Решение по дело №729/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Обжалва се Решение № 1558 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2555/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касационният жалбоподател В. З. В., чрез процесуалния си представител адвокат С. Х., излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Счита, че липсват мотиви и, че неправилно са анализирани събраните по делото доказателства. Моли да се отмени решението и да се уважат предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.

Контролиращата страна, Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.02.2023 г. до 19.07.2023 г. в размер на 15 000 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.07.2023 г. до датата на предявяване на иска 13.10.2023г. в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претенциите са обосновани с твърдения за унизително отношение, свързано с наличие на инсекти в обитаваните от ищеца килии, лоша хигиена, липса на адекватно медицинско обслужване и лоша храна по време на престоя в Арест-Пловдив и в Затвора Пловдив.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните доказателствени средства не се установява за посочените периоди да е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация при изпълнение на задълженията по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Мотивирано е, че битовите условия в затворническите заведения за посочените периоди не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство, както и не представляват заплаха за здравето им.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но доказването на самите неблагоприятни обстоятелства, довели до причиняването на тези вреди, е в тежест за ищеца.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на претенциите за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и липса на медицински грижи, лоши хигиенни условия, изразяващи се в липса на достатъчно препарати за лична хигиена и почистване, както и наличието на инсекти в обитаваните от ищеца стаи.

С представените справки, графици за разпределяне на лишените от свобода и за престой на открито, фактури за извършена дезинсекция, се установява, че по отношение на режима на ищеца и обитаваните от него помещения са положени необходимите грижи относно хигиената, качеството на храната и дневния режим, както и относно обитаваното пространство и липсата на пренаселеност.

Горното се потвърждава и от събраните свидетелски показания, които подробно са обсъдени с обжалваното решение.

По отношение на медицинската помощ не се установява ищецът да е бил лишен от такава или при искане от негова страна да му е била отказана. Посочената в касационната жалба епикриза не опровергава направения от първоинстанционния съд извод, относно липсата на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС във вр. с чл. 84, ал.3, изречение последно ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съгласно тези норми ответникът е задължен по предписание на медицински специалист да осигури диетична храна на съответния лишен от свобода. В случая в епикризата само е отразена препоръка да се спазва хранително - двигателен режим. Касае се за "обща" лекарската препоръка, свързана със самоконтрол и самодисциплина при хранене, а не за медицинско предписание. В подкрепа на това е обстоятелството, че не е индивидуализиран диетичният режим, който да бъде изпълнен от затворническата администрация.

В решението е изведен правилният извод за липса на доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за недоказани твърдените в исковата молба факти.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1558 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2555/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

 

Решението не подлежи на обжалване.