№ 17417
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110150293 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ищеца „Т=============” ЕАД срещу
ответниците М. Ж. Б. и Н====== Ж. Н. за осъждане на същите да заплатят на
ищеца при квоти от ¾ за първия ответник и ¼ за втория суми за топлинна
енергия, цена за дялово разпределение и лихви върху тях, както следва:
- за М. Ж. Б. – сумата в размер на 1061,79 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 146,34 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 24,25
лева – главница за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 4,67 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.;
- за Н====== Ж. Н. - сумата в размер на 353,93 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 48,78 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 8,08 лева –
главница за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 1,55 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.
В подадената искова молба се твърди, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, жк.
1
„Разсадника Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673, поради
което между страните било възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.
Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и
дължали обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат
и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея.
Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т=============" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като
ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани
са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31, ал. 1, са
определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че
дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба.
Третото лице – помагач „=============” ООД не е взело становище.
В открито съдебно заседание, на което съдът е дал ход на устните
състезания, ищецът е бил представляван, а ответниците, редовно призовани,
не са се явили лично и не са били представлявани. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък
по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Нотариален акт от 20.02.1989 г., видно от който
на М. Ж. Н. и Веска Стоилова Ж. са придобили правото на собственост върху
апартамент № 17, находящ се в гр. София, м. Разсадника – Конъовица, улица
„Троян”, ЖСК „ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ-2”, бл. № 2, вх. А, ет. 6. От
представеното Удостоверение от ГИС – София с изх. № 68-00-673/01.06.2015
г. и обективираната в него идентичност на адресите се установява, че
посоченият нотариален акт касае именно исковия апартамент. От
приложеното към исковата молба постановление за възлагане на забрана от
26.07.2018 г. и посочения в него длъжник може да се приеме, че посоченото
лице в нотариалния акт под имена М. Ж. Н. е именно посоченото в
постановлението лице М. Ж. Б.- ответник по настоящото дело. Видно от
2
удостоверение за наследници от 27.10.2021 г. Веска Стоилова Ж. е починала
на 06.05.1998 г. и е оставила за наследници двете си дъщери и ответници по
настоящото дело. Предвид представените писмени доказателства съдът счита,
че е доказано, че ответниците са били носители на правото на собственост
върху процесния обект през исковия период при квоти от ¼ за Н====== Ж.
Н. и ¾ за М. Ж. Б., доколкото не са направени възражения и не са
представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост
преди началото на исковия период.
С Договор от 02.11.2007 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
От представения по делото протокол за Общото събрание от 08.08.2023
г. се установява, че етажните собственици в сградата на адреса на исковия
имот са взели решение за сключване на договор с третото лице – помагач за
извършване на услугата дялово разпределение. Под № 17 в приложените към
протокола списъци на абонати е вписана ответницата М. Ж. Н. и процесния
абонатен номер. По делото обаче липсва сключен договор между етажната
собственост и третото лице – помагач за това. В открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е уточнил, че първоначално дяловото
разпределение е било извършвано от третото лице – помагач, а впоследствие
– от ищцовото дружество.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът е посочил, че за процесния период в имота радиаторите са
демонтирани и не се дължи цена за отопление. За исковия период се дължи
обаче цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топла
вода. Вещото лице е посочило, че от представените му документи се стига до
извода, че през разглеждания период отчитащите устройства са били годни.
Направени са няколко забележки, че изравнителните сметки не съдържат
необходимите данни, за да бъде проверено начислението на допълнителното
количество БГВ, което не прави изчисленията неверни, а непроверяеми.
Предвид липсата на оспорвания съдът счита, че следва да кредитира изводите
на вещото лице, че за процесния период дължимата сума за топлинна енергия
възлиза на 1323,88 лева.
По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че няма данни за
извършени плащания. Вещото лице е посочило същата дължима сума за
топлинна енергия, както и сумата в размер на 32,34 лева – за дялово
разпределение. Експертът в зала е уточнил, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 191,26 лева, а върху цената за
дялово разпределение – 6,82 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, касаещи процесния период и имот. От експертните изводи и
предвид предвид приложените към исквоата молба писмени доказателства за
исковия период дължимите суми са както следва: 1323,88 лева – главница за
3
топлинна енергия, 191,26 лева - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, 32,34 лева – главница за дялово разпределение, 6,82 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно
съединени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В
настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че
ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния
апартамент през исковия период, като М. Ж. Б. е била собственик на ¾
идеални части от имота, а Н====== Ж. Н. – на 1/4. Следователно по делото
успешно се установява, че ответниците са били абонати на
топлофикационното дружество през исковия период за процесния
апартамент, като предвид квотите им от собствеността същите следва да
отговарят в посочения обем от задълженията.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
4
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и
други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество
от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта
на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи
условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
Предвид изложеното, изводите на вещите лица и претендираните квоти
от задълженията, съдът счита, че ответникът М. Ж. Б. дължи сумата за
топлинна енергия в размер на 992,91 лева, а ответникът Н====== Ж. Н. –
330,97 лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като исковете следва
да бъдат уважени до този размер и отхвърлени над него до пълния
претендиран. Ответникът М. Ж. Б. дължи сумата за цена за услугата за
дялово разпределение в размер на 24,25 лева, а ответникът Н====== Ж. Н. –
8,08 лева, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника
в забава и доказване на размера на обезщетението за забава. Както беше
посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. Клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер
суми, въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна
5
енергия, клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите
в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За
да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението
си да заплатят на „Т=============“ ЕАД тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. Предвид изложеното, изводите на вещите лица и
претендираните квоти от задълженията, съдът счита, че ответникът М. Ж. Б.
дължи сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 143,44 лева, а ответникът Н====== Ж. Н. – 47,82 лева, за периода
от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., като исковете следва да бъдат уважени до
този размер и отхвърлени над него до пълния претендиран.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството до
окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Разноски се претендират само от ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00 лева за
първоинстанционното производство, предвид фактическата и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 849,06 лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково производство, юрисконсултско
възнаграждение, депозити възнаграждения на вещите лица по допуснатите
експертизи и съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н====== Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: град София, жк.
„Разсадника - Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на
„Т=============“ ЕАД, ЕИК =========== със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „===========“ № 23Б, по предявените искове по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
топлоснабден имот, находящ се в град София, жк. „============”, бл. 82,
вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673, сумата в размер на 330,97 лева – стойност на
6
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане, сумата
в размер на 47,82 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер
на 8,08 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Т=============“
ЕАД, ЕИК =========== със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„===========“ № 23Б, срещу Н====== Ж. Н., ЕГН **********, с адрес:
град София, жк. „============”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, за топлоснабден
имот, находящ се град София, жк. „============”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап.
17, аб. № 246673, за сумата за стойност на незаплатена топлинна енергия над
присъдената в размер на 330,97 лева до пълния претендиран размер от 353,93
лева, сумата за мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна
енергия над присъдената в размер на 47,82 лева до пълния претендиран
размер от 48,78 лева и за сумата в размер на 1,55 лева – мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г.
до 17.08.2021 г.
ОСЪЖДА М. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: град София, жк.
„============”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на
„Т=============“ ЕАД, ЕИК =========== със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „===========“ № 23Б, по предявените искове по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
топлоснабден имот, находящ се в град София, жк. „============”, бл. 82,
вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673, сумата в размер на 992,91 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане, сумата
в размер на 143,44 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер
на 24,25 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Т=============“
ЕАД, ЕИК =========== със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„===========“ № 23Б, срещу М. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: град
София, жк. „============”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, за топлоснабден
имот, находящ се град София, жк. „============”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап.
17, аб. № 246673, за сумата за стойност на незаплатена топлинна енергия над
присъдената в размер на 992,91 лева до пълния претендиран размер от
1061,79 лева, сумата за мораторна лихва за забава върху задълженията за
топлинна енергия над присъдената в размер на 143,44 лева до пълния
претендиран размер от 146,34 лева и за сумата в размер на 4,67 лева –
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
7
периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.
ОСЪЖДА Н====== Ж. Н., ЕГН **********, и М. Ж. Б., ЕГН
**********, и двете с адрес: град София, жк. „============”, бл. 82, вх. А,
ет. 6, ап. 17, да заплатят на „Т=============“ ЕАД, ЕИК =========== със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „===========“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 849,06 лева (осемстотин
четиридесет и девет лева и шест стотинки), представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозити възнаграждения на вещите лица
по допуснатите експертизи и съдебно удостоверение, съобразно уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„=============” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8