Разпореждане по дело №2354/2019 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                        Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.12.		2019

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		2354		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба, депозирана от Л.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, срещу „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

           Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

            Ищецът твърди, че с постоянен трудов договор, на основание чл. 67, ал. 1 КТ, бил назначен на длъжност “бункерист, той и РОСС”, с работен № 32224, в участък „Бобов дол 1” на рудник „Христо Ботев” при ответното дружество.

Със заповед № РД-12-22/09.09.2019 г. на управителя на дружеството, му било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 195, ал. 1 от КТ и във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, за дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ (неявяване на работа). Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като заповедта му била връчена на 09.09.2019 г.

Ищецът счита, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, е незаконосъобразна, а освен това е и немотивирана.

Твърди, че въпреки записаното в заповедта, преди нейното издаване не му е поискано писмено обяснение.

За да постанови оспорваната заповед, работодателят е приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1 от КТ, като не се е явил на работа на 08.08.2019 г. и на 09.08.2019 г. Ищецът сочи, че обективно погледнато, това е така, защото от 27.10.2017 г., с определение на Районен съд Дупница по ЧНД № 1532/2017г., по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Ищецът останал задържан до 21.06.2018г., когато с определение на Районен съд Дупница по НОХД № 570/2018г. мярката за неотклонение била променена в „Домашен арест”. Такава е мярката му за неотклонение по НОХД № 570/2018г. на ДРС и към момента на подаване на исковата молба.

Докато търпял взетите по отношение на него мерки за неотклонение, ищецът бил в невъзможност да ходи на работа. Сочи, че за да е налице дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1 от КТ, е необходимо умишлено поведение от негова страна, каквото в конкретния случай липсва. Наистина, работодателят би могъл да прекрати трудовото му правоотношение, но на друго основание, предвидено в КТ, а именно чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Нещо повече, на работодателя и на преките ръководители на ищеца било известно, че от 27.10.2017г. до датата на издаване на уволнителната заповед - 09.09.2019 г. ищецът не е бил на работа, но не поради свое нежелание, а поради обстоятелството, че в периода от 27.10.2017г. до 21.06.2018 г. е бил задържан под стража, а от 21.06.2018 г. до настоящия момент е с мярка за неотклонение „домашен арест” и няма правото да напуска жилището си.

Излага подробни правни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № РД-12-22/09.09.2019 г. на управителя на дружеството, с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “бункерист, той и РОСС”, в участък „Бобов дол 1” на рудник „Христо Ботев” при „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

           Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че неса налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.  

Основателно е искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество, по реда на чл. 190 от ГПК, да представи личното му трудово досие, както и дисциплинарната преписка във връзка с наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“.

Основателно е искането на ищеца да се изискат от РС-Дупница преписи от определение по ч.н.д. № 1532/2017г., потвърдено с определение на ОС-Кюстендил по в.ч.н.д. № 537/2017г. и определение от 21.06.2018г., постановено по н.о.х.д. № 570/2018г. по описа на РС-Дупница.

Неотносимо е и следва да се остави без уважение искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, тъй като ищецът не е предявил иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.01.2020г. от 09:45ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът най – късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи ЛТД на ищеца, както и дисциплинарната преписка във връзка с наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“

ИЗИСКВА от РС-Дупница преписи от определение, постановено по ч.н.д. № 1532/2017г. по описа на съда, потвърдено с определение на ОС-Кюстендил по в.ч.н.д. № 537/2017г., както и от определение от 21.06.2018г., постановено по н.о.х.д. № 570/2018г. по описа на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението.

ДОПУСКА събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба документи.           

           Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: