РЕШЕНИЕ
№265
гр. Велико Търново, 31.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №102 по описа за 2023 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители/ЗПЗП/, вр. с чл. 149 и сл. от АПК
Образувано е по жалба на адв. С. П., в качеството й на пълномощник на
„ДЕА“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Заповед №РД 09-94/31.01.2023г. на министъра
на земеделието, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве
„физически блокове“ и „площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. в
частта, досежно парцел с идентификатор 67475-647-2-1 в землището на с. Сломер,
обл. В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че оспорваният административен акт не отговаря на
изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсват мотиви и правни основания,
въз основа на които същият е издаден. Счита, че по отношение на заявените за
подпомагане площи не е ясно въз основа на какви данни органите на МЗ са
определили дали заявеният имот попада в допустимия за подпомагане слой и оттам
не са обосновали изводите си за отказ от включването му в слоя, допустим за
подпомагане. Твърди, че в оспорваната заповед не се съдържа посочени правни
норми, нито фактически изводи, което е равно на липса на мотиви изобщо. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения акт. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – министърът на земеделието, чрез процесуалния си
представител оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения,
изложени в съдебно заседание и в писмено становище. Не претендира за разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Оторизирането на
заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка
представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за
подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП). По законовата делегация на чл. 30, ал. 6
от ЗПЗП министърът на земеделието определя с наредба условията и
реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и
информационната система по ал. 5, като приложима е Наредба №105/2006г.
Съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен
специализиран слой се съдържат в дешифрираните самолетни снимки, като именно
данните от последните позволяват на съда с помощта на специалисти да извърши
проверка за материалната законосъобразност на акта. Съгласно чл. 33 а, ал.
1 от ЗПЗП критериите за включване на допустимите за подпомагане
площи в рамките на всеки физически блок следва да са определени с наредбата по
чл. 40 от закона. За процесния период това е Наредба
№2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /по нататък в текста
„Наредба №2“/.
От данните по делото
се установява, че дружеството жалбоподател е регистрирано като земеделски
стопанин с УРН 700364, като със заявление за подпомагане с УИН 04/170522/95756 е
заявило за подпомагане за Кампания 2022г. 258 парцела. Със Заповед №РД
09-1319/02.12.2022г. министърът на земеделието, на основание чл. 25, ал. 4
от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба №105 от 22.08.2006г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за
администриране и контрол /нататък в текста „Наредба №105“/ е одобрил
проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане",
като част от СИЗП, обновен за кампания 2022г./стр. 34 от делото/. В раздел IV
от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и
в срок до 20.12.2022г. да направят възражения за включване или невключване на определени
физически блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателят е
подал възражение с рег. №ПО-14-41 от 06.12.2022г. срещу заповедта на министъра,
с която е одобрен проектът на специализирания слой по отношение на два от
заявените парцели/вж. стр. 40 от делото/. С оспорваната заповед №РД 09-94 от
31.01.2023г. на основание чл. 25, ал. 4
от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба №105,
министърът на земеделието е одобрил окончателния специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022г. От окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“/ПДП/ е бил изключен
заявеният от „ДЕА“ ЕООД парцел с идентификатор 67475-647-2-1
в землището на с. Сломер, обл. В. Търново.
Оспорената заповед е обнародвана в
"Държавен вестник" бр. 15 от 14.02.2023г. Жалбата срещу заповедта е
подадена директно в Административен съд В. Търново на 17.02.2023г. и заведена с
вх. №870/17.02.2023г. по описа на съда. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от
оспорване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 33а, ал.
5 от ЗПЗП, обхватът на данни от Системата за идентификация на земеделските
парцели за съответната година, които се публикуват на интернет страниците на
Министерството на земеделието и на Държавен фонд "Земеделие", се
определя с наредбата по чл. 30, ал. 6, като задължително се включват цифрови
географски данни за физически блокове, и постоянно затревени площи. В чл. 33а, ал.
2 от ЗПЗП е предвидено, че данните в Системата за идентификация на
земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове министъра на
земеделието по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се
обнародва в "Държавен вестник". Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба
№105 Министърът на земеделието одобрява или изменя със заповед окончателните
специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за
подпомагане". Заповедта се изпраща за обнародване в "Държавен
вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на
земеделието, храните и горите и на Държавен фонд "Земеделие".
От този преглед на нормативната
уредба следва, че Заповед №РД 09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието е
издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесната заповед в оспорената й част е надлежно мотивирана, като в
производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта, послужили за
издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрираните
самолетни снимки и в протоколите от специализираните теренни проверки на
процесните площи и в придружаващите ги снимки. С оглед спецификата на
оспорената заповед – одобряване на окончателния специализиран слой ПДП за
територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да съдържа
данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният слой
ПДП, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези
доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени
площи не са попаднали в одобрения слой. В конкретния случай допълнителни мотиви
са изложени и в писменото становище на директора на Дирекция „Идентификация на
земеделските парцели“ при МЗ, стр. 32 и сл. от делото, където като основание за
изключване от специализирания слой ПЗП на заявения от дружеството жалбоподател
парел изрично са посочени разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1,
т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба №2. Посочените в становището съображения ясно
отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняват
упражняване на правото на защита на земеделския стопанин, съответно и
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта.
По никакъв начин твърдяните
нарушения на изискванията по чл. 27, ал. 1 и чл. 34 от АПК не водят до извод за
незаконосъобразност на заповедта в оспорваната й част. Неспазване на изискването
по чл. 26, ал. 1 от АПК, не може да се приеме като абсолютно или съществено
процесуално нарушение в случая, когато органът действа при условията на
обвързана компетентност и фактите в производството се установяват служебно и
без намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава,
когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на
съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по
друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено
от административният орган от фактическа страна се основава на доказателства,
които се представят от други органи, а не от жалбоподателя или от трети
заинтересовани лица, поради което и при активното участие на жалбоподателя тези
факти не биха били променени. По тези съображения съдът преценява като
неоснователни и оплакванията за нарушения по чл. 34 от АПК.
Не води до друг извод и обстоятелството,
че същият парцел е бил заявяван и е бил включван в слоя, допустим за
подпомагане за предходни кампании. Както вече се посочи, изводите на
административният орган се базират на данните, установени по реда, посочен в
чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП. Съгласно посочените текстове за отразяване на
реалното състояние и ползване на площите, данните в СИЗП ежегодно се
актуализират чрез: 1. дешифриране /компютърно подпомогнато разчитане/ на
актуалната цифрова ортофотокарта/ЦОФК, и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните
теренни проверки на референтни парцели, и/или 3. отразяване на резултатите от
проверките на място по чл. 37. Министерството на земеделието създава в СИЗП
специализиран слой ПДП, който включва площите, допустими за подпомагане в
рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в Наредба
№2. Така е процедирано и в настоящия случай, като данните са установени
посредством заснимане на парцелите и дешифриране на данните от ЦОФК, изготвена
от самолетно заснемане от 23.07.2022г. и
са актуални към момента на издаването на заповедта. Състоянието на парцела за
предишни кампании и произнасянето на органа съобразно тогавашни данни не е
относимо в случая.
Не се установяват и допуснати
нарушения на материалния закон.
По делото няма спор, че процесният парцел е бил заявен за
подпомагане, като е деклариран с площ от 7,93 ха и предназначение „ливада за
косене“. От заявеният парцел са били изключени като допустими за подпомагане
площи в общ размер от 7,88 ха, тъй като не е обработван, съдържа неподдържани
площи, без следи от земеделска дейност и зает частично с храсти и дървета.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 е
посочено, че допустимите за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013г. за установяване на правила за директни плащания
за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент
(ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент
(ЕС) № 1307/2013), които се поддържат в състояние, годно за
производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5,
6
и 9 от същата наредба. В чл. 3, ал. 1 от Наредба №2 са посочени
площи, които по нормативно определение не представляват земеделски такива, като
изрично в изброяването са посочени необработваемите площи/чл. 3, ал. 1, т. 1/,
както и голи и ерозирали терени/чл. 3, ал. 1, т. 7/, които съгласно чл. 3, ал.
3 от наредбата са изрично изключени от подпомагане.
По делото са
допуснати две съдено-технически експертизи, чиято задача е било да се установи
състоянието на парцела, наличието или не на тревен слой в същия, извършвани ли
са или не агротехнически дейности и ако са извършени какви и за какъв период. В
първоначалното заключение на вещото лице, прието в с.з. от 19.06.2023г.,
изрично се посочва, че парцелът няма характер на ливада за косене с плътна
тревна покрива или следи от косене; парцелът представлява бивше лозово насаждение,
в което е извършено изкореняване на лозята, но не са проведени агротехнически
мероприятия за привеждането му в състояние на ливада за косене; има наличие на
храстовидна и дървесна растителност, която е повече от 100 кв. м. След
оспорване на това заключение от страна на жалбоподателя по реда на чл. 200, ал.
3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът е допуснал изслушване на повторна СТЕ по
отношение на състоянието на парцела, извършваните агротехнически мероприятия и
наличието на дървета и храсти. В заключението на експертизата, прието в с.з. на
16.01.2023г. отново се посочва, че в
парцела има тревна покривка, но той не представлява ливада; върху терена са
били засети лозови насаждения, които са били изкоренени, налично е било
терасиране на парцела, впоследствие заравнено; теренът се е затревил
самостоятелно, като е налице нежелана растителност – дървета и храсти, но не
повече от 100 кв.м. на хектар, а точната площ на тази растителност не може да
бъде установена. При разпита на вещото лице в с.з. експертът посочва, че
теренът не се обработва след изкореняването на лозята, има естествено
затревената площ, в състояние както като между две агромелиоративни дейности,
оставено е като угар, не е орано и засято. Затревената площ не е за паша, нито
за косене.
По такъв начин от
кореспондиращите помежду си изводи на експертизите може безпротиворечиво да се
приеме, че парцелът не се обработва; последната агротехническа дейност е било
премахването на лозята; вследствие на липсата на други дейности е налице естествено
затревяване и частично залесяване с храсти и дървета; парцелът не представлява
ливада за косене, нито е подходящ за паша.
По този начин не се установява парцелът да отговаря на изискванията за
постоянно затревена площ с начин на ползване – ливада за косене, както е бил
заявен от жалбоподателя, поради неизпълнение на изискването по чл. 8, ал.1, т.
2 от Наредба №2.
Съобразно приетите за установени
от фактическа страна обстоятелства, изложени в цитираното становище на
ответника и заключенията на СТЕ, които кореспондират с приетите писмени и
веществени доказателства/фотоснимки/, съдът приема, че правилно са приети като
недопустими за подпомагане съответните части от парцела, които не се поддържат
в състояние, годно за производство, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 5,
т. 2 от Наредба №2. Ето
защо съдът приема, че недопустимите площи на парцела – 7,88 ха са правилно
дешифрирани и определени от административния орган и същите са недопустими на
основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 7,
чл. 10, ал.
1, т. 1 и т. 4 от Наредба №2.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва
да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и с оглед липсата
на претенции за разноски от ответника, такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на ДЕА“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Заповед №РД 09-94/31.01.2023г. на
министъра на земеделието, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве
„физически блокове“ и „площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. в
частта, относно парцел с идентификатор 67475-647-2-1 в землището на с. Сломер,
обл. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: