отразил на място. Границите са същите и по кадастрална карта.
Изследвал съм имотите и след това пристъпих към трасиране. В имотът на П. имаше някаква
мрежа, която беше сложена, даже не беше укрепена както трябва. Имаше храсталаци, даже
трябваше да ги поразчистят малко, за да мога да мина да трасирам границите.“.
Разпитана по искане на ответниците в хода на съдебното производство е свидетелката
М.М.. Свидетелката излага в разпита си пред съда, че познава ответницата М. П., както и
свекър и свекърва й, а ищцата Ш. Х. не я познава, понеже живее на ул. „***“ № 2 от
шестдесет години, както й е известно, че ответниците П. и М. П.и притежават имот с номер
660.80, в съседство на нейния имот. В разпита си заявява следното: „В двора на П. и М.,
както го помня от едно време, има една външна тоалетна с циментова пътека, има навес,
огнища и къща. Този навес към днешна дата мисля, че го няма. Тоалетната съществува. Те
гледаха кокошки, мисля че там си варяха и компотите.“ Свидетелката при предявяване в
съдебно заседание на комбинирана скица /приложение № 1/ от заключението на вещото лице
по съдебно техническата експертиза посочва, че: „ Имот с номер 660.80 е на П. и М.....
Тоалетната се намира, като влезете от входната врата на имота на П. и М. се намира в
дъното на парцела, навесът беше в дясно. Граничи с имота на новите съседи. Аз не ги
познавам. М. я познавам. Тя ми е съседка отдавна. Тя не е стопанисвала имота, живееше на
друго място и в крайна сметка продаде и имота. … Аз не ги познавам новите собственици.
Граница, където е тоалетната и където беше навеса, там имаше ограда, телена със стълбчета.
От както аз помня, оградата не е премествана. По цялата граница между двата имота имаше
телена ограда. М. е познавам, тя никога не е предявявала претенции към имота на П. и Д.. П.
непрекъснато ходи в имота. Неговото хоби е да поправя телевизори и разни електроуреди. С
това се занимава, когато е в имота. М. и тя посещава имота. Не мога да кажа с точност, но
може би два пъти в седмицата. И. и Д. живееха в имота. П. и М. се грижиха за тях, когато се
разболяха. Не съм чувала М. да иска част от имота на П.. Винаги са били в много добри
отношения. Родителите на М. живееха на ул. „Генерал Скобелев“, в друг имот. В имота на
М. живееха нейните родители.“.
Разпитан в хода на съдебното производство свидетелят К.М.Р. излага, че неговият
имот е с номер 660.51, а на ответниците П. и М. П.и имот с номер 660.80, както и че
оградата към имота на ищцата е с дървени колове, с някакви железа, с мрежа до някъде, като
между имота на ищцата и имота на ответниците няма неоградена част. Свидетелят Р.
посочва, че от 48 години живее в този имот и оградата откакто я помни, не я променяна,
както и познавал родителите на ответника П. – И. и Д.. Свидетелят посочва при предявяване
на комбинирана скица /приложение № 1/ от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че: „Тоалетната е в триъгълника образуван между имот с номер
660.80 и имот с номер 660.62, в средната част на образувания триъгълник. В този
триъгълник е тоалетната и навеса, в дясно от тоалетната, близост до имот с номер 660.664.
Може и да е влизал в зеленото триъгълниче на приложението. Д. и И. гледаха кокошки,
отстрани до този навес имаше постройка за животните. Там, където гледаха животни, трябва
да е влизал в зеленото триъгълниче. Навесът беше три, четири метра. Отглеждаха зеленчуци
преди една година. П. ги сееше в дясната част от тоалетната. От дясната страна мисля, че
8
има едно дръвче. … П. всеки ден е в имота. Той поправя телевизори, цялата махла се
обръща към него. М. идва два, три пъти в седмицата. Леля И. беше болна. Когато почина
чичо М., П. я гледаше. Ж. идваше по-рядко. По физиономия познавам М...... Според мен не
са местени, тези неща са там. До гаража си има разни работи.“.
От показанията на свидетеля С.К.З. се установява, че познава ответниците П. и М.
П.и от средата на 2005 г., а от 2010 г. е техен зет, както и че имат имот в кв. „Гривица“, в
който живеел дядото на съпругата му, като ответника П. го гледал, понеже бил възрастен и
не можел да се обслужва. В разпита си заявява, че: „В дворното място има външна тоалетна,
която е изградена от камък и тухла и е доста стара. Тоалетната си е там от първия път,
когато отидох в имота, до настоящият момент. Под самата тоалетна има септична яма. В
близост до тоалетната има телена ограда, с дървени стълбчета и ламарини, вече поизгнили
във времето. Към тази граница имаше стара постройка - навес, който след смъртта на дядо
М. беше рухнал. Дядо П. предприе възстановяване на имота. Стопанисваше къщата, измаза
я и смени покрива, разчисти двора от старата постройка и подмени дограмите. От както
знам имота, границата не е местена, категорично. В двора има плодни дръвчета и асми.
Преди това дядо П. гледаше и зеленчуци, но здравословното му състояние през последните
една, две години не позволява да се занимава с това.“. Свидетелят при предявяване в
съдебно заседание на комбинирана скица /приложение № 1/ от заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза посочва, че: „Имот с номер 660.80 е на П., тоалетната
се намира в триъгълника между двата имота с номера 660.80 и 660.62. Между къщата и
тоалетната има пътека от камък и бетон. Тоалетната се намира в триъгълника, очертан с
червено и т. 3-т. 4. Червеното е границата между двата имота - телената ограда. На метър от
границата може би е тоалетната. Разстоянието е много малко. Навесът беше в широката част
на триъгълника, като попада и в част от триъгълника оцветен в зелено. Мога да разчитам
геодезически карти. До навесът, който вече не съществува, личеше, че са гледани животни
назад във времето. Когато аз съм ходил, не съм виждал животни, но преди това са гледани.
До предното лято П. отглеждаше зеленчуци. .... На границата между парцела на П. и парцела
на Ш., освен мрежа има и ламарини. Има също дървени гредички, метални части.“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Б.А.М., П. П. П., М.К.М., К.М.Р., С.К.З. и С.Н.С.; от приетите като писмени
доказателства по делото: Копие от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ 199, том 3, peг. № 5646, дело № 551 от 08.07.2015 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с
район на действие ШРС, вписан в СлВп с дв.вх. № 4906, вх. № 4937 от 08.07.2015 г., акт №
58, том 14, дело № 2637/2015 г., парт. книга т. 129897; Копие от скица на ПИ № 15 - 593039
от 07.07.2020 г., издадена от СГКК - гр. ***; Копие от Заповед № РД - 25 - 456 от 23.03.2015
г. на кмета на Община *** за ПУП-ПРЗ; Копие от Протокол за трасиране, означаване и
координиране на имотните граници на ПИ № 83510.660.664 по КККР на гр. *** от
25.06.2020 г.; Копие от писмо № 94 - 00 - 3080 от 05.10.2020 г., издадено от Община ***;
Копие от нотариална покана с peг. № 5102, том 1, акт № 198 от 19.07.2021 г. на Нотариус -
Й.С. с peг. № 717 на НК, с район на действие PC - ***; Копие от констативен протокол с вх.
peг. № 5805 от 06.08.2021, акт № 25, том 1 с удостоверяване на отговор по нотариална
покана с per. № 5805, том 2, акт 25 от 06.08.2021 г. на Нотариус - Й.С. с peг. № 717 на НК с
район на действие PC - ***, ведно с даден отговор на покана; Копие от Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 105, том 7, peг. № 22170, дело № 1216 от
24.11.2006 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на действие ШРС, вписан в СлВп с вх.
№ 8377 от 24.11.2006 г., акт № 74, том 24, дело № 5600/2006 г.; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 3, том 1, peг. № 75, дело № 21 от
05.10.1998 г. на Нотариус с peг. № 024 на НК, с район на действие ШРС, вписан в СлВп с №
124, том 13 от 05.10.1998 г.; Копие от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот извършена чрез ГОНС - гр. *** № 100, том 4, дело № 1167 от 11.07.1978 г. на Районен
9
съдия при ШРС; Копие от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
дарение № 165, том 4, дело № 1054 от 04.11.1967 г. на ***ски народен съдия; Копие от плана
на град ***, одобрен със Заповед № РД - 25-199/1996 г., издадена от Община ***; Копие от
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0007387/09.12.2021 г., издадена от отдел „МД и
ТБО” при Община ***; Декларация за идентичност на лице с различни имена, Документи за
заплатена държава такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Обяснителна записка от Градски народен съвет - Коларовград от 1962 г.,
Скица № 335 от 13.VI.1963 г., издадена от ГСНС-Коларовград; Адвокатско пълномощно,
Данъчна фактура за платено адв. възнаграждение, както и от заключенията на изготвената в
хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Относно претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма
осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт
върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява
тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда
успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без основание.
Досежно обекта на ревандикация:
Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални
части от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 9.6 кв.м. от незастроената
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83510.660.664 с площ от 172 кв. м. - /сто
седемдесет и два квадратни метра/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД - 18 - 52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления
мито: гр. ***, ул. „***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ 83510.660.77;
ПИ 83510.660.663; ПИ 83510.660.62; ПИ 83510.660.80 и ПИ 83510.660.22.
По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за
собствеността:
От материалите по делото и по-конкретно от Нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 199, том 3, per. № 5646, дело № 551 от 08.07.2015 г. на Нотариус с peг.
№ 222 на НК, с район на действие ШPC, се доказа, че ищцата е придобила собствеността на
имот с идентификатор № 83510.660.64 по КККР - гр. ***, с адрес: гр. ***, ул „***“ № 4.
Доказа се и няма спор по делото, че тримата ответници П. Д. П., М. Д. П. и Ж. Д. П.
са съсобственици на имот XVI-1246 в квартал 91-Б по регулационния план на гр. ***,
представляващ имот с идентификатор № 83510.660.80 по КККР - гр. ***, с адрес: гр. ***, ул
„***“ № 6. Същият е придобит от първите двама ответници П. П. и М. П., които са
съпрузите - 4/6 ид. части, на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № 105, том VII, peг. № 22170, дело № 1216 от
24.11.2006 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на действие Pайонен съд – ***, вписан
в Службата по вписванията е вх. № 8377 от 24.11.2006 г., акт № 74, том 24, дело №
5600/2006 г. А ответниците П. П. и Ж. П., които са брат и сестра, са придобили през 2000 г.
по наследство по 1/6 ид. части, общо 2/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор №
83510.660.80 по КККР - гр. ***.
За да обосноват правото си на собственост върху обсъжданата незастроена част от 9.6
10
кв. м. от недвижим имот, възразявайки срещу наличието на първата предпоставка,
необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответниците се позовават на изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва
два елемента – фактическо упражняване на това право /владение/ и изтичане на определен
период от време.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение
да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на
фактическата власт на лицето /лично или чрез другиго/ върху вещта. Владението трябва да
бъде постоянно /фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта/, да е
непрекъснато /да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС/, да е
несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява
на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята
съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на
собственост/. Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, т.
е. да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е
предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията на
разпитаните свидетели П. П., М.М., К. Р., С.З. и С.С., които са последователни, конкретни и
безпротиворечиви, депозирани и като свидетели, незаинтересовани от изхода на настоящото
дело, както и частично от показанията на Басри Мехмед /доколкото същият се явява
заинтересован от изхода на делото, тъй като видно от скиците, приложени по двете съдебно-
технически експертизи, част от спорното място попада в неговия имот/, се установи, че от
1967 г. и към днешна дата ответниците и техните праводатели са владели имота в едни и
същи граници. Оттогава, никой от ответниците, както и никой от техните праводатели, не е
премествал границите на собствения си имот, нито на съседния процесен имот. Гласните
показания на свидетелите установиха, че ответниците и техните праводатели ползват имота
в границите от 1967 г. без тези граници да са променяни. Оградата се състои от дървени
колове /гради/, мрежа и ламарини, които стоят на границата между двата съседни имота
отпреди 1967 г., както и че в процесното място е имало навес и кокошарник, като в навеса са
съхранявани дърва и други вещи от праводателите на ответниците и от самите тях, а в
кокошарника са отглеждани кокошки.
От заключението на съдебно-техническата и допълнителна съдебно-техническа
експертизи, които се кредитират като обективно и компетентно дадени, съдът приема, че
дворищна и улична регулация по плана от 1924 г. не са прилагани по отношение на
процесния имот, а границите на процесните имоти са се запазили непроменени, нанесени в
кадастралния план и по плана от 1958 г., както и, че между 1924 г. и 1958 г. не са уреждани
смети по регулация и има придаваеми места, но не е бил прилаган плана от 1924 г.
Дворищна и улична регулация по плана от 1958 г. са прилагани, за което е бил издаден Акт
за непълноти и грешки от 03.01.1975 г. по чл. 86 от ППЗТСУ, издаден от отдел
„Архитектура и градоустройство“ към ***ски градски народен съвет /Приложение № 4/ и
Заповед № 306/23.04.1975 г. на Председателя на ***ски градски народен съвет /Приложение
№ 5/. По този план от 1958 г. е съществувал имот, който е бил с бивш номер 1245, който е
бил разпределен, като една част от него, т. е. южната е била включена към сегашен имот с
идентификатор 83510.660.664, т. е. южната част от бившата територия на имот 1245 е бил
включен като придаваемо място към тогава образуваният парцел III, за имоти 1243 и 1244. В
11
момента тази територия попада в територията на имот с идентификатор № 83510.660.664.
Северната част на бившия имот 1245 е била включена към придаваемо място към парцел IV,
образуван за имоти 1246 и 1245, който по сегашната актуална кадастрална карта е включен в
територията на имот с идентификатор № 83510.660.80. Това е конкретно имотът, който е
бил разпределен към двата процесни имота по предходен план. Доколкото границите на
имота на ответниците, определени през 1958 г. съответстват на границите към днешна дата
и в тези граници ответниците и проводателите им са владели собствения си имот, точно
поради тази причина при действието на плана от 1973 г. е бил съставен цитирания Акт за
непълноти и грешки /Приложение № 4/ и Заповедта към съответния акт за непълноти и
грешки /Приложение № 5/, като двата акта са съставени по плана от 1958 г. Установено е, че
при действието на този план е извършвано прилагане на дворищната и уличната регулация.
Собствениците на сегашния имот с идентификатор: 83510.660.80 са приложили съответните
документи и въз основа на това са попълнили актуалните граници по плана от 1974 г., което
е указано на Приложение 3, като изменението е нанесено върху плана от 1974 г., тъй като
заявителите, както се вижда и от Приложение № 4 са подали заявлението от 30.04.1974 г., а
според експерта тогава собствениците на съответните имоти са установили, че не са им
попълнели тези придобити придаваеми места в кадастралния план и са поискали от
общинска администрация да ги попълни, представяйки документ за заплащането им.
Следователно процесното място от 9.6 кв. м. е било включено в имота на ответниците
през 1958 г., а през 1974 г. е съставен акт за непълноти и грешки, поради което процесното
място от 1958 г. винаги е било част от имота на ответниците. За това свидетелства и
обстоятелството, че границата не е била променяна през периода от повече от 50 години.
Т. е., в случая налице е обективния и субективния признак на владението. Тъй като
владението е осъществявано и фактическия му състав е завършен по отношение на
праводателите на ответниците - Д. М. П. от 04.11.1967 г. на основание Нотариален акт за
дарение № 165 и от 11.07.1978 г. на основание Нотариален акт за покупко-продажба по
отношение на съпругата му. А след 2000 г., респ. 2006 г. процесните 9.6 кв. м. се владеят от
тримата ответниците, като на основание наследствено правоприемство по чл. 82 от ЗС през
2000 г. – по 1/6 ид. части от П. П. и Ж. П., а П. П. и М. П. – по 4/6 ид. части на основание
покупко-продажба, извършена с Нотариален акт № 105 от 24.11.2006 г.
Придобиването на правото на собственост по давност на процесното място с площ от
9.6 кв. м. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС е с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение
в продължение на повече от 10 г. Процесното място от 9.6 кв. м. е било включено в имота на
ответниците през 1958 г., а през 1974 г. е съставен акт за непълноти и грешки, поради което
процесното вмясто от 1958 г. винаги е било част от имота на ответниците. За това
свидетелства и обстоятелството, че границата не е била променяна през период от повече от
50 години.
Съдът намира за доказани твърденията на ответната страна, че имота е бил придобит
по давностно владение, респективно, че ищцата и праводателката й са изгубили правото си
на собственост върху него. В тази насока е константната съдебна практика на ВКС и по-
конкретно Решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 944/2011 г., І г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че спокойно е това владение, което
не е установено с насилие; предявяването на извънсъдебни претенции не смущава
владението, нито прекъсва придобивната давност.
Следва да бъде отбелязано, че е неоснователно твърдението, направено в исковата
молба от страна на процесуалния представител на ищцата, че е неприложим чл. 200 от ЗУТ,
във вр. чл. 19 от ЗУТ в процесния случай. Със Заповед № РД - 25 - 456 от 23.03.2015 г. на
кмета на Община *** е изготвен Подробен устройствен план - план за регулация и
застрояване /ПУП - ПРЗ/, съгласно който имота на Ф. /УПИ XII – 1244/ е разделен на два
нови парцела - УПИ XII-663 и УПИ ХУП - 664. В тази заповед ясно и точно компетентният
орган е посочил, че се одобрява ПУП-ПРЗ при условията на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ - без да се
12
спазват нормите по ал. 1 на чл. 19 от ЗУТ. Следователно, когато ищцата Х. е купувала имота
си, е била наясно, че купува т. нар. маломерен имот. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2, in fine от
ЗУТ дава правна възможност да бъде придобивана по давност реална част от поземлен имот,
когато оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот, какъвто е настоящият случай. На давността по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ може да се позове
само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот. В подкрепа
на този извод е и константната практика на ВКС и по-конкретно Решение № 154 от
21.12.2020 г. по гр. дело № 4689/2019 г., І г.о. и Решение № 110 от 13.01.2021 г. по гр. дело
№ 4205/2019 г., І г.о.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието на
първата предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че ищцата е
собственик на идеални части от процесния недвижим имот.
Поради това, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за успешното
доказване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че по искът се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответниците направените от тяхна страна разноски в размер на 800.00
лева /осемстотин лева/, включващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, разноски в размер на
243.00 лева /двеста и четиридесет и три лева/, представляващи възнаграждение за вещо
лице.
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1,
б.„в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана
искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. Ш. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 49, вх. 1, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” 109, ет. 2, к. 23, чрез
адв. С.Т. от ШАК срещу П. Д. П., ЕГН **********, М. Д. П., ЕГН ********** – двамата с
постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 17, вх. 1, ап. 1 и Ж. Д. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 15, вх. 3, ет. 6, ап. 65, тримата със съдебен адрес: гр.
***, ул. “***” 9-13, ет. 3, к. 32, чрез адв. Б. Б. от ШАК, иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността, да й предадат неоснователно владяната от тях незастроена
част от 9.6 кв. м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83510.660.664 /осемдесет
и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка шестстотин
шестдесет и четири/ с площ от 172 кв. м. /сто седемдесет и два квадратни метра/
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 -
52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления мито: гр. ***, ул.
„***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на
трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ 83510.660.77; ПИ
83510.660.663; ПИ 83510.660.62; ПИ 83510.660.80 и ПИ 83510.660.22, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ш. Ш. Х., ЕГН **********, чрез адв. С.Т. от ШАК на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, М. Д. П., ЕГН ********** и Ж. Д.
13
П., ЕГН ********** чрез адв. Б. Б. от ШАК сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Ш. Ш. Х., ЕГН **********, чрез адв. С.Т. от ШАК на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 223.00 лева
/двеста двадесет и три лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от
Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде
отбелязано в Служба по вписванията гр. *** по вписаната искова молба.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
14