РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000544 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото е изходяща от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, ****
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 139/2020 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 37 от 23.05.2022 г., поправено с решение № 44 от
02.06.2022 г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявения на
основание чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ иск от „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК
*********, **** против „А.П.“ ООД, ЕИК *********, ****, че „А. - *” ООД
(несъстоятелност) не дължи на „А.П.“ ООД на основание чл.240 от ЗЗД
сумата 51 600 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на
остатъка от предоставена заемна сума през 2011 г. и „А.П.“ ООД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК
*********, **** сумата от 150 лева, представляващи платено възнаграждение
за вещо лице, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на П.
окръжен съд сумата от 2 064 лв. държавна такса.
В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост, респ.
1
неправилност на решението, отправено искане за обезсилването му, евент. за
отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Синдикът И. К. не е изразил становище по същата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и
доказателствата по делото намери за установено следното:
На 26.08.2020 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „А.-*” ООД
(несъстоятелност), ЕИК *********, гр.П. искова молба насочена против
„А.П.“ ООД, ЕИК *********, гр. П.. Същата от името на дружеството е била
подадена от лицето Д. М., която е посочила, че била упълномощена от
Общото събрание на съдружниците.
В обстоятелствената част се сочи, че се оспорва приетото в
производството по несъстоятелност на дружеството ищец под № 4 в
изготвения от синдика и одобрен от съда списък вземане на „А.П.“ ООД.
Сочи се, че във връзка с предявяване на иска са изпълнени всички
определени от законодателя предпоставки в ТЗ изразяващи се в подаване на
писмено възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, неуважаване на същото с
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и спазване на срока установен в
разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
По отношение на самото вземане е посочено, че същото не е
индивидуализирано в молбата за предявяване по чл. 685 от ТЗ, което налага
извод за приемането му от синдика без основание.
На второ место се прави позозаване на заключение прието по т. дело №
192/2019 г. на Пз ОС, в което се правели изводи за липса на данни относно
наличие на задължение на „А.-*” ООД към „А.П.“ ООД.
На трето место се говори за прието заключение по т. дело № 127/2018 г.
по описа на Пз ОС с предмет иск по чл. 517, ал.3 от ГПК срещу „А.-*” ООД за
задължения на съдружника в това дружество- П.У.. В същата по повод искане
за съставяне от вещото лице на баланс към 30.11.2027 г. не било констатирано
наличието на задължение на „А.-*” ООД към „А.П.“ ООД.
Оспорва се и направеното от синдика в списъка с приети вземания
позоваване на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т. 10 от ТЗ, като се твърди, че не
ответника е съдружник в дружеството ищец, а обратното.
2
На последно место е направен анализ на представените с молбата за
предявяване на вземането доказателства/баланси за 2015-2018 г./, като е
посочено, че от нито едно не се установя наличието на предоставяне от
ответника и приемане от страна на ищеца на сумата от 51 600 лв. на
основание сключен между страните договор за заем.
Споменава се, че с молбата не бил представен конкретен писмен
документ удостоверяващ сключването на такъв договор, както и че липсвало
отразяване в счетоводството на ответника задължение в този размер.
С разпореждане от 24.09.2020 г.делото е било оставено без движение до
посочване цена на иска, излагане на обстоятелства за допустимостта му с
оглед изискванията на чл. 694 ТЗ, формулиране на ясен петитум, посочване на
доказателствата и обстоятелствата, които ще се доказват с тях.
С молба от 14.10.2020 г. е посочено, че Д. М. е предявила иска от името
на дружеството възоснова на решение на извънредно общо събрание на
съдружниците.
Посочено е, че ако съдът не приеме същата за надлежно упълномощена
следва да се уведоми вписания в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца
управител да преподпише същата, а ако той откаже извършването на това
действие да се назначи особен представител на ищеца.
На тази база е отправено искане за удължаване на срока за отстраняване
на нередовности.
На 21.10.2020 г. съдът е разпоредил съобщението за БД да се връчи на
законния органен представител на ищеца - П.У..
Това е сторено на 02.11.2020 г.
С разпореждане от 18.11.2020 г. съдът е върнал исковата молба и
прекратил производството по делото поради това, че законният представител
на дружеството не е изпълнил в срок дадените указания във връзка с оставяне
на ИМ без движение.
Това разпореждане е било обжалвано пред ПАС, който с определение
по ч. т. дело № 79/20202 г. е отменил разпореждането и е върнал делото на Пз
ОС за изпълнение на дадени в мотивната част на определението указания.
В нея е прието от ПАС, че към датата на предявяване на иска ищецът и
ответника са се представлявали от едно също лице-П.У..
3
В тази връзка е посочено, че преди да върне исковата молба Пз ОС е
следвало да установи дали в производството по чл.690 и чл.692 от ТЗ
дружеството длъжник е било надлежно представлявано и охранени ли са били
интересите му с оглед противоречието между неговите такива и тези на
ответника. По този повод е посочено, че съдът е следвало да прецени и дали в
производството по чл.694 от ТЗ е било нужно назначаване на особен
представител на ищеца.
Именно неизвършване на действия в тази насока са мотивирали ПАС да
отмени разпореждането за връщане на ИМ и прекратяване на делото и да
даде указания за извършване на посочените по горе действия. Указал е, че при
същите Пз ОС следва да се съобрази и с настъпилите към момента промени
досежно лицата представляващи дружеството ищец съобразно вписванията
по партидата му в ТРРЮЛНЦ.
По повод на дадените указания Пз ОС след връщане на делото е
разпоредил съобщението за БД да се връчи на Д. М. вече в качеството й на
законен органен представител на дружеството ищец.
По повод на същото от нейна страна вече в това й качество е подадена
молба за отсраняване на посочените от Пз ОС нередовности.
В нея малко по-подробно от първоначалната уточнителна молба са
преповторени доводите за наличие на всички процесуални предпоставки
обуславящи допустимостта на предявения пред Пз ОС иск.
Преповторени са и доводите по същество на спора, които дават
основание да се твърди, че приетото вземане не съществува. Към
уточнението са представени обсъжданите в него писмени доказателства, вкл.
копие от списъка, в който процесното вземане е посочено за прието, молбата
за предявяването му и доказателствата към нея.
След постъпване на уточнението е разпредено изпращане на същото
ведно с първоначалната ИМ и доказателствата на ответника и синдика.
Отговор е подаден само от ответното дружество, като в него доводи по
същество на спора досежно съществуването на вземането не се излагат, а се
оспорва единствено допустимостта на исковата претенция с оглед на това, че
към момента на предявяване на иска М. не е била законен управител на
дружеството ищец. Излагат се и подробни съображения, че решението взето
на извънредното общо събрание, с което била упълномощена да предяви иска
4
било незаконосъобразно. В тази връзка се правят подробни доводи за
аргументиране на това твърдение.
Доказателсвени искания не са направени.
В ДИМ ищецът излага доводи за недопустимост и неоснователност на
възраженията против решенията на това извънредно общо събрание.
Посочено е и че въпросът с допустимостта на исковата молба вече бил
разрешен с оглед определението на ПАС.
В отговора на ДИМ като цяло са преповторени направените защитни
възражения.
В периода до първото по делото заседание от страна на ответника е
направено искане за изискване от „Б.Д.“ на извлечение от сметките на ищеца
в периода 01.02.2011- 31.07.2011 г.
Съдът е уважил същото, като е допуснал събирането на всички
поискани от страните и относими по спора доказателства и е постановил
решението предмет на обжалване.
В него е прието, че искът е допустим , но неоснователен.
В подкрепа на последното се сочи, че не се установява да е налице
валидно възникнало заемно правоотношение по смисъла на чл.240 от ЗЗД
между дружествата страни в настоящето производство, което да е
индивидуализирано с предмет (парична сума в конкретен размер), срок на
договора, вкл. срок и начина за предаване на заемната сума от заемодателя на
заемополучателя и такъв за изпълнение на задължението за връщането й от
последния.
Посочено е, че по делото действително е установено извършването на
четири превода в общ размер на 65 000 лева по две банкови сметки на
ответника в „Б.Д.“ на 28.02.2011 г., 01.04.2022 г., 01.06.2011 г., 01.07.2011 г. с
основание „договор за заем“, но липсвали доказателства за това, че този
договор за заем е идентичен с процесния
Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В същата се преповтарят възражения за недопустимост на иска, като на
тази база се твърди недопустимост на обжалваното решение.
5
Изложени са и съображения за неправилност на същото, като в
подкрепа на това се сочи, че от всички събрани по делото доказателства се
установява наличието на вземане породено от договор за заем сумата, по
който била предадена на ищеца на четири вноски през 2011 г. в общ размер от
65 000 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно при условие, че по делото липсват
данни актът предмет на обжалване да е постановен от ненадлежен орган или
от ненадлежен състав. Решението от своя страна е подписано от съдията и е в
предвидената от закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост
на същото или, че е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
Допустимостта на същото е обусловена от това дали е налице спор
между правоспособни лица, дали е налице интерес да се иска той да бъде
разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния съд и дали съдът се е
произнесъл по предявения пред него иск.
Предявеният и разгледан от съда иск е такъв по чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ, с
който длъжникът е поискал да се признае за несъществуващо вземане
включено в одобрения с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на
приетите вземания.
В тази връзка следва да се посочи, че с решение № 126 от 07.10.2019 г.
постановено по т. дело № 192/ 2019 г. по описа на Пз ОС ищецът е обявен в
неплатежоспособност с начална дата 30.07.2019 г. и е открито производство
по несъстоятелност.
На 30.12.2019 г. по партидата на дружеството в ТР е обявен изготвения
от синдика списък с приети вземания. Сред тях е и такова на ответника по
настоящето дело в размер на 51 600 лв. В колоната за вид на вземането е
посочено отпуснат заем от съдружник, а в колоната за основание на същото е
изписано счетоводен баланс и счетоводна справка.В колоната за поредност е
посочено чл. 722, ал.1, т. 10 от ТЗ.
6
Според чл. 690 от ТЗ длъжникът или кредитор може да направи
писмено възражение пред съда срещу прието или неприето вземане в 7 дн.
срок от обявяването му.
По делото е представено постъпило на 06.01.2020 г. възражние против
приемане на вземането на „А.П.“. Сочи се че то се подава от Д. М. от името
на длъжника „А.*“ ООД на основание протокол удостоверяващ провеждането
на извънредно общо събрание на дружеството длъжник, на което е взето
решение тя да подготви възражения от името на дружеството и е
упълномощена да подаде същото.
С определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът по несъстоятелността е
оставил възражението без уважение и е одобрил списъка с приети вземания,
като в мотивите на определението се говори за недопустимост на същото.
Това обаче е без значение с оглед формиране в диспозитива краен извод за
одобряване на списъка.
В чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ е казано, че длъжникът може да предяви иск за
установяване несъществуването на приетото вземане ако е направил
възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил същото без уважение. В
чл. 694, ал. 6 от ТЗ съответно е казано, че този иск се предявява в 14 дн. срок
от обявяване в ТР на определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ.
В случая обявяването на същото е станало на 13.08.2020 г., т.е. искът
следва да е предявен до 27.08.2020 г. вкл.
Искът според печата на регистратурата е постъпил в Пз ОС на
26.08.2020 г и би следвало да се направи извод, че е в срок.
Той обаче е подаден от лицето Д. М., което към тази дата не е имало
представителни правомощия по отношение на дружеството при условие, че
негов управител съгласно вписванията по партидата в ТРРЮЛНЦ е бил П.У..
Следва да се посочи, че тя не е имала такива представителни
правомощия и към момента на подаване на възражението срещу обявения
списък с приети вземания на основание чл. 690 от ТЗ.
Това обаче не е основание да се достигне до заключение за
недопустимост на иска с оглед текста на чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ. Това е така по
простата, че в случая управител на дружеството кредитор предявило вземане
по чл. 685 от ТЗ и дружеството длъжник е едно и също лице . Това води до
7
извод, че още в момента на предявяване на вземането от страна на съда по
несъстоятелността е следвало да се предприемат действия по чл. 29, ал. 4 от
ГПК като се назначи особен представител на длъжника във връзка с
упражняване на правата му по чл. 690, ал.1 от ТЗ.
Това не е сторено, а е постановено определение по чл. 692, ал 4 от ТЗ
одобряващо списъка.
Това и факта, че определението от горния тип не подлежи на съдебен
контрол води до извод, че единствената възможност за защита правата на
длъжника е с иск по чл. 694, ал.1, т.1, от ТЗ. При него с оглед изложеното по-
горе преценката за допустимост логично не следва да включва изискването да
е подадено възражение по чл. 690 от ТЗ.
Предявяването на този иск също изисква назначаване на особен
представител, а бездействие на съда би било пречка той да се предяви в срока
по чл. 694, ал. 6 от ТЗ. По тази причина за ПАС срокът тече от момента на
съответното назначаване.
В случая особен представител за предявяване на иск не е назначен, но
той реално е предявен от името на дружеството от лице без представителна
власт. В тази хипотеза съдът по този иск, а не само съдът по
несъстоятелността е длъжен да установи споменатото по- горе противоречие
и да назначи особен представител и т.н.
Това видно от изложеното по- горе не е било сторено, а е предприето
връщане на исковата молба като недопустима.
Съответно това незаконосъобразно действие е било отменено от ПАС.
При връщането на делото вече обаче действия по чл. 29, ал 4 от ГПК не
е нужно да бъдат извършвани по причина, че вече дружеството длъжник има
органен представител, който е различен от този на дружеството ответник. Той
от своя страна след дадената му от Пз ОС възможност е потвърдил всичко
извършено от лицето, което към момента на извършването му не е имал
представителна власт и исковата молба следва да се счита редовна и то от
момента на нейното постъпване в съда.
Така изложеното води до извод, че тя е напълно допустима.
Това налага с оглед чл. 271 от ГПК въззивният съд да разгледа
повдигнатият пред него спор за несъществуване на вземането по същество и
8
респективно на тази база да формира извод за правилност или неправилност
на обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Видно от представеното по делото копие от списък с приети вземания,
а и от този обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ от страна на
синдика е прието вземане на ответника в размер на 51 600 лв. За него е
посочено, че представлява отпуснат заем от съдружник. Това води до извод,
че правопораждащия същото юридически факт следва да е договор за заем
сключен между този съдружник и дружеството длъжник за тази сума.
Според чл. 9 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Всеки един договор се характеризира със страни, дата на сключване, предмет.
Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Това сочи, че до извод за съществуване на вземане по такъв договор
следва да се достигне при наличие на доказателства удостоверяващи наличие
на съглашение, респ. съвпадението на волеизявления изходящи от „А.П.“
ООД в качеството му на заемодател и „А.-*” ООД в качеството му на
заемополучател, че първия предоставя на втория в заем сумата от 51 600 лв., а
последния се задължава да му е върне, респ. че в заем е предоставена по-
голяма сума. Реалният характер на договора предполага и наличието на
доказателства за предаването на съответната сума.
В случая по делото не е представен документ удостоверяващ
постигането на съглашение в този смисъл между страните.
Все пак обаче е изискана от Б.Д. справка за движенията по сметките на
ищеца в същата.
От нея е видно, че на 28.02.2011 г. по същите е постъпила сума от
ответното дружество в размер на 40 000 лв. с посочено основание договор за
заем.
На 01.04.2011 г. е постъпила сума от 10 000 лв. с посочено основание
договор за заем.
На 01.06.2011 г. са постъпили 5 000 лв. също с основание за плащането
9
договор за заем, а на 01.07.2011 г. е постъпила сумата от 10 000 лв. със
същото посочено основание.
От приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че от страна на
ищеца са извършени записвания във връзка с получаването на всяка една от
тези суми с посочване договор за заем. Това обаче е основание да се достигне
до извод, че между страните са сключени четири отделни договора за заем за
посочените по- горе суми, а не такъв за сумата от 65 000 лв. , респ. за сумата
от 51 600 лв. с оглед частично изпълнение на задълженията за връщане на
заема по този един договор.
То от своя страна изключва извода, че ответното дружество има вземане
към ответника породено от сключен между страните договор за заем, по
който е налице задължението за връщане на сумата от 51 600 лв.
Така изложеното от своя страна прави предявеният иск основателен и
той следва да бъде уважен.
В този смисъл е и решението на Пз ОС и то ще се потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 139/2020 г. по описа на
П. окръжен съд решение № 37 от 23.05.2022 г., поправено с решение № 44 от
02.06.2022 г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявения на
основание чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ иск от „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК
*********, **** против „А.П.“ ООД, ЕИК *********, ****, че „А. - *” ООД
(несъстоятелност) не дължи на „А.П.“ ООД на основание чл.240 от ЗЗД
сумата 51 600 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на
остатъка от предоставена заемна сума през 2011 г. и „А.П.“ ООД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК
*********, **** сумата от 150 лева, представляващи платено възнаграждение
за вещо лице, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на П.
окръжен съд сумата от 2 064 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва в месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11