Решение по дело №1941/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2191
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100901941
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 04.12.2019г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1941 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 116863 от 26.09.2019г. на „Б.С.“ ООД, чрез управителя  Г.П.Г.,  за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.

В молбата се сочи, че дружеството е било създадено с цел търговия с мебели, осветителни тела и друг вид обзавеждане. На 16.08.2018г. между молителя и С.Т.Г.и Г.П.Г. е било сключено споразумение, по силата на което физическите лица са поели ангажимент да предоставят на „Б.С.“ ООД сума до размер на 93 000 лева, с която да бъде предсрочно погасен банков кредит по договор от 05.04.2007г., сключен с „Ю.Б.“ АД, по което физическите лица са били и съдлъжници, както  и кредитът е бил обезпечен с ипотека, учредена върху собствени на  С.Т.Г.и Г.П.Г. недвижими имоти. В изпълнение на уговореното в споразумението в периода 19.07.2018г. – 08.08.2018г. С.Т.Г.и Г.П.Г. са предоставили на дружеството сума от 92 680 лева и дружеството е погасило изцяло задълженията си към банката. Сумата е трябвало да бъде върната на погасителни вноски до 26.08.2023г. с възнаградителна лихва от 3.5% годишно. На 26.08.2019г. „Б.С.“ ООД  е следвало да заплати първата дължима вноска по погасителния план ведно с начислената за периода от 26.08.2018г. до 26.08.2019г. възнаградителна лихва. Дружеството не е било в състояние да заплати на падежа дължимото, не е реализирало приходи и считано от 26.08.2019г. за него е възникнала трайна неспособност да изпълнява текущите си задължения. От посочената дата дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. То не разполага с парични средства по банкови сметки и на каса,  МПС,  недвижими имоти, както и каквито и да било други активи. „Б.С.“ ООД няма задължения към други кредитори, включително и към фиска.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на „Б.С.“ ООД; да се обяви неплатежоспособността на дружеството с начална дата 26.08.2019г.; да се допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана; да бъде обявено дружеството в несъстоятелност и да се прекрати дейността му, със спиране на производството по делото на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.   

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази заявените за обявяване и обявени по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,   намира за установено от фактическа страна следното:

 

„Б.С.“, дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд,  е било учредено през 2000г. и   пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г.

Дружеството е с основна икономическа дейност от КИД – търговия на дребно с мебели, осветителни тела и други стоки. 

На 26.08.2019г. за дружеството е възникнало задължение за заплащане на парична сума по споразумение от 16.07.2018г., сключено със съдружниците С.Т.Г.и Г.П.Г. (месечна вноска, включително  възнаградителна лихва за периода от 26.08.2018г. до 26.08.2019г.), което не е било заплатено.

Съгласно споразумението, С.Т.Г.и Г.П.Г.  са се задължили да погасят изцяло задълженията на дружеството към „Ю.Б.“ АД по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № ВL6370 от 05.04.2007г., по който съдружниците са встъпили в дълга на дружеството, както и са предоставили като обезпечение (ипотека) свои недвижими имоти по договор от 05.04.2007г., срещу задължение на  „Б.С.“ ООД да върне сумата в срок до 26.08.2023г. на погасителни вноски,  при годишна възнаградителна лихва от 3.5%.  Съгласно погасителния план, дължимата към 26.08.2019г. месечна вноска е била 2 032. 56 лева.

В изпълнение на споразумението от името на съдружниците е била предоставена сума от 92 680 лева и кредитът по договора с „Ю.Б.“ АД за тази сума е бил погасен, при което и частично заличена е била ипотеката.

В този смисъл са представените договор за кредит с анекси, споразумение от 16.07.2018г. с погасителен план, платежни нареждания от 19.07.2018г., 20.07.2018г., 23.07.2018г. 24.07.2018г., 07.08.2018г. и 08.08.2018г., както и молба - съгласие от „Ю.Б.“ АД за заличаване на ипотека от 30.08.2018г.

„Б.С.“ ООД  няма публични задължения (така писмо вх. № 135369 и вх. № 135445 от 05.11.2019г. на Национална агенция по приходите). Също съгласно постъпилата справка от НАП вх. № 127378/18.10.2019г., върху имуществото на дружеството няма наложени обезпечителни мерки и няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Не се установяват задължения на дружеството по частни държавни вземания, както и по трудови правоотношения.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, съобразило заявените за обявяване в търговския регистър  годишни финансови отчети за 2016, 2017г. и 2018г., както и изготвен междинен финансов отчет  към 26.09.2019г., към 31.12.2017г. и 31.12.2018г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил съответно 1. 1250 и за двете години. Към 31.12.2017г. при общ норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения, коефициентът на финансова автономност е бил 1. 0764, а на финансова задлъжнялост (реципрочният коефициент) – 0.9290. Към 31.12.2018г. тези коефициенти са били отрицателни величини. Към 31.12.2017г. коефициентите за рентабилност са били с положителни стойности,       а към 31.12.2018 дружеството е имало отрицателен финансов резултат. Също  към 31.12.2018г. дружеството е имало отрицателен нетен оборотен капитал, симптоматично за недобро финансово здраве, а към 31.12.2017г. – положителен нетен работен капитал. 

Годишните финансови отчети за 2016г., 2017г. и 2018г. не са били приети от общо събрание на съдружниците  по реда на чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ и обявяването им в търговския регистър при Агенция по вписванията е било отказано, но не се установява данните по тях да не съответстват на обективното финансово-икономическо състояние на дружеството, което е и за междинния отчет към 26.09.2019г. 

Към 26.09.2019г. коефициентите на финансова автономност и на финансова задлъжнялост отново са били отрицателни величини,  дружеството е имало отрицателен нетен оборотен капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) отново е бил загуба, като коефициентът на обща ликвидност вече е бил 0.0000.

Също съгласно заключението на вещото лице, към 31.12.2018г.  общата балансова стойност на всички активи не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството.

За дружеството-молител не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага  с  имущество, включително парични средства и бързоликвидно имущество.  В този смисъл са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза, както и обясненията на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. 

Дружеството не притежава вещни права върху недвижими имоти (в този смисъл са  вписванията, отбелязванията и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, съгласно служебно изготвената справка), както и за дружеството няма данни  за притежавани пътни превозни средства (така писмо изх. № 433200-112269/11.10.2019г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 19.11.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, ако производство бъде открито, разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 22.11.2019г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения, породени от търговска сделка - споразумението от 16.07.2018г. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическо състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 26.08.2019г. – датата за плащане на първата вноска по споразумението от 16.07.2018г.  

Съгласно установеното финансово състояние на дружеството,    коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил под характерната стойност 1, както и под общата норма са коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост (отрицателни стойности). Дружеството е било декапитализирано, както и на загуба.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Няма промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството и след 26.08.2019г., откогато  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено, като той е бил неплатежоспособен.

Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 26.08.2019г. По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието за предходен период (към 31.12.2018г. и към 31.12.2017г.),  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството  в норма.   

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството-молител към 31.12.2018г., но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те не  са  въведени по делото като основание за откриване на производство по несъстоятелност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.   

   Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 19.11.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, но и да обяви длъжника в несъстоятелност, да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника и да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, като  спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

 

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

 

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

 

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3,   и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 26.08.2019г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3.

         СПИРА производството по т.д.н. № 1941/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Б.С.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, партер, магазин № 3, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: