РЕШЕНИЕ
№ 1651
Пазарджик, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150700124 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
2. Образувано по Жалба на М. К. Т., [ЕГН], от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, [улица], с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. Шести септември, № 144А, ет. 5, офис 5, адв. А. Б., срещу Решение № 1012-12-330#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-565-6 от 16.11.2023 г., съответно с което М. К. Т. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработицата периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 т. в размер на 9440.88 лв. и дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 1259.52 лв..
3. Счита се, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон.
Възразява се, че жалбоподателя не е бил уведомен за започналото административно производство, в хода на което е издадено процесното разпореждане.
Поддържа се, че административния орган е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон, тъй като не е установил с категоричност всички релевантни по случая факти. Според жалбоподателя, за да измени размера на отпуснатото обезщетение, административният орган се е позовал единствено и само на уведомление, за което се твърди, че изхожда от работодателя „Keelings Reatail”.
Сочи се, че в случая, след извършената преценка от съответните длъжностни лица на относимите факти, включително тези представени от компетентната администрация на Ирландия, е било постановено разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица в размер на 85,71 лв. дневно за периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 г. В този контекст се поддържа, че документите представени от компетентната администрация на Ирландия, съставляват официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща материална доказателствена сила.
Поддържа се, че в случая Т. е действал изцяло добросъвестно, включително и защото се е позовал на официален удостоверителен документ, какъвто е преносимия документ U1.
В писмената защита се сочи още следното : по делото няма данни, компетентната ирландска институция да е обявила първоначално съставените структурирани електронни документи и преносимия документ U1 за невалидни или да ги е оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година; представения по делото трудов договор е с уговорен изпитателен срок за 8 седмици, който евентуално може да бъде удължен, тоест към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение е бил изтекъл срокът на договора и същият не е бил удължаван; приложените по делото от страна на административния орган U002 № 729027 от 31.08.2023 г. и Н002 № 784550 от 01.11.2023 г. са без идентификация на изпращача, без входящ номер и дата, както не е посочено, по какъв начин те са свързани с „Keelings Softfruits“ UC, доколкото в графа работодател е посочен друг такъв.
Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата се присъди адвокатско възнаграждение.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Сочи се, че прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му, като двете страни по договора знаят за него още от момента на сключването му, защото са участвали в определянето му. В този контекст се поддържа, че процесния трудов договор е сключен от жалбоподателя и неговия работодател със срок на действие от 12.01.2022 г. до 01.10.2022 г. При това положение се счита, че прекратяването на договора на 27.05.2022 г., не е възможно да стане въз основа на изтичане на срока на действие на същия. Според ответника, след като жалбоподателя е знаел за договорения срок на трудовото правоотношение, както и че предсрочното му прекратяване на 07.06.2022 г. не е поради изтичане на срока на договора и въпреки това в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС е декларирал като причина за прекратяване на трудовата му дейност „изтичане срока на договора“, то той е действал недобросъвестно.
Сочи се и правилото на чл. 114, ал. 2 от КСО, според което, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, когато са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Иска се оспореното решение да бъде потвърдено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Въпреки, че от страна на жалбоподателя е претендирано заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА и не е посочена конкретна сума, от ответника се поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Оспореното решение е връчено на Парова на 08.01.2024 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 18.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.
III. За фактите и тяхната хронология :
6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-01-0187 от 30.05.2022 г.(л. 88), Т. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че трудовото му правоотношение е прекратено на 27.05.2022 г., като е упражнявал трудова дейност в Република Ирландия в периода от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г. С Писмо №У-122-00-565-1 от 31.05.2022 г (л. 84), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Т. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документ потвърждаващ причината за прекратяване на трудовата дейност; документи удостоверяващи трудов стаж в Ирландия.
7. Според Справка № 121-00-565-2 от 07.06.2022 г.(л.81), Т. е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация за пребиваване и три броя фишове за изплатено възнаграждение от „WP Keelings Retail & Sons“ за м. май и м. юни 2022 г.( л. 78). Във Заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи с вх. №1019-12-2004 от 07.06.2022 г.(л.82), Т. е посочил осигурителен период 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г. с работодател Keelings farm в Република Ирландия. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е заявено „изтичане на срока на договора“.
8. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, от компетентната институция на Ирландия, със структурирани електронни документи U001 №393273 от 07.06.2022 и U003 №394624 от 09.06.2022 г.(л. 74), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Ч..
При това положение, с Разпореждане №121-00-565-1 от 17.06.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 69).
В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №395336 от 10.06.2022 г. и U004 №396066 от 13.06.2022 г.(л. 70 и сл..), в които са посочени: фиксиран период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г.; основание за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“; брутен доход за периода в размер на €10325,00.
9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-565-2 от 13.06.2022 г. (л.68) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-565-3 от 22.06.2022г. (л.66), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на М. К. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.05.2022 г. до 27.09.2029 г. в размер на 18,00 лв. дневно. Основанието да бъде определен този точно размер на обезщетението е отговора на ирландската администрация, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя е „напускане на служителя“.
10. Със Заявление вх. №1019-12-2004#3 от 28.06.2022 г. (л.56), Т. е посочил, че желае да бъде преразгледано обезщетението за безработица, като е изпрател документ от Ирландия, в който е посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение „… изтичане срока на договора…“. Става реч за преносим документ U1, постъпил в администрацията с вх. № 1019-12-2004#2 от 27.06.2022 г.(л.61), в който са потвърдени : период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г. в размер на €2237,00 месечно.
11. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ Н001 405006 от 28.06.2022 г. (л.59), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия.
В отговор е получен структуриран електронен документ Н002 № 409362 от 05.07.2022 г. (л. 57), с който компетентната институция на Ирландия е уведомила следното: „… Причината за прекратяване е актуализирана, съгласно информацията в U1 …“. Актуализиран е структуриран електронен документ U017 №395336 от 06.07.2022 г.(л.54), като е посочена причина за прекратяване на последната заетост - „дата на изтичане на договора“
12. Въз основа тези данни, с Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г. (л. 47), на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на М. К. Т., като е определен нов размер от 85,71 лв. дневно и нов периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 г.
13. С писмо с изх. №1029-12-1011 от 06.07.2023 г. (л. 45), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Т. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 28.05.2022 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор със Заявление №1029-12-1011#1 от 28.07.2023 г.(л. 42), Т. е заявил, че не разполага с акт за прекратяване на трудовата заетост и разполага само документ U1 в който са посочени периода на заетост и причините за прекратяване на заетостта.
14. С писмо с изх. №1030-12-1427 от 06.07.2023 г.(л. 46), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.
С Писмо от 14.08.2023(л. 51), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е потвърдено, че М. Т. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарство на срочен договор. Посочено е, че „…М. беше нает в Кийлингс между 12/01/2022 и 27/05/2022г. М. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 01.10.2022 г…“
15. Към писмото е приложен Договор за наемане на работа(л. 50), сключен между Keelings Softfruits UC и М. Т., по силата на който, Т. е бил нает като работник в градинарство от 12.01.2022 г. до 01.10.2022 г. Изрично е уговорено, че това е срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок. В договора са обективирани и следните уговорки : длъжността подлежи на задоволително завършване на 8 седмици изпитателен срок, който може да бъде удължен, като в рамките на или след изтичане на срока, компанията може да прекрати трудовото правоотношение ; в същия срок работника може да прекрати трудовото правоотношение като спази срока на предизвестие от една седмица ; уговорено е при прекратяване на договора след изпитателния срок, компанията да отправи уведомление ; работника може да прекрати трудовото си правоотношение по всяко време с предизвестие от една седмица; при определени условия, дружеството може да прекрати договора без предизвестие с писмено уведомление;
16. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №727228 от 30.08.2023 г.; Н001 № 728345 от 31.08.2023 г. и Н001 № 768603 от 17.10.2023 г.(л. 36 е сл.), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Т. за времето от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г., като е пояснено, че в полученото от „Keelings Softfruits“ UC, като такава причина е посочена „напускане преди изтичане на договора“.
В отговор е получен структуриран електронен документ U002 №729027 от 31.08.2023 г.(л. 31) и Н002 №784550 от 01.11.2023 г. (л. 29), от Министерство на социалната защита на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.
17. С Разпореждане №122-00-565-5 от 14.09.2023 г.(л.35), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 №729027 от 31.08.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 28.05.2022 г. ….“.
18. В тази хронологична последователност и при тези данни с процесното Разпореждане №121-00-1767-6 от 06.11.2023 г.(л. 26), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, М. К. Т. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 г. в размер общо на сумата от 9440,88 лв. и сумата от 1259,52 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Прието е, че сумата от 9440,88 лв. е изплатена на Т. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО.
19. С Разпореждане №121-00-565-7 от 16.11.2023 г.(л. 25), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на М. К. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.05.2022 г. до 27.09.2022 г. в размер на 18,00 лв. дневно.
20. По повод подадена в срок жалба от Т.(л. 20), с процесното Решение № 1012-12-330#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-565-6 от 16.11.2023 г.
Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, с оглед данните съдържащи се в писмото на работодателя Keelings Softfruits от 16.08.2023 г. се налага извода, че след като Т. е подал оставка, то няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора. При това положение е счетено, че „…Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-9-565-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г. (удебеляването на шрифта мое) за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на М. Т. ….“.
В решението е развито разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, основния аргумент на решаващия орган е, че „…че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с „Keelings Sofitfruits” е сключен за периода от 12.01.2022 г. до 01.10.2022 г. и няма как да е изтекъл към 28.05.2022 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение - „изтичане срока на договора, в следствие на което недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.….“.
IV. За правото :
21. Както се посочи, Разпореждане №122-00-565-5 от 14.09.2023 г.(л.35), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е постановено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Според въпросния нормативен текст, влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
Процесното Разпореждане №121-00-1767-6 от 06.11.2023 г.(л. 26), на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП Пазарджик е постановено на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО. Според чл. 54ж, ал. 3, изр. първо от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.
Според чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу: разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2
22. В случая с оглед представените по делото Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л. 17) и Заповед № 37906 от 05.12.2023 г.(л.18), следва да се приеме, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган.
С оглед Заповед № 1015-12-188 от 20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.97), следва да се приеме още, че потвърденото с решението разпореждане, както и останалите разпореждания описани в предходния раздел на настоящото решение, също са издадени от снабдения с правомощията за това административен орган – в случая, това е ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик.
Постановения с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуално правни норми. Това ще рече, че оспорения акт е мотивиран във възможната пълнота.
23. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. Тоест, както е посочил административния орган в оспореното решение – при наличие на субективно убеждение у получилият сумите, че няма право на тях.
В обсъждания аспект, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, според която, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
24. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се констатира следното :
Неспорен по делото факт е, че Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г. (л. 47), на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на М. К. Т., като е определен нов размер от 85,71 лв. дневно и нов периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.
Както се посочи в т. 17 от настоящото решение, с Разпореждане №122-00-565-5 от 14.09.2023 г.(л.35), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г.(л. 66), с което всъщност е отпускане на парично обезщетение за безработица, като е определен размер от 18.00лв. дневно за период от 28.05.2022 г. до 27.09.2029 г.
Това ще рече, че Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г., не е отменяно с последващ акт от снабден с правомощията за това административен орган и следователно и понастоящем, същото има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на Т. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 85,71лв. дневно, относно която именно се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя, за разликата от 18,00лв. до 85,71 лв. дневно.
25. Тук трябва да се посочи, че изричната отмяна на Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, с отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред.
В случая, не се твърди и не се установява да е налице конкретен последващ административен акт или решение, с което Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г. да е било отменено или изменено.
Трябва да се приеме, че в случая не става реч за допусната техническа или друга някаква очевидна грешка, доколкото както в Разпореждане №122-00-565-5 от 14.09.2023 г., така и в Решение № 1012-12-330#1 от 02.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ, конкретно се сочи, че отмененото разпореждане е именно Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г. Явно административните органи са с разбирането, че отмяната на Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г. има за последица и преустановяване на действието на Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г., което становище каза се, е неоснователно.
Относно констатацията, че не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган, че с Разпореждане №122-00-565-5 от 14.09.2023 г. се отменя, не нещо друго а именно Разпореждане №122-00-565-3 от 22.06.2022 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали аналогични разпореждания(виж например публично обявеното съдебно решение по адм. дело № 152 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).
Впрочем, дори да се приеме, че в случая е допусната някаква форма на грешка, то не се твърди и не се установява, тази грешка да е била изправяна по предвидения за това процесуален ред.
Това само е достатъчно, оспорените в настоящото производство административни актове да бъдат отменени.
26. За пълнота на изложението, трябва да се добави, че действащия нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.
В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, Т. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1.
Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, в Заявление вх. №1019-12-2004#3 от 28.06.2022 г. (л.56), като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но това твърдение на Т. е основано именно на удостовереното в получения от него документ U1. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Т. и именно с оглед официално удостоверените данни в получен структуриран електронен документ Н002 № 409362 от 05.07.2022 г.(л. 57), а не въз основа на твърдението на Т., с Разпореждане №121-00-1767-3 от 16.10.2020г., на жалбоподателя е отпуснато обезщетение в размер на 85,71 лв. дневно.
Изменението на първоначално определения размер на обезщетението от 18,00лв. на 85,71 лв. дневно е основано на представения от Т. документ U1, издаден на 03.06.2022 г. от Министерство на социалната защита на Ирландия и на структуриран електронен документ Н002 № 409362 от 05.07.2022 г. (л. 57), с който компетентната институция на Ирландия е уведомила, че „… Причината за прекратяване е актуализирана, съгласно информацията в U1 …“, като е актуализиран СЕД U017 №395336 от 06.07.2022 г.(л.54) и е посочена причина за прекратяване на последната заетост - „дата на изтичане на договора“. Двата документа, издадени от компетентната администрация в Ирландия, безпротиворечиво сочат, че трудовата заетост на Т. е била прекратена на дата на изтичане на договора. Това именно е било основанието, с Разпореждане №122-00-565-4 от 07.07.2022 г., на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО да бъдат изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Ч., като е определен нов размер от 85,71 лв. дневно и нов периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 г.
При това положение, както Т., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, Ч. е действал недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.
V. За разноските:
27. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Съобразно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Цитираните нормативни текстове, предвиждат наличието на две предпоставки за да се формира извод за основателност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и те са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая, жалбоподателя не е направил разноски по делото и съответно ответната администрация не следва да бъде осъждана за тяхното възстановяване. Това означава, че искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-330#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-565-6 от 16.11.2023 г., съответно с което М. К. Т. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработицата периода от 28.05.2022 г. до 27.11.2022 т. в размер на 9440.88 лв. и дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 1259.52 лв.
ОТХВЪЛЯ искането на адв. А. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
| Съдия: | (П) |