О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/09.03.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №697 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът
съобщава следния проект на доклад:
Производството по делото е по предявени от А.И.Д., ЕГН**********, с посочен
адрес ***, срещу И.Д.Р., ЕГН**********,с
посочен адрес ***,искове със следните петитуми и следните правни основания, а
именно:
- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
прогласяване за нищожно на
пълномощно рег. №4171, №4172, том 2, акт 119, от 30.05.2019г. на н-с Ганчев
при ВРС, с което Стоянка Ненкова Русева, ЕГН**********, починала след това
на 23.10.2019г., е оправомощила ответника И.Д.Р. да сключи сам със себе си
договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10 в
гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу
задължение за гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване на правото на
ползване на последната върху недвижимите имоти, поради накърняване на добрите нрави;
- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
прогласяване за нищожна на сделката,
която е обективирана в НА №99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, по н.д.
№427/2019г. на на н-с Ганчев при ВРС, с която И.Д.Р. – лично и като изричен
пълномощник на С Н РЕГН**********, по пълномощно с рег. №4171, №4172, том 2,
акт 119, от 30.05.2019г. на н-с Ганчев при ВРС – е сключил сам със себе си
договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10 в
гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу
задължение за гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване правото на
ползване на Стоянка Русева върху недвижимите имоти, поради накърняване на добрите нрави;
- евентуално
с горните два иска иск по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване поради измама на пълномощно рег. №4171, №4172, том
2, акт 119, от дата 30.05.2019г. на н-с Ганчев при ВРС, с което Стоянка
Ненкова Русева, ЕГН: **********, починала след това на 23.10.2019г., е
оправомощила ответника И.Д.Р. да сключи сам със себе си договор за прехвърляне
на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10 в гр.Варна, ул.„Народен
Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу задължение за гледане и
издръжка на Стоянка Русева, при запазване право на ползване на Русева върху
недвижимите имоти;
- иск по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване поради измама на сделката,
обективирана в НА №99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, по н.д. №427/2019г.
на на н-с Ганчев при ВРС, с която И.Д.Р. – лично и като изричен пълномощник
на Стоянка Ненкова Русева, ЕГН**********, по пълномощно с рег. №4171, №4172,
том 2, акт 119, от 30.05.2019г. на н-с Ганчев при ВРС – е сключил сам със себе
си договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10
в гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу
задължение за гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване правото на
ползване на Стоянка Русева върху недвижимите имоти;
- евентуално
с горните искове иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката, която е обективирана в НА
№99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, по н.д. №427/2019г. на на н-с Ганчев при
ВРС, с която И.Д.Р. - лично и като пълномощник на Стоянка Ненкова Русева, ЕГН**********,
по пълномощно с рег. №4171, №4172, том 2, акт 119, от 30.05.2019г. на н-с
Ганчев при ВРС - е сключил сам със себе си договор за прехвърляне на правото на
собственост върху апартаменти №14 и №10 в гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и
върху гараж №10 на същия адрес, срещу задължение за гледане и издръжка на
Стоянка Русева, при запазване правото на ползване на С Н Рвърху недвижимите
имоти, поради пълно неизпълнение
задълженията на Р. към прехвърлителката и ищца Стоянка Русева;
-
кумулативно с всички горепосочени искове
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника И.Д.Р. да заплати
на ищеца А.И.Д. сумата от 8000.00лв.,
съставляваща изтеглени, въз основа на пълномощно от Стоянка Русева, но без
сключен договор за поръчка с нея, от банковите сметки на Стоянка Ненкова Русева,починала
на 23.10.2019г.,парични средства, които след изтеглянето не са били върнати на
Русева и към момента се държат от ответника без правно основание.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е син и така единствен
наследник по закон на Стоянка Ненкова Русева, починала на 23.10.2019г., което
качество обуславя интереса от предявените искове, тъй като с тях той брани
правата си върху наследственото имущество на Стоянка Русева.
По релевантните за предявените искове въпроси
твърди, че приживе, на дата 30.05.2019г., С Н Ре подписала пълномощно, заверено
нотариално с рег. №4171, №4172, том 2, акт 119, от 30.05.2019г. на н-с Ганчев
при ВРС. С него Русева е оправомощила И.Р. да сключи сам със себе си договор за
прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10 в гр.Варна,
ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу задължение за
гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване право на ползване на последната
върху недвижимите имоти. Чрез именно това пълномощно, на дата 25.06.2019г. И.Р.,
лично и като пълномощник на Стоянка Ненкова Русева, е сключил сам със себе си
договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти №14 и №10 в
гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес, срещу
задължение за гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване правото на
ползване на Стоянка Русева върху недвижимите имоти, като договорът е бил обективиран
в НА №99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, по н.д. №427/2019г. на на н-с Ганчев.
Тези две сделки ищецът претендира за нищожни,
поради противоречие с добрите нрави, по следните причини: Ответникът адвокат И.Р.
от ВАК предоставял правни услуги на Стоянка Русева и съпругът и Атанас Русев
във времето, поради това бил запознат с имуществото на Русеви. След смъртта на
Атанас Русев, който бил доведен баща на ищеца, но в много добри отношения с
ищеца, ответникът И.Р. знаел и наследеното от Русева от мъжа й. С оглед на това
И.Р. започнал да се сближава със Стоянка Русева и да я отдалечава от близките
й, включително от ищеца. Възползвайки се от лошото й здравословно състояние и
отделянето от близките й ответникът въздействал на Русева да му предостави
пълномощно да сключи сам със себе си договор, чрез който да получи три нейни
недвижим имота срещу задължение за гледане и издръжка. Въпреки че вече
получавал от нея пари за да й помага, което тя била разказала на ищеца. Освен
това вписването в договора на запазено право на ползване на Русева било само фиктивно
– тя така и не ползвала имотите си след договора от 25.06.2019г., а и не можела
да ги ползва, защото в началото на 2019г. още ответникът съдействал за
настаняването на Русева в хоспис „Св. Йоан Златоуст“. Същевременно след
скючване на договора не били извършени и никакви действия по издръжка и
гледане, дори напротив ответникът напълно се дезинтересирал от Русева, не я
посещавал и я изоставил в хосписа. А когато на 23.10.2019г. Русева починала,
отв. Р. съдействал да бъде отразено в медицинската й документация, че Стоянка
Русева „поради липса на близки се насочва за аутопсия“. На организираното и
платено от ищеца А.Д. погребение отв. Р. дори не присъствал, макар че бил
известен. В резултат на горните твърдения се сочи, че отв. Р. придобил право на
собственост върху три недвижими имота без практически нищо насреща и като познавал
и се възползвал от доброто имуществено, но недоброто здравословно състояние на
самотната Стоянка Русева. Поради което счита, че договорът от 25.06.2019г. и
пълномощното от 30.05.2019г. за сключването му противоречат на морала,
добросъвестността и добрите нрави и като такива следва да бъдат прогласени за
нищожни, според ищеца.
Евентуално двете сделки ищецът счита за
унищожаеми поради измама, като в тази вързка се позовава отново на
гореизложените твърдения. Поставя акцент върху създаването и поддържането от
отв.Р. на невярна представа у Стоянка Русева, че е изоставена от близките си и
че животът и здравето й са зависими единствено от ответника. Сама и безпомощна
тя била мотивирана и манипулирана от ответника да подпише пълномощно и след
това да прехвърли имотите си на него, като единствения човек, който проявява
интерес към нея, по създадената и поддържана от ответника невярна представа.
Евентуално твърди, че ако договорът за
издръжка и гледане е валиден, то е налице пълно неизпълнение от страна на
ответника на задълженията му, в която връзка също се позовава на
гореизложеното. Поставя акцент върху това, че здравословното състояние на
Русева през 2019г. било влошено и тя имала нужда от редовни лични грижи грижи
за нея, от храна и гледане, но каквито не били изобщо предоставяни от
ответника, нито лично, нито чрез пари. Напротив – издръжка ищцата си
осигурявала със своите средства, а гледане получавала от персонала на хосписа,
където била настанена още месеци преди договора от 25.06.2019г., както и след
него до края на живота й. Поради това претендира да бъде развален договорът
поради пълно неизпълнение от ответника.
Отделно от всичко друго ищецът твърди, че въз
основа на пълномощно от Стоянка Русева, приживе на същата ответникът И.Д.Р. бил
изтеглил от нейни банкови сметки сумата от 8000.00лв. Между Русева и Р. не е
бил сключван договор за поръчка във връзка с това (уточнение л.184, абз.
предпоследен от делото). След изтеглянето обаче парите не били върнати на
Русева, като и досега се държат от ответника без правно основание, с оглед на което
се претендира връщането им на ищеца.
По
същество моли за уважаване на всички искове и за разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който се съдържат първо възражения за липса на
правен интерес у ищеца от предявените искове, с оглед представено с отговора
универсално завещание от покойната С Н Рв полза на ответника. На следващо място
излага доводи за пълна неоснователност на исковете. Твърди, че ищецът е бил в
недобри отношения още с пастрока му Атанас Русев около смъртта му през 2014г.,
дължащи се на постоянната алчност на А.Д.. Затова Русев не завещал никакво
имущество на Д.. След смъртта на Русев ищецът започнал да тормози за пари майка
си и съпруга на Русев - Стоянка Русева; той искал и я принуждавал да му
прехвърли всичко, което имала, защото не й било трябвало на нея. В знак на
протест Стоянка Русева прехвърлила на друга своя родственица друг и непроцесен
апартамент. Ответникът твърди отделно, че от 2014г. до 2019г. А.Д. и
семейството му са се дезинтересирали от Стоянка Русева изцяло, не са я гледали,
не са я виждали, не са й помагали с пари или грижи. А.Д. е посещавал майка си
само 4-5 пъти, като винаги единствено с цел да я принуди да му припише цялото й
имущество, на което Русева реагирала с изгонването на Д.. А след това с
депресия и болка, че единствения й син се интересува само от парите й. По тези
причини Русева никога не е искала да отива да живее при семейството на Д. ***.
За сметка на всичко това ответникът Р. общувал с Русеви от 2013г., първоначално
като адвокат, а впоследствие се сприятелили. Р. помагал на семейството с
каквото може. След смъртта на Ат. Радев ответникът постоянно помагал на Стоянка
Русева – тя му звъняла всеки път, кохато имала нужда от съдействие;той я водел
многократно в болница; на зъболекар; на очен лекар; купувал й лекарства и
храна; остранявал течове в жилището й; направил ремонт на същото след наводняване;
купувал нови уреди и други. През м. май 2019г. ответникът завел Русева на
кардиолог и по негово предписание тя била настанена в болница. След изписването
й ответникът посетил дома й, където я намерил безпомощна на земята, във фекалии
и урина. Твърди, че в това нейно състояние била открита предна вечер от ищеца,
който само й хвърлил одеало, след което я изоставил, но преровил цялата й къща
за пари и ценности. След този случай ищецът и дъщеря му казали на ответника, че
нямат пари за да се грижат за Стоянка Русева, поради което именно през м. май
2015г. ответникът настанил Радева в хоспис. Стоянка Русева била напълно
ментално здрава и била съгласна да отиде в хосписа, защото отлично осъзнавала състоянието,
в което по-рано била изоставена на земята от ищеца и дъщеря му. Точно Русева
настояла, след горния случай, да изготви и пълномощното на отв. Р.. Той
постоянно я и посещавал в хосписа, за разлика от ищеца А.Д., който я посетил
веднъж и след скандал за имотите й бил изгонен от нея, като втория път, когато
пак поискал такъв разговор, Русева изобщо не го пуснала да влезе при нея. От
настаняването в хосписа ответникът бил човекът, който бил единствен до Русева –
той плащал таксите, купувал лекарства, плащал да й се прави рехабилитация, а
Русева го търсила всеки ден да си говорят. В хосписа всички мислели, че Р. е
синът на Русева, защото той се държал именно като такъв. Самата Русева лично
посочвала, че няма близки роднини, защото била възмутена от трайното поведение
на единствения й син – ищецът. Също тя настоявала и за прехвърляне на имотите й
на ответникът. Макар че той се въздържал да оформи договора веднага след
пълномощното, поради това, че всеки ден Стоянка Русева го молела, накрая се
съгласил и сключил сделката. След което не престанал, а продължил грижите си за
Русева. На погребението й не присъствал, защото ищецът по телефона го излъгал,
че погребение няма да има. След кремирането й ищецът две седмици не взел праха
на майка си, а накрая го направил по настояване на гробищната администрация. И
до днес не знае къде е гроба на майка му и не го е посещавал, по твърдения на
ищеца.
Въз основа на горните обстоятелства
ответникът категорично оспорва да са налице сочените пороци на пълномощното и
сделката, както и евентуално да е налице неизпълнение на задълженията на
ответника. Твърди системно да е полагал лични и материални грижи за Стоянка Русева,
както преди,така също след сключване на сделките. Категорично възразява да е
заблуждавал Русева, напротив – дезинтересираността на А.Д. и алчността му за
пари били ясната и осъзната от Русева причина тя да се чувства изоставена. Ако
е налице нещо неморално, това е поведението на ищеца, което не съответства на
житейските разбирания за отношение на син към майка.
По отношение на сумата от 8 000лв. не
оспорва, че чрез пълномощно, но без изричен договор с Радева, е изтеглил такава
сума от нейните сметки, още когато тя е била жива. Твърди обаче, че също
приживе й е върнал изцяло тези средства, поради което няма как да ги дължи.
Категорично твърди, че нищо от тези средства не е използвал за себе си.
По същество моли за отхвърляне на всички
искове. Не е ангажирал друг адвокат за защитата му по делото. Не претендира и
разноски по делото.
Съдът,
на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
сключването на твърдяните сделки (пълномощно и след това чрез него договор за
издръжка и гледане, като ответникът - сам със себе си); всяко отделно сочено
основание за недействителност на сделките (колизия с добрите нрави, евентуално
измама – на пълномощното и на договора); и положителните твърдения, на които
основава сочените недействителности (че ответникът е въздействал на Русева да
му предостави пълномощно да сключи сам със себе си договор, чрез който да
получи три нейни недвижими имота, но без да й предостави нищо насреща; че
всички грижи за Русева били полагани от други лица; че ответникът напълно
изоставил Русева след м.06.2019г.; че записаното в договора запазено право на
ползване на Русева е било само фиктивно; че ответникът съдействал да бъде
отразено в медицинската й документация,че Стоянка Русева „поради липса на
близки се насочва за аутопсия“;че ответникът се възползвал от лошото
здравословно състояние на Русева и целенасочено й въздействал да се отдели от
близките й и от ищеца; че ответникът е създал и е поддържал невярна представа у
Стоянка Русева, че е изоставена от близките й и че животът и здравето й са
зависими единствено от ответника, с оглед на което била манипулирана от
ответника да подпише пълномощното и след това да оформи договора; и всички
други положителни твърдения, на които базира твърденията си за нищожност,
унищожаемост или неизпълнение на сделките.
По
осъдителния паричен иск ищецът следва да докаже, че въз основа на пълномощие от
Стоянка Русева, но без договор за поръчка с нея, ответникът приживе е изтеглил
от нейни банкови сметки сумата от 8000.00лв.
Съдът,
на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – че и преди и след
сделките от м.05. и м.06. 2019г. е полагал лични и материални грижи за Стоянка
Радева по нейно гледане и издръжка; че ищецът и неговите близки са се
дезинтересирали от майка си, като ищецът е контактувал с нея само за да получи
цялото й имущество; че Стоянка Русева е била наясно с поведението на сина си,
изживявала го е болезнено, била е съгласна да постъпи в хоспис и е била
съгласна и дори е молела ответника да финализира сделката относно прехвърляне
на имотите й на него; всички други положителни твърдения, на които базира
твърденията си за действителност и изпълнение на задълженията по сделките от
м.05. и м.06. 2019г.
По
осъдителния паричен иск ответникът следва да докаже, че приживе лично е върнал
на Русева сумата от 8000лв. или основанието да я държи още.
Съдът на осн. чл.146, ал.1,
т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: 1/ че приживе на
30.05.2019г., С Н Рподписала пълномощно, заверено нотариално с рег. №4171,
№4172, том 2, акт 119, от 30.05.2019г. на н-с Ганчев при ВРС, с което Русева е
оправомощила И.Р. да сключи сам със себе си договор за прехвърляне на правото
на собственост върху апартаменти №14 и №10 в гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и
върху гараж №10 на същия адрес, срещу задължение за гледане и издръжка на
Стоянка Русева, при запазване право на ползване на последната върху недвижимите
имоти; 2/ че чрез това пълномощно, на
дата 25.06.2019г. И.Р., лично и като пълномощник на Стоянка Ненкова Русева, е
сключил сам със себе си договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартаменти
№14 и №10 в гр.Варна, ул.„Народен Юмрук“ №6 и върху гараж №10 на същия адрес,
срещу задължение за гледане и издръжка на Стоянка Русева, при запазване правото
на ползване на Русева върху недвижимите имоти, като договорът е бил обективиран
в НА №99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, по н.д. №427/2019г. на на н-с Ганчев; 3/ че въз основа на пълномощие от Стоянка
Русева, но без договор за поръчка с нея, ответникът приживе е изтеглил от
нейните банкови сметки сумата от 8000.00лв. (спори се по връщането им); 4/ че ищецът е син на Стоянка Ненкова Русева,
починала на 23.10.2019г.; 5/ че в полза
на ответника по делото е изгответно саморъчно завещание от 03.06.2019г.,
обективирано да е изходящо от С Н Р(л.176 от делото).
По
редовността, с оглед твърденията и уточненията на
страните, съдът не констатира пороци към настоящия момент.
По
допустимостта и интереса съдът следва да спази задължителните за
него указания на ВАпС, като се произнесе след първото о.с.з. по делото.
По
доказателствата: Представените от страните писмени
доказателства следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Замолените от ищеца съдебни удостоверения са
издадени по-рано.
Молбата на ищеца за изискване на препис от
нотариалното дело относно НА №99/25.06.2019г. по н.д. №427/2019г. е допустима,
като относимостта ще се коментира с крайния съдебен акт, с оглед и на
останалите обстоятелства.
Молбата на ищеца за допускане на свидетели
„за установяване на факти и обстоятелства, изложени в ИМ“ е формулирана в грубо
противоречие с ГПК и изискванията на чл.156, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което в
този вид е изключено да бъде уважена.
Други
ясно формулирани доказателствени искания от ищеца няма.
Молбата на ответника за издаване на съдебно
удостоверение по повод на МПС следва да се отхвърли, поради оттегляне от ищеца
на иска в тази част.
Молбата на ответника за издаване на съдебно
удостоверение пред „ДСК“ АД за наличност и закриване на сметки на Стоянка
Русева не следва да бъде уважена, доколкото няма спор по изтеглянето на
исковите 8 000лв. от ответника и доколкото ответникът твърди, че лично е
върнал на Русева тези пари.
Молбата
на ответника за допускане на свидетели „за установяването на твърденията в
настоящия отговор“ също е формулирана в грубо противоречие с ГПК и изискванията
на чл.156, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което в този вид не може да бъде уважена.
Предвид редовността на процедурата по размяна
на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден
от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството
по делото за 08.04.2021г. от 10.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото
представените досега от страните писмени доказателства.
* ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус
Ал. Ганчев при ВРС заверен препис от цялото н.д. №427/2019г., по което е
издаден и НА №99/25.06.2019г., том 3, рег. №5050, на осн. чл.192 от ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на ответника за издаването на съдебно удостоверение за пред МВР –
Пазарджик относно непроцесно МПС.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на ответника за издаването на съдебно удостоверение за пред банка „ДСК“
АД относно наличност и закриване на сметките на Стоянка Русева.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на ищеца за допускане на „трима свидетели за установяване на факти и
обстоятелства, изложени в ИМ“.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на ответника за допускането на „четирима свидетели за установяване на
твърденията в настоящия отговор“.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална,
поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се
отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на
медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение,
включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът
по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят
на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………