№ 1595
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502905 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №260363/13.08.2020г. по описа на ВРС, на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева, срещу решение №3499 от
27.07.2020г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №10996/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от дружеството иск за установяване
съществуването на вземанията му спрямо ответника И. И. Й. , ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, за сумата 917,11 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К
услуги за периода от 02.06.2016г. до 02.08.2018г., по партида с абонатен номер 1152733 за
обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 155, ет.9, ап.54, както и за сумата 114,58
лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за периода от
28.02.2016г. до 06.06.2018г., по партида с абонатен номер 1521053 за обект, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост“ № 155, ет.9, ап.54, както и за сумата 141,81 лева, представляваща
лихва за забава в плащането на главницата от 917,11 лева за периода от 06.08.2016г. до
02.04.2019г., както и за сумата 14,19 лева, представляваща лихва за забава в плащането на
главницата от 114,58 лева за периода от 28.03.2017г. до 02.04.2019г., както и за законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г.,
1
до окончателното им плащане, за които суми по ч.гр.д. №5562/2019г. на ВРС, 48 състав, по
реда на чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение №2981/09.04.2019г.
Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението. Оспорва се като неправилен и необоснован
извода на първоинстанционния съд за недоказаност на реалната доставка на услугите като
се прави подробен анализ на представените по делото писмени доказателства, установяващ
както надлежно отчетените и установени количества вода (в т.ч. топла), чието заплащане се
търси от ищцовото дружество, така и наличието на предпоставките за служебно начисляване
по методиката, регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ. Изтъква
се и констатирано противоречие между мотиви и диспозитив като се сочи, че въпреки
посоченото в мотивите, че „Разгледани по същество, исковете са основателни”,
диспозитивът на решението е охвърлителен. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенциите да
бъдат уважени.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд процесуалния
представител на въззивника юрисконсулт Пламенка Василева заявява, че поддържа
подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на съдебно-
деловодни разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство И. И. Й. , не е подал
писмен отговор. В съдебното заседание на въззивния съд се представлява от назначения му
особен представител адвокат Теодора Стоичкова, ВАК. Като поддържа основното си
възражение срещу предявения иск за недоказаност на реалната доставка на претендираните
за плащане количества вода и ВиК услуги обосновава становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника И. И. Й. , ЕГН
**********, от град Варна, за които по ч.гр.д. №5562/2019г. на ВРС, 48 състав, е била
издадена заповед за изпълнение №2981/09.04.2019г.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е
доставил в имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 155, ет.9, ап.54, В и К услуги,
отчитани по партида с клиентски №1152733 (включващ задълженията по партиди с
абонатни номера 1152733 и 1521053), с титуляр ответника И. И. Й. , като общият размер на
2
непогасените задължения за плащане на доставените услуги, за които са издадени съответни
фактури, е 917,11 лева (по партида с аб. №1152733) за периода от 02.06.2016г. до
02.08.2018г., съответно 114,58 лева (по партида с аб. №1521053) за периода от 28.02.2016 до
06.06.2018 година. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницитата, считано от датата на
падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане, чийто размери до
02.04.2019г. (дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 08.04.2019г.) са съответно 141,81 лева – по отношение на главницата от 917,11
лева, считано от 06.08.2016г., 14,19 лева – по отношение на главницата на главницата от
114,58 лева, считано от 28.03.2017г. По този начин вземанията са индивидуализирани в
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №2981/09.04.2019г. Тези основни
твърдения са изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, поради което са процесуално допустими.
В отговора на исковата молба, подаден от назначения на ответника И. Й. особен
представител адвокат Теодора Стоичкова, ВАК, предявените искове се оспорват като
недоказани, като са противопоставени възражения за липса на доказателства за основанието
за вписване на ответника като титуляр на партидата на абонат на ВиК услуги, открита за
имота, съответно за извършени доставки на претендираните за плащане количества вода и
ВиК услуги и начина на тяхното отчитане от оператора – чрез реален отчет или служебно
начисляване на консумация, евентуално основанието за това.
Нито в заявлението, инициирало заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК, нито
в подадената в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК искова молба са
наведени твърдения, че в случая се касае за служебно начисляване на потребление,
респективно за основанието, при което е сторено това. Липсват и каквито и да било
твърдения за основанието част от претендираната консумация да се отчита от друго
търговско дружество, съответно за причината плащането да се претендира от ищцовото
дружество. Впрочем, исковата молба е крайно лаконична като извън изброяването на
вземанията, за които му е била издадена заповедта за изпълнение, и препращане към
прилаганите справки за недобора на частен абонат №1152733 и №1521053 към 02.04.2019г.,
ищецът не излага каквито и да било твърдения за относимите към ликвидността и
изискуемостта на претендираните вземания от длъжника - ответник обстоятелства.
Единствените релевантни твърдения са, че ищцовото дружество – в качеството си на
ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 155, ет.9, ап.54, отчитани по партида с
клиентски №1152733 (включващ задълженията по партиди с абонатни номера 1152733 и
1521053), съответно, че ответникът не е изпълнил задължението по чл.5, т.6 от Общите
3
условия да заплаща ползваните ВиК услуги в срок, като след изтичането на 30-дневния срок
след датата на фактуриране (чл.33, ал.2 от ОУ) същият е изпаднал в забава.
Едва в хода на устните състезания пълномощникът на ищцовото дружество
аргументира становище, че неизпълнение от страна на ответника – потребител на
нормативно вменено му (чл.34а от Наредба №4/2004г. на МРРБ) задължение да извършва
метрологична проверка на индивидуалното средство за измерване на всеки 10 години, е
станало причина за прилагане на алгоритъма, посочен в чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004г., а
именно за начисляване на служебно количество вода по 5 куб.м. на обитател, каквито
твърдения е недопустимо да се въвеждат на този етап от исковия процес.
Същите не са и доказани в хода на производството. Така не са посочени и
представени доказателства, от които да се установява момента, към който е изтекъл 10-
годишния срок за извършване на проверка на монтирания в жилището водомер, съответно
момента, когато това е установено. Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.5 от Наредба
№4/2004г., основанието за начисляване на количеството изразходвана вода по реда на чл.39,
ал.5 от Наредбата възниква след изтичането на тримесечен срок за извършване на
проверката, считано от момента, когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.21 от приложимите Общи условия.
Не може в тази насока да се цени представеното уведомително писмо №1000 359680
(без дата), тъй като същото касае новия наемател на общинското жилище – потребител по
смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ОУ, поради което е и неотносимо към основанието за
начисляване на служебна консумация за предходния период. Следва да се отчете в тази
връзка и обстоятелството, че претендираните с иска вземания касаят период, надхвърлящ
двойно установения 10-годишен срок за извършване на проверка на водомер, а видно от
представените карнети, за целия този период ежемесечната консумация начислявана
служебно. Единствено с цел прецизност следва да се отбележи и факта, че от представения
от самия ищец доказателства се установява, че наемното отношение с ответника е било
прекратено с влязла в сила на 23.05.2018г. заповед на кмета район „Младост“, като
жилището е иззето на 08.06.2018г., поради което липсва основание за претендиране за
плащане на задължения, начислени до края на исковия период - 02.08.2018г.
По тези фактически и правни съображения и като препраща на основание чл.272 от
ГПК към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно и се потвърждава.
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №3499 от 27.07.2020г. на Варненски районен съд, 26
състав, постановено по гр.д. №10996/2019г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5