Определение по дело №4368/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 18.04.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4368 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

            Предявена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт С. против Д.Г.М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 10 089,67 лв. – главница, сумата от 143,67 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 21.08.2017 г., сумата от 739,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, дължими на основание договор за потребителски паричен кредит № 1417665 от 10.03.2014 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Д.Г.М. в качеството на кредитополучател, вземанията по който са били обявени за предсрочно изискуеми и са прехвърлени на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., сключен на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3141/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

В условията на евентуалност са предявени против ответника осъдителни искове, кумулативно съединени помежду, за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 10 089,67 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 1417665 от 10.03.2014 г., сумата от 143,67 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, сумата от 739,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.

            Ответникът Д.Г.М. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат С.К. оспорва главните установителни исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по съображения, че липсват доказателства длъжникът да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. В тази връзка сочи, че на гърба на двете уведомителни писма, изпратени от ищеца, са посочени различни дати на цесията и различни заемни суми, а във второто уведомление са посочени различни от процесните номер и дата на договора за кредит и е връчено чрез залепване на уведомление от ЧСИ Харалампи Пилафов, по отношение на което няма данни дари процедурата по връчване на книжата е спазена стриктно.

            Оспорва допустимостта на заявените под евентуалност осъдителни искове против ответника, тъй като основанието им е идентично с това на установителните искове и съединяването им в производство по реда на чл. 422 ГПК е недопустимо.

            Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит и за липса на индивидуалното уговаряне на клаузите в договора.

            Оспорва претендираните от ищеца разноски.

            Моли за отхвърляне на главните искове като неоснователни, а на осъдителните – като недопустими.

            Взема становище по доказателствените искания на ищеца.

            Съдът като взе предвид становището на страните и прецени служебно процесуалните предпоставки за допустимост на иска, намира предявените под евентуалност осъдителни искове за недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им.

            Ищецът твърди, а и се установява от приложеното по делото ч.гр.д. № 3141/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, че за вземанията по процесния договор за кредит се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК когато против заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят може да предяви иск за вземането си, който съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК е установителен.

При издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение, която не е обезсилена, заявителят няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането си, а може да реализира правата си по реда на чл. 422 ГПК.

            Допустимо е в производството по чл. 422 ГПК заявителят да предяви и осъдителен иск за същото вземане, но само ако се позовава на друго основание за дължимостта му. Едновременното предявяване, макар и под евентуалност, по реда на чл. 422 ГПК на установителен и осъдителен иск за едно и също вземане на едно и също основание е недопустимо.

Съгласно мотивите на т. 1 Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

Доколкото в случая се претендират вземания по договор за кредит, следва да се приеме, че основанието на иска е именно договорът за кредит. Твърдението за настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост, на което се позовава ищецът по установителните искове, не е определящо за основанието на иска, а единствено за размера, в който ще бъде евентуално уважен. Недопустимо е в този случай съединяването на иска под евентуалност с осъдителен иск за същото вземане, произтичащо от същото основание, тъй като този иск е лишен от правен интерес – дори и да не се установи по делото настъпила предсрочна изискуемост, в полза на ищеца следва да се признаят падежиралите до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция вноски – по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че предявените под евентуалност осъдителни искове против ответника са недопустими поради липса на правен интерес.

При този извод на съда исковата молба по отношение на тези искове следва да се върне, а производството по делото – да се прекрати в тази част.

            Воден от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 23991/30.10.2018 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д.Г.М., в частта, с която под евентуалност е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 089,67 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 1417665 от 10.03.2014 г., сумата от 143,67 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, сумата от 739,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

           

            Определението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: