РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110148972 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
С. Б. М., ЕГН **********, срещу Б. Р. М., ЕГН **********, син на молителката, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо
нея акт на домашно насилие, както следва: на 27.06.2024 г., в съвместно обитаваното от
страните жилище, находящо се в с. Кокяаляне, ул. “Тодорини кукли” № 10 А, изразяващи
се в следното: на посочената дата около 01:00 часа, след като молителката се прибрала от
пътуване и вадейки дрехи от куфара си, ответника в нетрезво започнал да псува
молителката, казал й че не се грижи за него и баща му и че го е разязала и е отишла на море,
след което излязъл. Отново влетял в стаята от балкона и нападнал молителката, като я е
удрял с юмруци по главата, а тя от своя страна се предпазвала с ръце в следствие на което
получила травна на дясната ръка. След което нападнал и баща си, но молителката се
разкрещяла, че не може да бие баща си, които има заболяване. След като сложила съпруга
си да седне ответника отново започнал да я удря с ръце по главата, ръцете и гърба. Крещял:
„Ще ви убия“; „Ще ви запаля“, „Ще запаля дюшека“. Извадил дюшека и започнал да го
пали. Казал на молителката „По- добре да те убия и да те излежа, отколкото да звънеш на
полицията“.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в първото по делото съдебно заседание.
Не оспорва, че молителката е негова майка, както и че на 26.06 срещу 27.06 вечерта между
молителката и него е възникнал скандал. Признава, че е обиждал баща се с думите
1
„Мърльо“ и „Тъпанар“ както и че е псувал майка си и че я е бутнал на леглото, но твърди, че
нея е заплашвал, че ще я убие и не е вадил и палил матрака.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е син на молителката
/видно от удостоверение за раждане на л. 6 от делото/, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описания в молбата акт на
27.06.2024 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено емоционално и психическо насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството им. В случая на акта на домашно насилие е
присъствал съпруга на молителката и баща на ответника, които се явява свидетел очевидец,
предвид което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не притежава придадената й от чл. 13 от
ЗЗДН доказателствена стойност.
Постъпила справка от ГД „ИН“, е посочено, че ответника е освободен от Затвора гр.
София на 30.10.2024г.
Представен е и протокол от проведно на 30.10.24г. съдебно заседание по НОХД №
464/2024г. 12-ти състав, НО, СРС, видно от което свидетелят очевидец Р.М. е отказал да
свидетелства, прокуратурата не е подържала обвинение спрямо ответника с правно
основание чл. 131, ал.1, т. 5а вр. с чл. 130, ал.2 от НК, като мярката „Задържане под стража“
е била отменена поради оправдаването на ответника.
Видно от служебно изисканата справка за съдимост по отношение на ответника, е видно,
че същият е с обременено съдебно минало.
Делото съдебно медицинска експртиза изготвена в хода на ДП 623/24г. от което се
установява, че на процесната дата молителката е поручила кръвонасядане с набелязан отокк
по гръбната повръхност на дясната ръка. Представени са и съдебно медицински
удостоверение от 2021 и 2022 г., касаещи предходни случаи, при което молителката е
съобщавала са физическо насилие от страна на ответника и са установени травматични
2
наранявание
По делото е постъпила справка с вх. № 398634 от 07.12.24г. от Център „Отворена врата“ в
която се сочи, че ответника не се е свързал с тях и не е посещавал специализираната
програма.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетеля очевидец – Р.Т. М.. Покозанията на
свидетел очевидец, съпруг на молителката и баща на ответника, съдът кредитира като
обективни и последователни, както и като кореспондиращи си с всички събрани по делото
доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК. От същите се установява, че на
процесната дата е възникнал конфликт между ответника и молителката. Свидетеля заявява,
че ответника е бил подпийнал и е започнал да вика срещу майка си и да се заяжда с нея без
причина. Свидетеля твърди, че ответника е тръгнал да посяга на молителката и свидетеля го
е дръпнал за блузата и я разтеглил, като ответника тръгнал да посяга и към него. След това
ответника ударил молителката по главата по тялото и където другаде е попаднал удара му.
Твърди, че ответника им се е заканвал и е бил нецензурен, казвал им е, че ще ги изгони и
избие. Сочи, че след случая молителката е имала синин и си е извадила медицинско.
От показанията на свидетеля и съдебно медицинска експртиза, съдът намира, че по
безпорен начин в хода на анстоящото производство се установи, че ответника е извършил
процесния акт на домашно насилие, които освен това не е инцидентен, тъй като се твърди, а
и се установява по делото, че е имало и други случаи на физическо посегателство от страна
на ответника към молителката. Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което
същата следва да бъде уважена. Тук е мястото да се отбележи, с оглед представения по
делото протокол от последното проведено по НОХД сдебно заседание, че действетилно за
процесния акт на домашно насилие е образувано и наказателно производство, но същото е
независи и не влие на изхода на настоящото производство.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът
не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 пр. 1-во и 2-ро и т.
6 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата,
отстраняването му от съвместно обитаваното с пострадалата жилище и забраняване на
ответника да се доближава до молителката и обитаваното от нея жилище на разстояние, по-
малко от 200 м., както и да посещава специализирани програми за овладяване на гнева.
3
Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие,
което е постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за срок от 18 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19
ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния,
така и своето бъдещо поведение. От така определения срок съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН,
следва да се приспадне срока на действие на издадената по делото ЗНЗ № 295 от 19.08.2024г.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 1750,00 лева и следва да й бъдат присъдени. При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу срещу Б. Р. М., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН срещу Б. Р. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Б. М., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с С. Б. М. ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес:
**********. за срок от 18 месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока
на действие на издадената по делото ЗНЗ № 295 от 19.08.2024 година.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН
**********, да не доближава С. Б. М. ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 18 месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на
действие на издадената по делото ЗНЗ № 295 от 19.08.2024 година..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН
**********, да не доближава жилището, което обитава С. Б. М. ЕГН **********,
находящо се на адрес: **********., на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 12
месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на издадената
по делото ЗНЗ № 295 от 19.08.2024 година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН **********, да
заплати на С. Б. М. ЕГН **********, разноски в размер на 1750,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б. Р. М., ЕГН **********, да
4
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5