Решение по к. адм. дело №1084/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С. Д. И., с [ЕГН], чрез адвокат Д. Х., против Решение № 3387/09.04.2025г. от на Административен съд – Пловдив, VІІ с., постановено по адм. д. № 227 по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 250 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 11.11.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. и от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено/изменено, като се присъди обезщетение за разликата от 250 лв. до 3 000 лв., и да бъде изцяло уважена исковата претенция.

Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател от сбраните гласни и писмени доказателства се установява безспорно описаната в исковата молба фактическа обстановка. Счита, че следва да се кредитират напълно свидетелските показания, тъй като свидетелят има преки и непосредствени впечатления от условията, при които С. Д. И. е живял.

Твърди се, че изцяло са игнорирани като неимуществени вреди задимеността в килиите, невъзможността от ползване на пералня в затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни лица от заразни болести, наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, преминаването на лишените от свобода през двора, за да стигнат до банята.

Сочи се, че са претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето на С. Д. И. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" през процесния период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, лишаване от право да ползва престой на открито, тъй като И. е работил, неудобство за преминаване през двора, за да достигне до общата баня, липса на място за простиране навън, поради което се е наложило да живее в стая, в която се простира и има наличие на влага и мухъл.

Според касационния жалбоподател, от събраните по делото доказателства се установява, че са били налице посочените в исковата молба нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

3. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, не е представил писмен отговор и не е изразил становище.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от С. Д. И., [ЕГН], чрез адв. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 11.11.2024 г. до 03.02.2025 г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба), изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя на Шести пост е бил в стая № 7, където са били настанени 9 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели „каре“ за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

7. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Г. Д. “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на С. Д. И., [ЕГН], сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразило се в пребиваване за период от 42 дни (от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата от 250 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 11.11.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. и от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл.

8. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място,че от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 16.12.2024 г., след превод от сектор Арести към ОСИН [населено място] и е пребивавал в него до 03.02.2025 г. (така данните на л. 35 и сл.), т.е. от 11.11.2024 г. до 15.12.2024 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

При тези данни, съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в пренаселеност на помещението, в което е пребивавал в Затвора Пловдив, доколкото, е прието, че в периода от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл. е пребивавал в Шесто отделение, в стая № 7, която е с капацитет до 7 л.св., а в нея са пребивавали между 8 и 9 л.св., точно толкова колкото посочва и самият ищец в исковата си молба, а така също и разпитаният по делото свидетел С. П. П., чиито показания съдът е кредитирал в тази им част, доколкото съответстват на останалите, събрани по делото доказателства.

Посочено е, че по делото е разпитани като свидетел С. П. П., като за същия на съда е служебно известно, че е водил дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което е прието, че за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна според съда, по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Останалите претенции съдът e приел за неоснователни, поради липса на установено бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на ответната администрация.

Крайният извод на съда е, че наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) обосновава настъпването на презумираните неимуществени вреди като е налице причинно-следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

При това положение, съобразявайки чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и доколкото претенцията на ищеца е приета за частично основателна – за времето, през което е констатирано нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липсата на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на общо 250 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.02.2025г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. В останалата част претенциите са приети за неоснователни.

V. За правото:

9. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

11. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искови претенции за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца в част от периодите на пребиваването му в Затвора Пловдив.

Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, което съответно обуславя и постановения от съда резултат. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани, съответно за недоказани, твърдените в исковата молба факти.

12. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно единствено оплакването за недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които И. е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода през част от периодите на пребиваване в Затвора – Пловдив. Същото обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Изводите на съда в тази насока почиват на събраните писмени и гласни доказателства и върху процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.

13. Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за частична основателност на исковата молба и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретният размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно 250 лева.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, с която е сезиран съда.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3387/09.04.2025г. от на Административен съд – Пловдив, VІІ с., постановено по адм. д. № 227 по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 250 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 11.11.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. и от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.