№ 23284
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110171054 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявен от „Сити Кеш“ ООД срещу Л. В. С.
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 530,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем Кредирект № 426382,
сключен на 11.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и Л. В. С.
заемател, ведно със законна лихва за период от 25.02.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ЧГД № 27357/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответникът е отправил искане за сключване на
договор за заем. Твърди, че й е бил изпратен договорът заедно с погасителния
план към него и общите условия. Твърди, че договорът влязъл в сила на
11.06.2020 г. Твърди, че ответницата не е погасила получените суми по
договора за заем, с оглед на което е изпаднала и в забава. Моли за уважаването
на предявения иск.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, който е депозиран след
срока по чл. 131 ГПК. Видно от призовката приложена по делото исковата
молба е връчена на 12.01.2024 г. на ищцата, с оглед на което срока за отговор
1
на исковата молба изтича на 12.02.2024 г. – понеделник, присъствен ден.
Отговорът на исковата молба е подаден по пощата, като пощенското клеймо се
установява, че същият е подаден по пощата на 14.02.2024 г.
В отговорът ответникът е оспорил договорът като нищожен. Освен това
посочва, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Твърди
се, че посочения размер на ГПР не съответства на действителния такъв. Сочи
се, че уговорените в договора неустойки са нищожни. Прави възражение за
прихващане в условията на евентуалност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Доколкото искът е предявен пред родово и местно компетентен съд и е
спазен срока по чл. 415 ГПК, искът е допустим.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем № 426382, сключен на 11.06.2020 г., по
силата на който е предоставил на заемополучателя твърдяната в исковата
молба сума по кредита в размер на 1000,00 лева, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането,
както и твърденията си за нищожност на договора.
Въз основа на заявление от 25.05.2022 г. от „Сити Кеш“ ООД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
27357 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника Л. В. С. за
следните суми: сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща
главница по Договор за паричен заем № 426382, сключен на 11.06.2020 г.
между страните, ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 301,50 лева (триста и един лева и 50
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 11.06.2020 г. до
13.12.2021 г., сумата от 230,13 лева (двеста и тридесет лева и 13 стотинки),
2
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 01.05.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 30,63 лева (тридесет лева лева и шестдесет
и три стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,10 лева
(двадесет и два лева и десет стотинки).
Заповедта е връчена на длъжника/ ответника на 30.10.2023 г., като в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК на 09.11.2023 г. същият е подал
възражение срещу нея. На ищеца са дадени указания, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за вземането си. Съобщението е връчено на
заявителя/ ищеца на 23.11.2023 г. В дадения едномесечен срок на 22.12.2023 г.
ищецът е предявил иск за вземането си.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установи, че сумата от 1000,00 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен
заем, е преведена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и
че са извършени плащания по процесния договор за заем в общ размер на
470,00 лв. Същевременно ищецът претендира само и единствено сумата в
размер на 530,00 лв.
В разглеждания случай е безпредметно да се обсъжда детайлно
възражението за нищожност на процесния договор за заем по следните
съображения. Чистата стойност на кредита е в размер на 1000,00 лв.,
плащанията по кредита са в общ размер на 470,00 лв., ищецът е приспаднал
последната и в настоящото исково производство претендира само и
единствено остатъка от чистата стойност на кредита в размер на 530,00 лв.
При това положение дори съдът да достигне до краен извод за нищожност на
процесния договор за заем, то на основание чл. 23 ЗПК пак следва да присъди
остатъка от чистата стойност на кредита в размер на 530,00 лв.
Това е така, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС при
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по
предявения от кредитора иск (осъдителен или установителен по чл. 422 ГПК)
на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не
3
е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с
иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Съображенията са основани
на това, че ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и задължението за
връщане на чистата сума по кредита следва от характеристиката на договора
за потребителски кредит, при който връщането на предоставената сума е на
вноски с различни падежи. Вземането за връщане на предоставената сума е
изискуемо с оглед обявената недействителност на договора (така например
Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК).
От поведението на ищеца – за разлика от заповедното производство, в
исковото производство претендира само остатъка от чистата стойност на
кредита, може да се направи извод, че в отношенията между страните не е и
спорно, че в разглеждания случай процесният договор за потребителски
кредит е недействителен. При това положение съгласно чл. 23 от ЗПК и
цитираната практика на върховната съдебна инстанция ответникът потребител
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По изложените съображения исковата претенция се явява установена
както по своето основание, така и по размер и като такава следва да се уважи
изцяло.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК в частта относно непредявените
вземания заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 27357/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с. следва да бъде обезсилена в заповедното
производство.
С Определение № 19602/10.05.2024 г. искането на ответника за
съвместно разглеждане на възражението за прихващане е оставено без
уважение като неоснователно, тъй като насрещното вземане, с което се иска
прихващане, е спорно (неликвидно), същото не е установено с влязло в сила
решение или заповед за изпълнение. При това положение същото е следвало
да бъде направено най-късно в срока за отговора на исковата молба (така т. 4
от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а по делото се установи, че е направено
след изтичане на този срок. Поради изложеното възражението за прихващане
не следва да се разглежда по същество.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
4
Ищецът претендира и доказва разноски, както следва: за заповедното
производство – 22,10 лв. за ДТ и 30,63 лв. за юрк. възнаграждение, от които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 18,25 лв.; за исковото
производство общо 425,00 лв., от които 25,00 лв. за ДТ, 100,00 лв. за юрк.
възнаграждение и 300,00 лв. за депозит за вещо лице, които на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят в цялост.
Ответникът не претендира разноски
За оказаната в заповедното производство на длъжника безплатно
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв,
вр. чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ в приложимата редакция на ЕАД Е. И.а, ЕИК
*************, адрес: АДРЕС следва да се възнаграждение в размер на 156,95
лв. с вкл. ДДС. Доколкото предявената в исковото производство претенция е
изцяло уважена, то на процесуалния представител на ответника на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв за исковото производство не следва да се
присъжда възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. В. С., ЕГН ********** на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* сумата
от 530,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
Кредирект № 426382, сключен на 11.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД като
заемодател и Л. В. С. заемател, ведно със законна лихва за период от
25.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 27357/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* сумата от 443,25 лв.,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв да заплати на ЕАД Е. И.а, ЕИК *************, адрес: АДРЕС
адвокатско възнаграждение в размер на 156,95 лв. с вкл. ДДС за заповедното
5
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6