№ 73
гр. Търговище, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Л.. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101464 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание
чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищецът Л.. В. Л.. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Т.Д.–ТАК, твърди в исковата молба, че неговият баща В. Л. И., б.ж. на
гр.**********, поч. на ********г., установил свое владение върху имот, находящ се в
м.”*********” в землището на гр.Търговище с площ 600кв.м. въз основа на писмен договор
от 2004г., сключен с физически лица, ведно с построената в имота вилна сграда, а след
неговата смърт владението било продължено от ищеца, който го владее и до момента, но
установил, че имотът е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при което счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против Община
Търговище.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.Т.Д. -ТАК
поддържа иска, като пледира за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със
становище за допустимост на иска, като се посочва, че след извършена справка в регистрите
на общината е установено, че имотът е бил част от ПИ**** по плана на м.”*********” в
землището на гр.Търговище от 1978г., без данни за собственик или ползвател; за този имот
не са издавани документи за придобиване на собственост по реда на §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, не е
съставян и АЧОС.Ответната страна счита, че по основателността на иска следва да вземе
становище в съдебно заседание след събиране на допуснатите доказателства. В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
1
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото писмен договор от 03.05.2004г. с нотариално заверени
подписи се установява, че между наследодателя на ищеца В. Л. И. -като купувач и К.Р.М. и
Д.Ц.М.-като продавачи, е сключен писмен договор за продажба на земеделски имот с площ
от 600кв.м., находящ се в м.”*********” в землището на гр.Търговище, ведно с построената
в него сграда за сезонно ползване, за който по ПЗ е отреден имот№ 157501, за сумата от 8
000лв., от които 7000лв. платени при подписването на договора, а останалите следва да се
платят при нотариалното прехвърляне на имота, като владението е предадено на купувача
при подписването на договора. От Удостоверение за наследници № 15007/28.09.2021г., изд.
от Община Търговище се установява, че В. Л. И., б.ж. на гр.Търговище, е поч. на ********г.,
като е оставил един наследник-ищецът Л.. В. Л... Видно от Скица № ********/21.10.2021г.,
изд. от СГКК гр.Търговище, имотът е отразен в КК на града като имот с идентификатор №
************** в м. „*********“ в землището на гр.Търговище с площ от 583кв.м., при
граници: имот с ид. ***************; имот с ид.№ ********; имот с ид.№ ****** и имот с
ид.№ ****, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка № **********/22.10.2021г., изд. от
Община Търговище, посоченият имот е с данъчна оценка от 115,70лв. От заключението по
назначената и приета по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се установява, че имотът,
претендиран да е собственост на ищеца с площ от 583кв.м., отразен като имот с ид.№
************** в землището на гр.Търговище, е идентичен с част от имота, описан в
договора от 2004г., същият по стария кадастрален план на местността от 1978г. е бил с №
**** и по разписния лист към този план е без собственик, не е бил в регулация и има статут
на земеделска земя, липсва реституционна процедура за него и не е бил предоставян за
ползване по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ.Вещото лице е установила, че на място имотът е ограден,
засаден с трайни насаждения и застроен с вилна сграда. От показанията на свидетеля С.Г.Т.-
съребрен родственик на ищеца се установява, че наследодателят на ищеца е живял в този
имот около 10-15годи преди смъртта си, като след това ищецът владее и ползва имота и
свидетелят не знае някой да му е оспорвал владението.В подобен смисъл са и показанията
на св. М.С.К.-съседка, притежаваща имот в същата местност, която твърди, че познава
бащата на ищеца от 20-30 години, откакто той е купил имота и докато е бил жив е живял в
него, а след това имотът се владее от ищеца и до момента.Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, като дадени от незаинтересовани лица, имащи продължителни
непосредствени впечатления от владението върху процесния имот, а и като отговарящи и на
писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
За да се установи дали ищецът е придобил собствеността върху процесния имот въз
основа на наследство и давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да
се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти
въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период.
2
Това е необходимо, доколкото представения по делото писмен договор от 03.05.2004г. има
характер на предварителен такъв и не е прехвърлил валидно право на собственост, а
единствено сочи на началото на установяване владението на наследодателя на ищеца.
Безспорно по делото е, че имотът представлява земеделска земя, като владението е получено
от наследодателя на ищеца още през 2004г., като владението продължава спокойно и явно
да се е упражнявало от наследодателя до смъртта му през 2021г., като същото е продължено
от наследника му, продължава и до момента. Поради това следва да се приеме, че доколкото
липсват доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция, за
него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на
друго основание то за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на
реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ
е установено и, че имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Същият е владян от
семейството на ищеца вече осемнадесет години, като владението продължава спокойно и
явно и до момента, поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за
придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е станало
възможно придобиването на собствеността, като бащата на ищеца е станал собственик въз
основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2014г., с
изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в този смисъл и
задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на
ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по
гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.). Поради изложеното, съдът приема, че предявеният
установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Доколкото ищецът не е претендирал разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
представлявана от кмета д-р Д.Д., че Л.. В. Л.. с ЕГН ********** от
гр.************************************, е собственик въз основа на наследство от своя
баща В. Л. И., б.ж. на гр.Търговище, поч. на ********г.(който е придобил собствеността
въз основа на давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС), на недвижим имот , отразен в
КК/2005г. на гр.Търговище като имот с идентификатор № ************** в м.
„*********“ в землището на гр.Търговище с площ от 583кв.м., при граници: имот с ид.
***************; имот с ид.№ ********; имот с ид.№ ****** и имот с ид.№ ****, отразен в
Скица № ********/21.10.2021г., изд. от СГКК гр.Търговище, ведно с насажденията и
построената вилна сграда в имота, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4