Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-131
Година 2020, 02.01 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1529 по описа за 2019 година
Производството
е по чл.248 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№41111/20.09.2019г., подадена от ,,МУНИ 93“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, к/с,,Славейков“, бул.,,Яким Якимов“№3,
представлявано от Тодор И. Димитров, ответник в първоинстанционното
производство, чрез адв. Х.К., срещу Решение №1989/05.08.2019г., постановено по
гр.д.№171/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е осъдил
ответното дружество ,,МУНИ 93“ ЕООД, да заплати на ищеца С.Н.К. сумата от 3600,
00 лв.—обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на вложени
части и труд, вследствие некачествен ремонт на собствения на ищеца автомобил
,,Фиат Добло“, рег.№ А 7749 НК, извършен от ответното дружество по сключен
между страните в началото на м.август 2018г. неформален договор за изработка,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.01.2019г. до
окончателното изплащане. Ответникът е осъден за разноски по делото в размер на
944 лева.
С жалбата се изразява недоволство от
решението, като се излагат доводи за
неправилност и се иска неговата отмяна.
На
първо място се твърди, че при анализиране събраните по делото доказателства и
конкретно заключението на вещото лице по извършената съдебно- техническа
експертиза, първоинстанционният съд необсновано кредитирал и възприел само едни
от възможните варианти /причини за аварията/ при посочени няколко такива.
Развива подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателят счита, че въпреки изяснената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд достигнал до неправилни правни изводи.
Твърди се, че съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следвало да установи, при условията
на пълно и главно доказване, наличието на договор за изработка /ремонт/ между
него и ответника, естеството и размера на вредите, както и че същите се дължат
на неточно изпълнение от страна на изпълнителя. Изразява се несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд за ангажиране отговорността на изпълнителя
на основание чл.260,ал.2 от ЗЗД и чл.265,ал.1, предл.2 от ЗЗД, като се цитират
мотивите на решението.
Въззвиникът намира, че при
изследване причините за възникналата
авария, не била изяснена причинната връзка между настъпилите вреди и
поведението на ответника.
Заявява се, че в
отношенията между страните по сключения
договор за изработка, ищецът /въззиваем/ отправил изрично искане, ремонтът да
бъде извършен по начин, неподходящ за правилното изпълнение на работата.
Посочва се, че възложителят бил предупреден, че направените предложения за
ремонт /ръководени от финансови съображения/ нямало да доведат до положителен
резултат. Навежда доводи, че в конкретния случай липсвали законовите
предпоставки за ангажиране на договорната отговорност.
Излагат се твърдения относно лошото
техническо състояние на процесния автомобил, нуждаещ се от основен ремонт още
от закупуването. Твърди се, че поради неизправности по двигателя и невъзможност
за използването му по предназначение, възникнала необходимост от цялостна
подмяна с нормално работещ такъв.
Навеждат се доводи, че
въззиваемият поискал извършване на други ремонтни дейности, въпреки
предупреждението, че последните нямало да доведат до отстраняване на
техническите проблеми и че изпълнителят не носел гаранционна отговорност при
влагане части на клиента или употребявани такива /Заповед№5/2006г., издадена от
управителя на ,,МУНИ 93“ ЕООД/. Възложителят поискал извършване на частичен
ремонт с минимални средства, тъй като възнамерявал, поради по- ниските цени, да
ползва услугите на авторемонтен сервиз в Турция.
Подчертава се, че в резултат на
действията на въззиваемия, се препятствала възможността за установяване
основната причина и механизъм за възникване на аварията.
Навеждат се доводи, че насрещната страна
създала документи с невярно съдържание, предназначени за съдебния спор- фактура
№18/26.1.2018г; ф-ра №27/26.11.2018г.; ф-ра №26/09.01.2009г.; вносна бележка от
09.01.2019г.; покана за извънсъдебно споразумение от 31.10.2018г. Оспорва се
съдържанието на поканата, съгласно което към 31.10.2018г. въззиваемият
заплатил сума в размер на 3500 лева за извършения ремонт.
Развиват се подробни съображения
относно липсата на предпоставки за
ангажиране договорната отговорност на
изпълнителя, като се отбелязва, че последният работил с материали на
възложителя. Твърди се, че ремонтът бил извършен, за да се отстранят изначално
наличните повреди на автомобила. Излага се становище, че изпълняващият
поръчката имал право да предложи отстраняване на вредите в натура. Цитира се
разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗЗД.
Посочва се, че претенциите за вреди е
недоказана, както и липса на причинно –
следствена връзка между настъпилите такива и поведението на изпълнителя.
Моли за отмяна на обжалваното решение
изцяло, като съдът да
постанови ново, с което предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират
се направените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна – С.Н.К., чрез
адв. Й.Й.-БАК с който се оспорва въззивната жалба
изцяло. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита подадената въззивна
жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Постъпило е становище вх.№16713/25.10.2019г. подадено от жалбоподателя,
с което взема отношение по отговора на въззивната жалба.
В с.з. страните
чрез процесуалните си представители поддържат подадената въззивна жалба, респ.
отговор.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79,
ал.1,вр.чл.82 и чл.265, ал.1предл. 2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира да му бъде заплатена от ответното
дружество сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на вложени труд и части, вследствие на некачествен
ремонт на собствения на ищеца лекотоварен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№А7749
НК по сключен между страните през м. август 2018г. неформален договор за
изработка, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.01.2019г.
до окончателно й изплащане.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество оспорва исковете с подадения отговор на исковата
молба.
Страните ангажират доказателства съобразно твърденията
си и разпредeлената им
доказателствена тежест.
Не е спорно
между страните, че са били обвързани от договор за изработка, който е сключен в
началото на м. август 2018г. за ремонт на автомобил „Фиат Добло“ с рег.№А7749
НК, собственост на ищеца.
Не е спорно, че ремонтът е извършен от ответното
дружество като вложените части са били предоставени от ищеца.
Не е спорно, че след извършения ремонт, двигателят е
дефектирал и се е наложил втори ремонт, извършен в друг автосервиз.
От показанията на разпитания по делото свидетел на
ищеца-Христов, присъствал на огледа и разглобяването на двигателя, се
установява, че всички пети на мотовилките са лашнати и всички черупкови лагери
са смачкани, както и че клапаните са криви от ударите на буталата.
От представените
писмени доказателства, фактурирани части и труд от „Ем енд Си“ ООД и
„Нави 1977“ ООД се установява, че ищецът е заплатил 1730 лв. на „Ем енд Си“ ООД
и 1200 лв. на „Нави 1977“ ООД като са
фактурирани също и колянов вал с мотовилки на стойност 670 лв. По отношение на
втората фактура няма данни да е заплатена.
Липсват
доказателства извършената от ответника работа да е била приета.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 265 ЗЗД регламентира възможните реакции от страна на възложителя при
констатиране на недостатъци било от явен било от скрит характер. В настоящия
случай констатираните недостатъци са от втората категория, поради което
правната квалификация на предявената искова претенция е правило осъществена, с
оглед наведените в същата твърдения.
Нормата на чл. 265,
ал.1 от ЗЗД е специална хипотеза на чл. 79, ал.1, пр.2 от ЗЗД и е приложима
само спрямо договори за изработка.
Следва да се посочи в продължение на
гореизложеното, че фактът на приемане не води до преклудиране възможността да
бъдат предявени претенции досежно появили се впоследствие скрити недостатъци,
т.е. такива чието откриване не е било възможно при обикновен преглед на
изработеното или такива появили се впоследствие.
Съобразно разпоредбата на чл.260,
ал.1 ЗЗД изпълнителят
е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или
доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да
иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ
материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от
договора. В случая ищецът е задал обема на работата, която да извърши
изпълнителя като е доставил и съответните резервни части. Ответното дружество
не е се възползвало от предоставеното му право да се откаже от договора, тъкмо
напротив съгласило се е да извърши частичен ремонт с представените му резервни
части. Съгласно чл. 258 ЗЗД, възникващото в тежест на
изпълнителя по договор за изработка задължение за "изработване на нещо,
съгласно поръчката на другата страна", е да стори това "на свой
риск".
По
оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното:
Съдът е
възприел заключението на ВЛ, че незатегнтите болтове на петите на мотовилките
са довели до разхлабването им и последващите увреждания и е приел, че некачествено извършения ремонт
е причината за дефектирането на двигателя. Вярно е, че ВЛ е заявило, че хипотетично
е възможно причините да са други и е посочил такива, но е уточнил, „че трябва
да се извърши проверка, да се отвори всичко в присъствието на страните“.
Ответникът не е оспорил заключението на ВЛ, нито е ангажирал доказателства за
установяване на хипотетичните други причини за дефектирането на двигателя. При
изразеното несъгласие-на ответника,
негова е доказателствената тежест да установи твърденията си. Това не е
сторено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Заключението на ВЛ изцяло
кореспондира с показанията на св. Христов. Ето защо е неоснователно
възражението, че причината за дефекта е различна от установената.
С оглед изложеното и на основание чл. 265, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл. 79, ал.2 от ЗЗД ответникът следва да носи отговорността да заплати разходите за поправянето
на некачествено
извършения от него ремонт-труд и части. Нормата
на чл. 79, ал.2 от ЗЗД позволява, ако едната страна по договора не е изпълнила
своето задължение, другата има право да иска изпълнение на самото задължение
или обезщетение вместо него. В
случая ищецът не желае реалното довършване на неизпълнените работи, а
обезщетение, явяващо се тяхната стойност. От своя страна на основание чл. 265
от ЗЗД, тъй като работата страда от недостатъци, поръчващият
може да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, каквото се иска
с настоящата претенция.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода от спора, имащата
право на разноски страна е въззиваемата. Искане е направено своевременно и е
представен договор за правна защита и съдействие. Посочено е договорено
възнаграждение в размер на 350 лв., но не е означен начина на плащане. За да има характер на разписка, че страната не
само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение, в договора за
правна помощ следва да е отразено, че възнаграждението е платено „в брой“ или
по банков път, като в последния случай следва да са представени доказателства
за това. В този смисъл са дадените разяснения в т.1 от ТР №6/2012 от
06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК. Предвид
липсата на отразяване за начина на плащане следва да се приеме, че няма
доказателства страната да е извършила претендираните разноски. Ето защо
искането за присъждане на разноски в полза на въззиваемия следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1989/05.08.2019г., постановено по гр.д.№171/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Н.К., чрез адв. Й., за присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Решение
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: