Определение по дело №571/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №70/22.11.2011 г., постановена по НОХД № 827/2011 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимия Ц. Н. О. от Г. е признат за виновен в това, че на 22.04.2011 г. в град К., причинил лека телесна повреда на С.Г.Б. от с. К., общ.Ч., обл. К., полицейски служител от РУП- К., при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, изразяваща се в изгаряне втора степен на кожата в срамната област, мъдната торбичка и дясното бедро, на площ от 1% от телесната повърхност, довела до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди и съставляващо престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК,поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 54, вр. чл. 39, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отÙожил изпълнението на това наказание за срок от три години.Осъдиле подсъдимияО., да заплати на С.Б., сумата в размер на 2 028.80 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди в размер на 28.80 лева и 2 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на извършване на деянието-22.04.2011 г., до окончателното им изплащане,като гражданският иск, в останалата му част и до пълния претендиран размер от 10 000 лева, е отхвърлил като неоснователен.Осъдил е подсъдимия О. да заплати по сметка на съда сумата от 80.00 лева държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, а на С.Б.- направените по делото разноски за адвокат и вещо лице, в размер на 1 295лв.Отнел е в полза на държавата вещественото доказателство приобщено по делото- 1 бр. ДВД, като е постановил след влизане на присъдата в законна сила да се унищожи, като вещ без стойност.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Ц. О. от Г.,който я атакува, като неправилна и незаконосъобразна ,само в частта,с която частично е уважен предявеният граждански иск и присъденият адвокатски хонорар на повереника на пострадалия.Счита,че така определения от съда размер на обезщетение в размер на 2 000 лв. неимуществени вреди е прекомерно завишен, а уваженият размер на адвокатския хонорар на повереника на пострадалото лице следва да бъде редуциран съразмерно уважената част на гражданският иск, или съобразен с разпоредбите на Наредба №1/09.06.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Моли съда да измени атакуваната присъда,като намали размера на обезщетението и адвокатски хонорар по вътрешно усмотрение.В съдебно заседание,редовно призован, не се явява и не се представлява

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба, въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2011 г. на стадион „Дружба" в град К., се провеждала среща по футбол между отборите на „А."-К. и „Б."-Пловдив, с начален час 17.00 часа. На тази среща, като фен на гостуващия отбор, присъствал и подсъдимия О., който внесъл на територията на стадиона самоделно направена бомбичка.Срещата се охранявала от служители на ОДМВР и РУП- К., между които бил и пострадалия Б.. Първото полувреме протекло нормално и завършило в 17.50 ч. През почивката обаче възникнали словесни пререкания между агитките на двата отбора, като един от активните участници в тях, от агитката на гостуващия отбор бил подсъдимия О.. Виждайки, че отношенията между двете агитки се изострят, няколко служители на полицията, между които и пострадалия Б., се качили по трибуните, за да предотвратят физически сблъсък между феновете на двата отбора. Пострадалият бил в сектора на стадиона, където се намирали феновете на гостуващия отбор от Пловдив. В един момент подсъдимият извадил самоделната бомбичка, която бил внесъл нелегално на стадиона и я хвърлил по посока на пострадалия. Самоделното устройство паднало в краката на полицейския служител и се взривило, при което му нанесло телесни увреждания. На следващият ден пострадалия бил освидетелстван от съдебен лекар, който установил, че С. Б. е получил изгаряне от втора ±тепен на кожата в срамната област- мъдната торбичка и дясното бедро, на площ от 1% от телесната повърхност, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Същите увреждания се констатират и в заключението на извършената съдебномедицинска експертиза по делото, като описаното увреждане е било получено при действието на пламък и добре отговаря да е възникнало по време и начин, така, както е съобщил пострадалия.

Съдебния състав е намерил, че горната фактическа обстановка, която подсъдимия признал, като установена и доказана, преценена при условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, се подкрепя напълно от събраните в хода на досъдебното призводство доказателства и самопризнанието на подсъдимия, при което е постановил, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи на извършителя на престъпното деяние, ще приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК , до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.От доказателствата по делото несъмнено се установява, че пострадалият е бил служител на полицията- РУП- К.,и че на 22.04.2011 г. е бил на работа,като при изпълнение на службата си опазвал обществения ред и е охранявал футболна среща между двата отбора на стадион Дружба в град К.. Несъмнено е установено по делото и престъпния резултат, а именно- причиненото телесно увреждане на пострадалия, което попада в хипотезата на чл. 130, ал. 1 от НК,както е установен и автора на деянието- подсъдимия О.. Установени са също хулиганските подбуди, при които е било осъществено деянието.За наличието на хулиганските подбуди се съди по това, че действията подсъдимия е извършвил без смислена причина, и се обясняват само и единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. С непристойните си действия подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение както към личността на полицейските служители, така и към институцията, която представляват, а също така и към обществото. От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,който е увредил телесната неприкосновеност на пострадалия, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е съобразил причините и мотивите за извършване на деянието, посочени по-горе /хулигански/,степента на обществена опасност на деца /невисока/, чистото съдебно минало, степента на обществена опасност на деянието /типична за този вид престъпления/, младата възраст на подсъдимия, все още неоформения характер и явната неосъзнатост на всички негови действия и постъпки,както и направеното самопризнание и разкаяние пред съдебния състав.Изложеното по горе е мотивирало съда да определи наказание съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК, като с оглед на разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, при наличиета на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,при които и най лекото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58, ал. 4 от НК, му е определил наказание под минимума на законоустановения от една година ,а именно шест месеца„лишаване от свобода”.Съдът е преценил, че по отношение на подсъдимият О. са налице материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК- наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ хÓрактер и с оглед личността му и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето му, не е наложително последният да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което е отложил изпълнението на наложеното наказание от шест месеца „лишаване от свобода", за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на С. Б. от гр.К. сумата в размер на 2028,80 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени и неимуществени вреди,ведно със законната лихва,като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000лв.,като неоснователен.По отношение обезщетението за имуществени вреди-разходите по хоспитализацията и лечението в болнично заведение в размер на 28.80 лева няма спор,както няма и жалба и те са присъдени законосъобразно.Що се отнася до обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост.Съобразил е всичко необходимо по случая и е определил размер,който е в съответствие с извършителя,деянието и закона. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на пострадалия обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото променяне.Що се отнася до възражението на подсъдимия, че възнаграждението на адвоката на пострадалия е било значително завишено,каквото е направено и пред районния съд,то извода за приложението на чл. 189, ал. 3 от НПК е правилен и се споделя от тази инстанция,поради което не се налага коригиране на това възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №70/22.11.2011 г., постановена по НОХД № 827/2011 г., по описа на Кърджалийския районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.