№ 964
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110207812 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„****”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Е.Т.Х. обжалва
наказателно постановление (НП) № 42-0001195/10.05.2022г. издадено от
Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна администрация”, с
което е наложена:имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за
нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
1
същество и основателна.
На 22.03.2022 г., около 15:00часа, в град София, ул.”Витиня” № 1, в
административната сграда на Областен отдел”Автомобилна
администрация”от служителите й, сред които свидетеля Б. Д., била извършена
проверка на транспортната документация на „****”ЕООД.Проверяващите
констатирали, че на 24.11.2021г.лицензираният превозвач осъществил
международен превоз на товар с водач Е.К.К. който управлявал товарен
автомобил ДАФ хф.от кат.№ 3 с рег.№ ****, и който не отговарял на
изискванията за психологическа годност, а именно водачът не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Във връзка с
констатираното нарушение, свидетелят Д. съставил АУАН, въз основа на
който АНО издал обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел Б. Д..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.
Допуснато е съществено процесуално нарушение на правото на защита
на жалбоподателя. Не е посочена ясно приложимата правна норма. За
нарушена се сочи разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвП, която определя
само изискванията, на които следва да отговаря водачът, но не и формата на
изпълнителното деяние. В чл.7а, ал.2 се сочи общо изразът „осъществява
превоза”, който е конкретизиран едва в разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП с
конкретните форми: назначи на работа или допусне. Последната разпоредба
не се посочва като нарушена, а само като определяща санкцията и то по
неясен начин. Посочен е чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП-за първи път в НП, в
АУАН липсва посочване на тази разпоредба. Неясно остава коя хипотеза
касае сочената разпоредба. Същата гласи: Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Разпоредбата има три хипотези, в
които задава алтернативни белези.
АНО е следвало да посочи и конкретно къде е осъществен превозът,
2
тъй като този факт е част от административнонаказателното обвинение и
липсата нарушава изискването за пълно описание на нарушението и
обстоятелствата около извършването му.Относно мястото на извършване на
нарушението също липсва конкретика. Ето защо следва извода, че в случая
не са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
мястото на извършване на нарушението не е посочено точно и разбираемо.
Непосочването по ясен и непротиворечив начин на място на извършване на
нарушението е ограничило защитата на жалбоподателя по фактите на
деянието и обстоятелствата при които е извършено.
От правна страна АНО е следвало да посочи, че е нарушена нормата на
чл.96г, ал.1, вр. с чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, но разпоредбата на чл.96г, ал.1 от
ЗАвП е посочена за първи път едва в НП, като санкционна . Съгласно чл.42,
ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат
посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и
тази, отразена в НП. Посочването на разпоредба от нормативен акт, като
нарушена за първи път в наказателното постановление и непосочването на
същата в акта за установяване на административно нарушение, създава
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за
нарушение. Засегната е възможността, предоставена от закона на нарушителя
още в началото на административнонаказателното производство срещу него
да научи конкретните обстоятелства на нарушението, правните разпоредби,
които са нарушени.
С оглед гореизложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 710 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001195/10.05.2022г.
издадено от Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна
администрация”, с което на „****”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Е.Т.Х. е наложена:имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за
нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ” Автомобилна
администрация”да заплати на „****”ЕООД, ЕИК ********* направените
3
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от
710/седемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4