Решение по дело №831/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], депозирана чрез пълномощник гл. юрисконсулт Д. М., срещу Решение № 217/16.02.2024 г., постановено по НАХД № 5093/2023 г. по описа на ВРС, XXXII състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 11-01-539/03.11.2024 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Г. Г. Н. от [населено място], за нарушение на чл. 58, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 141, ал. 1 и чл. 142, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и действителната фактическа и правна обстановка. За неправилни се считат изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП, като се посочва, че изложените мотиви са за деяние различно от това, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност. Поддържа се становище, че не са отчетени в тяхната цялост и взаимовръзка събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че отговорността на ответника в настоящото производство е ангажирана за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ППЗОП в качеството му на член на комисията по извършване на подбор на кандидатите и участниците, оценка и класиране на офертите по процедура за възлагане на обществена поръчка, като комисията е класирала участниците не според степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия. Нарушението е подробно и прецизно описано, като безспорно е установен самият факт на неговото извършване и правилно е приложена съответната санкционна норма. Отправя се искане за отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление. В условията на евентуалност се възразява за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г. Г. Н. , чрез пълномощник адв. Г. С. от ВАК, в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание по същество оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че атакуваното решение на ВРС е постановено при правилно установени факти и при правилно приложение на материалния законът. Настоява решението на ВРС да се остави в сила. Претендира и присъждането на разноски в полза на ответника.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Варна е НП № 11-01-539/03.11.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което, за нарушение на чл. 58, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки, на Г. Г. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 141, ал. 1 и чл. 142, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че ответникът в настоящото производство Г. Г. Н. от [населено място], на длъжност „специалист „Търговски, обществени поръчки и европрограми“ в "Пристанище-Варна“ ЕАД, на 29.09.2021 г., в [населено място] в качеството на член на комисия, назначена със Заповед № 396/24.06.2021 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище-Варна ЕАД не е класирала участниците по степента на съответствие на офертите им с предварително обявените от възложителя условия, като с протокол № 3 и доклад вместо да предложи за отстраняване е допуснала и оценила неотговаряща на предварително обявените условия оферта на „ТИД инженеринг“ ЕООД и „Елтес“ ЕООД. Прието е, че с това деяние Г. Н. е нарушила разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

За да отмени НП, въззивният съд е приел в оспореното решение, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника на посоченото в НП правно основание. Според АНО назначената със заповед комисия, в която участва и ответника, е следвало да предложи на възложителя да отстрани неотговарящите на предварително обявените условия оферти на „ТИД инженеринг“ ЕООД и „Елтес“ ЕООД. Вместо това комисията е допуснала и оценила участниците, без да се съобрази с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ППЗОП, съгласно която участниците се класират по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия. В мотивите на оспореното решение е прието, че в действащата към момента на установяване на нарушението редакция на ЗОП не е предвидена санкционна отговорност на членовете на комисията, назначена от възложителя за провеждане на обществена поръчка. Задължение на възложителя съгласно чл. 107, ал. 2, б. "а" от ЗОП е да отстрани от участие в обществената поръчка участник, който представя оферта, неотговаряща на предварително обявените условия на поръчката, и отговорността по подбора, както и крайният резултат от него са именно на възложителя. Неизпълнението на това задължение не може да бъде вменено във вина на членовете на комисията, която се явява помощен орган на възложителя, а ответникът Г. Н. не е действала нито като възложител, нито като длъжностно лице, на което са делегирани такива правомощия по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, поради което приетият от АНО за осъществен административно-наказателен състав по чл. 141, ал. 2, вр. ал. 1 от ППЗОП не покрива установените фактически обстоятелства и в случая е неприложим.

За да постанови обжалваното решение, от въззивния съдебен състав е формиран извод за за незаконосъобразност НП и същото е отменено.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав приема, че същата е и основателна.

От страна на въззивния съд е извършена проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са доводите на страните, като е направено изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния състав за допуснато от страна на АНО съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП, налице е пълно съответствие на описанието на нарушението в оспореното пред ВРС НП с вече описаното такова в АУАН, а именно: на 29.09.2021 г. в [населено място] Н., в качеството на член на комисия, назначена със Заповед № 396/24.06.2021 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище-Варна ЕАД не е класирала участниците по степента на съответствие на офертите им с предварително обявените от възложителя условия, като с протокол № 3 и доклад вместо да предложи за отстраняване е допуснала и оценила неотговаряща на предварително обявените условия оферта на „ТИД инженеринг“ ЕООД и „Елтес“ ЕООД.“, като „с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ППЗОП.

Описанието на нарушението напълно съвпада и със съдържанието на посочената за нарушена правна норма, а именно тази на чл. 58, ал. 1 от ППЗОП, според която – „Комисията класира участниците по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия“. Не е налице допуснато нарушение, толкова съществено, че да е нарушило правото на защита на наказаното лице до такава степен, че то да не разбира естеството на повдигнатото му обвинение и респективно – наложеното му административно наказание.

На следващо място не може да бъде споделено и становището на въззивния съд относно това, че в ЗОП не е предвидена санкционна отговорност на членовете на комисията, тъй като задължение на възложителя е да отстрани от участие в обществената поръчка участник, който представя оферта, неотговаряща на предварително обявените условия на поръчката. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ППЗОП, всеки член на комисията носи отговорност за извършените от него нарушения на ППЗОП. Видно от всички документи по административнонаказателната преписка, комисията е извършила класирането не според разписаното в чл. 58, ал. 1 от ППЗОП изискване, което представлява нарушение по смисъла на чл. 141, ал. 1 от ППЗОП.

Съобразно чл. 101, ал. 5 от ЗОП при изготвянето на офертата си всеки участник трябва да се придържа към точно обявените от възложителя условия, като в съответствие с изискването на чл. 103, ал. 1 от същия закон установяването на това съответствие е в кръга на задълженията на комисията за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог. На основание чл. 103, ал. 3 от ЗОП, комисията е изготвила доклад от 29.09.2021 г. за резултатите от работата си, като съдържащата се в него информация изцяло се припокрива с отразената такава в съставените от назначената комисия протоколи. Докладът, ведно с цялата документация по обществената поръчка и съставените три протокола е предаден е на възложителя, който с Решение № D9510641/06.10.2021 г. е обявил класирането на определените от комисията трима участника, обявил е същите за изпълнители на обществената поръчка, а е отстранил двама от участниците.

При съобразяване на описаните по-горе обстоятелства, съдебният състав приема, че Г. Н. като член на Комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на електрически преносни (разпределителни проводи) мрежи, разпределителни устройства и съоръженията към тях, част от пристанищната инфраструктура“, назначена със заповед № 16/09.01.2018 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище“ Варна“ ЕАД, е нарушила разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ППЗОП, съгласно която "Комисията класира участниците по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия".

Съдът приема за безспорно установено факта на извършване на вмененото й административно нарушение на правилата за класиране на участниците в обявената обществена поръчка. Съдът приема също, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. по цитираните текстове на чл. 141, ал. 2, вр. ал. 1 от ППЗОП, тъй като както вече беше посочено всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този Правилник, като за нарушаване разпоредбите на този правилник виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от ЗАНН. От своя страна, нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, предвижда, при установено административно нарушение, налагане на глоба, в размер от 100 до 2000 лева.

В конкретния случай определеното и наложено от административнонаказващия орган на Н. наказание е при съобразяване на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗАНН, и е в размер на 100 (сто) лева, какъвто е и законоустановеният минимален размер.

Нарушението, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ППЗОП, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Извършеното нарушение, с При служебно извършената проверка съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Гореизложеното обуславя отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в общ размер на 160 лв. на основание чл.27е от НЗПП, вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП. Заявената претенция от ответната страна за присъждане на разноски се явява не основателна.

Воден от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд - Варна, Х тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 217/16.02.2024 г., постановено по НАХД № 5093/2023 г. по описа на ВРС, ХХХІІ състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-539/03.11.2024 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Г. Г. Н. от [населено място], за нарушение на чл.58, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.32, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.141, ал.1 и чл.142, ал.2 от ППЗОП.

ОСЪЖДА Г. Г. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], да заплати в полза на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място] сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.