№ 1107
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430102531 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Р. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, и двете
с адрес: ***, чрез адв. В.П. – АК-Плевен, против КР. В. ИЛ. с ЕГН
**********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните са бивши
съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение №2277/13.11.2019г. по
гр.д.№6920/2019г. по описа на РС-Плевен. Посочва се още в молбата, че
страните имат дете КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, родено на 16.05.2005г. в
гр.Плевен, както и че упражняването на родителските права били
предоставени на ***, а на *** бил определен режим на лични контакти по
следния начин: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 18.00
часа в петък до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на ***,
както и един месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск
на ***, както и по всяко друго време, след съгласие от ***. Твърди се в
исковата молба, че КР. КР. ИЛ. станала обект на домашно насилие от страна
на своя баща, като поредния случай за това бил осъществен на 18.11.2021г.,
при който била потърсена помощ от МВР и била образувана преписка
№1579/22г. по описа на РП-Плевен. Твърди се, че от тогава до настоящия
1
момент детето живее със своята майка.Сочи се, че са настъпили изменения в
обстоятелствата, които налагат промяна на родителя, който да осъществява
родителските права. Иска се от съда да постанови решение, с което да
измени постановения режим в решение №2277/13.11.2019г. по гр.д.
№6920/2019г. по описа на РС-Плевен, като упражняването на родителските
права върху детето КР. КР. ИЛ. с ЕГН ********** да бъде предоставено на
неговата майка и законна представителка Г. С. Р. с ЕГН **********, и бъде
определено местоживеенето на непълнолетната на адрес: ***, а по отношение
на ***
КР. В. ИЛ. с ЕГН ********** да бъде определен следния режим на лични
контакти: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на ***. Иска се от съда да осъди КР. В.
ИЛ. с ЕГН ********** да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 19.11.2021г. до настъпване
на условия за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор с вх.№14822/20.06.2022г. , в
който ответникът взема становище за допустимост и частична основателност
на исковете. Оспорва се размера на претендираната издръжка, като се излагат
съображения за несъответствие с дохода на ответника.
В съдебно заседание редовно призована се явява КР. КР. ИЛ. и законният й
представител Г. С. Р., както и пълномощник адв. В.П. – АК-Плевен. Страната
и процесуалният й представител поддържат исковата молба и молят съда да я
уважи изцяло като основателна и доказана.
Ответникът КР. В. ИЛ., редовно призован, се явява лично и с пълномощник
адв. П.Д. – АК-***. Страната и процесуалният й представител излагат
становище за допустимост и основателност на исковата молба в частта за
изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху
детето, като същите се предоставят на ***. Оспорва се размера на
претендираната издръжка, като се признава основателността до размер от 230
лв. месечно, която сума е във възможностите на ищеца да я заплаща.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното заве*** копие на
2
дубликат на удостоверение за раждане от 19.01.2022г., че родители на детето
КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, родена на 16.05.2005г. в гр.Плевен, са
страните по делото.
Не се спори между страните, че с Решение №2277/13.11.2019г. по гр.д.
№6920/2019г. по описа на РС-Плевен, упражняването на родителските права
върху детето са предоставени на ***, местоживенето му е определено при КР.
В. ИЛ. и е определен режим на лични контакти на КР. КР. ИЛ. с ***.
Безспорно е по делото и се установява от представеното от ищцата и
неоспо*** от ответника удостоверение изх.№ РД 24-351/28.03.2022г.,
издадено от ***, че КР. КР. ИЛ. е ученичка дневна форма на обучение.
Не се спори, че Г. С. Р. работи по трудово правоотношение в Община *** и
периода м.09.21г.- м.02.22г. е получавала брутен доход вариращ от 899 лв. до
900 лв. В тази насока са удостоверение изх.№ 220/28.02022г. и заве*** копие
на допълнително споразумение № Рд-14-109/27.01.2021г.
Установява се от служебна бележка с изх. № 2822г., че ответника е получил
брутно възнаграждение през периода м.11.21 – м.12.21г. вариращ от 240 лв.
до 625 лв., а през периода м.01.22г.- м.04.22г. не е получавал такъв, а от
13.12.2021г. фирмата е с прекъсната дейност. Документа е подписан от КР. В.
ИЛ., в качеството на управител на ЕТ „К.И. ***“ с ЕИК ***.
Признава се от ответника факта, че е налице изменение на обстоятелствата и
упражняването на родителските права върху непълнолетната следва да бъдат
предоставени на нейната майка при режима, описан в исковата молба.
Спорно е по делото какъв размер издръжка следва да заплаща родителя, който
няма да упражнява родителските права.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Видно от писмо с вх.№ 17127/22г., издадено от Агенция за социално
подпомагане, през периода 01.01.2020.- 30.06.2022г. К.В. И. е получавал от
ДСП-Плевен семейни помощи за деца на основаниеи чл.7, ал.1 от Закона за
семейните помощи за деца относно детето КР. КР. ИЛ. в размер на 40 лв. до
01.04.2022г., а след тази дата в размер на 50 лв.
Установява се от заве*** копие на свидетелство за регистрация на МПС, че
ЕТ „К.И. ***“ – гр.*** с ЕИК *** е собственик на превозно средство *** ***
с рег.№ ***, *** – ***.
Видно от представените от ищцата и неоспорени от ответника заверени копия
3
на справки, договори и приложения към тях, ответника е закупил мобилен
телефон, телевизор, както и ползвал услуга за електронно събиране на пътни
такси на основание договор с „***“ АД и тристранно споразумение с „*** и
„***“ АД.
Видно от справка от Търговския регистър по делото и справка от НАП на л.
111 от делото, КР. В. ИЛ. е регистриран като „ЕТ "К.И. ***" с ЕИК ***, с
предмет „***
Установява се от представената от ищеца и неоспорена от ответника справка
по дата на пътуване за периода от 01.07.2022г. до 14.07.2022г. от системата
TollPass, че превозното средство с рег.№ *** , е осъществявало ежедневно
дейност в различни населени места в област Плевен, както и че за периода от
01.06.2022г. до 01.07.2022г. е заплатил тол такси в размер на 35,31 лв. , а
общо от началото на годината 82,99 лв.
По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите на ищцата К.К.А. и М.С.И.. И двамата свидетели са
категорични, че от края на 2021г. непълнолетната живее и се отглежда от
своята майка, ответника не е предоставял издръжка или други средства за
задоволяване на потребностите на детето, както и И. работи като шофьор на
превозно средство с марка ***.Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на свидетелите. Същите кореспондират както помежду си, така и писмените
доказателства по делото - извлечението от системата системата TollPass и
справката от Търговския регистър, поради което съдът ги възприема като
правдиви, безпристрастни, съответни на обективната действителност.
От изготвения за нуждите на настоящото производство писмен социален
доклад е видно, че при проведеното социално проучване всеки от родителите
е изложил вижданията си по спора, които са наведени и в хода на делото.
Видно е, че детето е споделило желанието си да живее при своята майка,
заявявайки, че когато било при баща си той я е обиждал с лоши думи и му
казвал, че е същата като майка си, като това отношение не й харесвало.
Установява се още от социалния доклад, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови условия за отглеждане на децата си, както и
декларират достатъчни за издръжката им реализирани трудови доходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК – за изменение
4
мерките относно упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете на страните – КР. КР. ИЛ., определени с влязло в сила
Решение №2277/13.11.2019г. по гр.д.№6920/2019г. по описа на РС-Плевен.
Съгласно тази разпоредба, постановените по-рано мерки могат да се изменят
при промяна на обстоятелствата. Изменените обстоятелства обаче
съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат
и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение
както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в
сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл
или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. В
този смисъл Постановление №1 от 12.11.74г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума
на ВС. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която
живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките,
които определят същото. Към промените, засягащи положението на детето, и
обстоятелствата спадат:а) влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия
родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и
битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства ; б)
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за
дълъг срок, напускане пределите на страната и др.;в) загубване на
родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи
с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице.Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: а) невъзможност да се изпълни решението поради
поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест
на детето и невъзможност за прилагане на мерките;г) други случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
5
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките по чл.59, ал.1 СК. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител или обратно; б) пречки на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител;в) невръщане на
детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не
са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по
различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение,
отвличане на детето и т. н .; г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
С оглед на гореизложеното, въз основа на събраните по делото доказателства
изследва настъпила ли е такава промяна и обуславя ли тя исканото изменение
на постановените мерки.
Съдът приема от доказателствата по делото, че и двамата родители
притежават родителски капацитет, който позволява и осигурява
удовлетворяване на базисните потребности на детето. Установи се, че и
двамата са надеждни да осъществяват родителските функции, въпреки
констатираните разлики в подхода им към детето.
Като промяна на обстоятелствата, при които са постановени по-рано мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на детето КР.
КР. ИЛ., съдът приема обстоятелството, че детето се е преместило по свое
желание в дома на *** от повече от девет месеца преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство и изразяваното към момента
нежелание от нейна страна да се върне в дома на ***. Вярно е, че
изразяваното от детето желание, при кой родител иска да живее не е
задължително за разглеждащия спора орган и съдът споделя това разбиране.
В случая обаче се касае за дете, навършило 17-годишна възраст, което в
отношенията с *** е в състояние на влошена комуникация. Несъмнено
причина за това е и поведението на ***, който очевидно не е положил усилия
за преодоляване започналото отчуждение на непълнолетната от него. ***,
който разполага с изпълнителен титул, позволяващ му да упражнява
родителските права по отношение на дъщеря си, не е успял с подхода си да
реши възникналите проблеми в комуникацията с КР. КР. ИЛ.. При всичко
това не може да се очаква, че запазването на правните последици на
съдебното решение, с което родителските права са вече предоставени на ***,
6
ще разреши проблемите в комуникацията между този родител и детето и ще
възстанови нарушената връзка между тях. Очевидно е, че изпълнителната
сила на съдебното решение не е успяла в случая да предотврати навлизането
на процеса на отчуждение между детето и *** в умерената му степен. Поради
това не може да се очаква, че запазването на сегашното правно положение ще
осигури преодоляването на този започнал процес на отчуждение. Несъмнено е
и обстоятелството, че сближаването отново на детето с *** следва да стане
със съдействието и на двамата родители.
Поради горното, съдът приема, че в случая е налице промяна в
обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването
на родителските права по отношение на детето КР. КР. ИЛ. с решението за
развода между страните – променено фактическо положение, което не е могло
да бъде преодоляно с принудата на влязлото в сила съдебно решение.
Ето защо, съдът счита, че следва да се постанови изменение на мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на детето КР.
КР. ИЛ., които са били постановени при развода между страните с решение от
13.11.2019 г. При създалата се ситуация, съдът намира, че предоставянето на
родителските права на *** и поставяне на правното положение в съответствие
с фактическото, едновременно с определяне на подходящ режим на лични
контакти на *** с детето, ще създаде необходимите предпоставки за
възстановяване на връзката на непълнолетната с баща й, което е от
изключителна важност за правилното й физическо и психическо развитие.
Подобно решение е изцяло в съответствие с желанията и чувствата на детето
по отношение на житейската ситуация, в която е поставено, с данните за
полаганите грижи и отношението на родителите към изпълнение на
родителските им задължения, както и доказателствата по делото за
възпитателските качества на родителите и привързаността на детето към
всеки от тях.
Ето защо на *** следва да се определи режим на лични контакти с детето,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа
в събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на ***. Срещу този режим няма
възражения и от ответника.
С оглед промяната в мярката по отношение на упражняването на
родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете, то следва да се
7
определи и издръжката, която КР. В. ИЛ. да заплаща на детето КР. КР. ИЛ..
На първо място съдът отчита обстоятелството, че от постановяване на
съдебното решение, с което е определена последно издръжката на
непълнолетното дете, е изминал период от повече от 2 години, през който
период са нараснали нуждите и потребностите му, а икономическите условия
в страната са довели до значително повишаване на цените на стоките и
услугите. Изминалият период от последното определяне размера на
дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е възрастов
период, през който нуждите на непълнолетната бързо и съществено са се
увеличили - по-големи разходи за облекло, обувки и др.вещи с оглед бързото
израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и
образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на
интересите в тази възраст. При това положение съдът намира, че са налице
съществени изменения в потребностите на КР. КР. ИЛ., които обуславят
необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответника издръжка.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на
необходимата издръжка. Родителите са задължени да осигурят необходимата
издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима
издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата
родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване
родителските права. Аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК е, че до навършване на
пълнолетие на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно
задължение на всеки един родител. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че ответника не оспорва основателността на иска до сумата
от 230-240 лв., като спорът е за разликата до 300 лв.
Сред значимите критерии при преценката на съдебния орган относно размера
на издръжката е преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и е в същото време е трудоспособен, т. е. дали страда от някакво
съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да
осъществява пълноценно трудова дейност.
В конкретния случай не се доказаха твърденията на ответника свързани с
това, че е безработен. Нещо повече, съдът счита, че един такъв довод е
несъстоятелен предвид утвърденото положение в трайната съдебна практика
(Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС). От цитираното по-горе
Постановление на Пленума на ВС, което не е загубило сила и е приложимо и
8
към настоящия случай, е видно, че се извеждат като значими критерии при
преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко
дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т. е. не страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. В конкретния случай не са налице данни ответника да страда от
заболяване, което да му пречи да полага фактически труд (по граждански,
трудов или друг вид договор). Обратно по делото се установи от гласните
доказателства в показанията на свидетелите, че ответникът осъществява
дейност като ЕТ, от която извлича приход – пряко или косвено. Ирелевантно
е по какъв начин е регламентирал получаването на доход ответника, при
условие, че се доказа, че И. често транспортира стоки с превозно средство.
Последното обстоятелство не би било възможно, ако не е обвързан с
търговската си дейност или чрез осъществяване на труд по възлагане и без
документално оформление. Нещо повече и към датата на съдебното решение
КР. В. ИЛ. е регистриран като ЕТ, което обуславя извод, че ползата и
правния интерес от поддържане на регистрацията за лицето явно са налице и
към настоящия момент. Всичко това обуславя извод, че по същество
ответника осъществява вид дейност, от която получава приходи, което
обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели на ищцата. Нещо повече И. не оспорва факта, че през летния сезон
получава доходи, без да представя доказателства за размера им. Съдът не
кредитира с доверие изложеното в служебна бележка изх.№ 2820.05.2022г.,
представена по делото от ответника в частта относно обстоятелството, че от
31.12.2021г. фирмата – ЕТ „ К.И. ***“ е с прекъсната дейност. На първо
място документа е подписан от ответника, поради което съдържа изгодни за
страната факти. Същевременно служебната бележка не кореспондира с
извлечението от системата системата TollPass, че превозното средство с рег.
№ ***, е осъществявало ежедневно дейност в различни населени места в
област Плевен, както и със справката от Търговския регистър. От последните
два документа и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите К.К.А. и М.С.И. се установява по делото, че търговеца
осъществява дейност посредством притежаваното от него превозно средство
– влекач.
Гореизложеното обуславя извод, че ищцата доказа при условията на пълно и
9
главно доказване, че нуждата на детето от по-голям размер издръжка е
реална, като с оглед възрастта на КР. КР. ИЛ., ежедневните разходи и тези,
които се правят за извънкласните й занимания, съдът намира, че претенцията
за заплащане на издръжка в размер на 300 лв. месечно е изцяло основателна и
доказана.
Тази издръжка обаче може да бъде присъдена единствено от датата на
влизане в сила на настоящото решение, т. к. до 20.05.2022г. в отношенията
между страните се прилага влязлото в сила Решение №2277/13.11.2019г. по
гр.д.№6920/2019г. по описа на РС-Плевен, а след тази дата до влизане в сила
на решението Определение №2021/20.05.2022г. по гр.д.№ 2531/22г. по описа
на РС Плевен.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане в негова
полза на сторените деловодни разноски и като такова следва да се остави без
уважение. По делата с характер на производство по спорна съдебна
администрация, каквото е настоящото, не намира приложение правилото на
чл.78 от ГПК. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Деловодни
разноски се присъждат на страните в исковите производства, но не и в
производствата по спорна съдебна администрация, каквото е това по чл.59,
ал.9 СК . В тази насока е утвърдената съдебна практика - Определение № 847
от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., IV г. о., ГК; Определение №
385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС, I отд. ГК, Решение №
260049 от 26.02.2021 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 840/2020 г., Решение №
509 от 18.12.2017 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 780/2017 г.; Решение №
1106 от 13.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12187/2021 г., Решение № 892 от
18.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 253/2022 г., и др.
Ответникът следва да заплати в полза на ПлРС държавна такса върху
10
присъдената издръжка в размер на 91,20 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 от СК, постановените с Решение
№2277/13.11.2019г. по гр.д.№6920/2019г. по описа на РС-Плевен мерки
относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на ненавършилото пълнолетие дете КР. КР. ИЛ. с ЕГН
**********, родена на 16.05.2005г. в гр.Плевен, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето КР. КР. ИЛ. с ЕГН ********** на *** Г. С. Р. с ЕГН **********,
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между *** КР. В. ИЛ. с
ЕГН **********, адрес: *** и детето КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на ***.
ОСЪЖДА КР. В. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето
ненавършило пълнолетие дете КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законна представителка Г. С. Р. с ЕГН **********, адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от влизане в сила на
настоящето съдебно решение, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Оставя без уважение искането на ищеца КР. КР. ИЛ. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законна представителка Г. С. Р. с ЕГН **********, за
осъждане на ответника КР. В. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: *** да й
заплати направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА КР. В. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на
ПлРС сумата от 91,20 лв., представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12