Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
Гр. Разград, 18 януари 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №109
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен (БДДР) против Решение
№334/20.09.2020г., постановено по АНД №354/2020 г. по описа на Районен съд – Разград,
с което е отменено негово Наказателно постановление (НП) №1028/14.05.2020г., с
което на основание чл.200, ал.1, т.1, б.“б“
от Закона за водите (ЗВ) на „Водоснабдяване –Дунав“ ЕООД, гр.Разград е
наложена имуществена санкция в размер на 834 лв. за нарушение на чл.44, ал.1 от
същия закон.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си твърди, че
то е недопустимо, като постановено от местно некомпетентен съд и неправилно, като
постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с
материалния закон. С оглед на това моли съда да го обезсили, като изпрати делото на Районен съд- Плевен,
който се явява компетентен да разгледа жалбата срещу процесното НП или да го
отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което
сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна
и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като допустимо, правилно
и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство пред районния съд са събрани достатъчно
относими и годни доказателства, които установяват фактите и обстоятелствата от
значение за настоящия спор.
Те сочат, че „Водоснабдяване -
Дунав“ ЕООД, гр.Разград е подало Декларация по чл.194б от ЗВ до БДДР с вх.
№КД-07-1019/03.02.2020г., с която е декларирало, че като титуляр на
Разрешително за водовземане
№11510806/12.11.2012г., за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. е водовземало подземни води от шахтов
кладенец, находящ се в землището на с.Студенец, общ.Лозница, обл.Разград в размер на 52 610 куб.м.. Към нея е
приложена и справка, която сочи, че изземването на водни количества е
извършвано през цялата година, ежемесечно и без прекъсване. При извършена
проверка е установено, че посоченото разрешително е с изтекъл срок на действие
и към 2019г. не е имало действащо разрешително за водовземане
на подпочвени води от този шахтов кладенец, издадено на името на „Водоснабдяване
- Дунав“ ЕООД, гр.Разград. При тези данни срещу дружеството е съставен АУАН
№1136/15.04.2020г., в който е описано, че при извършена проверка по документи е
констатирано водовземане без действащи разрешителни
за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., съгласно
подадена декларация по чл. 194б от ЗВ и справка отчет за иззети/добити водни
количества от „Водоснабдяване –Дунав“ ЕООД, гр.Разград от шахтов кладенец, находящ
се в землището на с. Студенец, Община Лозница, Област Разград. Общото иззето
водно количество за посочения период е 52 610 кубически метра или 1, 668 л/сек..
Посочено е и обстоятелството, че към
датата на съставяне на този АУАН (15.04.2020г.) все още няма издадено
разрешително. Отразените в акта констатации са възприети изцяло от наказващия
орган и с процесното НП за вмененото нарушение на основание чл.200, ал.1, т.1,
б.“б“ от ЗВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 834 лв. С
решението си Районен съд – Разград е отменил това НП, като в мотивите си е
приел, че то е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
норми. Изложените от него съображения не се споделят от настоящата инстанция.
Решението на районния съд е допустимо и валидно, като постановено от местно
компетентен съд. Съгласно приложената санкционна норма на чл.200, ал.1, т.1,
б.“б“ от ЗВ с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 лв. до 5000 лв. се наказва физическото или
юридическото лице, което ползва води
без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в
разрешителното или договора, когато количество е от 1 л на секунда до 10 л на
секунда. По смисъла на закона използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект (чл.39 от ЗВ), а от
своя страна "водовземането" обхваща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (§1, т.7 от ДР на ЗВ).
Следователно от обективна страна съставомерното
деяние се осъществява с активни действия, чрез които се отнемат води от водните
обекти без основание (разрешително) или в отклонение на посочените там условия.
С оглед на това мястото, където е извършено нарушението съвпада с мястото,
където се намира водният обект и то определя кой е компетентният районен съд по
правилата за местна подсъдност, регламентирани в чл.59, ал.1 от ЗАНН. В случая
е установено неправомерно водовземане на води от
шахтов кладенец, находящ се в землището на с.Студенец, общ.Лозница, обл.Разград, което е попада в съдебния район на Разградския
районен съд. Ето защо оплакванията на касационния жалбоподател в тази насока се
явяват неоснователни.
Решението на районния съд обаче е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална
и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В
тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени основанията и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във
вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Фактическото описание и правната квалификация на деянието еднозначно сочат,
че „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, гр.Разград е обвинено и наказано за това, че
в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е
извършвало водовземане от посочения воден обект без да
притежава действащо разрешително по чл.44, ал.1 от ЗВ за тази дейност. Посочени
са и доказателствата, които го установяват- подадената декларация и справката
към нея. По своя характер те съставляват частни писмени документи и са годни
доказателствени средства, като без значение за настоящия спор е
обстоятелството, че наказаното лице не е било титуляр на разрешително за водовземане към този период и не е следвало да подава тази
декларация. Същите не са оспорени в производството и липсват основания да не се
кредитират.
На следващо място съдът приема, че вмененото нарушение разкрива белезите на
продължено административно нарушение, доколкото от представената справка се
установява, че изземването на водни количества е извършвано през цялата 2019
година, ежемесечно и без прекъсване. По правило продължено е това деяние,
изпълнението на което представлява трайно, продължаващо, непрекъснато
осъществяване на състава. В тези случаи е достатъчно в АУАН и НП да се посочи
инкриминираният период. Не е възможно да се определи и посочи конкретна дата,
на която е извършено нарушението. Ето защо необоснован и неправилен е изводът
на районния съд за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, което да е опорочило издаденото НП.
Правилно са приложени и съответните законови разпоредби. Съгласно чл.200,
ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500
лв. до 5000 лв. се наказва физическото
или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или
в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора, когато
количество е от 1 л на секунда до 10 л на секунда. В случая е установено отнето
количество от 52 610 кубически метра за цялата година или 1, 668 л/сек. Наложената имуществена
санкция в размер на 834 лв. е около минималния размер, предвиден в санкционната
норма и съответна на степента на обществена опасност на деянието.
Въз основа на така изложеното Разградският административен съд намира, че
обжалваното НП се явява законосъобразно. Приемайки противното Районен съд- Разград
е постановил своя акт в противоречие с материалния закон и той следва да се отмени.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №334/20.09.2020г., постановено по АНД №354/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1028/14.05.2020г. на директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“- Плевен, с което на основание чл.200, ал.1, т.1,
б.“б“ от Закона за водите на
„Водоснабдяване –Дунав“ ЕООД, гр.Разград е наложена имуществена санкция в
размер на 834 лв. за нарушение на чл.44, ал.1 от същия закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/