Р Е Ш Е
Н И Е
№ 972
гр.Бургас, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1719 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
К. Ш. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.
Т.Т.-БАК, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600
лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати
процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и посочва, че липсвала
снимка съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба Ш. /12.05.2015 г. Моли за присъждане
на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище моли за
потвърждаване на фиша, а евентуално при уважаване на жалбата, за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 от ЗДвП, доколкото видно от известието на л. 15, обжалваният фиш е бил
връчен на 24.04.2020 г., а жалбата е подадена на 30.04.2020 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Бил
издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас за
това, че на 28.01.2020 г. в 10:00 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 233+100 в посока от
ПВ „Ш. “ към ПВ „Север“, с АТСС ARH CAM S1 бил заснет лек автомобил марка „БМВ
750Д ХДрайв“ с рег. номер *, собственост на лизингова
къща „София лизинг“ ЕАД, който се движил със 122 км/ч, като е посочено, че
ограничението в участъка, било 80 км/ч въведено с пътен знак В-26. Фишът бил
издаден на управителя *. С декларация по чл. 188 от ЗДвП било посочено, че на процесната дата МПС е управлявано от жалбоподателя Ш. ,
като фиш серия К № *бил анулиран. Бил издаден обжалваният фиш серия К № *, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените
възражения, съдът прие следното:
Техническото
средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение (л.15) и
Протокол (л.16). По принцип е неоснователен доводът, че при наличие на две МПС
не може да се определи кое от тях е заснетото, доколкото видно от указанията за
ползване на средството на л. 41 на снимката има маркери, които указват кое МПС
се заснема.
Независимо от горното
обаче, съдът намира, че е налице допуснато съществено нарушение в
производството по налагане на административно наказание, което да води до отмяна
фиша на формално основание, тъй като не са налице всички изискуемите документи
съгласно Наредба Ш. /12.05.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от наредбата е
необходимо към изготвения протокол да бъде приложен и снимков материал на
самото техническо средство, което в случая не е сторено. Снимката следва да е
неразделна част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се касае
за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за
предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС,
за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. Предвид на
това съдът намира, че при установяване на нарушението не са спазени действащите
изисквания на Наредба № Ш. /12.05.2015 г., свързани с коректно попълване на
протокол съгласно приложението към Наредбата, както и относно установяване на
мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на скоростта. В
конкретния случай това се явява съществено нарушение, тъй като снимката не би
била необходима единствено ако техническото средство се намираше в патрулен
автомобил, което не е отразено в протокола по чл. 10, ал. 1 от същата наредба.
В
този смисъл са и Решение № 854/02.05.2019 г. по КНАХД № 725/2019 г. на Адм. съд-Бургас, Решение № 32/20.02.2019 г. по КНАХД № 5/2019
г. на Адм. съд-Кърджали, Решение № 393/18.05.2018 г.
по КНАХД № 50/2018 г. на Адм. съд-Хасково и др.
Предвид
всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 48), в които е отразено, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По делото е направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства
по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и
върху фактите. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения минимум. Към датата на сключване на договора за правна
защита- 21.05.2020 г., чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда минимален размер от 100 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 100 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на К. Ш. с
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-БАК, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на К. Ш. с ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-БАК, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.