Р Е Ш Е Н И Е
Номер 151 16.11.2022 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи
състав
На двадесет
и пети отомври 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 120 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г.(Наредба № 4).
Образувано е по
жалба на Х.Е.Х. *** против отказ – Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
14 „Хуманно отношение към животните” от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издаден от Областна
дирекцмия на Държавен фонд “Земеделие” - гр. Велико Търново - изх. № 01-
043-6500/162 от 23.06.2022 г., с което на жалбоподателя е отказана
оторизираната субсидия по подаденото от него Заявление за подпомагане/плащане,
във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 25/14/2/02508. В жалбата са изложени аргументи, че оспорваният акт
е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби.
Релевират се доводи, че представените при подаването на заявлението документи
отговарят на зададените критерии, осигурена е достатъчно свободна подова площ
за броя отглеждани животински единици. Представено е становище на ОДБХ гр. Търговище, според което
животновъдният обект отговаря на всички ветеринарномедициски изисквания.
Посочва се, че животновъдният обект разполага с много повече от изискуемата
минимална площ за отглеждане не само на заявените за подпомагане животни. Иска се постановяване на съдебно решение за
отмяната на уведомителното писмо. В съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя а.. Р.М., поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Представена е и писмена
защита.
Ответникът -
директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. В.Търново, чрез
упълномощения юрисконсулт Т.С. изразява становище за неоснователност на
жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
притежава животновъден обект вид "ферма за дребни преживни животни" с предназначение за
отглеждане на говеда, намиращ се в с. Могилец, общ. Омуртаг. От Областна дирекция по безопасност на
храните - Търговище е било издадено за този обект удостоверение
за регистрация на животновъден обект №
101/27601-1 16.06.2020 г., съгласно
което същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е с капацитет от 3100 бр. овце-майки и техните
припноди до 6 месенка възраст, при технология на отглеждане:
свободно
боксово, оборно-пасищно
На 12.04.2021 г. от
жалбоподателя е подадено Заявление за подпомагане/плащане за 2021 г. по мярка 14
"Хуманно отношение към животните", което е прието с идентификационен
номер ИД: 25/14/2/02508. Със заявлението е поискано подпомагане
за 2921 бр. ДПЖ/дребни преживни животни/ при капацитет ДПЖ 2600 бр. за
извършване на дейността „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите
животни“. В таблица 1 са изброени всички ДПЖ, отглеждани в посочения обект като за
тези, за които се кандидатства по схемата и подмярка в сектор ДПЖ.
Приложена е План-програмата за изпълнение на ангажименти
по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 – 2020г. , в която жалбоподателят е заявил ангажимент за изпълнение на дейността.
Извършени
са проверки на място на осн. заповед 0452326 от 23.09.2021 г. и №459187 от
15.06.22 г. Изготвен и приложен е и
доклад за извършената проверка на място.
Общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място на данните в подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане/плащане. Тези данни са сравнени със съответната
налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на
основаниечл. 30 от ЗПЗП.
Видно от
обжалвания акт административният орган е приел, че при извършени проверки на
място със заявка № 452326 и Контролна проверка на място със заявка № 459187 от ДТИ е установено, че за животните в
ЖО № 7943- 0142 в с. Могилец, общ. Омуртаг, обл. Търговище, не са спазени
минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на
селскостопански животни. Съгласно установените от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
принципи за контрол и допустимост, при извършване на административни и проверка
на място на подаденото заявление за подпомагане/плащане е установено, че не са
спазени изискванията за минимална площ в помещение за дейност 14.2.1
„Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДИЖ“. Общо установената
площ от Контролна проверка на място в помещение е 2884 кв.м. и общо установена
площ в двор е 5860 кв.м. При извършена административна проверка е констатирана
недостатъчна площ в помещениев размер на 569,50 кв.м. за заявените за прием 2021 г. 2921 броя ДПЖ., което е в разрез с
изискванията, заложени в чл. 4, чл.12, ал.З и чл. 28, ал.1,т.2 и .4 от Наредба №
4 от 08.08.2017 г.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и при наличието
на правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспореното
писмо е издадено от адм. орган разполагащ с необходимата материална
компетентност - с приложената към преписката заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021
г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са делегирани на
директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощия по
чл. 20а, ал. 4 от З-на за подпомагане на земеделските производители. Директорът на ОД
на ДФЗ – В.Търново разполага както с материална така и с
териториална компетентност да издаде административен акт от вида на оспорваното
уведомително писмо.
Съдът намира за
формално спазена формата на административния акт. В него се съдържа като
фактическо основание за отказа несъответствието между броя на отглежданите в ЖО
животни и капацитета на ЖО, посочен в издаденото по реда на чл. 137 от ЗВМД
удостоверение. Посочени са и правните основания за отказа, а именно:
разпоредбите на чл. 4, чл.12, ал.З и
чл. 28, ал.1,т.2 и .4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. от Наредба №
4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 " Хуманно отношение към
животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
-2020 г. Независимо от това обаче съдът намира, че по определени правно
релевантни въпроси липсват мотиви, което води до немотивираност в цялост
(непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде
санирана на етапа на съдебното оспорване.
Според чл. 28,
ал. 1, т. 4 от наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или
откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните
изисквания за хуманно отношение към животните. Това е именно нормата послужила
като правно основание на ответника за издаване на процесното уведомително
писмо. От тази разпоредба следва извод, че административният орган има
възможност да избере две законови възможности - първата по реда на посочване в
административният акт е да "намали" финансовата помощ, а втората –
" да откаже" финансовата помощ, т. е. той не действа в условията на
обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две
или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1,
2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният
орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете
алтернативни възможности, предвидени в наредбата.
В оспорения
административен акт, няма изложени мотиви, защо административният орган е
приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова
помощ, а не да намали нейния размер.
Липсата на
мотиви по отношение на горепосочените обстоятелства лишава от възможност съдът
да осъществи контрол върху законосъобразността на оспорения акт и
съответствието му с целта на закона.
На следващо
място съдът счита, че при постановяване на оспорения административен акт са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 21
от Наредба № 4 при непълнота или нередовност на документи, при възникване на
необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота
на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността
на заявените данни, ДФЗ – РА, указва на земеделския стопанин необходимостта от
представяне на допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е
длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му
данни и/или документи. Представените след този срок данни и/или документи,
както и такива, които не са изрично изискани от ДФЗ – РА, не се вземат предвид
при последващата обработка на заявлението за подпомагане или плащане. Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
В настоящото
производство административният орган не е дал
възможност на жалбоподателя да докаже, че площта на ЖО
позволява по-голям капацитет на ЖО и отглеждането на повече животни по брой и
вид от този по първоначалната регистрация на ЖО.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира
следното:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 от Наредба № 4 финансовата помощ по тази наредба се предоставя за
изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1
"Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2
"Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В чл. 4, ал. 3, т. 1 на същата
наредбата са заложени критериите по подмярка 14.1 "Хуманно отношение към
животни в сектор ДПЖ".
Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. броят,
видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват
дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания
по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден
обект.
Според чл. 12,
ал. 3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за
хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и
да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите
категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по
осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл.
4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6 на чл. 12 е посочено, че към момента на
кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за
подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се
отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане
за дейностите по чл. 4.
Според чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата изплащането
на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че
земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение
към животните. Тази норма е бланкетна и административният орган следва да
посочи от фактическа и правна страна кои точно нормативни изисквания за хуманно
отношение към животните не е спазил земеделския стопанин.
В Уведомителното писмо,
че при извършените проверки на място със заявка № 452326 и Контролна проверка
на място със заявка № 459187 от ДТИ било установено, че за животните в обекта ЖО №
7943-0142 в с. Могилец, общ. Омуртаг, обл. Търговище, не били спазени
минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на
селскостопански животни. Посочено е, че съгласно установените от Наредба № 4 от
08.08.2017 г. принципи за контрол и допустимост, при извършване на
административни и проверка на място на подаденото заявление за подпомагане/плащане било
установено, че ЗП Х. не бил спазил изискванията за минимална площ в помещение
за дейност 14,2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждаме за
ДПЖ".
Не е
спорно, че общо установената площ от Контролната проверка на място в помещение
е 2884 кв.м. и общо установена площ в двора е 5860 кв.м.
Административният
орган е приел, че е недостатъчна площта в помещение в размер на 569,50 кв.м. за
заявените за прием 2021 г. 2921 броя ДПЖ, което било в
разрез с изискванията, заложени в чл. 4, чл.12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т.2 и
т.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Същевременно животните в обекта включват 2421 овце -
котленска, шуменска и млечна порода.
Издаденото
на жалбоподателя Удостоверение за регистрация на животновъден обект - №
101/27601-1 от 16.06.2020 година от МЗХГ, Областна дирекция по безопасност на
храните - гр. Търговище, което удостоверява, че животновъдният му обект -
„Ферма за дребни преживни животни“ в с. Могилец е предназначен за отглеждане на
дребни преживни животни - овце и е с капацитет 3100/три хиляди и сто/ бр.
овце-майки и техните приплоди до 6-месечна възраст, какъвто е настоящият
случай. Налага се извод, че разрешеният капацитет не е запълнен.
Приложено е
Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни- №
BG2021-018808, издадено на 23.04.2021 г.
Заявените
от Х. животни включват 2421 овце - котленска, шуменска и млечна порода. Това се
потвърждава от издаденото му Ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване /транспортиране на животни- № BG2021-018808, от
което е видно, че ЗП Х. е продал и транспортирал на 23.04.2021 г. със
съответните пътни листи 500/петстотин/ броя агнета/овце, с посочване на
индивидуалните идентификатори на животните, което означава, че те няма как да
влязат в срока по Подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните“, който важи
след 15.05.2021 година. Лицата, извършили проверката, не са съобразили този
факт и че бройката от 500 агнета следва да се приспадне от предварително посочените
в Заявлението.
Площта в
помещението в размер на 569,50 кв.м. и е достатъчна за заявените от ЗП Х. за
прием 2021 г. брой животни - 2421 бр. овце, респ., че същият не е в разрез с
изискванията, заложени в чл. 4, чл.12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т.2 и т.4 от
Наредба № 4 от 08.08.2017 година.
Административният
орган не е установил по надлежния ред приложимостта на чл. 28, ал. 1, т. 2 и т.
4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. Проверката е извършена само по документи(липсват
данни за конкретни действия на място, които да са удостоверени по надлежния
ред). Административният орган е следвало да съобрази представеното му
Ветеринарномедицинско свидетелство, посочено по-горе. В случая липсва проверка и в счетоводството на ЗП, от
която може да се установи, че съответните животни не са 2921 броя, a 2421 броя,
след продажбата на 500 от тях.
С оглед на
това, не са налице хипотезите, посочени от адм. орган по чл. 28 от Наредба № 4
и същият не е имал нито правното, нито фактическото основание да откаже
финансовата помощ.
В отказа
дори не е коментирано издаденото на ЗП Х. Удостоверение за регистрация на
животновъден обект - № 101/27601-1 от 16.06.2020 година от МЗХГ, Областна
дирекция по безопасност на храните - гр. Търговище/приложено/, което
удостоверява, че животновъдният обект - „Ферма за дребни преживни животни“ в с.
Могилец е предназначен за отглеждане на дребни преживни животни - овце и е с
капацитет 3100/три хиляди и сто/ бр. овце-майки и техните приплоди до 6-месечна
възраст, какъвто е настоящият случай.
От
съдържанието на писмото не може да се
изведе действителната воля на административния орган относно приетите за
установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на
отказа за финансиране. В писмото са цитирани множество приложими правни норми,
без изобщо да е посочено какво административният орган е приел за установено от
фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е бил мотивиран
да откаже финансиране. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, компетентният административен
орган следва да издаде „мотивиран“ акт.
Съдебната
практика трайно приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не
са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ
характер или органът е изложил само правни основания без фактически
обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на
административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви
води до отмяната им само на това основание.
Съгласно
чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, при констатиране на
нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, следва да бъдат извършени и
други подходящи административни процедури и, когато е необходимо, проверки на
място, които се удостоверяват по съответния ред, каквото в случая не се е
случило.
Съгласно
чл. 28 от същия нормативен акт, всяка проверка на място, съгласно този раздел
подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на
извършената проверка, като съгласно т. 2 на чл.28, на земеделския производител
се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на
проверката и да добави забележки.
Когато
бъдат открити нередности, земеделският производител следва да получи копие от
контролния доклад, като му се даде възможност да изложи възражения в съответния
срок. В случая, такава възможност не е дадена. На същия само е изпратен доклада
без право на възражения. По този начин административният орган е допуснал
съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания
акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Регламент /ЕО/ №
796/2004 г., който сочи, че административни проверки и проверки на място се
извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка за спазване на
условията, при които се отпуска помощ, както и на изискванията и стандартите,
отнасящи се до кръстосано спазване. Т.е. всички проверки следва да са
действителни и да предхождат отпускането на субсидиите.
Не на последно
място следва да се има предвид, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. В случая това е 23.06.2022 г. Към тази
дата вече е било на лице издадено удостоверение за регистрация на животновъдния
обект с посочения капацитет на брой животни, т.е. към момента на издаване на
административния акт е било налице съответствие между капацитета бр. ДПЖ и издаденото удостоверение за ДПЖ.
Ето защо съдът
счита, че оспореният административен акт противоречи на материалния закон.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че административният акт противоречи и на целта
на закона. В случаи като процесния – при установяване на брой отглеждани
животни в ЖО, превишаващ заявения такъв за подпомагане, но не и завишените
изисквания за свободна подова площ при отглеждане на животни, регламентирани в
Наредба № 4 от 08.08.2017 г., както и другите изисквания за хуманно отношение
към ЕПЖ и ДПЖ, целта е селският стопанин да бъде подпомогнат за извършваните от
него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане
животни (които са по-малко от отглежданите), т.е. в рамките на броя животни,
посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазване на ангажимент,
който реално не е поемал пред бенефициента. Ако в обекта бяха установени
по-малко животни от заявените, то тогава безспорно би имало основания за отказ
или за намаление за финансовото подпомагане, поради неспазване на поетия от
заявителя ангажимент за отглеждане на определен брой животни, но в процесния
случай и при положение, че не са нарушени завишените изисквания на наредбата за
свободна подова площ, то отказът за финансово подпомагане не кореспондира с
целите, посочени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4
По изложените
съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен и преписката
да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
мотивите на решението.
Предвид изхода
на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се
явява основателно. Като своевременно направено, то следва да се уважи в размер
на 10 лв. за платена държавна такса за
оспорването и 600 лева –
адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е налице надлежно
доказателство по делото (договор за правна защита и съдействие). Направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира за неоснователно
предвид факта, че размерът е 500 лв. и е определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но делото е било разглеждано в две съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Е.Х. *** Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
14 „Хуманно отношение към животните” от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издаден от Областна
дирекцмия на Държавен фонд “Земеделие” - гр. Велико Търново - изх. № 01-
043-6500/162 от 23.06.2022 г., с което е отказана оторизираната субсидия по
подадено Заявление за
подпомагане/плащане, във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД:
25/14/2/02508.
ВРЪЩА административната
преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция да заплати на Х.Е.Х. *** , разноски по
делото в размер на 610 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: