Р Е Ш Е Н И Е № 670/28.9.2021г.
гр. Пазарджик, 28.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІХ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември , през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря А. Метанова , като разгледа докладваното от съдия Попова адм. дело № 544 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.198, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържане под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на Д.П.Г. ,
подадена против Заповед № Л-616/29.04.2021г. на Началника на Затвора гр.
Пазарджик.
Както в жалбата , така и чрез назначен от съда особен представител ,
жалбоподателя изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се иска да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържат жалбата.
Ангажират се доказателства. Излагат се доводи за отмяна на атакуваната заповед.
Ответната страна - Началник на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния си
представител сочи, че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде
потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за
обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Жалбоподателят постъпва в затвора Пазарджик за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ по присъда по НОХД № 183/99 г. на Окръжен съд София , за извършено
от него престъпление по чл.116 ал.1 т.4
пр.2, т.5 и т.6 пр.3 и 4 и т.11 пр.1 от НК. Осъден е „доживотен затвор без право на замяна „ , като
е поставен на специален режим на 04.08.2000 г.
и към настоящия момент е изтърпял
23 г., 5 м. и 9 дни. В атакуваната заповед е посочено , че през изтеклата една
година не са настъпили целените позитивни промени, спазването на режимните
изисквани се оказало нетрайно, лишеният
от свобода бил наказван 1 път за допуснато дисциплинарно нарушение, като е препоръчано
да се провеждат периодични разговори и беседи.
По делото като писмени доказателства изготвени в хода на административната
процедура са представени :
Становище на инспектор СДВР, Становище
на Зам. Началник „ РНОД „ , както и становище на ИЗФ Началник Сектор „СДВР „
към Затвора гр. Пазарджик, от които безспорно се установява, че с предходна заповед № 342/08.05.2020 г. на
Началника на Затвора гр. Бобовдол, на л.с. Д.Г. на
основание чл. 198 ал.1 ЗИНЗС е продължено изтърпяването на наказанието в условията на специален режим. Установява се
, че въпреки водената предимно индивидуална корекционна
работа, през изтеклата година не са настъпили изменения в характеровите
особености на л.с. Г. . Според тези документи , същият е добре адаптиран към
условията и изискванията на регламента ,
които съпътстват изолацията в зоната за повишена сигурност. Л. с. демонстрирал
добронамереност към останалите , което улеснявало принудителното съжителство.
Към служителите на затвора проявявал , известна сдържаност и формално
добронамерено отношение. В другите представени по делото писмени доказателства
/ копия от 3 бр. оценки на риска / е
отразено , че вследствие на провежданата
възпитателно- корекционна работа , оценката на риска
от рецидив на л.с. е занижена през годините поетапно от 110 т. на 99 т.
Определени като проблемни зони са : извършено в периода правонарушение,
криминално минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения, отношение
към финансите и доходите, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене.
Според становищата на посочените по-горе, при л.с. Г. тенденцията за спазването на режимните изисквани се оказало
нетрайно. Позовават се на наложеното му в периода едно дисциплинарно наказание
„ извънредно дежурство по поддържане на
чистота и хигиена за срок от 5 дни „ . В
тази връзка не е спорно и се установява
от представените по делото писмени доказателства , че със Заповед на Началника
на затвора гр. Пазарджик / Л-595/23.04.2021 г./ постановена в правнорелевантния едногодишен срок от предходното
определяне на режима, , лишеният от
свобода и бил наказван за извършено от него дисциплинарно нарушение за това , че на 17.04.2021 г. е направил опит да осъществи нерегламентирани
взаимоотношения – хвърлил е през прозореца на спалното си помещение на каре № 3 в затвора , един брой карта Виваком от 100 импулса.
В изпълнение на процедурите при осъществяване на това особено
административно производство, е представена и събрана експертна оценка на
психическото и емоционално състояние на л.с. Д.Г. . Според този документ, л.с.
е склонен към субективистично и емоционално реагиране. Податлив е на владеещи
го настроения , предпочитания и моментни емоционални състояния. При него са били
снижени критичността и самокритичността. Установено е , че при засилване на
социалната изолация и чувството за изоставеност и
безнадеждност при л.с. се регистрират
периоди на емоционални кризи с
депресивна симптоматика, и при тези
епизоди по отношение на л.с. Г. са
осъществявани психологически намеси и консултации. Наказанията му са били
заличени вече около 6 години, а през
периода има получени награди. Психолога е регистрирал известно стабилизиране на
поведението му. Рискът от агресивно поведение при него е приет за умерен, но е отчетено
, че той е убеден в допустимостта на агресия при разрешаване на конфликти и
проблеми и като защитна реакция. Рискът от зависимости също е определен в ниските нива. В условията на
контролирана среда за него не представлява проблем да конктролира
потребата на алкохол и психоативни вещества. През
продължителната му изолация / 23 години / не е отчетена употреба на ПАВ или
алкохол.Такива проблеми л.с. е имал в живота си на свобода и тези вредни навици
са се явявали основен криминогенен фактор. Психологът е констатирал че е запазен стремежа на л.с.
към благоприятна и позитивна външна оценка. Той желае да се представи във
възможно по-добра светлина , за да си осигури необходимата увереност и
внимание. Спрямо служебните авторитети е склонен да се съобразява и подчинява, макар
да се регистрират отделни единични случаи, поддавайки се на моментни настроения да проявява опозиционно отношение и конфронтационна готовност. Постепенно през дългогодишна пенециарна изолация е бил загубил предишните си контакти ,
което е засилвало личностната изолация и преживяванията за безнадежност
и безперспективност. Но в близък период от време е успял да възобнови връзката с близки лица, от семейния кръг и поддържа с тях периодична
комуникация. По делото са представени данни, че през периода – на 16.04.2021 г.
л.с. е провел свиждане и е получил хранителна пратка.
Безспорно от представените по делото писмени доказателства – писмо изх. №
8395 / 19.08. 2021 г. и копия от 2 бр. заповеди, се установява, че л.с. Г. през
по-голямата част от процесния едногодишен срок , а
именно – до 22.01.2021 г. / считано от 18.05.2018 г. / е
пребивавал в Затвора Бобов дол, като по време на престоя си там е бил назначен на работа към „Пейпър Багс „ ЕООД и е поставял връзки на хартиени торби в спалното
си помещение. Установява се безспорно , че при престоя си в Затвора Бобов
дол е бил награждаван два пъти : със Заповед № 529/18.08.2019 г. с „писмена
похвала „ и Заповед № 834 / 11.12.2020
г. – за подчертана дисциплинираност , проявено сътрудничество при провеждане на
социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата и други
положителни прояви“ .
По отношение на здравословното състояние на л.с. Г. – същият е преболедувал
епидемичен хепатит тип А, през 2007 г.
е с поставена диагноза хроничен гастрит
с гастрофагиален рефлкс,
към 2016 г. е с поставени диагнози : астигматизъм, миопатия
с пресбиотия, през 2008 г. – увреждане на лумбосакралния плексус, през 2012
и 2013 . – невросензорно намаление на слуха, през
2016 – спукване на тъпанчето на лявото ухо, а през 2014 г. – хипертонично сърце
без застойна сърдечна недостатъчност. Болестните му състояния
се контролират с лекарства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредбата
на чл. 198, ал.
1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек,
който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените
на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и
общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на
наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от
предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване
на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на
становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога.
По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността
за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от
свобода да имат добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК,
доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и
от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието.
Оспорената
Заповед №Л-616/29.04.2021 г. е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС –
Началника на Затвора гр. Пазарджик. Заповедта е постановена в изискуемата от
закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че
осъденият на доживотен затвор Д.П.Г. следва да продължи да изтърпява наказанието
"доживотен затвор" на специален режим. Така взетото решение е
постановено след вземането впредвид на изискуемите по
закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената
заповед.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС изпълнението
на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване
на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да
извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т. 2
чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие
за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.
Съдът
намира , че оспорената заповед е
постановена в нарушение на материалния закон, като не е съответна и на целите на закона , а мотивите за това са
следните:
Правно релевантни за облекчаване на режима
на доживотно осъдените по смисъла на чл.218 изр.първо от ППЗИНЗС, вр.с чл.198 ал.3 ЗИНЗС са действия и бездействия
на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието и извършени в период
след предходното произнасяне, и направена оценка на поведението като цяло.
Оценката на поведението може да се основава и на юридически факти, показателни
стремеж да се следва едно като цяло добро поведение, какъвто факт
е например липсата на непогасени по давност дисциплинарни наказания
/чл.109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод са данните за
едно дисциплинарно нарушение, които е
допуснал осъдения около две седмици преди издаването на процесната
заповед, както и изводи във връзка с оценка на риска-този от рецидив на 99 т., риска от вреди – висок, незадоволително
спазване на режимните изисквани, характерологични
данни.
Анализът на събраните в настоящото
производство доказателства обаче сочат, че в правнорелевантния
едногодишен период , през преобладаващата част от него от 08.05.2020 г./ предходната заповед / до 22.01.2021 г. от около осем месеца , л.с. Г.
е пребивавал в затвора Бобов дол. За този период са налице категорични
доказателства , че Г. е полагал труд и е получил една от общо двете похвали за
„подчертана дисциплинираност , проявено сътрудничество при провеждане на
социални и възпитателни мероприятия , за постигнати успехи в работата и други
положителни прояви“ . Други доказателства с различни от тези данни за този период не са представени по
делото.
Безспорно е , че на л.с. Г. е било
наложено едно дисциплинарно наказание, при преценката на който факт, следва да
се вземе предвид на първо място обстоятелството , че в период от 6 години назад
, л.с. Г. няма други непогасени дисциплинарни наказания. Естеството на дисциплинарното
деяние- опит за осъществяване на нерегламентирани взаимоотношения – хвърляне
през прозореца на помещението на карта
за Виваком – за каквото е наказан- не разкриват
висока степен на обществена опасност , наред с другите данни, които
характеризират лицето. Само и единствено
тези доказателства не оправдават
преценката, че е висок при него и към момента на произнасяне на
началника на затвора риска от вреди.
От друга страна се доказват от
писмените доказателства по делото налични данни за стабилизиране на поведението
му. Рискът от агресивно поведение при него е определен за умерен, а рискът от зависимости също е определен в ниските нива. Психологът е констатирал, че е запазен стремежа на л.с.
към благоприятна и позитивна външна оценка. Посочено е , че спрямо
служебните авторитети е склонен да се съобразява и подчинява, макар
да се регистрират отделни единични случаи, поддавайки се на моментни настроения да проявява опозиционно отношение и конфронтационна готовност. Отчетено е , че през дългогодишна пенециарна
изолация л.с. Г. е загубил предишните си
контакти , което е засилвало личностната изолация и преживяванията за безнадежност и безперспективност. Отчетено е също като
положителен факт, че в близък период от време Г. е успял да възобнови връзката с близки лица, от семейния кръг и да поддържа с тях
периодична комуникация.
Според
представените писмени доказателства е
направено заключение, че са налице все
още незадоволителни промени в оценката
на риска от рецидив съответно висока
такава, но в настоящото съдебно производство задължение на ответника е да
докаже от къде и как е приел, посочената оценка на риска. Видно от
представената таблица , най- висок относителен дял е на точките дадени в
разделите – криминална история, което има отношение към характера и тежестта на
извършеното от л.с. престъпление, но така също : взаимоотношения, нагласи,
управление на финансите, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и
умения за мислене. При преценката на
отразеното в риска от рецидив, съдът следва да има в предвид всички останали
доказателства по преписката и по специално становищата на служителите от
Затвора Пазарджик, които имат пряко наблюдение върху поведението на Г. при
изтърпяването на присъдата доживотен затвор. В тези становища обаче липсва
необходимата конкретика и основният критерии
обосновал изразените изводи, касае факта на единственото наложено през периода дисциплинарно наказание. Освен това тези становища не обхващат един продължителен
период от време / от около осем месеца / , през който жалбоподателят е бил в
Затвора Бобов дол и за който период освен положителни данни, липсват
доказателства , които да обосноват изводи в обратен смисъл. При съпоставянето
на тези доказателства, съдът намира, че изготвената оценка на риска от рецидив, не е достатъчно обоснована и обективна и не следва
да се кредитира в пълна степен при постановяването на решението.
Това налага извода , че административният орган не е обсъдила
в заповедта си, цялостната
оценка на поведението на л.с. през
атестационния период, която предвид
изложените данни, сочи на положителни тенденции в
поведението му по смисъла на чл.218 от ППЗИНЗС, вр.с
чл.198 ал.3 от ЗИНЗС. Така направеният извод съответства
и на постановките, посочени в §
49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Радев срещу България по жалба
№ 37994/2009 г. където се приема, че режимът на лишения от свобода , който
изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време,
най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до
влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че този режим
не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи
съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази
опасност е отминала. В този смисъл не е
налице пречка за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието на
л.с.Д.Г..
Предвид
изложеното , оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
а преписката следва да бъде върната на Началника на
Затвора Пазарджик, за ново произнасяне
по всички относими факти и
обстоятелства, съобразно дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона, като съдът определя срок за това
произнасяне – 14 дни от
постановяване на решението.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът :
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.Г.
в момента изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик Заповед № Л-616/29.04.2021г. на Началника на
Затвора гр. Пазарджик, с която на основание чл. 198 ЗИНЗС е наредено осъденият Д.П.Г.
да продължи да изтърпява наказанието „
доживотен затвор без замяна „ в условията на „специален режим“ – като незаконосъобразна.
ВРЪЩА административната
преписка на Началника на Затвора Пазарджик
за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона, като определя срок за това произнасяне – 14 дни
от постановяване на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал. 2, изр. второ от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: /п/