Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12957 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Ф.И.“ ЕАД срещу решение от 08.09.2020 г. по гр.д. №76520/2018 г. на
Софийския районен съд, 24 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Е.П.М. установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, чл.86 ЗД и чл.92 ЗЗД за
сумата от 393,81 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит от 12.06.2014
г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Ф.И.“ ЕАД; договорна възнаградителна
лихва в размер на 100,47 лв. за периода 19.06.2015 г. – 25.04.2015 г.; лихва за
забава в размер на 117,71 лв. за периода 19.06.2014 г. – 30.05.2017 г. и 218,36
лв. – такси „разходи“ за периода 19.06.2014 г. – 25.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното и погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №44248/2017
г. по описа на СРС, 24 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно
като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Е.П.М., чрез назначения му особен
представител, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно, допустимо и правилно, но по
следните съображения:
Пред СРС са предявени
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за непогасени суми по
договор за потребителски кредит №*********/12.06.2014 г., цедиран с договор за
прехвърляне на парични задължения от 21.03.2016 г., а именно: 567,69 лв. –
главница, 39,85 лв. - договорна лихва за периода 17.09.2014 г. - 08.07.2015 г.,
508,81 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 172,19 лв. –
лихва за забава за периода 09.07.2015 г. - 05.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК до окончателното заплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44248/2018 г. по описа на СРС, 24
състав.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил
предявените искове, с твърдения, че не се установява валиден договор за цесия с
предмет процесните вземания, както и че не е надлежно уведомен за извършената
цесия. Релевирани са и възражения за нищожност на клаузи от договора поради противоречие
с добрите нрави и като неравноправни, и за погасителна давност.
От представения по делото договор за
потребителски кредит №*********/12.06.2014 г.
се установява, че „П.Ф.Б.“ АД е предоставил на ответника заемна сума в размер 400
лв., със срок на заема – 45 седмици, брой вноски – 45, 44 от които в размер на
16,22 лв. и последна вноска в размер на 15,96 лв., като годишния лихвен процент
е фиксиран на 55 %, ГПР – 146,00 %, а общият размер на всички плащания е 729,64
лв.
Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. и приложение №1 към него,
кредиторът „П.Ф.Б.“ АД е вземанията си към ответника по описания по-горе
договор за кредит.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че не е надлежно уведомен за извършената цесия. Към исковата молба е
приложено уведомление от ищеца-цесионер до ответника за извършеното прехвърляне
на вземания. За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия
следва да му бъде съобщен от предишния кредитор, съгласно разпоредбата на чл.99
ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия, с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Съгласно
приетото в съдебната практика /решения на ВКС по т.д. №362/2015 г. на ІІ ТО, и
по т.д. №12/2009 г. на ІІ ТО/, предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Доколкото в
случая се установява такова упълномощаване и с оглед получаването от особения
представител на уведомлението, изискването на чл.99 ал.4 ЗЗД е спазено.
Фигурата на особеният представител цели защита интереса на страна в процеса,
която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на
упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при
съобразяване единствено на ограниченията, предвидени в чл.29 ал.5 ГПК, като във
вр. с чл.34 ал.3 ГПК получаването на отправено до представлявания
материалноправно изявление не е сред тях. В решение №198 от 18.01.2019 г. по
т.д. №193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, от което
следва да се заключи, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора.
По делото
не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски
кредит, който попада под уредбата на ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12
ал.1 т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
настоящия случай договорът за кредит е
сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин и на шрифт над 12, т.е.
спазени са изискванията на разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: т.10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; т.11 - условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а
съгласно т.12 - погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От съдържащата се в договора информация не
става ясно какво точно се включва в размера на седмичната вноска като части от
главницата, лихвата и други такси/разноски. В случая не става ясно как е формирана
седмичната погасителна вноска, каква част от нея представлява главница, лихва и
такси. От представените по делото доказателства не може да се установи, че е
изпълнено задължението на кредитора да информира кредитополучателя каква част
от определената седмична погасителна вноска е предназначена за погасяване на
главницата, каква част - за погасяване на задължението за лихва, и каква част -
за погасяването на други разходи или такси. Дори и да се приеме, че за
кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита,
това не освобождава кредитора от задължението, вменено му с императивна правна
норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за заплащане на
седмичната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка седмична вноска и каква част представлява дължимата лихва,
съответно такса. В договора е посочено, че общата дължима сума по договора,
изчислената към момента на сключването му, възлиза на 729,64 лв. Между страните е
уговорен и размерът на седмичната вноска, посочен по-горе, като изрично е записано, че тази сума
включва главница, лихва и съответната част от такса оценка на досие и такса за
услуга „Домашно посещение“,
но никъде не е посочено разпределението им по отделни суми или това, че всяка
една от тези суми-компоненти на седмичната погасителна вноска, ще бъде в един и
същи размер всяка седмица. Макар годишният лихвен процент да е бил първоначално
уговорен в размер на 55,00
%, ежеседмично начисляваната лихва и такси не са посочени, както и не става
ясно дали същите са били с еднакъв или променлив размер, както и дали при
определянето и начисляването им е било съобразявано какъв е размера на остатъка
от главницата /доколкото последния е намалявал всеки месец/.
При изменение на посочените договорени
дължими суми при посочения годишен процент на разходите всяка седмица следва,
че се изменят и размерите на другите компоненти от фиксираната седмична вноска /главница, лихва, такси/, за да се запази погасителната вноска
винаги в посочения размер. Следователно не може да се приеме, че в посочената
обща ежеседмична сума се включва такса, главница и лихва в едни и същи размери.
Процесният договор за кредит не съдържа
погасителен план, съдържащ последователността на разпределение между различните
неизплатени суми, разбивка на всяка вноска, показваща погасяване на главница,
лихва и такси, съответно каква част от кредита остава непогасена след всяка
вноска. Съгласно практиката
на СЕС /решение от
09.11.2016 г. по дело № С-42/15/,
с оглед тълкуването на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 г., в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните
дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този
договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите
на тези вноски, както и че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Падежите в процесния договор не са фиксирани за
всяка вноска и същите са определени в зависимост от това дали се касае за
предоставяне на банков кредит /чл. 6/ или за ползване на услугата „Домашно посещение“ /чл. 28/, каквато в
случая потребителя е избрал. Същевременно обаче в текста на буква „Й“
е предвидено, че ден на падежа е ден от седмицата – „четвъртък“. Това води до
противоречие при определяне на конкретен падеж за изпълнение на задължението
при съобразяване и уговореното, че при неизпълнение в срок кредитополучателят
дължи законна лихва за забава и неустойка в посочен размер. Разпоредбите на договора не уреждат
отношенията между страните по начин, който не буди съмнения и двусмислие. В
случая не става въпрос само за точното упоменаване на падежите за ежеседмични
плащания, а за липса на информация относно размера на компонентите, включени
във всяка вноска, и каква част от задълженията се погасява с всяко направено
плащане. Тази липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на
задълженията си, вкл.
и в хипотезата на предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.11 ЗПК, т.е. страните не са обвързани от сочения договор за кредит.
Нормата
на чл.23 ЗПК предвижда, че при недействителност на
договора за кредит длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. В конкретният случай тази сума обаче не може
да бъде присъдена, тъй като би се
стигнало до присъждане на непредявено основание.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №192621/08.09.2020 г.,
постановено по гр.д. №76520/2018 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.