Решение по дело №1742/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260109
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20202100501742
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н И Е

 

II- 185                             01.09.2020 година                           град Бургас

                                            

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си  заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                      

При участие на секретаря Ани Цветанова…………………………..

като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1742 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба на  адв. Георги Михов,гр.Бургас, ул.Цар Симеон“№111 против решение №1291/12.06.2020г по гр.д.№1156/2020г на Бургаския районен съд,в частта,в  която е отхвърлен иска на Н.  П.К. ,ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за заплащане на сумата над уважения размер от 669,27лв до предявения размер от 2665,64лв.Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК и съдържа реквизитите по чл.260,т.2,4 и 7 ГПК.Обжалваното решение е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.Оспорен е изводът на съда,че длъжността на разпитания по делото свидетел и на  ищеца са различни  и включват различни по обем и вид дейности. Счита, че ППЗИНЗС не прави разлика между командир на отделение в затвора и командир на отделение в ареста,като разписаните задължения се отнасят и до двамата - чл.300, ал.2 и 3 ППЗИНЗС. От показанията на  свидетеля се установяват дейностите, които извършва командира на отделение при встъпване и сдаване на дежурство.Установено, че при встъпване командира на отделение участва в инструктажа, с времетраене от 15 минути. Смяната на нарядите е уредена в чл.314 от ППЗИНЗС, който предвижда командира на отделение да докладва писмено за резултатите от изпълнение на служебните задължения.Свидетелят е установил , че докладът при началника на Затвора продължава до 8,45 -9,00часа, през което време не може да напусне местоработата си. Оспорен е изводът на съда, че не е установено безспорно ,че ищецът е бил на разположение на работодателя след сдаване на дежурството до явяването му на доклад. Счита,че след като има нормативно задължение да се яви на доклад при началника ,то времето ,в което изчаква останалите докладчици следва да се приеме като време на разположение на работодателя.Позовава се на практика на Съда на ЕС относно времето на разположение и отчитането му като част от работното време.След като трябва да се яви на доклад при началника на затвора,  не може да не се приеме, че след 8,00часа до приключване на  доклада, ищецът е на разположение на работодателя. Счита,че независимо от горното, времето за доклад неправилно не е отчетено като работно време на ищеца.От заключението на вещото лице се установява ,че за процесния период ищецът е имал 242 дежурства и следва да се отчете времетраенето на доклада, поне 5 минути.Като не  приел горното съдът е ощетил ищеца с над 20 часа извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да  се уважи изцяло предявения иск или да се увеличи отработеното време съобразно изложеното.Моли и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК   е постъпил отговор на въззивната жалба от ГД“Изпълнение на наказанията“.Тя е оспорена като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Моли присъждане на  разноски във въззивната инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл.19,ал.2 ЗИНЗС вр.с чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР.

Производството е образувано по исковата молба на Н.К. ,ЕГН **********, от *** ,чрез адв. чрез адв.Михов и адв. Костов против ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София,бул.“Ген.Столетов“№21 за присъждане на сумата 200лв,представляваща възнаграждение за 200часа положен ,но незаплатен извънреден труд за периода от 17.02.2017г до 17.02.2019г,ведно със законната лихва върху тази сума  от депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се ,че ищецът е държавен служител,заемал длъжност „мл.експерт“-командир на отделение към Затвор Бургас. За исковия период  е полагал труд 24 часови смени ,с начало на работния  ден 8,00часа и край на работния ден -8,00часа на следващия ден. Съобразно т.9  на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас  е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15 мин преди работното време.Твърди ,че организацията на дежурството на командирите на отделения включва в себе си изпълнение на следните задължения:подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на инструктажа се пристъпва към встъпване и сдаване на дежурството ,съвместно с командира на отделение от предходната смяна. Дейностите по сдаване на дежурството включват в  себе си встъпване на новия дежурен ,съвместна проверка на наличността и документацията,съвместно попълване на  книгата за встъпване и сдаване и отбелязване на всички нередности ,открити при приемането ,които не са отстранени.Командирът на отделение участва в провеждането на физическия отвод ,в който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми. След приключването на отвода ,командирът на отделение лично приема и контролира предаването на оръжието и боеприпасите от постовите надзиратели на въоръжени постове и извършва предаване на служебните помещения на  надзорно-охранителния състав на новия дежурен. Ищецът твърди ,че практически командирът на отделение се явява на работното си място  в 7,15часа, до 7,30 часа се привежда в съответствие с изискването за  униформено облекло и външен вид. От 7,30 часа се явява на работното място ,в 7,45часа  участва в инструктажа на НОС  и в 8 часа встъпва в дежурство. На следващия ден в 8 часа ,след инструктажа, встъпва новият дежурен.Дейностите по сдаване на дежурство,приемане на оръжието и предаване на помещенията протичат до 9,00часа. Част от тези дейности се извършват извън времето за дежурство. Общото време по встъпване и сдаване на дежурството ,което е извън времето на дежурство е един час и четиридесет и пет минути,което не е заплащано от работодателя до 11.05.2019г ,от когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж ,приемане ,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в отработеното  време. Ищецът твърди ,че през исковия период е бил многократно назначаван в наряд  и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час.Впоследствие ,след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза ,размерът на иска е увеличен на 2665,64лв ,представляващо възнаграждение на 386,25часа положен труд извън дежурство.

В отговора на исковата молба ,претенцията е оспорена като неоснователна.Твърди се,че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС  е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж.Със заповед № 453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се регламентира определеното време за инструктаж.Съобразно чл.16е,ал.1,т.3 от ППЗИНЗС,времето за инструктаж ,приемане,сдаване и освобождаване от наряд или  дежурство са част от работното време,като е оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време.Твърдението на ответната дирекция е ,че това време е включено и заплатено като отработено.Твърди се  също,че след 11.05.2019г въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа.

 В решението си първоинстанционния съд е приел,че анализът на събраните доказателства сочи ,че преди и след всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът извършва дейности по приемане и сдаване на дежурството,като това обстоятелство не се оспорва от ответника ,а напротив, издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение  за тези дейности, считано от 01.07.2019г са извънсъдебно признание на този факт.Поради това съдът е приел,че и преди този период е било дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство ,но такова не е заплащано.По отношение на размера на претенцията е приел ,че е недоказано ,че ищецът се е явявал за изпълнение на служебните си задължения 45 минути по-рано, като и че след приключване на дежурство е оставал още 60 минути,т.е. че за всяко дежурство е отработвал допълнително 1 и 45 минути ,които не са заплатени.Приел е ,че времето, необходимо на ищеца за извършване на съответните дейности по приемане и сдаване на дежурство са в рамките на 30 минути, за всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, както е посочено в Заповед № Л-2788/14.06.2019г на главния директор на ГДИН.Прието е за недоказано,че след приключване на изпълнението на задълженията по сдаване на дежурството до времето за явяване на доклад при началника, ищецът е бил на разположение на работодателя си ,съответно за това време не следва да му се присъжда възнаграждение за извънреден труд.Искът е уважен за 95,25часа извънреден труд  за процесния период, на стойност на 669,27лв.

              На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася  служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

               При извършената служебна проверка се констатира ,че  обжалваното решение е валидно и допустимо.

               По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното :

                Основното възражение в жалба ,е че съдът неправилно не е отчел времето ,през което сдаващият наряда командир на отделение след сдаване на наряда следва да се яви на  доклад при началника на затвора,през което време той се намира на местоработата си и е на разположение на работодателя в рамките на един час или поне на 5 минути, през които трае доклада.

За установяване на фактическата обстановка по делото е разпитан един свидетел,чийто показания за част от фактите са противоречиви.В показанията си той заявява първоначално,че неговите задължения като командир на отделение в затвора и тези на ищеца,като командир на отделение в ареста са еднакви.Впоследствие заявява обратното,при зададени въпроси от началника на затвора.По отношение на извършвания доклад пред началника след сдаване на наряда,свидетелят  заявява,че дежурният главен надзирател ,командира на отделение в ареста и началник НОД се явяват при началника на затвора ,за да го запознаят с изминалото денонощие.Не се уточнява каква е продължителността на този доклад.Свидетелят също заявява, че след отвода ,когато сдава наряда,  командира на отделение няма други задължения. По нататък в показанията си съобщава ,че когато е бил на срещата при началника е присъствал 5 минути ,но не може да каже ,колко време присъстват другите командири ,но ги е виждал да си тръгват от сградата към 8,45-9часа.От показанията на свидетеля не може да установи в кой момент се провежда тази среща при началника на затвора –дали в рамките на 30 минути, определени за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или след този момент и извън тях.

             На първо място следва  да се посочи ,че в исковата молба липсват  конкретни твърдения ,че времето на доклад пред началника на затвора е време, реално отработено  извън времето на смяната, нито колко е това време.Не се твърди в обстоятелствената част, че това конкретно  действие/писмен доклад пред началника на затвора/ се извършва извън времето от 30 мин, определени за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, които се включват в отработеното време.В исковата молба е посочено времето за подготовка за инструктаж, участие в инструктажа, встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с командира на отделение на предходната смяна, раздаване на оръжие и боеприпаси, приемане на докладни записки за констатирани нарушения.Това са дейности по встъпване в наряд.Дейностите по сдаване на наряда са описани както следва: встъпване на новия дежурен,съвместна проверка на наличността на документацията, съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и отбелязване на всички открити нередности  при приемането ,които не са отстранени;участие в провеждане на физически отвод ,в който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми. След приключване на отвода командира на отделение лично приема и контролира предаването на оръжието и боеприпасите и придаването на служебните помещения на надзорно-охранителния състав на новия дежурен. Изрично се твърди, че дейностите по сдаване на дежурство, приемане на оръжие и предаване на помещенията протичат до 9 часа,като никъде не е посочено като дейност по сдаване на дежурството  извън времето на смяната ,докладът при началника на затвора.

              Независимо от горното следва да се има предвид и следното:в разпоредбите на ППЗИНЗС от чл.300 до чл.314 са регламентираните задълженията на нарядът в арестите .Нарядът в арестите се състои от главни надзиратели, младши инструктор по охраната,командир на отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест,постови ,конвоиращи и водачи на специализиран автомобил.  Назначените в наряд се явяват в определеното за инструктаж време ,годни да изпълняват служебните си задължения и в установената униформа и снаряжение.Командирът на отделение проверява по ежедневната ведомост надзирателите, външния им вид  и в състояние ли са да изпълняват служебните си задължения; той провежда инструктажа на  наряда. Съгласно чл.314 ,ал.1 ППЗИНЗС в определеното за смяна време/т.е. 30 минути/ новият дежурен главен надзирател,командирът на отделение и дежурният по арест встъпват в изпълнение на служебните си задължения;встъпващият дежурен по арест проверява наличността на задържаните и обхожда заедно със  сдаващия всички помещения.В ал.4 на чл.314 ППЗИНЗС е посочено, че след встъпването и сдаването двамата дежурни служители се явяват при началника на доклад. Сдаващият дежурството главен надзирател, командир на поделение и дежурен по арест докладват писмено резултатите от изпълнение на служебните си задължения. За доклад при началника следва да се явят двамата дежурни служители – това са встъпващият и сдаващия дежурен по арест – това сочи анализът на разпоредбите на чл.314, ал.2 ППЗИНЗС във връзка с чл.314,ал.4 ППЗИНЗС. Не е доказано по делото,че след сдаване на наряда ищецът е извършвал други дейности, извън писмения доклад по чл.314 ППЗИНЗС,нито ,че този писмен доклад е изготвен извън посочените в заповед № Л-2788/14.06.2019г на главния директор на ГДИН 30 минути за подготовка, провеждане на инструктаж ,приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. От показанията на свидетеля не може да установи в кой момент се провежда тази среща при началника на затвора –дали в рамките на 30 минути, определени за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или след този момент и извън тях.  По принцип писмения доклад следва да се изготви в рамките на тези  30 минути и ако ищецът твърди друго, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване ,а именно, че за всяко от 242 дежурства, дадени в исковия период ,всеки път се е налагало да изготвя писмения доклад извън определените и включени в отработеното време 30 минути и колко точно му е отнемало това действие, ако то е извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд.Такова доказване по делото не е проведено.Фактът ,че има случаи ,в  които е  напускал територията на затвора към 8,45 -9,00 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности, свързани непосредствено със  сдаването на наряда, които са част от  служебните  му задължения.

              С оглед на гореизложеното  съдът намира,че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди с горните мотиви.

              По разноските:

              На осн.чл.78,ал.8 ГПК ,при направено искане в този смисъл, на въззиваемата ГДИН следва да се присъдят разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

              Мотивиран от горното съдът

 

 

                             Р     Е    Ш    И:

 

 

               ПОТВЪРЖДАВА решение № 1291/ 12.06.2020г по гр.д.№1156/ 2020г на Бургаския районен съд в обжалваната  част.

               Осъжда Н.П.К. ,ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,гр.София,бул.“Ген.Столетов“ ,№21,Булстат:********* сумата 100лв,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

               Решението е окончателно.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: