Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр. Русе, 7.I.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, гражданска колегия в открито
заседание на 10 декември 2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. ГАВРАИЛОВА в. гр. Д. № 777 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
„Е. –
П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ***, чрез адв.Е.К.,***,
е обжалвало
решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1950/2019г., с което е осъдено да заплати на М.В.К.,***,
сумата 5035,39лв., получена без законово основание въз основа на
извършена корекция на сметка за периода от 23.02.2018г. до 22.02.2019г. на
абонат №***, клиентски № ***, за която е издадена ф/ра №********** от 25.03.2019г. и върху дружеството са възложени направените
по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли и в
негова полза да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемият М.В.К.,*** оспорва
основателността на жалбата, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му
се присъдят направените по делото разноски за въззивното производство.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от заинтересована
от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.В.К.,*** против „Е. п.
п.“-АД-В., с която е предявен иск по чл.55,ал.1 ЗЗД ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 5035,39лв., получена без правно основание
от К., в качеството му на титуляр на партида с клиентски идентификационен номер
№***, аб.№**, регистрирана на адрес : гр.Р.,***В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди, че на 27.03.2019г. от негова сметка в Банка ДСК
са изтеглени „в полза на ответника“ 5035,39лв., за което научил впоследствие –
с писмо на ответното дружество е
уведомен, че сумата представлява стойността на преизчислено количество
ел.енергия.
По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства е установено, че ищецът М.К. е клиент на „Е. П. П.“-АД по договор за продажба и доставка на електрическа енергия
при общи условия, с клиентски № *** и абонатен № *** за имот, находящ се в гр. Р., ***,присъединен към електрическата мрежа.На 22.02.2019 год. служители на Електроразпределение Север -АД извършили
проверка на СТИ с фабричен № 1115031500731744, отчитащо потребената в имота на
ищеца електроенергия. За извършената проверка, която се провела в отсъствие на
ищеца, е съставен протокол № 1801266/22.02.2019 год., като е демонтирано СТИ и
на негово място монтирано друго. При извършена извънсъдебно метрологична
експертиза от БИМ е констатирано, че е налице външна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т 3- 026010.3 kWh,
която не е визуализирана на дисплея. За констатациите е съставен Констативен
протокол № 335/13.03.2019 год., въз основа на който е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо
количество електроенергия в размер на 26010 kWh на ищеца за периода
от 23.02.2018 год. до 22.02.2019 год., от които за
периода 23.02.2018 год.- 30.06.2018 год.- 9121 kWh и за
периода 01.07.2018 год.- 22.02.2019 год.- 16889 kWh. За извършената
корекция е издадена фактура № **********/05.03.2019 год. на стойност
5035.39 лева с включен ДДС.
С писмо
изх.№51708-КП-1801266-1/22.03.2019г. М.К. е бил уведомен, че към 22.03.2019г. служители
на Е. С.-АД са извършили проверка на точността на измерване на обслужващите го
измервателна система и свързващите ги електрически инсталации за обект в гр.Р.,
***, за клиентски № *** и абонатен № ***. С писмо
изх.№51708-КП-1801266-2/25.03.2019г. К. е уведомен, че в резултат на
констатирано неточно измерване е извършено преизчисляване и е издаден
счетоводен документ с номер ********** от 25.03.2019г. на стойност 5035,39лв.
със срок за плащане 10.04.2019г.
С исковата молба е представено копие от
фактура №********** от 25.03.2019г., съставена от „Е. п. п.“-АД за сумата
5035,39лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия за периода от
23.02.2018г. до 22.02.2019г., за обект на ***, като получател е М.В.К.. С исковата молба е представено и банково
извлечение от 01.04.2019г. от сметка (2) 0000000006402135 в Банка ДСК-ЕАД, с
титуляр Величка Витанова Калчева, ЕГН**********, в което е удостоверено, че на
27.03.2019г. от сметката на К. по сметка на
Е. Варна е преведена сумата 5035,39лв.Основанието за превода е горецитираната
фактура **********. По делото не се сочат и не са представени доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че именно той е заплатил сумата от 5035,39лв , за която е съставена фактура
**********, или че тази сума е изтеглена от негова банкова сметка.
***овка въззивният съд намира искът
неоснователен, по следните съображения : Разпоредбата на чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД изисква установяване на предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се да липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Защитата, която се търси чрез иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД е за
лицето, от чийто патримониум е излязло без основание определено имуществено
благо. В настоящия
случай не е установено твърдението в исковата молба за преминаване на имущество
от патримониума на ищеца в този на ответника. Ищецът не е доказал, че той е
заплатил процесната сума. Както беше посочено, във връзка с установяване
плащането на търсената сума с исковата молба е представено банково извлечение.
В банковия документ е удостоверен превода на сумата в полза на ответното
дружество от сметка на трето за процеса лице – титуляр на банковата сметка, от
която излиза сумата от 5035,39лв. и постъпва в патримониума на ответника, е В.
В. К.. От
представеното от ищеца доказателство е видно, че той не е носител на материалното право, тъй
като имуществото не е излязло от неговия патримониум.Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора
ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя разноските по делото за двете
инстанции, които за първоинстанционното производство възлизат на 1562лв.В
съдебно заседание пред въззивният съд ищецът е направил възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника за процесуално представителство и защита пред въззивния съд. Въззивният
съд намира възражението основателно, предвид фактическата и правна сложност на
делото Съгласно чл.7,ал.2 НМРАВ минималния размер на дължимото възнаграждение е
581,77лв. без вкл.ДДС. Доколкото в случая се дължи и начисляване на ДДС, същото
е 698,12лв. С оглед изложеното
въззиваемият дължи на жалбоподателя разноски в общ размер на 2390,12лв.
По изложените съображения Окръжният
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №552 от 09.10.2019г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№1950/2019г. по
описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.К.,*** против „Е. – П. П.” АД, ЕИКсъс седалище и адрес на управление гр.В., *** иск за
връщане на сумата от 5035,39лв., получена без основание, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М.В.К.,*** да заплати на „Е. –
П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.В. 2390,12лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: