№ 181
гр. Разград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100207 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца "УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Възраждане, пл."С.Н." №7, с представители: С.П., А.Т. и ЦлГ.М., начин
на представляване: дружеството се представлява съвместно от двама от
изпълнителните директори, единият от които задължително е Главният
изпълнителен директор ЦлГ.М., чрез пълномощника адвокат И.С. И., вписан
в регистъра на АК Стара Загора, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу:
ответника С. С. ГЬ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград,
ж.к."Орел" № 15, вх.Б, ет.2, ап.5 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Завет, с.
Острово, ул. Р. № 11,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните сумите:
36 850,13 лева - главница по Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и
Анекс №2 от 16.04.2018г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2021г. - до окончателното изплащане на
сумата,
478,15 лева - дължими лихви за забава по Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и
Анекс №2 от 16.04.2018г. към него за периода от 01.09.2020г. до
25.01.2021г.,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 226 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2021г.
1
по ч.гр.дело № 345/2021г. по описа на РС – Разград.
Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото
исково производство.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за банков
кредит №1355/05201/0167 от 18.06.2007г., допълнен с Анекс №1 от
05.04.2017г. и Анекс №2 от 16.04.2018г. към него, сключени с ответника, като
кредитополучател, и Гюлфер Фераим Г., с ЕГН **********, като солидарен
длъжник, "УниКредит Булбанк" АД, като кредитор, е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 60 000 лева, а кредитополучателят, при
солидарна отговорност на солидарния длъжник, се е задължил да върне
предоставените средства, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи, в договорения срок – до 21.06.2027 г. За обезпечение на
вземанията на банката, кретитополучателят и солидарният длъжник са
учредили в полза на банката договорна ипотека върхи недвижим имот. На
05.04.2017г. между страните е сключен Анекс № 1 към договора за кредит, а
на 16.04.2018г. - Анекс № 2. Ответникът изпаднал в забава на 01.09.2020г.,
като не е изпълнил задължението си за погасяване на месечните вноски
съгласно догвора. Поради това, че кредитополучателят и солидарния длъжник
не са изпълнили задължението си да погасяват кредита съгласно
договореното, на основание чл. 17 от Анекс № 2 от 16.04.2018г. от Договора
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. На кредитополучателя
чрез ЧСИ рег. № 912 на КЧСИ са изпратени покана за доброволно плащане в
14 дневен срок с указание, че при непогасяване на задълженията в
предоставения срок, кредита се счита за предсрочно изискуем. Сочи се, че
поканата е редовно връчена на кредитополучателя - лично. Сочи се, че тъй
като след получаване на поканата, длъжниците не са предприели действия,
кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ по реда на чл. 417 от ГПК и е образувал
изпълнително производство. Обосновава правния си интерес от водене на
специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК предвид подаденото от
ответника възражение по чл. 414 от ГПК. Сочи се, че до настоящия момент
изплащане на задължението не е последвало. Моли се за установяване
вземането по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът С. С. ГЬ., при редовно връчени книжа /л. 122/, не
депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ищеца се явява пълномощникът му адвокат И.С. И. от АК – Стара Загора.
Същият поддържа исковата молба и претендира разноски. Представя и
подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л. 136/,
ответникът не се явява и не изпраща представител. Не е депозирал и писмена
молба, с която да изрази становище по исковете.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключението на
2
вещото лице и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл. 417 ГПК с представено
извлечение от сметка – документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - е образувано ч. гр.
д. № 345/2021 г. по описа на РРС, по което съдът е издал заповед №
226/17.02.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Длъжниците С. С. ГЬ., ЕГН **********, като
кредитополучател, Гюлфер Фераим Г., с ЕГН **********, като солидарен
длъжник, са осъдени да заплатят на солидарно на кредитора "УниКредит
Булбанк" АД, следните суми, произтичащи от Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и Анекс
№2 от 16.04.2018г. към него, както следва:
- 36 850,13 лева - главница по Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и Анекс
№2 от 16.04.2018г. към него, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.01.2021г. - до окончателното изплащане на сумата,
- 478,15 лева - дължими лихви за забава по Договор за банков
кредит №1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и
Анекс №2 от 16.04.2018г. към него за периода от 01.09.2020г. до 25.01.2021г.,
- 746.57 лева, държавна такса по делото,
- 1 307.90 лева – адв. възнаграждение.
Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег. № 912 с район на
действие ОС Разград е образувано изп. д. № 20219120400368 срещу
длъжниците.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, считано от датата на връчване на
ПДИ ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт /07.06.2021 г./
ответникът подал на 22.06.2021г. пред заповедния съд възражение по смиъла
на чл. 414 ГПК /въпреки че е на бланка на възражение по чл. 414а ГПК/
против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на съда, ищецът
заявява настоящия иск за установяване на вземането си. Длъжникът Гюлфер
Фераим Г. не е депозирал възражение.
С оглед установяване основанието, от което произтича вземането на
банката-кредитор, ищецът представя по делото: горопосочения Договор и
анекси към него.
Така съгласно Договор за банков кредит №1355/05201/0167 от
18.06.2007г., обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, кредиторът "УниКредит Булбанк" АД поема задължение да отпусне на
кредитополучателя – ответник сумата от 60 000 лева срещу задължението на
кредитополучателя да върне получената сума до 21.06.2027 година на
месечни анюитетни вноски, платими на 21-то число, ведно с начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове
и условия, и в съответствие с Условията по кредит, с които съгласно т. I
„Предмет и цена на договора “ задължените лица по договора са запознати.
3
Олихвяването на заетата сума се извършва с ГЛП от 8.22 %, формиран от
БЛП, определен от 1М SOFIBOR (към момента на подписване на договора в
размер на 4.166 %) и надбавка от 4.054 %. Задължение да отговаря солидарно
с кредитополучателят пред кредитора е поела Гюлфер Фераим Г..
С Анекс № 1 от 05.04.2017г. се договаря плащане на месечната
анюитетна вноска на 01-во число при крайна падежна дата – 01.06.2027г.
Съгласно т.2.7 от Анекса редовният дълг считано от датаат на анекса,
формиран от неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по т.
2.4, е в размер на 47 696.61 лв., с кроян срок за погасяване /издължаване/ на
кредита - до 01.06.2027г. Получени и разписани от длъжниците са ОУ, при
които УниКредит Булбанк АД представя потребитлески кредити на ФЛ.
Със съдържанието на Анекс № 2 от 16.04.2018 г. се приемат за
установени сумите по просрочените главница и лихви към датата на
подписването му, както и се променя олихвяването на заетата сума. Страните
се съгласяват, че редовния дълг, считано от датата на анекса, е в размер на
45 500 лв. е формиран от неиздължена, просрочена и изискуема главница (т.
2. 7). Договорено е олихвяване с редовна лихва, формирана от стойността на
3-месечния SОFIBOR (0.003 % към момента на подписване на анекса) и
фиксирана надбавка от 8.217 %, или общо 8.22 % ГЛП. Крайния срок на
погасяване /издължаване/ на кредита съгл. т. 7 от анекса – 01.06.2027г.
Страните са договорили обезщетение за забава – неустойка (т. 5. 7),
определено като процент в съответствие с приложимата поред валутата на
кредита законна лихва, начисляван за срока на просрочието върху всяка
просрочена сума по кредита – анюитетна вноска или вноска за главница и/или
възнаградителна лихва.
По делото е назначена и изслушана ССчЕ, чието заключение като
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания и при липса на
данни за пристрастност към някоя от страните, съдът изцяло кредитира, с
уточнението в о.с.з. /л.152-165, л. 184-185/.
Вещото лице докладва, че съгласно извлечение от разплащателната
сметка на ответника в ищцовата банка за периода от 18.06.2007г. до
26.10.2021г., е установмено, че ищецът е превел сумата в размер на 60 000 лв.
по основния Договор № 1355/05201/0167 от 18.06.2007г. Относна Анекс № 2,
задължението по усвоения кредит в размер на 45 500 лв. е преструктурирано в
нов. Допусната е забава в плащанията към 01.09.2020г. Размерът на
неизплатената главница към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 26.01.2021г., а и към датата на изготвяне на заключението е един и същ
- 36 890.45 лв. Законната лихва за периода от 09.10.2020г. / датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до 26.01.2021г. /подаването по
пощата на Заявлението по чл. 417 ГПК/ е в размер на 1 139.31 лв.
Разградският окръжен съд, приема за установено следното от правна
страна:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 422 във
4
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Установява се допустимостта на предявения положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид издадената заповед за
незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжника в преклузивния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, предоставяне на сумата попроцесния договор и
анексите към него, настъпилата предсрочната изискуемост в т. ч. и редовното
уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на претендираните
вземания по отделни пера. В тежест на ищеца се възлага да установи
наличието на конкретните обективни фактори, които са довели до
увеличаване на лихвения процент; причинната връзка между съответните
промени и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по
конкретния договор, в случай, че промяната на лихвените условия по
договора са извършени на това основание. Тежестта на доказване, че клаузата
е индивидуално уговорена, пада изцяло върху търговеца.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по
договора за кредит /плащане, давност и др. /.
По делото не се спори относно наличието на валидно
правоотношение между страните по делото, възникнало въз основа на
гореописания Договор за кредит и анекси, по силата на който Гьлфер Фераим
Г. е поела задължение да отговаря солидарно в качеството си на сълидарен
длъжник с кредитополучателя – отнветника С. С. ГЬ. за задълженията по
договора.
Установи се по делото, че сумата, предмет на Договора за кредит е
изцяло усвоена от кредитополучателя. Заверяването на сметката на длъжника
със сумата, предмет на договора за кредит, е доказателство за изпълненото
задължение на банката да предостави договорената сума (в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 125 от 12.07.2013 г. по т.
д. № 910/2012 г., ВКС, ІІ т. о.)
Налага се извода, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за банков
кредит за сумата от 60 000 лева със срок на издължаване – 21.06.2027 г.
Сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя.
Установи се, че в хода на кредитното правоотношение между
страните са извършвани промени в елементите на договора, обективирани в
анекси от 05.04.2017 г. и от 16.04.2018 г. С последния действащ анекс
5
кредитополучателят и съдлъжниците са признали съществуването на редовен
дълг по главницата в размер на 45 500 лева. Краен срок за погасяване на
кредита съгласно т. 7 – 01.06.2027г. Договорена е възнаградителната лихва
/ГЛП/ да се формира от пазарен лихвен индекс (3-месечен SOFIBOR) и
фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, които към момента на
подписване на анекса са: 0.003 % и 8.217 %, или ГЛП е определен на 8.22 %.
Договорено е, че при неиздължаване на падежа (01-во число на календарния
месец) на всяка една анюитетна вноска – за главницата и/или за
възнаградителна лихва - просрочената сума се олихвява за срока на
просрочието с обезщетителна лихва, съгласно договореното между страните с
т. 5. 7 от Раздел I от договора, която е в размера на действащата законна
лихва според валутата на кредита.
Определената падежна дата за плащане на месечната вноска е 01- во
число на месеца.
В раздел II т. 17 от анекса е предвидено, че при неизпълнение на
което и да е от задълженията на кредотополучателя по договора или по
ОУ цялата непогасена част от кредита ведно с обезщетениято
/неустойката/ за забава, стават предсрочно и незабавно изискуеми.
В съгласие с т. 17 от анекса цялата непогасена част от кредита, ведно
с възнаградителните и/или обезщетителните лихви по кредита може да бъде
обявена за предсрочно изискуема от страна на Банката при наличие на
неизпълнение от предвидените в Раздел IX от ОУ. Така съгласно т. 29 от
ОУ кредитът може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно
изискуем, вкл. и при просрочие на всяка една от дължимите вноски по
кредита. Съгласно т. 30.9 от ОУ, е прието, че съществено неизпълнение на
задължение по договора, представляващо основание за банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е неизпълнението на което и да е от
изискванията по Договора за кредит, Договорите за обезпечение и
настоящите ОУ.
Осъществени са предпоставките и по II т. 17 от анекса ответникът не
е изпълнил задължението за погасяване на месечните вноски съгласно
договра и погасителния план.
Следователно към посочената дата са възникнали условията
ползвания кредит ведно с всички произтичащи вземания да бъде обявен за
предсрочно изискуем, основание, на което банката се позовава в
депозираното заявление по реда на чл. 417 от ГПК.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР№ 4/2013 г. в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, което произтича от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
6
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
В конкретния случай се установява, на първо място, съгласно
констатациите на вещото лице, че са налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост.
На следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя, както и на солидарния длъжник, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на покана за доброволно
изпълнение /с която се предоставя 14 дневен срок за за погасяване на всички
просрочени задължения/, в коятото е инкорпорирано уведомлението по чл.
60, ал. 2 от ЗКИ. От приложените книжа в заповедното производство се
установява, че ответникът е получил лично изпратеното до него уведомление
на 24.09.2020г. /л. 76-77 КРС/, както на същата дата е получил със
задължението да предаде паканата съдържаща уведомление на солидарния
длъжник. Така следва да се счита, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, с изтичането на дадения двуседмичен срок за доброволно
изпълнение, а именно 09.10.2020г., с което задължението на кредитора по 418,
ал. 3 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е изпълнено. Обявяването на
предсрочната изискуемост предшества момента на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК – 26.01.2021 г. /по пощата/.
Видно от представените в заповедното производство покани за
доброволно изпълнение, в които е инкорпорирано уведомлението по чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, същите са разписани от редовно упълномощен представител на
банката, съгласно приложеното пълномощно
Ответникът не доказва наличието на основателна причина за
неплащане на анюитетните вноски в пълен размер и в срок, съответно не е
доказано извършено погасяване на процесните задължения.
При така установените факти и обстоятелства се доказва по безспорен
начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични
вземания на ищеца "УниКредит Булбанк" АД от ответника за задължението
по договор за банков кредит и анексите към него.
Установи се от ССчЕ, че е налице основание за дължимост на
главницата в размер на 36 890.45 лв., което е по – висок размер от
претендирания с исковата молба размер от 36 850.13 лв. Законната лихва за
периода от 09.10.2020г. / датата на настъпване на предсрочната
7
изискуемост/ до 26.01.2021г. /подаването по пощата на Заявлението по чл.
417 ГПК/ е в размер на 1 139.31 лв., а ищецът претендира сумата от 478.15
лв. за периода 01.09.2020г. до 25.01.2021г. Ето защо, исковата претенция и за
лихвата е основателна и доказана.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал. 2
ЗКИ е доказан по основание и размер за претендираните суми.
По разноските:
Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените съдебно– деловодни разноски за заповедно
производство в размер на 2 054.47 лева и в исково производство в размер на 3
326.39 лева.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ, че ответникът С. С. ГЬ., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Разград, ж.к."Орел" № 15, вх.Б, ет.2, ап.5 и настоящ адрес
обл. Разград, общ. Завет, с. Острово, ул. Р. № 11, ДЪЛЖИ на ищеца
"УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл."С.Н." №7, с представители:
С.П., А.Т. и ЦлГ.М., начин на представляване: дружеството се представлява
съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които
задължително е Главният изпълнителен директор ЦлГ.М., както следва:
36 850,13 лева - главница по Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и
Анекс №2 от 16.04.2018г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2021г. - до окончателното изплащане на
сумата,
478,15 лева - дължими лихви за забава по Договор за банков кредит
№1355/05201/0167 от 18.06.2007г. ведно с Анекс №1 от 05.04.2017г. и
Анекс №2 от 16.04.2018г. към него за периода от 01.09.2020г. до
25.01.2021г.,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 226 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2021г.
по ч.гр.дело № 345/2021г. по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА С. С. ГЬ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград,
ж.к."Орел" № 15, вх.Б, ет.2, ап.5 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Завет, с.
8
Острово, ул. Р. № 11, ДА ЗАПЛАТИ на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане,
пл. "С.Н." №7, с представители: С.П., А.Т. и ЦлГ.М., начин на
представляване: дружеството се представлява съвместно от двама от
изпълнителните директори, единият от които задължително е Главният
изпълнителен директор ЦлГ.М., сумата от 2 054.47 лева за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, представляващи направени
съдебно – деловодни разноски за заповедно производство по ч. гр. д. №
345/2021 г. по описа на РРС, включени в издадената в това производство
заповед за изпълнение № 226/17.02.2021 г., както и сумата от 3 326.39 лева,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково
производство в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по заповедното дело.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9