ПРОТОКОЛ
№ 88
гр. гр.Мадан, 27.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20235430100215 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Р. С. – редовно призован, не се явява, за него се явява
АДВ.В. З. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „ГОРУБСО-МАДАН“ АД – гр.МАДАН – редовно
призован, представлява се от ЮРИСК.Я. К. – с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. З. Р. – редовно призована, явява се лично.
АДВ.З. – Моля да дадете ход на делото.
ЮРИСК.К. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпилото на 19.02.2024 г. заключение по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, същото е в срока по чл.199
от ГПК, поради което няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото
лице.
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на
вещото лице:
1
Б. З. Р. – на 56 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. – Известна ми е наказателната отговорност.
Поддържам представеното заключение.
ЮРИСК.К. – Нямам въпроси към вещото лице.
Въпрос от адв.З.: Очевидно има разлика в сумите, които сте
изчислили в настоящата експертиза и в предходната, разликата е около 6000
лева. Това на какво се дължи, няма ли някакво двойно прихващане на сумите
по болничните изчислени веднъж от БТВ като минимум, и втори път от БТВ
като трудоустроен? В тази връзка мога да посоча в днешното заключение за
2020 г., първата схема, за м.12, ищецът е ползвал 13 дни неплатен отпуск,
заработката е за 7 дни изчислена, тя е 611.33 лева. Обаче в предходното
заключение, което сте представили, за същия месец заработката в колона 6 е
1746 лева, разликата е доста голяма при изчисленията. На какво се дължи
тази разлика?
Отговор на вещото лице: Когато лицето е в неплатен отпуск, както е
в случая, в настоящото заключение е изчислено за 7 работни дни, а в
предходното за 20 работни дни. По същия начин при отчитане на БТВ като
трудоустроен, в него са приспаднати неплатения отпуск, той е получил
заплата за 7 работни дни като трудоустроен. В случая е 487.31 лева, това е
сбора на трудоустроен и пенсия заедно. И в двете заплати се изважда
неплатеният отпуск, по същия начин е и за болничните. Във фиша
болничните са отчетени като болнични, и са влезнали в заплатата като
болнични и са намалили заплатата като трудоустроен. И в случая отново с
тези болнични, но към заплатата на миньор се намалят, и тогава двете суми се
сравняват, т.е. и двете са намалени с болничните. От това се получава тази
разлика.
Въпрос от адв.З.: Съпоставяйки разликата в последната колона, като
крайна сума е изчислена 124.02 лева за м.12.2020 г., а в предходната
експертиза пак за м.12.2020 г. разликата е 1259.36 лева, т.е. изваждайки
едната сума от другата се получава една сума от 1135.34 лева, която сума е
разлика много голяма от предходното изчисление, и сега, което давате.
2
Отговор на вещото лице: Това би била заплатата за тези 13 дни, в
които той е бил в неплатен отпуск,т.е. ако беше на работа, щеше да ги
получи. Сумата, която съм дала, ако той е бил на работа през този период, е
сумата по предходното заключение. По същия начин е и за м.август 2021 г.,
когато отново има 15 дни неплатен отпуск, тъй като заработката за миньор е
доста голяма.
Въпрос от адв.З.: За м.4.2021 г. са изплатени 3 дни болнични.
Въпросът ми е за тази колона, в която са изчислени болничните 203.82 лева,
70% от БТВ за три дни.
Отговор на вещото лице: Тези три дни болнични биха били
заплатени от работодателя. Но те са заплатени спрямо базата на
трудоустроен, а по заключението тези болнични са в по-висок размер, защото
се взема по-висока база, базата за възнаграждение на миньор. Имаме заплата
като трудоустроен, на която се изчисляват болничните и база за
възнаграждение на миньор, на която се изчисляват болничните. В
предходното заключение се предполага, че той изцяло е бил на работа и не е
ползвал болнични. В най-първото заключение БТВ е взето и се сравнява, като
не се посочват болнични и неплатени отпуски.
АДВ.З. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
ЮРИСК.К. – Да се приеме заключението.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието представеното в днешно
с.з. допълнително заключение вх.№ 563 от 19.02.2024 г. от вещото лице Б. Р.,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Б. Р. по изготвената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вх.№ 563 от 19.02.2024 г.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. да се заплати сумата от 300 лева от
внесения депозит.
ОСВОБОДИ СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ
АДВ.З. – Представям Ви молба, с препис за ответника, с която
подробно съм описала, че във връзка с приетата по делото на 18.01.2024 г.
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2787/04.12.2023 г. за сумата от
3
34857.19 лева, във връзка с тази експертиза моля на осн. чл.214, ал.1 от ГПК
да допуснете изменение на размера на предявения иск по чл.200, ал.3 от КТ,
като претендираният размер с първоначалната искова молба за сумата от
45180.00 лева намаляме и моля искът да се счита за предявен за сумата от
34857.19 лева. С оглед заявеното моля да допуснете в този смисъл и петитума
на исковата молба с молбата, която Ви представям в днешното с.з., като
периодът е от м.юни 2020 г. до м.юни 2023 г., както и направените по делото
разноски.
ЮРИСК.К. – Нямам възражения, моля да се приеме.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането в представената в днешното с.з. молба
по чл.214, ал.1 от ГПК е своевременно направено, доколкото касае
единствено размера на предявения иск. Ищецът обаче е поискал намаляване
на исковата претенция, поради което следва да му бъдат дадени указания под
каква форма претендира да бъде допуснато намаляването – чрез отказ от иска
или чрез оттегляне на иска в тази част.
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца да заяви под каква форма претендира да бъде
допуснато намаляването на исковата претенция.
АДВ.З. – Правя искане за намаляне на иска, като оттеглям искането за
този размер над искания в днешното с.з.
ЮРИСК.К. – Съгласна съм с така направеното оттегляне.
СЪДЪТ НАМИРА, че на осн. чл.214, ал.1 от ГПК следва да бъде
допуснато изменение на размера на предявения иск чрез неговото
намаляване. В случая са налице всички законови предпоставки за уважаване
на искането, същото е депозирано в срок до приключване на съдебното
дирене, а и с оглед становищата на страните са налице процесуалните
предпоставки по чл.232 от ГПК, като производството по делото следва да
бъде прекратено по отношение на оттеглената част от исковата претенция. С
оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявения иск от С. Р. С. против „Горубсо-
Мадан“ АД с правно основание чл.200 от КТ, чрез намаляване размера на
същия, като същият да се счита за предявен за сумата от 34857.19 лева
4
вместо първоначалния предявен размер от 45180.00 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от С. Р. С. против
„Горубсо-Мадан“ АД с правно основание чл.200 от КТ за сумата над
34857.19 лева до първоначално предявения размер от 45180.00 лева, поради
оттегляне на иска от ищеца на осн. чл.232 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Смолян
в едноседмичен срок от днес.
АДВ.З. – Нямам други искания.
ЮРИСК.К. – Нямам други искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.З. – Уважаеми г-н Председател, с оглед разпределението на
доказателствената тежест по настоящото производство считам, че в същото
безспорно се доказа от представените писмени доказателства, както и от
приложеното по делото гр.д. № 281/2019 г. по описа на РС-Мадан, по
предявения ни иск с правно основание чл.200, ал.3 от КТ, че по време на
действие на трудовото правоотношение с ответника Горубсо-Мадан АД
ищецът С. Р. С. на 22.08.2016 г. е претърпял трудова злополука. Изпълнен е
фактическият състав на чл.200, ал.3 от КТ, а именно установено е, че ищецът
е бил в трудово-правни отношения с ответното дружество към момента на
претърпяната трудова злополука, налице е и причинна връзка между
трудовата злополука и претърпените вреди за процесния период от време. В
настоящия случай това се установява от приложените експертни решения на
ТЕЛК, както и влязлото в сила решение по гр.д. № 281/2019 г. Поради
изложеното считам, че се явява основателна претенцията ни за имуществени
вреди за плащане на сумите за пропуснати ползи, чийто размер е посочен от
вещо лице съобразно заключение по постановена допълнителна задача по
съдебно-счетоводната експертиза с вх.№ 2787/04.12.2023 г., а именно сумата
от 34857.19 лева, чиято сума е изчисление на брутно трудово възнаграждение
за процесния период на миньор 1 степен без бомбена книжка от 2-ра и 4-та
5
бригада. Съгласно трайната практика на ВКС по отношение на
обезщетението, което следва да се присъди като разлика е, че като база следва
да се вземе предвид брутно трудово възнаграждение, получавано от
работника преди увреждането, но и всички изменения и допълнения за
исковия период. Основната заплата и допълнителното трудово
възнаграждение образуват брутното трудово възнаграждение, и по силата на
чл.245 от КТ именно това се дължи от работодателя. В настоящия случай
считам, че сумата по второто прието по делото заключение дава най-точна
представа за действителното брутно трудово възнаграждение на ищеца.
Считам за неоснователно направеното от ответното дружество възражение
относно прихващане на изплатени обезщетения на ищеца за болнични и
ползване на неплатен отпуск като трудоустроен, от заработката на миньор за
съответния период. Според състав на ВКС в решение по чл.290 от ГПК
становището е, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинени болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудово възнаграждение и което представлява имуществена вреда от вида на
пропуснатите ползи. В настоящото дело обезщетението за неимуществени
вреди няма връзка с обезщетението изплатени болнични от общественото
осигуряване, компенсиращи загубата на трудово възнаграждение. Тези вреди
са с имуществен характер. Дължимото обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ се
определя на база на брутното трудово възнаграждение, а не на нетното. В този
смисъл е решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1230/2010 г. на 4-
то ГО. Поради което считам, че претенцията ни е доказана по основание и
размер, и моля да бъде уважена. В този смисъл моля да постановите решение,
с което да осъдите „Горубсо-Мадан“ да заплати на С. Р. С. имуществени
вреди пропуснати ползи в размер на 34857.19 лева за период от м.юни 2020
до м.юни 2023 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, за което представям списък на разноските.
ЮРИСК.К. – Претендирам за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Поддържам отговора на исковата молба. Дори с направеното
в днешното с.з. изменение на иска считам размера на претендираното
обезщетение за завишен. Относно второто представено по делото заключение
6
с вх. № 2787/04.12.2023 г. считам, че то не отразява обективно претърпените
вреди пропуснати ползи, тъй като възнагражденията на миньори 1 степен,
посочени в него, както вещото лице каза в с.з., това не са реално изплатените
възнаграждения, те са преизчислени към пълен месец, т.е. колко би било
възнаграждението, ако работникът нямаше болнични или отпуски, това е
едно прогнозно възнаграждение. Поради това моля при определяне размера
на имуществените вреди пропуснати ползи да вземете предвид и с най-голяма
тежест да отчетете представеното и прието в днешното с.з. заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и направените в него изчисления,
конкретно втория предложен вариант за периода от м.юни 2020 до
м.февруари 2023 г. вкл., тъй като смятам, че той най-реално отразява размера
на претърпените вреди. Съгласно чл.98, ал.7 и ал.8 от КСО, във вр. чл.30 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, след влизане в сила на новото
ЕР пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на
правото, поради което считам, че първия предложен вариант на изчисление не
отразява реално размера на претърпените вреди, в него е включен период от
м.март до м.юни 2023 г., за който период все още не е определен и изплатен
действителният размер на полагаемата пенсия и не е възможно да бъдат
направени коректно изчисления.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 14.16 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
7