ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501497 по описа за 2021 година
Производство по чл. 423 вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с възражение с вх.№3922/11.06.2021г по реда на чл. 423
ГПК, подадено от ЛЮБ. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:с. *****, чрез
процесуалния му представител от адв. С.М. срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1193/15.09.2017 год., издадена по
ч.гр.д. № 2029/2017 год., по описа на Районен съд – Асеновград, II граждански състав. Моли
се, да бъде прието възражението по реда на чл.423 ГПК, след което да се разгледа и уважи
подадената частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК. Излагат се твърдения, че длъжникът се е
запознал с материалите по изпълнителното дело, включително със заповедта за изпълнение
и начина на връчването й едва на 18.03.2021 год., чрез процесуалния си представител,
поради което се моли възражението по чл. 423 от ГПК да се приеме, че е подадено в срок.
Твърди се, че на длъжника не били редовно връчени от ЧСИ Покана за доброволно
изпълнение, доколкото поканата е адресирана до гр. *****, където е връчена на 23.10.2020
год. на трето лице, със задължение за предаване – Г. Й., отбелязан като баща на длъжника.
Предвид на тези обстоятелства, се навежда оплакване, че съдебният изпълнител не е
извършил надлежно връчването на посочения по делото адрес – село *****, който адрес
съвпадал и с постоянния, и настоящ адрес на длъжника. Твърди се, че е налице и
основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като длъжникът нямал обичайно пребиваване
на територията на Република България към датата на връчване на заповедта за изпълнение
от страна на съдебния изпълнител. Последният бил обвързан професионално и лично с
Обединеното Кралство, където живеел, работел и се осигурявал от началото на 2017 год.
1
Липсата на обичайно местопребиваване се сочи и като отрицателна процесуална
предпоставка за допустимост на заповедното производство в цялост.
В едноседмичния срок от насрещната страна е постъпило становище за
недопустимост и неоснователност на възражението по чл. 423, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГП, по
съображения подробно изложени в същото.
Ведно с възражението по чл. 423 ГПК, съдът е сезиран и частна жалба депозирана
от ЛЮБ. Г. Й. срещу Разпореждане от 15.09.2017 год. за незабавно изпълнение на Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Наведени са възражения по редовността на извлечението
от счетоводните книги. Сочи се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК
е действала редакцията на чл. 60 ЗКИ, в която не са били регламентирани задължителни
реквизити на извлечението от сметка като документ, поради което редовността на
извлечението като документ се преценявала с оглед възприетото в съдебната практика.
Отделно от това, се навеждат оплаквания, че нотариалната покана за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не била надлежно връчена, не било материализирано и ясно
волеизявление на кредитната институция за обявяване на кредита за предсрочно
изискуемост, липсвало удостоверяване в нотариалната покана къде е връчена тя.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Относно възражението по чл. 423 от ГПК.
По допустимостта:
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, предпоставка за процесуална
допустимост на възражението е, същото да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване
на заповедта за изпълнение. Твърденията на въззивника в тази посока са, че на същия не са
редовно връчени от ЧСИ Покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като ПДИ с приложенията е адресирана до: гр. *****. На
този адрес Поканата е била връчена на 23.10.2020 год. на трето лице със задължение за
предаване – Г. Й., баща на длъжника.. Съдът намира наведените оплаквания за основателни.
Съгласно разпоредба на чл.38 ГПК преди редакцията й с ДВ, бр. 110 от 2020 год. /вл. в сила
през 2021 година/, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато
адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а
при липса на такъв - на постоянния. Адресът, на който е връчена Поканата ведно със
Заповед по чл. 417 ГПК в гр. Първомай, нито е посочен от заявителя по заповедното
производство, нито отговаря на адресите, посочени в служебно изготвената и приложена
справка по реда на Наредба № 14/2009 год. Ето защо съдът намира, че е налице нередовно
връчване на Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложената към нея Заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което и предвид липсата на други доказателства за
надлежно уведомяване, се приема, че длъжникът е разбрал на 18.03.2021 год. за
2
постановената Заповед чрез процесуалния си представител, поради което подаденото
възражение се явява допустимо, като депозирано в едномесечния срок от узнаването за
издадената Заповед по чл. 417 от ГПК и като такова следва да бъде разгледано по същество.
По основателността на възражението:
Производството по частно гражданско дело № 2029/2017 год., по описа на
Районен съд – Асеновград е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК с вх. № 11827/13.09.2017 год., подадено от „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*****, против ЛЮБ. Г. Й., ЕГН **********, за заплащане на парични вземания, подробно
описани в Заявлението. С образуване на заповедното производство заповедният съд е
разпоредил изготвянето на служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 год. за настоящ
и постоянен адрес на длъжника. Данните от справката съвпадат с посочения в заявлението
адрес, а именно: с. *****, ул. „*****. Заповедният съд е извършил дължимите служебни
проверки на заявлението и приложенията към него, като е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1193/15.09.2017 год. и
Изпълнителен лист от 18.09.2017 год. Същите, съгласно отбелязването върху заповедта са
получени от упълномощен представител на заявителя на 02.10.2017 год. По делото е
приложено и писмо от ЧСИ П. И., изпратено в изпълнение на задължението му по чл. 418,
ал. 5 от ГПК, с което е представено копие от Покана за доброволно изпълнение изх. №
49123/20.10.2020 год. с адресат ЛЮБ. Г. Й. и адрес на изпращане гр. *****, ведно с известие
за доставяне на същия изходящ номер покана и с отбелязване, че е извършено връчване на
документите на 23.10.2020 год. на лицето Г. Й., в качеството му на член от домакинството –
баща на длъжника.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен
от възможност да оспори вземането по издадена заповед за изпълнение, да подаде
възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Молбата му следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелства по
чл. 423, ал. 1-4 ГПК. В настоящият случай възражението се основава на хипотезите на чл.
423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК — твърди се ненадлежно връчване на заповедта и неосъществено
лично връчване на същата поради обичайно местопребиваване на длъжника извън
територията на Република България.
Настоящият съдебен състав намира, че е основателно оплакването за
ненадлежно връчване на заповедта, по съображения подробно изложено по-горе, поради
което само на това основание възражението следва да бъде прието.
Що се касе до второто наведено оплакване, че е неосъществено лично връчване
на същата поради обичайно местопребиваване на длъжника извън територията на Република
България, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.
48, ал. 7 КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира място, в
което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
3
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Доказването наличие на
такава връзка е в тежест на страната, която твърди съществуването й, поради което
същата следва да ангажира убедителни доказателства в тази посока. В настоящият случай,
от представените по делото преводи на документи, не може да бъде формиран извод за
трайна уседналост на лицето в Обединеното Кралство, доколкото и двата представени
документа не касаят процесния период..
Мотивиран от горното възражението като основателно следва да бъде прието.
Предвид приемането на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, следва да бъде
разгледана подадената частна жалба срещу Разпореждането за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК ясно
очертава границата на дължимата проверка, която следва да бъде реализирана. Същата
обхваща въпросите за редовността на представения документ по чл. 417 ГПК, настъпилата
изискуемост на вземането и евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
В частната жалба са изложени оплаквания относно редовността на
представения документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на “Банка
ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят навежда твърдения, че към датата на подаване на Заявлението
по чл. 417 от ГПК е действала редакцията на чл. 60 ЗКИ, в която не са били регламентирани
задължителни реквизити на извлечението от сметка като документ, поради което следва
извлечението да се преценява съобразно изведените в практиката критерии за редовност на
този документ. Това оплакване се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ГПК е
била допълнена с бр. 59 на ДВ от 2016 и е влязла в сила в тридневен срок от обнародването,
с оглед на което към момента на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК и
представянето на извлечението към него през 2017 год., разпоредбата вече се е прилагала в
новата си редакция и редовността на документа следва да се преценява именно съобразно
посочените критерии в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. В настоящият случай тези критерии са
изпълнение, тъй като от извлечението съдържа броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати /т. 8/, общия размер на просрочената сума /т. 9/; общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница
и непогасена договорна лихва /т. 10/, както и размера на обезщетението за забава за
просрочените задължения /т. 11/.
Оплакванията, че нотариалната покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е надлежно връчена, че не е материализирано и ясно волеизявление
на кредитната институция за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и че липсва
удостоверяване в нотариалната покана къде е връчена, както и разписка № 161 към
нотариалната покана, съдът намира за неоснователни. Видно от съдържанието на поканата,
същата е изпратена до длъжника на адрес– „*****, ПК *****, ул. „*****“. Съгласно
извършеното от нотариуса отразяване, последната е връчена на посочения в поканата адрес
на лицето Г. В. Й., в качеството му на бащата на длъжника ЛЮБ. Г. Й. .Последното
4
обстоятелство се потвърждава и от приложената Разписка № 161, съгласно която Г. В. Й., е
поел задължението да предаде нотариалната покана лично на длъжника ЛЮБ. Г. Й...
Известието за предсрочната изискуемост е връчено при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК,
като са изпълнени предпоставките за редовност на това връчване - същото е адресирано до
адреса на длъжника, посочен по делото, съвпадащ с постоянния и настоящия му такъв, като
същата е предадена на пълнолетно лице от домашните със задължението за лично предаване.
Възражението на жалбоподателя, че бащата не е лице от домашните, тъй като същият е „с
адрес“ гр. *****, остана недоказано по делото, тъй като от страна жалбоподателя не са
представени доказателства за постоянния адрес на бащата.
С оглед на изложените съображения съдът намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед приемането на подаденото възражение по чл. 423 ГПК в полза на длъжника
се дължат разноски. От страна на въззиваемия е направено възражение за прекомерност на
тези разноски и се иска намаляване на дължимите разноски съобразно минималния размер
по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не споделя
становището за липса на фактическа и правна сложност на спора, още повече –
минималното възнаграждение според Наредбата за производство с материален интерес като
настоящия надвишава претендираното от адвоката /сп. чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 3 то
Наредбата/, поради което това възражение ще бъде оставено без уважение и на страната ще
се присъдят разноски в размер на 525 лв. – 25 лв. държавна такса и 500 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено от ЛЮБ. Г. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *****, срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1193/15.09.2017 год.,
издадена по ч.гр.д. № 2029/2017 год., по описа на Районен съд – Асеновград, II граждански
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба /с вх. № 265242/14.04.2021 год., по описа на
Районен съд – Асеновград/, подадена от ЛЮБ. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:с. *****,
срещу Разпореждане от 15.09.2017 год. за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1193/15.09.2017 год., по ч.гр.д. №
2029/2017 год., по описа на Районен съд – Асеновград, II граждански състав.
5
ОСЪЖДА “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати на ЛЮБ. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:с. ***** сумата от 25
лв./ двадесет и пет лева/ – платена държавна такса, както и разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв/ петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6