№ 408
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря К.а М. Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110205240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от жалба от К. М. М., ЕГН **********, живущ в
***, ул. "***" ***, *** против Наказателно постановление № 22 – 0819 -
004394/23.09.2022 г. от Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор
Пътна полиция - Варна, с което са му наложени: 1 /административно
наказание "глоба" в размер на 50.00 / петдесет / лв. на основание чл. 181, т. 1
от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; 2 /административно
наказание "глоба" в размер на 10 / десет / лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП. Излага се твърдения, че НП е
1
незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В заключение се излагат аргументи за приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител. От страна на въззиваемата страна
чрез ю. к. Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено от Директора
на ОД на МВР-Варна, са постъпили писмени бележки с искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въззивникът К. М. М. е правоспособен водач, като притежава
СУМПС за категория "СЕ", "С", "ВЕ","А", "Д", " М", "АМ" и "ДЕ". През
периода 1998 г. – 2022 г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 35
Наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. През периода
от 2009 г. - 2022 г. срещу него били съставени и общо 33 фиша за различни
нарушения на ЗДвП.
На 03.08.2023 г., възз. М. управлявал автомобил – "Мерцедес
Спринтер 212 Д КА" с peг. № Н 30-58 ВА, собственост на фирма
"Баумашинен" ЕООД ЕИК *********.
Около 14:47 ч. на същата дата, той се движел в гр. Варна, по ул.
"Девня" посока "Аспарухов мост", до хотел "Адамо", като бил спрян за
проверка от органите на полицията, сред които и св. Г. П., работещ на
2
длъжност младши автоконтрольор в сектор ПП-Варна. В хода на проверката
самоличността на възз. била установена посредством представената от него
лична карта. Св. П. дал указания на възз. да представи документи за МПС -
СРМПС; ГО и знаци за ГТП, както и контролен талон или АУАН към
СУМПС. Възз. М. не носел контролния талон от свидетелството за
управление на МПС.
След извършена проверка в масивите на МВР се установило, че
автомобила не е представен на годишен технически преглед.
При тези констатации, св. П. съставил срещу възз. АУАН Серия GA
№ 727672/03.08.2022 г., като описал допуснатите според него три нарушения
на ЗДвП, а именно на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Св.
П. запознал въззивника със съдържанието на АУАН, като последният го
подписал без възражения.
Възражения не постъпили и в срокът по чл. 44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП.
НП било връчено на жалбоподателя лично на 29.11.2022 г.
В хода на съдебното следствие бе разпитан актосътавителят – Г. П. и
очевидец на деянието – св. К. Е..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за нарушител/ водач, справка от ТР
за актуалното състояние на "Баумашинен" ЕООД ЕИК *********. и др.
които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира
показанията депозирани в с. з. от св. П. и св.Е..
3
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода
на съдебното следствие. Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но
това нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита на
наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в
административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
4
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление.
С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: административно наказание "глоба" в
размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.147, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП: "Регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи".
Съдът намира, че нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не е бланкетна, същата
предвижда достатъчно конкретно и ясно формулирано позитивно правило за
поведение на собствениците на ППС. За което също толкова конкретно е
предвиждането на санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП с посочени
5
адресати- собствениците на ППС. Съдът констатира, че в този пункт от НП,
както и в АУАН е посочено, че ППС, което е управлявал въззивникът е
собственост на "Петкан 86" ЕООД. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1, т. 1 от
същия закон предвижда санкция за неизпълнение на това задължение за
собствениците и длъжностните лица. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
не вменява задължението за преглед на конкретно лице. Такова задължение
не е вменено на конкретно лице и с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Поради това съдът намира, че въззивникът не може да
бъде субект на административно наказателната отговорност по по чл. 181, т.
1 от ЗДвП, тъй като не е собственик на процесното ППС.
Доколкото за водачите, които не са собственици на определено МПС,
не е установено задължение да представят същото на периодичен технически
преглед, нито е предвидено наказание за управлението на непредставено на
технически преглед превозно средство, съдът намира, че с управлението на
процесния автомобил жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото
му нарушение. При това положение атакуваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и в тази му част като необосновано и недоказано.
За изчерпателност следва да се отбележи, че нито в акта, нито в
постановлението е посочено какъв технически преглед е следвало да премине
автомобила и кога е изтекъл срокът за изпълнение на това задължение.
Поради това съдът намира, че при издаване на постановлението в тази му част
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
в липса на надлежно описание на съставомерните за нарушението по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП обстоятелства. Допуснатата непрецизност е накърнила правото
на защита на санкционираното лице и се явява самостоятелно основание за
отмяна на наказателната му част в тази му част.
По пункт втори от НП : 2/административно наказание "глоба" в размер
на 10.00 /десет / лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1
от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
6
В конкретния случай, в НП фигурира единствено правният извод, че
въззивникът управлява превозното средство без да носи КТ към СУМПС, но
каква е причината за това- факти липсват.Нарушението следва да бъде
описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, за да се
гарантира правото на защита на нарушителя, което в конкретния случай не е
било сторено, с което е била нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Видно от писмените доказателства, събрани по делото, жалбоподателя е
управлявал МПС с НП № 21-0323-000546/05.10.2021 г. издадено от Началник
РУ при ОД МВР – Шумен, обжалвано пред – АС Шумен. НП е заверено
служебно в ПП при ОД МВР – Шумен на следните дати: 06.10.2022 г.,
24.11.2022 г. и 29.12.2022 г.
Никъде , както в АУАН, така и в НП, не е описано и не е било прието
за установено нарушение, свързано с факта, че вместо контролен талон
въззивникът не е представил АУАТ или НП, удостоверяващи отнемането на
контролния талон по законоустановения ред, вместо да представи КТ, а
единствено е посочено единствено, че жалбоподателят не носи контролен
талон.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно
при извършената му проверка на 03.08.2022 г. въззивникът не е носил,
съответно представил на контролните органи КТ към СУМПС. Въпреки
горното, настоящият състав намира, че в случая вмененото нарушение не е
извършено от въззивника по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.6 -8 от ЗДвП при съставяне на
акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на
водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му. Въззивникът е нямало как да носи и представи при проверката КТ към
СУМПС, тъй като същият не му е бил върнат, а НП, издадено въз основа на
АУАН е обжалвано пред АС – Шумен..
От доказателствата по делото е видно, че въззивникът обективно е
нямал възможност да носи и съответно да представи на проверяващите КТ
7
към СУМПС, понеже същият му у бил иззет. Т.е. поставянето в обективна
невъзможност на лицето да носи посоченият документ при управлението на
МПС, изключва виновното му поведение за такова нарушение на ЗДвП. Ето
защо деянието се явява недоказано както от обективна така и от субективна
страна. Предвид това НП подлежи на отмяна.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя, но и е наложил наказание на нарушителя,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна и обективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се
произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес,
какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се
презумира.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
необосновано.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. трето от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0819 - 004394/
23.09.2022 г. от Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор Пътна
полиция - Варна, с което на К. М. М., ЕГН **********, живущ в ***, ул.
"***" ***, ***, са му наложени: 1 /административно наказание "глоба" в
размер на 50.00 / петдесет / лв. на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за
8
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; 2 /административно наказание
"глоба" в размер на 10.00 / десет / лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на
Административно процесуалния кодекс пред Административен съд – Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9