№ 561
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900295 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
В заседание провеждано при закрити врата
Молителят „ТОПЛИВО“ АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се представлява.
Съдът докладва молба вх. № 21959/01.11.2021 г. и молба вх. № 22334/04.11.2021 г. от
молителя, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Ответникът „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, представлява се от адвокат Я.Я., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се лично,
изготвил заключение.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпилата документация, изискана от:
Камара на частните съдебни изпълнители: вх. №№ 14506/20.07.2021 г.,
14504/20.07.2021 г., 14503/20.07.2021 г., 14818/23.07.2021 г., 14817/23.07.2021 г.,
14816/23.07.2021 г., 14917/26.07.2021 г., 14980/26.07.2021 г., 15425/02.08.2021 г.;
ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ вх. № 14892/26.07.2021 г.;
„Алианц Банк България“ АД вх. № 16193/13.08.2021 г.;
„Централен регистър на особените залози“ към Министерство на правосъдието вх. №
1
16195/13.08.2021 г.;
„Банка ДСК“ вх. № 16363/17.08.2021 г.;
„Ассет Банк“ вх. № 16441/18.08.2021 г.;
„Юробанк България“ АД вх. № 16520/19.08.2021 г.
„Обединена българска банка“ АД вх. № 16617/20.08.2021 г.;
„Централна кооперативна банка“ АД вх. № 16621/20.08.2021 г.;
„ИнвестБанк“ АД вх. № 17439/03.09.2021 г.;
„Централен кредитен регистър“ при БНБ вх. № 19007/27.09.2021 г.,
която е послужила за предмет на изследване на ССЕ.
Адв. Я.: Не възразявам да се приемат.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като относими към предмета на спора
постъпилите документи, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпили писма от: Камара
на частните съдебни изпълнители: вх. №№ 14506/20.07.2021 г., 14504/20.07.2021 г.,
14503/20.07.2021 г., 14818/23.07.2021 г., 14817/23.07.2021 г., 14816/23.07.2021 г.,
14917/26.07.2021 г., 14980/26.07.2021 г., 15425/02.08.2021 г.; ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ вх. № 14892/26.07.2021 г.; „Алианц Банк България“ АД вх. №
16193/13.08.2021 г.; „Централен регистър на особените залози“ към Министерство на
правосъдието вх. № 16195/13.08.2021 г.; „Банка ДСК“ вх. № 16363/17.08.2021 г.; „Ассет
Банк“ вх. № 16441/18.08.2021 г.; „Юробанк България“ АД вх. № 16520/19.08.2021 г.;
„Обединена българска банка“ АД вх. № 16617/20.08.2021 г.; „Централна кооперативна
банка“ АД вх. № 16621/20.08.2021 г.; „ИнвестБанк“ АД вх. № 17439/03.09.2021 г.;
„Централен кредитен регистър“ при БНБ вх. № 19007/27.09.2021 г., ведно с приложените
към тях документи.
Съдът докладва молба вх. № 15871/09.08.2021 г. от ищеца, с възпроизведени на
технически носител електронни книжа, представляваща електронна кореспонденция.
Адв. Я.: Не възразявам по представянето, но оспорваме електронния носител. Моля
да бъде назначена експертиза, която да установи дали тези имейли, които са възпроизведени
на електронния носител, действително са изпращани между изпращача и получателя на
електронната поща.
Аз не можах да ги отворя, но тъй като пощите ги отварят моите клиенти, те твърдят,
че такива имейли не са постъпвали. От тази гледна точка се налага експертиза, която да
установи дали имейлите са постъпили в сървъра на пощата на получателя.
Съдът обявява на страните, че при възпроизвеждането от технически носител на
електронен документ се установява, че същите са идентични по съдържание с разпечатаните
на хартия документи, поради което принципно оспорването на съставянето им от
2
посочените в електронните изявления автори, изпращачи на електронни съобщения,
представлява оспорване на истинност на документ, което налага проверка със специални
знания.
В този смисъл доказателственото искане за назначаване на техническа експертиза,
принципно е относимо и допустимо.
Същевременно обаче, към настоящия етап от развитие на производството, в което
предмет на изследване е цялостното финансово състояние на предприятието, посочените от
ответника електронни документи имат само спомагателно значение и не са решаващи за
формиране на извода на съда по предмета на спора. Съответно и доказването на
изпращането на електронните изявления от ответната страна, получени от ищеца не е
необходимо.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал оспорените електронни документи, като
доказателства, чието събиране не е наложително, респективно, оставя без уважение
искането за допускане на техническа експертиза.
Съдът докладва, че с молба вх. № 21959/01.11.2021 г. и молба вх. № 22334/04.11.2021
г. молителят поставя въпрос към ССЕ.
Изразява се становище по същество. Моли за присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност, в случай, че ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер над минималното.
Адв. Я.: Ще посоча едно доказателство, свързано със самата експертиза. Тъй като в
експертизата са посочени като задължения и вземанията по обезпечителни заповеди,
представям доказателство, че една от обезпечителните заповеди е отменена през месец
април, т.е. не е предявен самия иск.
Освен това, имаме и дела по другите от обезпечителните заповеди. По отношение на
касовата наличност, предполагам, че е при управителите на дружеството. Не мога да
отговоря, не разполагам с информация.
Съдът докладва депозирано с вх. № 21758 от 27.10.2021 година заключение на
вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно счетоводна
експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Б. Сл. Б. - 52 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела
със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам. Известна ми
е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
3
На въпроси, поставени с молба вх. № 21959/01.11.2021 г. от ищеца:
Предвид непредставянето на инвентаризационни описи за извършена инвентаризация
на активите и за извършена инвентаризация на касовата наличност и предвид основателното
съмнение, изразено в заключението, че касовата наличност към 31.07.2021 г. не е налична,
вещото лице да посочи какви биха били коефициентите на абсолютна и на бърза
ликвидност, ако не взема предвид стойността на касовата наличност.
Вещо лице Б.: В изготвеното от мен заключение, в частта на коефициентите, съм
отчитал и касовата наличност, както е обявена само по документи. Ако не се вземе предвид,
драстично ще намалеят стойностите. За ликвидността, ако махнем паричните средства, може
би ще падне под 0.10.
На въпроси на съда: По втора задача, за спорните фактури, тези които са отразени в
предприятията на двете дружества, сте установили липсата на отразяване само в няколко
незначителни стойности в периодите и последните няколко поредни фактури, които са в
края на м. 12.
Вещо лице Б.: Да, за тях има отразено плащане в брой и не са осчетоводени. По
принцип всички останали са признати в счетоводството, отразени са като разходи на
предприятието, подавани са в справки декларации.
Единствено, което направи впечатление, табл. 26 на стр. 35, установих, че не всички
фактури са отнесени по алалитична партидата на доставчика „Топливо“ и предполагам, че
са ги вкарали директно като разход, а не да преминават през партидата на „Топливо“. Това е
разлика в аналитичното водене на партидите, защото, по принцип, като се изиска
информация за задължение към доставчик, всеки доставчик или клиент си има партида и се
осчетоводява общ дълг само към него.
На въпроси на съда: Освен неотразените аналитично задължения към доставчик
„Топливо“, а има ли други доставчици, за които има разходи непосочени в аналитични
партиди.
Вещо лице Б.: Няма как да установя, поради непълна информация, която получих.
На въпроси на съда: Има ли някакви данни да е уведомен длъжникът
„Екоинженеринг“ за промяна на кредитора, като вместо кредитора „Топливо“, да е отчитано
задължение към друго лице, като например „Кофас Сървис България“ ЕООД по договор за
застраховка, свързан с прехвърляне на вземанията и от там да идва разминаването в
аналитичната партида на „Топливо“.
Вещо лице Б.: По данните, които ми бяха предоставени, не мога да отговоря на
въпроса дали в счетоводството аналитично, вместо задълженията към доставчика „Топливо“
е бил отчитан като кредитор друго лице, въз основа на договор за застраховка със
застрахователна компания „Кофас Сървис България“ ЕООД или друго основание,
респективно, дали длъжникът е бил уведомяван за промяна на кредитора.
В таблица 11, на стр. 16, съм посочил всички доставчици, така както са отразени в
4
аналитичните партиди. „Топливо“ фигурира като доставчик, но с по-малка сума, въпреки, че
фактурите до стойността, посочена в табл. 26, са отразени в счетоводството на дружеството.
На въпроси на адв. Я.: В счетоводството на „Топливо“ отразено ли е прехвърляне на
това вземане към друго дружество.
Вещо лице Б.: Получих на имейл справката за издадени фактури, адресирана от
„Топливо“ до „Кофас Сървис България“ ЕООД. Поисках справка за всички издадени
фактури и тяхното осчетоводяване в дневниците за продажби на „Топливо“ и как са
осчетоводени плащанията в „Топливо“ и на тази база, сравнявайки дневника за продажби на
„Топливо“ и дневника за покупки на „Екоинженеринг“, сравних издадените фактури в
таблиците. От банките всички извлечения съм проверил за извършените плащания от
„Екоинженеринг“ към „Топливо“ и всичко това съм описал в таблиците по отговора на
молбата на „Топливо“. Съобразил съм реално насочени плащания от предприятието към
кредитора „Топливо“, но не и към други кредитори, които евентуално са заместили
„Топливо“. Представям описа. Това са издадените фактури. След това са плащанията и след
това как са осчетоводени самите плащания. Това е таблицата само за платените фактури.
Като наложих платените, установих кои са неплатени. Изрично съм сверил неплатените,
които прилагат „Топливо“ с тези, които аз изкарвам като неплатени и съм ги описал на коя
страница от делото са, в последната таблица.
До края на 2020 постъпват плащания и то са тези фактури, които са платени в брой.
Не са платени само тези, за които спорят. Някои са осчетоводени, други не са. Най-
интересното, което прави впечатление, в приложение 6, като изследвах касата, има две
плащания на „Топливо“ по тези фактури, в брой, и са отчетени 2021 г. като платени в касата
на „Екоинженеринг“, а по принцип са декемврийски. Отнасят се за старите задължения, но
имат право 12 месеца след издаване на фактурата, да се осчетоводят.
На въпроси на адв. Я.: В експертизата сте посочили, че тъй като не сте получили
информация какъв е произходът на определени активи, сте ги обезценили, какво означава
това.
Вещо лице Б.: Получих информация от счетоводителката по телефона, като изрично
я попитах какъв род са тези стоки, какво представляват. Нужно е да има инвентаризационен
опис, всяка година да се проверяват, дали са налични или не. Информацията, която получих
е, че счетоводителката ги е вкарала като салдо когато е започнала за води счетоводството
като встъпителен баланс. От 2018 или 2019 г. е започнала да води счетоводството. Знае, че
има стоки, а какви са, не знае. Няма движение по този запис, салдото стои непроменено през
годините. Ако знам какви са тези стоки, аз ще имам информация и каква им е трайността,
защото може да са от 7-8 г. и да се „влачат“ счетоводно, без да се знае какви са.
На въпроси на адв. Я.: В експертизата сте включили като описание на задължения,
задължения по обезпечителни заповеди. Тези задължения установили ли сте ги, или само са
приети като задължения, защото има обезпечителни заповеди.
Вещо лице Б.: Установил съм ги и евентуално към някои от тях съм прибавил
5
разходите по изпълнителните дела. Установил съм ги от счетоводната програма на
дружеството. Водят се като задължения. В табл. 11 съм описал как е по счетоводни данни, а
в табл. 12, които съм установил аз, въз основа на обезпечителните заповеди. На стр. 18,
болднатите, съм ги добавил аз. Към отразените в счетоводството задължения, допълнително,
при съставяне на таблицата съм добавил и разходите по изпълнителните производства,
както са обявени от съдебните изпълнители по постъпилите по делото справки.
На въпроси на съда: Въз основа на какви документи могат в счетоводството да се
отразят такива обезпечителни заповеди, ако няма сделка по-рано. Може ли да се заведе
счетоводно един дълг само въз основа на запорно уведомление за наложено обезпечение.
Вещо лице Б.: Би трябвало да е задбалансово. По принцип, всеки счетоводител,
когато плати, тогава завежда дълга, за да не се прави изкуствена печалба или загуба, като се
осчетоводяват обезпечителните заповеди. Евентуално при плащане се осчетоводяват.
На въпроси на съда: Ако по-рано е имало сделка между страните, която не е
изпълнена и в резултат на изпълнението кредиторът завежда обезпечително производство,
пак ли задбалансово ще отразим запора.
Вещо лице Б.: Да, докато се извърши плащане. Това е така, защото вече е имало
отразено вземане по сделката, а ако се отрази и запора допълнително ще се появи изкуствена
печалба или загуба и понеже от НАП не ги признават, всеки счетоводител го прави от
предпазливост.
Фактурата по която се дължи, ще стои като задължение или вземане, а разликата от
обезпечителната заповед, по принцип може да се вкара балансово, но в практиката се води
задбалансово. В случая в предприятието са отразили като задължение дълга по фактура, а
не са отразявали обезпечителна заповед. Ако имаше плащане от наложени запори по
обезпечителни дела щяха да отразят погасяване на задължението, защото разходът е отнесен
още когато е осчетоводена фактурата.
На практика, отпадането на обезпечението няма да се отрази върху резултата, тъй
като в предприятието задължението вече е било отразено по фактура, а няма данни
обезпечителните заповеди допълнително да са осчетоводявани задбалансово.
На въпроси на адв. Я.: В табл. 11 приемате, че всички задължения са просрочени.
Въз основа на какво приемате това.
Вещо лице Б.: Както съм описал, не ми бяха предоставени документи за друго.
Евентуално, ако има протоколи за отсрочване на плащане или сключени някакви договори,
плащането по тези фактури да се отложи с още една година, нищо не ми беше представено и
на тази основа стъпвам, че всички са просрочени. Сравнявам датата на фактурите и
установявам, че по някои фактури са минали 2, 3, 4 години, а изрично съм поискал
протоколи за отсрочване на плащанията, ако ги има в „Екоинженеринг“. Затова възприемам
като падеж датата на фактурата, поради липса на доказателства за друг срок. Очаквах и в
„Топливо“ да има, поисках и от тях, но нито кредиторът, нито длъжникът представиха
подобни доказателства.
6
На въпроси на адв. Я.: Направили сте извод, че дружеството не осъществява
дейност, като сте посочили, че смятате, че е така, тъй като не е издавало фактури от
началото на годината, за доставки. Възможно ли е дружеството да осъществява дейност, но
да не я фактурира, тъй като не е завършена работата.
Вещо лице Б.: По принцип, аз съм изследвал и изрично поисках от НАП движението
на персонала и съм приложил справка за прекратените договори. Де факто, в
„Екоинженеринг“, в момента има само двама човека, един счетоводител и един технически
ръководител. Голяма част от персонала е напуснал, съкратен 2019-2020 г. и въз основа на
това е моят извод, че първо, нямаме активи за дейност, второ, нямаме издадени фактури за
дейност, трето, нямаме персонал, който да извърши тази дейност, четвърто, липса на
парични средства заради запорите върху Б.ите сметки. Единствените пари са в касата, но не
съм убеден, че в касата има 250 000 лв. Последните плащания са правени в брой, но те са за
около 60-70 000 лв., които приемам, че можа и да са в касата. Последните плащания от
касата са за заплати. Голяма част са изплащани заплати, 25 000 лв. са изплатени за заплати и
20 500 лв. за дивиденти на двамата управители. Или изплатили са 76 000 лв., от които 46 000
лв. са за заплати и дивиденти. Още има един проблем, по принцип НАП даде гратисен
период всички фирми да си оправят касовите наличности, но дори и без това указание по
принцип, дружествата, които са реално работещи, обичайно не поддържат такива касови
наличности.
На въпроси на адв. Я.: В тази връзка, касовата наличност, ако е налична, би ли
могла да стимулира работата на дружеството.
Вещо лице Б.: При желание на собствениците на капитала, въпрос на управленско
решение е как да се разходва касата.
На въпроси на адв. Я.: Ако дружеството е притиснато с някакви дела, които са за
неоснователни вземания и са му блокирани сметките, има логика неговата дейност да не е
много активна, докато не реши проблемите и да държи по-голяма касова наличност, за да е
живо предприятието.
Вещо лице Б.: Да, но поне частично, от време на време, би следвало да се изплащат
безспорни задължения, каквито са тези към НАП.
На въпроси на съда: Има ли движение на обороти след уволняването на персонала.
Вещо лице Б.: За издадени фактури, не. Оборотът върви само касово. Плащат
заплати, дивиденти и фактури за гориво.
На въпроси на съда:. Осчетоводените разходи за гориво за какво дейност се отнасят?
Вещо лице Б.: Няма данни, но в дружеството има лизинговани автомобили. От БНБ
се получи информация, че има само един лизинг, а по счетоводни данни се води лизинг и с
„Мотопфое“. Де факто, по счетоводни данни има три автомобила. Отделно, в БНБ
лизинговият договор е показан с една сума, а по счетоводни данни е с друга сума.
Оборотните сделки са само за гориво и персонал.
7
Приходи няма след спиране на дейността.
На въпроси на адв. Я.: Дадените коефициенти за ликвидност адекватни ли са и дават
ли възможност на предприятието да продължи дейността си.
Вещо лице Б.: По принцип препоръчителните стойности са различни. В практиката
масово се използва коефициентът за ликвидност, общия. По данните, горе-долу 2018, 2019 г.
са добре, към 1, но от 2020 г. вече започва тенденция надолу. По принцип, коефициентът е
субективен резултат, имам предвид, че особено към края на годината, в практиката, фирмите
си правят разчет за съответната година дали да са на печалба или на загуба, и при нужда
остават приходи, които фактурират друга година. Затова казвам, че е субективен този
показател и може да се манипулира в конкретен момент с управленски решения. В този
случай, няма как да приема това, защото през 2021 г. няма приход, а без приход не можем да
приемем, че ще се преодолее влошаването на коефициента и той е бил само временен.
На въпроси на адв. Я.: Резултатите от изследванията и изводите се основават на
това, че не е достатъчна информацията от ответника. Ако получите пълна информация, би
ли променило изводите ви.
Съдът отклонява въпроса към вещото лице, как би се променило заключението, ако
информацията, изискана от него, беше пълна и дава възможност на ответната страна да
посочи конкретно, какви доказателства не са представени на вещото лице след като са били
поискани.
Адв. Я.: Не мога да отговоря на този въпрос.
Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението. Оспорвам
експертизата.
С молба вх. № 21959/01.11.2021 г., ищецът изразява становище за приемане на
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно дадено и отговоря на
поставените въпроси, поради което и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24,
ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и на възнагражденията на
вещите лица, съдът намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 1400.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената съдебно
счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на 1400.00
лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно
8
счеоводна експертиза в размер на 1000.00 лв., от внесения от ищеца депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 29.06.2021 г.-200 лв., от 25.06.2021 г.-795 лв., от
18.06.2021 г.-5 лв.)
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски
окръжен съд допълнително сумата от 400.00 лв., в едноседмичен срок от днес, като при
неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
Адв. Я.: Считам, че експертизата не е правилна, моля да бъде назначена повторна
експертиза, със същите въпроси Ако прецените, че няма да е достатъчна, моля за тричленна.
Оспорваме преценката по всички въпроси, оспорваме изводите като такива, а именно,
че дружеството е в състояние, в което не може да продължи дейността си, изводът по
отношение на коефициентите, изчислени за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
изводите, относно задълженията на дружеството, както по отношение на ищеца, така и по
отношение на останалите кредитори.
Съдът, като съобрази оспорването, намира, че доколкото не се засяга предмета на
изследване на експертизата, а само направените от вещото лице, въз основа на специалните
му знания изводи, намира, че следва да се допусне повторна съдебно счетоводна експертиза,
с вещо лице със същата специалност, въз основа на същия предмет на изследване.
Съответно, тъй като специалността не налага комплексен характер на знанията на
вещото лице, експертизата може да бъде едночленна, повторна, от друго вещо лице.
Съответно и тежестта за тази експертиза следва да бъде поета от ответника.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА повторна съдебно счетоводна експертиза, със задачи идентични с
първоначалната такава и въз основа на същата документация.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експерта в размер на
1000 лв., вносими от ответника.
Задължава ответника, в едноседмичен срок от днес, да представи доказателства
за внесен депозит за изготвяне на експертизата по сметка на Окръжен съд-Варна,
IBAN: BG 32 CECB 9790 33C8 7843 00 в ЦКБ, клон Варна.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне
на доказателства по делото за внесен депозит.
Адв. Я.: Имам искане, във връзка с въпроса за „Кофас Сървис България“ ЕООД и с
оглед процесуалната легитимация на ищеца, моля да бъде поискана информация от
„Топливо“ и да бъде задължен да отговори на въпроса дали е прехвърлил вземането си по
отношение на „Екоинженеринг“ на друго дружество и към кой момент, ако това е така.
Евентуално такава информация да се изиска и от третото лице. Въпросът е дали ищецът
оспорва обстоятелството, че към настоящия момент посочените в исковата молба, като
9
неплатени задължения, са уредени чрез плащане от друго лице, или че са прехвърлени на
друг кредитор.
Съдът, като съобрази, че днешното доказателствено искане има значение за
правилното решаване на спора, доколкото ще има значение за активната легитимация на
ищеца и за структурата на пасивите на предприятието, намира, че следва да допусне
поисканите доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА въпрос към ищцовата страна: оспорва ли обстоятелството, че към
настоящия момент посочените в исковата молба, като неплатени задължения, са уредени
чрез плащане от друго лице, или че са прехвърлени на друг кредитор.
ДОПУСКА събиране на доказателства от трето неучастващо по делото лице:
„Кофас Сървис България“ ЕООД, като ДАВА възможност на ответната страна да формулира
искането в писмена молба, с посочване на нужните документи, изискани от третото лице, в
седмичен срок от днес.
За изготвяне на допуснатата повторна ССЕ и събиране на доказателства, СЪДЪТ
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане на
16.12.2021 год. от 11:30 часа, за която дата и час ответната страна се счита за редовно
уведомена от съдебно заседание, а ищцовата страна е редовно уведомена по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК.
Да се изпрати протокол от днешно съдебно заседание на имейл на адв. Д.,
пълномощник на ищеца: ****************@******.***
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10