О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 17.12.2020 г.
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 694
по описа за
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана
чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Р.И.И., срещу
Разпореждане № 260719/4.11.2020 г.. на Районен
съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1696 по описа
на съда за
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато ... 2. искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това..."
Цитира практика на Окръжен съд - Варна съгласно която се приема, че: в разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК
е предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато
незаконно или неморално е самото искане. В практиката противоречието със закона
по смисъла на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК се свързва например с хипотези, когато
със заявлението е поискано предаването на движими вещи, извадени от граждански
оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен
режим /наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси,
движими вещи, които са паметници на културата и т. н./, т.е. хипотези, при
които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл.410
от ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по
основателността на заявлението по чл.410 от ГПК...".,
С оглед изложеното приема, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права и в този смисъл цитира практика на други окръжни съдилища.
Сочи, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването
за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на
сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това счита, че
заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски
кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на
добрите нрави. С оглед гореизложеното счита, че съдът по заповедното
производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила.
Излага, че с чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят
предоставил правомощие на заповедния съд да преценява
дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или
има обоснована вероятност за това. Счита, че за обективиране на първата
хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения
процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на
горепосочената клауза, приема, че е от събраните
доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран
и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е
неравноправна. Като тук заповедният съд намира, че е длъжен да изследва не само
представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП,
за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което
намира, че заповедният съд не е сторил. Сочи, че тълкуването
на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че „Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя" налага извода, че
в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез
които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни
клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е, клауза, чрез която
се злепоставят интересите на потребителя; 21 клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на
неравноправни клаузи. Намира, че заповедният съд не е направил задълбочен
анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза, тъй като
същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.
Счита, че заповедният съд неправилно не е
отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,
тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
По съществото на спора, счита, че съдебният
акт е направилен и следва да бъде отменен, във връзка с което излага следните
аргументи:
По отношение на отхвърленото заявление за
договорното възнаграждение изтъква, че преди
сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен
европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски
кредит и веднъж преди сключването на самия договор за кредит. Счита, че от него е видно, че дружеството в качеството
си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и
във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Сочи, че ответникът е декларирал, че е получил
екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изтъква, че е изготвен и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Сочи, че процесният
договор отговаря на всички законова императивни изисквания. Излага, че в същия
подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и
достъпен език. Счита,
че гражданско задължение на
всяко лице е да прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора,
запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част от него, да
се обърне към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се
консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова
страна и едва тогава да го подписва. Излага, че длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор,
каквато възможност му е дадена по
закон и в ОУ към договора.
Счита, че уговореният годишен лихвен
процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Излага, че в българското действащо право, в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Сочи, че съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Смята,
че тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния
ред, тъй като те съставляват кръга
на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. Твърди,
че с оглед на принципа за
свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Изтъква, че добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Цитира, че в по-старата съдебна практика действително
се е приемало, че
нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви, надвишаващи
трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не
е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Счита, че тази практика, вече е преосмислена с оглед
последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014 г., в
сила от 23.07.2014)
и в чл.19, ал.4 от ЗПК е
въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не
може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери,
се считат за нищожни. Цтира, че според § 13 от
ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след
тази дата. Сочи, че
с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014 год., се е въвел максимален размер на
годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в
себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република България,
което е 50%. Т.е. в случай че съдът постави граница за максимално допустим
размер на възнаградителната лихва до 30 процента, то автоматично и абсолютно
неоснователно се ограничава и размерът на годишния процент на разходите до
35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни
правни норми или за дописване на изключения към тях счита все още не е дадено
на нито един държавен съд. Цитира и практика на съдилищата в този смисъл.
Счита, че кредиторът няма задължение да
изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като
е уговорен фиксиран лихвен процент и подобно
изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република България. Твърди, че в случая страните са уговорили годишния лихвен процент в индивидуалния
договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и годишен процент на
разходите в законовите граници. Сочи, че в
договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на
дължимите суми от длъжника Твърди, че при условие, че
са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се
приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената
договорна лихва да представлява неравноправна клауза и това е така и по аргумент от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
В заключение счита, че не може да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна
правна норма. Сочи,
че механичното съобразяване
със съдебна практика, игнориращи законодателните промени от 2014 г., без да са
изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по делото би
довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички договори,
сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие със
законодателните изменения от юли 2014 г. и би довело до сключването на договори,
непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен абсурд.
Поради гореизложеното, счита, че
уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в
съответствие с принципа за добросъвестност
и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения
и изисквания.
По отношение на заключението на съда, че
предсрочната изискуемост по договора е настъпила на датата на уведомяване на
длъжника за нея, а не към датата на настъпване на същата, в следствие, на което
е отхвърлена заявената законна лихва твърди, че съгласно чл.12.3 от Общите услория към Договора за потребителски кредит
№ ********** : „...КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...", е
уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че в случаите, в които заема е предоставен от небанкова
финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна
изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на договаряне
(чл.9 от ЗЗД), като
с тази уговорка длъжникът губи
преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на
това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. Сочи, че в
процесния случай „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпратил на длъжника по
договора уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение почл. 410 от ГПК.
Твърди, че„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
направил опит да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на вземането,
като е изпратил уведомително писмо с обратна разписка до посочения в процесния
договор от самата Г.Ю.Г. адрес, като видно от
представената обратна разписка по делото е, че уведомителното писмо е получено
лично от майката на същата. Сочи, че уведомителното
писмо е изпратено до длъжника, преди
задължението да бъде търсено по съдебен ред, чрез образувано заповедно
производство.
Във връзка с гореизложеното представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства:
Уведомително писмо за обявяване
на предсрочна изискуемост до Г.Ю.Г.; Обратна
разписка за изпратеното уведомително писмо.
Счита, че не
следва началната дата на предсрочната изискуемост да е тази, на която длъжникът
е получил писмо за уведомяване, тъй като предвид различни обстоятелства, той
може изобщо да не бъде намерен на посочения от него адрес. Счита, че предсрочната изискуемост по кредита е настъпила на
посочената от кредитора дата, предвид
настъпилите съгласно общите условия към кредита обстоятелства и предвид
направения от кредитора опит да уведоми длъжника за настъпване на същата.
Сочи, че заповедното производство е уредено като
строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти, като съответствието на твърдяните факти с действителното
правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в случай,
че длъжникът оспори вземането. Счита, че като се е
произнесъл по валидността на процесните
клаузи съдът е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство.
Във връзка с гореизложеното, счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася, относно въпроса за възникването на
предсрочната изискуемост на вземането и да прави преценка относно нея и такива правомощия не са му дадени дори от последните промени
в ГПК от 2019г.
Предвид гореизложеното, моли съда да му присъди и заявената законна лихва в размер
на 588.81 лева, дължима от 31,07,2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до
19.10.2020 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.
Моли съда въз основа на всичко гореизложено, моли съда да отмени Разпореждане, постановено по ч.гр.д. №
1696/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, Гражданска колегия, в частта,
в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.Ю.Г.,
като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно
обжалваните вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Моли да им се присъдят и
разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Прилага документ за
платена държавна такса;уведомително писмо с
обратна разписка; Пълномощно.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-разпореждането е получено от заявителя на 11.11.2020 г., а жалбата е
подадена на 16.11.2020 г. /п.кл/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. №1696/2020 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е
претендирал, че Г.Ю.Г. *** дължи заплащане на общо сумата 7085,91 лв, от които
остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 2816,99 лв, непогасено
падежирало договорно възнаграждение в размер на 406,20 лв. дължимо за периода
от 25.04.2019 г. до 31.07.2019 г. дата на предсрочната изискуемост, непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3273,91 лв, и
законна лихва в размер на 588,81 лв. дължима от 31.07.2019 г. датата на
предсрочна изискуемост до 19.10.2020 г. като за периода от 13.03. до 13.07.20
г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП и
законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането,
като тези суми произхождат от неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит №********** от 26.09.2018 г. В обстоятелствената част на
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по
силата на който Георагиева се е задължила да погаси задължението си за срок от 36
месеца с месечни вноски в размер на 252 лв. и падеж всяко 25 число на месеца,
посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът
дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на
погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 406,20
лв. за периода от 25.04.2019 г. до 31.07.2019
г. датата на предсрочната изискуемост. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задължението по договора, като е направил 4 погасителни вноски и е изпаднал в
забава, поради което и съгласно ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно
изискуем от страна на заявителя на 31.07.2019 г. за което длъжникът е уведомен
с нарочно писмо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Излага, че страните са сключили споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, към договора за потребителски кредит длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, като то
става изискуемо с подписването му. Сочи, че страните са се договорили, това
възнаграждение да се разсрочи във времето, като се погасява от клиента в
рамките на погасителния план и в случая то е в размер на 3273,91 лв. След като се позовава на настъпилата
предсрочна изискуемост, заявителят твърди, че клиентът дължи следните суми: остатъчна
предсрочно изискуема главница в размер на 2816,99 лв, непогасено падежирало
договорно възнаграждение в размер на 406,20 лв. дължимо за периода от
25.04.2019 г. до 31.07.2019 г. дата на предсрочната изискуемост, непогасено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3273,91 лв, и законна лихва
в размер на 588,81 лв. дължима от 31.07.2019 г. датата на предсрочна
изискуемост до 19.10.2020 г. като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП и законната
лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, както и
направените съдебно деловодни разноски в размер на сумата 141,72 лв. ДТ и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени освен
пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит№********** от 26.09.2018
с неговите приложения и ОУ.
ЛРС е оставил без движение така подаденото заявление с разпореждане
№260574/21.10.20 г, с указания
заявителят да допълни обстоятелствената част като наведе твърдения относно
размера на отпуснатия кредит, цена на договорна лихва и др.вземания, договорени
с него, предмет на изпълнение, предпоставките, при което страните са уговорили
възможност за обявяване на предсрочна изисикуемост на кредита, вноските по
които е допуснато просрочения/броя вноски и размер на просрочените вземания към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, упражнил ли е кредитора
правото си да обяви кредита за предсрочно изискеум, кога и как е достигнало
изявленето му до длъжника, какво е ГПР по договора.
В изпълнение на тези указания „Профи кредит България“ ЕООД е подал молба с
вх.№262614/3.11.2020 г., с която е отстранил нередовностите на заявлението си,
като е посочил, че той е превел на длъжника сумата 867,96 лв по банковата й
сметка, като с останалата част от уговорената сума от 3000 лв. са рефинансирани
808,04 лв. по друго задължение на длъжника към дружеството и 1324 лв. по
задължение на длъжника към „Кредисимо“. Заявил е, че длъжникът е получил
одобрение да закупи и поискания от него пакет с допълнителни услуги и е
подписал споразумение, като е получил и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща стандартен европейски формуляр. Уточнява, че общо задължението
на длъжника възлиза на сумата 9072 лв ГПР% е 49,90 лв, ГЛП е 41,17 лв, лихвения
процент на ден е 0,11% и общо задълженето по кредита е 5270,04 лв. Уточнил е,
че направените плащания по кредита са общо в размер на сумата 1 249 лв и с
нея са погасени четири вноски и частично пета в размер на 182,48 лв.Уточнено е,
че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били просрочени
вноски от №6 до №10 за периода от 25.04.19 г до 31.07.19 г. и се претендира
договорно възнаграждение в размер на 406,20 лв. до 31.07.19 г.. Излага
твърдени, ча предсрочната изискуемонст е обявена на длъжника с писмо с обр.
разписка на адреса за кореспондениция, като то е получено на 9.09.20 г. от
майката на Г.Г. със задължение да й го предадне.
С Разпореждане № 260719/4.11.2020 г. постановено по делото, районният
съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 262005/20.10.20
г. на „Профи кредит
България“ ЕООД за следните суми: 2 816,99 лв. предсрочно изискуема
главница, ведно със законнта лихва от 20.10.20 г. до датата на изплащането и
сторените разноски в размер на 72,85 лв, като е отхвърлил заявлението в частта
досежно вземанията за 406,20 лв. договорна лихва за периода от 25.04.19 г. до
31.07.2019 г. 3 273,91 лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет и 588,91 лв. обезщетение за забава
за периода 31.07.19 г. до 19.10.20 г. и е указал на основание чл.415 ал.3
вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да
предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.
В мотивите си
районният съд е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги и
такса за извънсъдебно събиране на задължението са в противоречие със закона-,
чл.10а ал.2 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и
добрите нрави и на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК отхвърля заявлението в тази
част. Освен това е посочил, че с оглед обявявнето на кредита за предсрочно
изискуем на датата 9.09.20 г., а претенцията касае период на обявяване на
предсрочната изискеумост 31.07.19 г. съдът няма възможност да установи размерът
на вземането в тази едностранна фаза на процеса.
Въпреки непрецизно формулираните
в частната жалба искания, настоящата инстнция приема, че е сезирана с частично
обжалване на разпореждане № 260719/4.11.2020 г. постановено по
ч.г.д.№1696/20 г. и досежно вземането за договорно възнаграждение в размер на
сумата за 406,20 лв, наред с конкретизираната претенция за законна лихва в
размер на сумата 588,81 лв.
За да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3
и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно изпадането на длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя правото на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит. Оттук и искането на заявителя да получи възнаградителна лихва до обявяване на предсрочната изискуемост по кредита би било основателно, ако размерът е посочен съобразно рамката на закона и настъпилите плащания по кредита. След като разпореждането е влязло в сила досежно посоченото възнаграждение за закупен Пакет допълнителни услуги, което противоречи на закона и затова е отхвърлено от съда, то видно от уточняващата молба заявителят е посочил, че заедно с договора за кредит длъжникът е подписал доброволно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че е запознат със съдържанието им, няма забележки към тях и се задължил да ги спазва, както и, че плащането на възнаграждението за закупения Пакет допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита. Посочено е, че длъжникът е е погасил четири вноски и пета частично, в които вноски са включени и сумите от неравноправните клаузи. Действително в това производство съдът не би могъл да установи размерът на договорното възнаграждение, тъй като той е определен произволно и на база неравоправни клаузи. Следователно като краен извод и настоящата инстанция приема, че възнаградителна лихва се дължи от потребителя до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като според клаузите на договора, размерът на тази лихва не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, но предвид обсъдената по-горе по-горе нищожност на Споразумението за допълнителни услуги и факта, че възнаграждението за тези услуги е включено в общия размер на месечните погасителни вноски, които длъжникът е заплащал и това се твърди от заявителят, то размерът на дължимите възнаградителни лихви е различен от заявения и не може да бъде определен в настоящето производство, а евентуално това би станало в исковото производство.
Освен това няма как да се
преизчисли и размерът на законната лихва след настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като датата на настъпване на предсрочната изискуемост е
9.09.20 г., когато тя е обявена на длъжника, съгласно т.18 на ТР № 4/2014 г, а не датата 31.07.19 г.,която
дата кредиторът е посочил в заявлението си и с оглед на нея е изчислил и
съответните претенции. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ и в този смисъл частната жалба досегно началната дата на
настъпване на предсрочната изискуемост е неоснователна.
По изложените съображения и
поради съвпадане на правните изводи на ЛОС с тези, отрезени в атакуваното
разпореждане на РС- Ловеч в обжалваната му част, то следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 260719/4.11.2020 г , постановено по ч.гр.дело № 1696 по описа за 2020 година на Ловешкия
районен съд, в частта с което е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх.В, срещу длъжника Г.Ю.Г. ЕГН ********** ***, за вземане за: 406,20 лв
договорна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 31.07.19 г. и 588,91 лв. обезщетение
за забава за периода 31.07.19 г. до 19.10.20 г.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.