Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 16.05.2018г.

                                              

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 699 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В искова молба вх. № 17841/10.02.2017г., подадена по пощата на 09.02.2017г., ищецът „Д.Т.П.“ АД твърди, че на 24.04.2009г. е сключил с „БТВ М.Г.“ ЕАД договор за създаване и излъчване на телевизионно предаване с наименование „Н.Г.“  на запис всеки ден от понеделник до петък от 18.00 до 19.00 часа. На 23.10.2009г. е било сключено споразумение към договора, по силата на което, считано от 12.10.2009г.,  е било възложено създаването и реализацията на седмично телевизионно предаване с наименование „Н.Г.с Р.П.“, при условията на договора от 24.04.2009г. и с водещ Р.П.. Ищецът се е задължил да реализира предаването с водещия на живо всяка неделя от 16.00 до 19.00 часа. С Анекс № 3 срокът да договора е бил удължен, считано от 31.10.2012г. до 31.10.2015г. По силата на чл. 8 от Анекс № 3 в случай, че Р.П. не е водещ на предаването за повече от четири поредни издания, „БТВ М.Г.“ ЕАД е можело да развали договора с едноседмично писмено предизвестие.

В следствие на продължаването на срока на договора, на 01.11.2012г. ищецът, в качеството на продуцент, ответникът Р.П. в качеството на изпълнител и водещ, и „М.Т.“ ООД, в качеството на представител на Р.П., са сключили договор, по силата на който Р.П. се е задължил да участва в лично и професионално качество за срока на договора в аудио-визуалните произведения, реализирани от ищеца или които са осигурени с посредничеството на ищеца, едно от които е било предаването „Н.Г.с Р.П.“. В качеството си на водещ той е трябвало да участва  в минимум 130 издания на предаването.   В чл. 1,  чл. 17, чл. 20, 21 от договора са били  изброени услугите, които ответникът Р.П. се е задължил да предоставя и конкретните му задължения. Ответникът се е задължил за срока на договора, както и шест месеца след излъчването на последното издание на предаването да не участва в професионално или лично качество в програмата на който и да е радио-телевизионен оператор или доставчик на аудиовизуални медийни услуги, независимо от вида и формата на съответното аудиовизуално произведение (чл. 19).  За изпълнение на задълженията по договора, както и за отстъпените авторски и сродни на авторското право права, ищецът е заплащал на Р.П., чрез представителя му, възнаграждение за всяко излъчено издание на предаването, на което Р.П. е бил водещ. Конкретният размер на възнаграждението е бил определен в чл. 2 от Допълнително споразумение № 1 към договора от 01.11.2012г. Договорът е бил със срок от 01.11.2012г. до 31.10.2015г.

В изданието на предаването от 09.02.2014г., при подготвен в съответствие с договорите окончателен вариант на сценарий, Р.П. съвсем изненадващо, безпрецедентно, без да предупреди за намеренията си ищеца и представители на телевизията, в нарушение на елементарните принципи на журналистическата етика и колегиалност към екипа на предаването, се е отклонил от одобрения сценарий, като е прочел в ефир своя декларация, с  която  е заявил, че се присъединява към партията „Б.без Ц.“. В този момент негов събеседник е бил лидерът на партията Н.Б.. От 09.02.2014г. ответникът не се е явил повече за изпълнение на задълженията си като водещ.

„БТВ М.Г.“ ЕАД се е дистанцирало от поведението на Р.П. като водещ с декларация, както се е разграничил и ищецът. От медията са изразили становище, че поведението  на водещия е противоречащо на концепцията на предаването и е било уронено доброто име и авторитет на медията пред нейната аудитория, поради което медията има право и основание за разваляне на договора от 24.09.2009г. Това становище е залегнало и в Анекс № 4 от 14.02.2014г., с който медията запазвайки си правото да развали договора, е продължила предаването за още четири издания, като бюджетът на предаването е бил намален и е бил определен нов водещ. С Анекси № 5, 6, 7, 9, 9 и 10 реализирането и излъчването на предаването е продължило до 22.06.2014г. за общо 18 издания. При запазеното право на „БТВ М.Г.“ ЕАД да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие, с уведомление изх. № 1672 от 26.08.2014г. медията е прекратила договора от 24.04.2009г. С писмо изх. № 1210 от 30.04.2014г. от „БТВ М.Г.“ ЕАД е претендирана и неустойка от 1 950 000 лева за посочените нарушения на договора, както и заради реализирани участия на Р.П. в редица телевизионни предавания.

Тъй като в договора от 01.11.2012г. (чл. 14) е било предвидено заплащането на неустойка от ответниците в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, в което изпълнителят не е бил водещ, освен по обективна невъзможност да изпълни задълженията си при документирана болест или неотложен обоснован личен ангажимент, за което ищецът е незабавно уведомен,  а от 09.02.2014г. до 22.06.2014г. са били излъчени общо 18 издания на предаването, в които Р.П. не е участвал, ответниците дължат солидарно сума от 360 000 лева, от която по делото ищецът  претендира частично 25 000 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба.     

По силата на чл. 15 от договора от 01.11.2012г. е била договорена неустойка в случай, че „БТВ М.Г.“ ЕАД прекрати договора с ищеца на основание неизпълнение на задълженията на Р.П. – 200 000 лева, дължими солидарно от ответниците плюс цената на едно издание на предаването, умножена по броя на изданията, оставащи от прекратяване на договора – 26.08.2014г., до изтичането на срока му (71 издания), при което размерът на дължимата неустойка  е 1 620 000 лева, от които ищецът претендира 24 000 лева, със законната лихва от  датата на исковата молба и 1 000 лева, частично от 200 000 лева, дължимата лихва от 09.02.2014г. до датата на исковата молба.

Ответникът Р.П. в чл. 47 от договора е декларирал изрично, че неустойките по договора не са прекомерни и представляват справедлива компенсация за евентуалните щети, които ищецът ще претърпи при неизпълнение на задълженията на насрещната страна и няма да оспорва техния размер.

Ответникът Р.П. дължи заплащане и на обезщетение за понесени от ищеца вреди от 20 000 лева равни на размера на незаплатената от „БТВ М.Г.“ ЕАД цена за изданието на предаването от 09.02.2014г. На 06.06.2014г. „БТВ М.Г.“ ЕАД е предявила на ищеца договорената неустойка в размер на 20 000 лева без ДДС, равна на цената на едно издание на предаването, за неизпълнение на договора във връзка с излъченото издание на предаването на 09.02.2014г. На същата дата ищецът е издал кредитно известие по отношение на фактура № ********** от 09.02.2014г. за изданието на предаването на тази дата. Ищецът претендира сумата, със законната лихва от датата на исковата молба. 

Ответникът Р.П. дължи и заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на продуцентската печалба на ищеца за периода от прекратяване на договора за създаване и реализация на предаването до изтичане на срока за общо 71 издания. При цена на едно предаване от 20 000 лева, продуцентската печалба е била в размер на 2 200 лева за едно издание или общият размер на пропуснатите ползи е бил 156 200 лева, от които от ответника Р.П. се претендират частично 30 000 лева, със законната лихва от датата на исковата молба.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

 

Р.П.П. оспорва исковете.

Възразява, че договорът от 01.11.2012г. е частично недействителен в частта, която ограничава несъразмерно конституционно признатите му права и свободи по смисъла на чл. 38 от Конституцията, включително, но не само чл. 1, ал. 6, чл. 4, чл. 18 и чл. 19 и др. Ответникът се позовава на Решение № 20 от 14.01.1998г. на КС на РБ по к. д. № 16/1998г. и Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г. Като акцесорни, неоснователни са и претенциите за неустойки.

Изразената от ответника подкрепа не противоречи на целите и интересите на предаването – участието на лидера на „Б.без Ц.“ в изданието от 09.02.2014г. е било по покана на ищеца с цел търсене на висок рейтинг.

Ответникът възразява още, че ищецът е изпаднал в забава на кредитора във връзка с чл. 14,  чл. 26 и чл. 1, ал. 4  от договора, поради което неустойки не се дължат. Ответникът не е имал намерение да прекрати участието си в предаването. На 10.02.2014г. ответникът направил няколко неуспешни опита да се свърже с представители на ищеца по телефона, за да обсъдят последиците от станалото по време на предаването на 09.02.2014г., както и бъдещите участия на ответника в продукцията, но не било отговорено. Поради липсата на комуникация с ищеца бил възпрепятстван  да участва в предаването. Ищецът не е изпълнил и задължението да представлява ответника  и го лишил от лични доходи. 

Ищецът извършва злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 от ТЗ.  Ищецът преднамерено не е прекратил договора, а организирал цели 18 предавания с различен водещ с цел единствено да продължи времетраенето на договора.  

Неустойките са прекомерни по размер и излизат извън присъщите им функции, като са нищожни, евентуално са прекомерни и следва да бъдат намалени на основание чл. 92, ал. 2, вр. чл. 83 от ЗЗД. Неустойките превишават всички разходи, които ищецът понася за организирането и заснемането на предаването, както и неизпълнението на договорните задължения на ответника се дължи и на виновното поведение на ищеца.

Недопустимо е да се претендира обезщетение за вреди по общия ред и неустойка едновременно за едно и също неизпълнение на договора, алтернативно търсеното обезщетение също подлежи на намаляване с оглед значителния размер на неустойката.

Ответникът се позовава на съдебна, арбитражна практика, както и на правната теория, с посочването на конкретни решения и правна литература. 

 

 

Ответникът „М.Т.“ ООД оспорва предявените срещу дружеството искове  по сходни на изложените от Р.П.П. възражения.

 

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

Включително след 31.10.2012г. по bTV, частен канал на „БТВ М.Г.“ ЕАД,  в неделния следобед, е било излъчвано предаването „Н.Г.… с Р.П.“.

Предаването е било създавано и подготвяно за излъчване от ищеца, като продуцент, срещу възнаграждение, съгласно клаузите на  Договор за създаване и излъчване на телевизионно предаване от 24.04.2009г. и Споразумение от 23.10.2009г. към договора, сключени между „Б.Н.К.“ ЕАД (предходното наименование на „БТВ М.Г.“ ЕАД преди придобиването на акциите в дружеството от нов собственик), и ищеца, както и Анекс № 2 от 27.12.2010г.  и Анекс № 3 от 31.10.2012г. към Споразумението, съответно  сключени между „БТВ М.Г.“ ЕАД и ищеца. Договорът с допълненията са представени по делото и по съдържание не са спорни между страните.

„БТВ М.Г.“ ЕАД в различните си програми  е излъчвало новини и актуални предавания, както и развлекателно телевизионно съдържание. Предаването „Н.Г.“ е трябвало да бъде с развлекателен характер. За предаването е имало предварителна уговорена между страните концепция (приложение към договора от 24.04.2009г.), която не е можело да бъде съществено променяна, освен по предварително писмено съгласие на „БТВ М.Г.“ ЕАД. Предаването е трябвало да представя интересни истории, случаи и участниците в тях, като се интервюират известни и неизвестни хора, при възприемането, че всеки има своята история и всеки има правото и възможността да я разкаже.  Също съгласно уговорките между страните относно създаването и излъчването на предаването, то не е трябвало да бъде използвано за провеждане на предизборна политическа агитация. Това е било в съответствие с декларираната от „БТВ М.Г.“ ЕАД пред обществеността  мисия  да предоставя безпристрастна и достоверна информация. Също, видно от клаузите на договора  от 24.04.2009г. и допълненията към него, от значение в отношенията между страните са били и финансовите резултати от излъчването на предаването и неговия рейтинг.

И преди, и след  31.10.2012г. договорът за създаване  и излъчване на телевизионното предаване е бил сключен с оглед личността   на водещия – ответника Р.П.П.. Това е било изрично посочено и в   Анекс № 3 от 31.10.2012г. (клаузата на чл. 9), с който излъчването на предаването е било продължено до 31.10.2015г., уговорен е бил брой на предаванията по периоди от 31.10.2012г. до 30.10.2013г., от 31.10.2013г. до 30.10.2014г. и от 31.10.2014г. до 31.10.2015г., както и цена да всяко издание. В периода от  31.10.2013г. до 30.10.2014г. цената е била 20 000 лева без ДДС. През месеците юли и август за целия период издания на предаването не е  имало и не се е дължало заплащането на възнаграждение.

Ищецът - продуцент се е задължил да осигури Р.П.П. за водещ на всяко издание на предаването, освен ако е в обективна невъзможност поради болест, неотложен личен ангажимент или друго подобно безвиновно основание. Включването на нови водещи в предаването се е извършвало с анекс към основния договор, в който се е уговаряло лицето и задълженията му в предаването (чл. 9, ал. 4 от договора от 24.04.2009г.).

Прекратяването на договора между страните,  както и дължимите обезщетения и неустойки са били уговорени изрично в Раздел ІV от договора. Изрично са били уговорени клаузи за прекратяване (при изтичане на срок, при общо съгласие и прекратяване или обявяване в несъстоятелност на страните); прекратяване без основание със заплащане на неустойка; разваляне от страна на „БТВ М.Г.“ ЕАД с едноседмично писмено предизвестие или без такова (при недостигане и неподдържане на договорения средномесечен рейтинг, при работа за друг телевизионен оператор, системни нарушения, когато Р.П.П. не е водещ),  разваляне с едномесечно писмено предизвестие при влошаване на финансовите резултати на медията. Ищецът също е можел да развали договора при условията на клаузата на чл. 27, ал. 3 от договора.    

Разваляне от страна на  „БТВ М.Г.“ ЕАД е можело да има и след направени съществени промени в концепцията на предаването, без предварително писмено съгласие на „БТВ М.Г.“ ЕАД (чл. 2, ал. 2 от договора от 24.04.2009г.).  Ако ищецът не е изпълнявал задължението си по чл. 2, ал 2 от договора, той е дължал неустойка в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, създадено при неспазване на формата и концепцията (чл. 26, ал. 2).

В случай, че за определен брой издания (4) Р.П.П. не е бил водещ,  „БТВ М.Г.“ ЕАД е имало право да развали договора с едноседмично писмено предизвестие (така клаузата на чл. 9 от договора от 24.04.2009г., изменена с Анекс № 3). При такова неизпълнение ищецът е дължал и неустойка в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, в което лицето не е било водещ (така клаузата на чл. 26, ал. 1 от договора).

В изпълнение на сключения с „БТВ М.Г.“ ЕАД договор с допълненията, включително Анекс № 3 от 31.10.2012г., изискващи от ищеца, като продуцент, да  създава и подготвя за излъчване предаването, и по-специално да организира изготвянето на сценария, реализацията му, както и творческия и техническия екипи, които създават предаването, като организира работата на тези лица, така че те да осигуряват в срок приноса си за всяко издание на предаването,   на 01.11.2012г. между ищеца и ответника Р.П.П. е бил  сключен договор, съгласно който, освен другото, ищецът, като продуцент,  е възложил на ответника, изпълнител, срещу възнаграждение да бъде водещ  на всяко едно издание на телевизионното предаване  „Н.Г.… с Р.П.“ за периода от 31.10.2012г. до 31.10.2015г., като се явява за заснемане на изпълнението му в определените дни и часове на указаното място, добре подготвен за всяко участие, като е заучил предварително за изпълнението  ролята си в сценария. Ответникът е трябвало включително  да подготвя и подпомага писането на сценария, да разработва и събира информация за отделните теми на отделните епизоди, да подпомага в подбора и насоките за събеседниците, да участва с насоки и идеи в създаването на ефирни промоции, да изпълнява всички други указания и задачи, поставени от продуцента, включително да изпълнява указанията на режисьорите и продуцента при заснемане на  изпълненията си.  Предвид концепцията и формата на предаването, което изключва то да бъде използвано за провеждане на предизборна политическа агитация в предстоящи избори, ответникът се е задължил, в периода от един месец преди провеждане на избори и в изборния ден, в предаването да не се допуска политическа сатира. 

Ответникът изпълнител се е задължил да участва във всяко едно издание на предаването „Н.Г.… с Р.П.“, освен ако е в обективна невъзможност да изпълни задълженията си при документирана болест или неотложен обоснован личен ангажимент. Съгласно клаузата на чл. 14 от договора, ответникът е дължал неустойка в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, на което изпълнителят не е бил водещ. В случай, че за повече от четири издания на предаването в  срока на договора ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да бъде водещ, ищецът – продуцент е имал право да развали едностранно договора в частта му, отнасяща се за предаването, а ответникът е дължал неустойката  по чл. 15 – 200 000 лева (така клаузите на чл. 14 и чл. 15 от договора).  

В случай, че „БТВ М.Г.“ ЕАД е прекратяло договора с ищеца на основание неизпълнение на задълженията на изпълнителя – ответник, той е дължал на ищеца – продуцент 200 000 лева, плюс цената на едно издание на предаването, умножена по броя на изданията, оставащи до изтичане на срока на договора с   „БТВ М.Г.“ ЕАД (така клаузата на чл. 15, изр. 2 от договора от 01.11.2012г.).

В клаузата на чл. 47, ал. 1 от договора ответникът е декларирал, че неустойките, посочени в договора не са прекомерни и представляват справедлива компенсация за евентуалните щети, които ищецът – продуцент ще претърпи при неизпълнение на задълженията на насрещната страна и че няма да оспорва техния размер.

За неустойките по чл. 14 и чл. 15 от договора солидарно се е задължило да отговаря и дружеството ответник „М.Т.“ ООД, което е участвало и при подписване на договора от 01.11.2012г. в качеството му на представител на Р.П.П.. Към 01.11.2012г. Р.П.П. е бил съдружник и управител на дружеството.  Договорът от 01.11.2012г. също е представен по делото и съдържанието му не е спорно между страните.

На 09.02.2014г. гост в рубриката „Пожелахте да говори“ на предаването „Н.Г.… с Р.П.“ е бил Н.Б.. Той е бил журналист, сред инициаторите на нов за страната политически проект – създаването на политическа партия „Б.без Ц.“. На 21.12.2013г. е било проведено събрание на инициативен комитет за учредяване на партията, а  на 25.01.2014г. -  учредително събрание (конгрес) на партията. Н.Б.е бил избраният  председател на тази партия. Обстоятелствата са били и са общоизвестни.

Преди предаването Н.Б.е предложил на Р.П.П. да участва в новия проект, за което ответникът е обещал да помисли. За възможни такива  отношения между двамата са знаели от  „БТВ М.Г.“ ЕАД и от ищцовото дружество.

За предаването на 09.02.2014г.  е имало предварително изготвен сценарий, включително с участието на ответника Р.П.  П. при подготовката.

В началото на разговора на 09.02.2018г., в предаването на живо, ответникът е представил госта си, поздравил го е с добре дошъл, и, в отклонение от сценария, е уточнил, че от ръководството на телевизията му е било наредено да опровергае членство или бъдещо членство  в политическата партия на госта, иначе интервюто щяло да бъде водено от друг водещ. След това Р.П.П. е признал за предложението от страна на госта за такова членство, че е мислил по предложението и от лист хартия в ефир, отново на живо, е прочел следното изявление: „Поради различните писания в пресата, че отивам в партията на Б., моята чест на журналист и офицер ме кара да обявя, че от тази минута приемам да съм част от „Б.без Ц.“, особено ако е в коалиция с ВМРО. Правя го, защото харесвам и подкрепям нейните идеи. При тях ме зове кръвта на двамата ми прадядовци, загинали през Балканската война и Първата световна война, и кръвта на дядо ми, убит без съд и присъда преди 9 септември заради своите леви убеждения. Отивам там, за да се боря за национално съединение и помирение. Бих изпълнил докрай договора си с bTV, тъй като bTV ми е дала много, а аз съм й дал 13 години от живота си. Съмнявам се обаче, че това ще се случи. Бог с нас! Както са казвали някога офицерите: “Да живее майка България!““.   

След изчитането на текста интервюто е продължило до своя край по сценарий. При изказаната благодарност на госта за присъединяването на ответника към партията,  Р.П.П. е заявил, че може да бъде благодарен заради оказания му натиск.

Обстоятелствата по съдържанието на излъченото на 09.02.2014г. предаване не са спорни между страните по делото.

На следващия ден и  „БТВ М.Г.“ ЕАД, и ищцовото дружество са се разграничили от изявленията на Р.П.П. като водещ. От медията са посочили, освен другото, че по отношение на публицистичните си предавания bTV винаги  е следвала принципите на безпристрастност и надпартийност, че обективната журналистика е тази, която  ще продължи да присъства в ефира на bTV и в бъдеще, а от името на ищцовото дружество, освен другото, е било заявено, че изчетената декларация не е била част от сценария на предаването и че дружеството се е водило винаги от принципите на безпристрастност и надпартийност.   

Същевременно още след предаването ответникът е потърсил връзка с представляващите ищеца. В този смисъл са показанията на свидетеля по делото С.Г.С., който е гостувал на ответника в дома му на 09.02.2014г. след предаването.  Такава връзка не е била осъществена.

Не се установява, че  това е било за да продължи ответникът  дейностите си по договора между страните, съответно не се установява, че той е имал намерение да продължи да участва в предаването. По делото няма обстоятелства и доказателства за такива обстоятелства.

Свидетелят С., свидетел на ответника, единствено е заявил, че ответникът е бил притеснен продуцентите „да не му създадат проблеми“ и че не знае за плановете на ответника след 09.02.2014г. Самият ответник не се е явил за изготвянето на сценария (подготовката) за следващото издание на предаването (на 11.02.2012г. на събрание на редакционния екип), нито след това за участие в предаването.  В този смисъл са показанията на свидетеля Д., работила като изпълнителен продуцент и  директор продукция при ищеца и изяснила конкретно как се е подготвяло и реализирало предаването, и обясненията на представляващите ищцовото дружество в съдебно заседание на 21.12.2017г.

Напротив,  с решение на Националния съвет на регионите на ПП“Б.без Ц.“ от 17.02.2014г.  ответникът е бил избран за член на Изпълнителния съвет на партията – орган, който е осъществявал оперативното политическо ръководство на партията въз основа на решенията на Конгреса и Националния съвет. От 18.02.2014г. ответникът е започнал да участва в заседанията на този орган. Регистрация на политическата партия е била поискана със заявление вх. № 22312/24.02.2014г. и ответникът Р.П.П. е бил посочен като член на Изпълнителния съвет, член на партията по представения при регистрацията списък, както и е изготвел част от необходимите за регистрацията декларации по ЗПП. Политическата партия е била вписана по реда на чл. 9 от ЗПП с решение от 14.03.2014г. на СГС, VІ-12 състав по ф.д. № 146/2014г.  Впоследствие партията е участвала в проведените на 25.05.2014г. избори за Европейски парламент, както и в предсрочните парламентарни избори за 43-то Народно събрание на 05.10.2014г. Ответникът Р.П.П. е бил избран за депутат в това събрание, след като ПП“Б.без Ц.“ е имала резултат от изборите над 4%.  Тези обстоятелства са също  общоизвестни. Свидетелят Д. също свидетелства по делото, че в началото на месец март при разговор свидетелят споделил, че има много работа и не могат да се срещнат във връзка с уреждане на лични техни взаимоотношения. Не е споделял, че иска да продължи участието си като водещ.  

Същевременно за следващото издание на предаването на „Н.Г.… с Р.П.“ след 09.02.2014г. от ищцовото дружество са започнали да търсят нов водещ  и такъв е бил определен (от 11.02.2014г.), по съгласие с „БТВ М.Г.“ ЕАД. В този смисъл са били изявления в публичното простраство от името  на самото дружество от 11.02.2012г.

С Анекс № 4 от 14.02.2014г., сключен между ищеца и „БТВ М.Г.“ ЕАД, е било констатирано, че с направената от Р.П.П. декларация за присъединяване към политическа партия е осъществено нарушение на декларираното в чл. 2, ал. 4 от договора желание на страните предаването „Н.Г.“ да не бъде използвано за провеждане на политическа агитация, както и че поведението на водещия противоречи на концепцията на предаването и е уронващо доброто име и авторите на медията пред нейната аудитория и медията има право и основание за разваляне на договора. При тази констатация страните са се споразумели, че за всяко от следващите 4 поредни издания на предаването ще бъде платена цена от 12 000 лева без ДДС, че ще се достигне и поддържа определен рейтинг (аудиторен дял), който също е бил по-нисък от определения преди това, водещ на предаването на 16.02.2014г. ще е Е.С.М., а за следващи водещи страните ще се споразумяват, съответно ще се определят от медията, както и че след  излъчването на предаванията медията ще има право да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие до ищеца -  продуцент.

Съгласно  писмо изх. № 1210 от 30.04.2014г. на „БТВ М.Г.“ ЕАД е имало претенции към ищеца за заплащане на неустойки. 

С анекси № 5, 6, 7, 8, 9  и 10 създаването на телевизионното предаване е било продължено до 22.06.2014г., или общо за 18 издания, като във всеки от анексите е било уговаряно медията да има право да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие.

С Анекс № 9 от 06.06.2014г. страните са се съгласили още, че медията не дължи заплащане на цената на изданието на предаването от 09.02.2014г., няма да се дължат други неустойки, а съгласно Анекс № 10 от 20.06.2014г. предаването от 22.06.2014 е било с по-малка продължителност и при по-ниска цена от 10 000 лева без ДДС. Възможността за едностранно прекратяване на договора е била уговорена в чл. 2 от Анекс № 10.

За цената на предаването от 09.02.2014г.  е била издадена фактура № ********** от 09.02.2014г. на стойност 24 000 лева с ДДС, а на 06.06.2014г. е било издадено кредитно известие № **********  съгласно Анекс № 9.  Сумата от 20 000 лева първоначално е била отразена по сметка 703“Приходи от продажба на услуги“, но този приход, с издаването на кредитно известие, е бил сторниран. Тази операция е довела до намаляване на финансовия резултат на дружеството и е намерила отражение по сметка 123“Печалби и загуби за текущата година“.  В този смисъл е изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение.  

С предизвестие изх. № 1672 от 26.08.2014г. на основание чл. 2 от Анекс № 10, подписан на 20.06.2014г., „БТВ М.Г.“ ЕАД е отправило предизвестие за прекратяване на договора и договорът между медията и ищеца е бил прекратен. 

 

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

            Искането на ищеца за присъждането на частична неустойка от 25 000 лева по чл. 14 от договора от 01.11.2012г.,  дължима от ответниците при условията на солидарност, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е основателно.

            Съгласно уговорката по чл. 14 от договора, Р.П.П. е дължал неустойка в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, на което не е бил водещ, освен ако е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си. В случая след предаването на 09.02.2014г. този ответник не се е явил за заснемане на следващото (следващите) издания, нито се е явил преди това за изпълнение на действия по подготовката на изданията на предаването – писане на сценарий, подбор на събеседници и други, съгласно договора от 01.11.2012г. и установената от страните практика по изпълнението му. Напротив, непосредствено след 09.02.2014г. той се е присъединил към политическата партия „Б.без Ц.“, бил е включен в неин ръководен оперативен орган и е започнал да участва активно в действията по регистрацията и политическата й дейност по чл. 2, ал. 2 от ЗПП.  

Така за неявяването си като водещ след 09.02.2014г.  до края на излъчване на предаването, без обективни причини, ответникът дължи неустойка. Тя е в  размер на поне 25 000 лева, така както се претендира по делото неустойката, от пълните дължими по 20 000 лева за 18 излъчени след 09.02.2014г. издания на предаването.

            Не е налице забава на ищеца като кредитор по чл. 95 от ЗЗД във връзка с изпълнението на задължението на ответника да бъде водещ на предаването.

Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложено му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не бил могъл да изпълни задължението си. По делото не се установява, съгласно възприето от фактическа страна, ответникът Р.П.П. да е извършвал действия по изпълнение на задълженията си, които ищецът да не е приемал или да не е давал необходимото съдействие неоправдано. Ответникът сам е спрял да се явява за подготовка на предаването и да участва в реализацията му и  е започнал да осъществява политическа дейност, така както е декларирал и в предаването на 09.02.2014г. Действията на ищеца по търсенето на нов водещ, съответно ангажирането на такъв от 11.02.2014г.,  са били поради необходимостта излъчването на предаването да продължи.

Отделно от това забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му да изпълни. Когато задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора (чл. 98 от ЗЗД). В случая няма нито възражения, нито доказателства ответникът - физическо лице да се е отказал от договора поради забава на ищеца – кредитор. Така не може да се приеме, че ответникът е  освободен  от задълженията си по договора от 01.11.2012г.  и  неустойка по чл. 14 от договора, която е за неизпълнение на това задължение,  е дължима. Липсата на такова изявление от страна на ответника също сочи, забава на ищеца като кредитор не е имало.

   Неустойката по чл. 14 от договора от 01.11.2012г. не е нищожна. Неустоечната клауза не противоречи на функциите на неустойката,  установени в разпоредбата на   чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Неустойката по чл. 14 от договора от 01.11.2012г.,  както е уговорена, се съразмерява с размера на неустойката по договора на ищеца с „БТВ М.Г.“ ЕАД – чл. 26, ал. 1 от основния договор. Ищецът също е дължал неустойка в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, в което Р.П.П. не е бил водещ при липсата на обективни причини за това. Допълнително съгласно този  договор (чл. 9, ал. 4) е можело да бъдат включвани нови водещи в предаването,   с анекс, при което е можело да има и разлика в цената на предаването, също възможна вреда за ищеца от договорното неизпълнение на ответника. Нищожна  поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (така т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010г. по т.д. № 182009г. на ОСТК на ВКС), но такива обстоятелства при клаузата на чл. 14 от договора от 01.11.2012г. няма. Преценката за действителността на клаузата, за която съдът следи служебно, е към момента на уговарянето й.

Неоснователно е и възражението по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД на ответника за прекомерност на неустойката съответно на реално претърпените от ищеца вреди от неизпълнението му.

След неявяването на Р.П.П. като водещ на предаването договорът между ищеца и  „БТВ М.Г.“ ЕАД не е бил развалян на това основание и не е била търсена и плащана неустойка, но  са били сключени допълнителни анекси за  издания на предаването с нов водещ,  при по-ниска цена, което за ищеца, продуцент и търговец, търсещ и реализиращ печалба, е претърпяна загуба. Имуществената загуба (вредата) е  в причинна връзка с поведението на ответника. Вредата може да се остойности с претендирания по делото размер на неустойката и не е прекомерна - претендираната неустойка по чл. 14 от договора от 01.11.2012г. не е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди.

Задължението за заплащане на неустойка възниква автоматично с неизпълнението, независимо от настъпването на действителни вреди и техния конкретен фактически размер, съответно независимо дали има  причинна връзка между неизпълнението на длъжника и вредите за кредитора. Размерът на конкретните вреди е относим обаче при възражение за прекомерност по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД на неустойката. Това възражение  може да бъде правено от ответника, който е физическо лице (арг. чл. 309 от ТЗ). Без значение е и клаузата на чл. 47 от договора от 01.11.2014г., с която ответникът Р.П.П. се е отказал от такова възражение. Касае за  отказ от бъдещо право, а отказът от права, когато е направен преди да възникне правото в патримониума на неговия носител, е недействителен. Това е съгласно възприетото като преобладаващо становище в правната теория (В. Т., Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял І, М. П., Гражданско право, Обща част, Том І)   и константно в съдебната практика (Решение № 542/21.11.1988г. на ВС, І т.о. , Решение № 43 от 15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 416 от 11.05.2016г. по гр.д. № 2612/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Отказ от бъдещи права е невъзможен, тъй като се приравнява на отказ от правоспособност – едно лице се отказва от дадена от закона възможност (установена с императивни правни норми) да придобива за себе си права.  

Или при изложеното, възражението на ответника Р.П.П. по чл. 92, ал. 2  от ЗЗД е допустимо, но по същество, съгласно възприетото от съда по-горе, възражението е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че при претендирането на неустойка за повече от четири издания на предаването ищецът злоупотребява с права, тъй като сам той е можел да развали договора между страните. В случай, че за повече от четири издания на предаването в  срока на договора ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да бъде водещ, ищецът – продуцент е имал право да развали едностранно договора в частта му, отнасяща се за предаването, но това е била правна възможност за ищеца, от която той е можел или не да се възползва.  Допълнително че и при разваляне  ответникът е дължал неустойка -  по чл. 15, в размер на 200 000 лева, което не е по-малко от претендираното. Претендираното по делото е и в рамките на уговорената неустойка за четири предавания, т.е. без значение е дали ищецът е упражнил или не правото си да развали договора между страните. 

В изпълнение на задължението на ответника Р.П.П. по договора от 01.11.2012г. е встъпил и ответникът „М.Т.“ ООД (чл. 101 от ЗЗД), при което за задължението за заплащането на неустойката по чл. 14  отговоря и това дружество солидарно с ответника – физическо лице (чл. 121 от ЗЗД), така както също е било уговорено в договора от 01.11.2012г. При изложеното и възраженията на дружеството срещу това предявено вземане са неоснователни.

Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава от датата на исковата молба (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът намира основателно  и искането на ищеца за присъждане на обезщетение от 20 000 лева, дължимо от ответника Р.П.П. заради неполученото от ищеца възнаграждение за предаването от 09.02.2014г. от „БТВ М.Г.“ ЕАД (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

С прочитането на декларацията  в предаването на 09.02.2014г., ответникът Р.П.П. е нарушил задължението си да спазва предварително подготвения, включително с негово участие, сценарий с участието на гост, участник в обществения живот на страната (той е  бил задължен да заучава предварително за изпълнението си сценария като роля), както и е допуснал (извършил) политическа агитация в полза на конкретна политическа партия, каквото по същество е било изявлението му за присъединяване към политическата партия „Б.без Ц.“ и изразеното положително отношение към нейните идеи. С това обаче е бил нарушен и договорът с допълненията, сключени между ищеца, като продуцент, и „БТВ М.Г.“ ЕАД – променена е била формата и концепцията на предаването в изданието от 09.02.2014г. - в него е имало политическа агитация, което страните изрично са договорили, че е недопустимо.

 При  направени съществени промени в концепцията на предаването, без предварително писмено съгласие на „БТВ М.Г.“ ЕАД, договорът с ищеца е можело да бъде развален (чл. 2, ал. 2 от договора от 24.04.2009г.), както и неизпълнение на   задължението по чл. 2, ал 2 от договора, е обосновавало заплащането на неустойка   в размер на 20 000 лева за всяко издание на предаването, създадено при неспазване на формата и концепцията (чл. 26, ал. 2). Тези обстоятелства са били налице и са били признати фактически от ищеца с Анекс № 9 от 06.06.2014г. – неплащането на цената за предаването от страна на  „БТВ М.Г.“ ЕАД  е било поради договорното неизпълнение на ищеца, съответно дължимостта на неустойка на това основание. В този смисъл може да бъде тълкувана волята на страните по анекса, при съобразяване на обстоятелствата и доказателствата по делото. Неполучената цена на предаването е вреда за ищеца, бил е намален  финансовият резултат на дружеството, за настъпването й носи отговорност ответникът – физическо лице, който с поведението си в предаването в рубриката „Н.Г.“ е нарушил концепцията на предаването, съответно е придал на предаването характер на политическа агитация, и носи отговорност за причинената на ищеца вреда, като пряка и непосредствена последица от поведението си.

Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава от датата на исковата молба (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).

            Датата на исковата молба се приема от съда 09.02.2017г. Тогава исковата молба е била подадена по пощата (така по тълкуването на чл. 62 от ГПК  например Решение № 182 от 17.11.2010г. по т.д. № 76/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

За дължимостта на сумите е без значение дали и как ищцовото дружество е осчетоводило вземанията.

            Неоснователно е възражението на ответника Р.П.П., че при сключването на договора от 01.11.2012г. са били нарушени негови конституционни права и на това основание договорът е недействителен. Такива права не са част от съдържанието на договора и не могат да обосноват неговата недействителност, но при решаването на спора между страните във връзка с договора (техните частноправни отношения) съдът, като орган на публична власт, следва да съобрази съответните разпоредби на Конституцията и тяхното надлежно прилагане.

            По същество, при изложените обстоятелства, възражението на ответника Р.П.П. е за нарушено негово право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията  – правото да изрази мнение и да го разпространи чрез слово – писмено или устно, свързано със забраната по чл. 38 от Конституцията за ограничаване на права поради убеждения, съответно с правото по чл. 44, ал. 1 от Конституцията - на свободно сдружаване.

            Съдът намира, че при решаването на спора и уважаването на исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с акцесорните претенции за лихви, съответно на възприетото  по-горе, не се нарушават неоснователно  комуникационни права на ответника по Конституцията.

            Безспорно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията служи като средство за изява (себеизразяване) на човешката личност и за нейното развитие (така тълкуването по Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г. на КС (обн. ДВ, бр. 55 от 28.06.1996г.), но то не е абсолютно право. Това право не може да се използва включително за накърняване на правата на другиго (чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията). Също съгласно посоченото решение на Конституционния съд, възможността да се осъществява намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго е най-голяма и тогава то търпи ограничение.

            В случая ответникът Р.П.П. е изразил мнение – положително отношение към политическа партия и нейните идеи, направено емоционално, с разбирането, че дейността на партията е полезна за бъдещето на страната,  но правото на ищеца на политическо мнение, при конкретните обстоятелства, при които е било упражнено, следва да се счете ограничено. Това е  поради правата на медията „БТВ М.Г.“ ЕАД, в която се е излъчвало предаването, като телевизионен оператор и доставчик на медийни услуги по чл. 5, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 2 от ЗРТ, съответно средство за масова информация по чл. 40, ал. 1 от Конституцията, да бъде независима от политическа и икономическа намеса, както и конкретно да демонстрира на своите зрители, чрез ответника, като водещ,  такава независимост, с което да поддържа и повишава доверието им и косвено – своя аудиторен дял за търговските си цели като търговец (чл. 6, ал. 1 от ЗБТ). Правото на ищеца следва да се счете ограничено и поради правата на зрителите на предаването по чл. 41, ал. 1 от Конституцията – да получават информация от независими медии при плурализъм при представянето на политически партии или съответно възприетото по Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г.  – правото на личността и обществото да получават пълна, плуралистична, балансирана и точна информация, при което правото на ищеца също подлежи на ограничение.  

            Правото свободно да се изразява мнение, включително по политически въпроси,  както и правото да се  търси, получава и разпространява информация са уредени още в Международния пакт за граждански и политически права, в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз. В материята на правата на човека нормите на ЕКПЧ имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите, които са страни по ЕКПЧ. Тълкуването на конституционните норми, които се отнасят до правата на човека е съобразявано във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ (така Решение № 2 от 18.02.1998г. по к.д. № 15/1997г. (обн. ДВ, бр. 22 от 24.02.1998г.). В дейността си по отношение на правата на човека, включително правото на изразяване и информация и правото на медиите, Европейският съюз също използва критериите и нормите, разработени от Съвета на Европа.            

            В случая съдът не намира отклонение и от разпоредбите на ЕКПЧ (чл. 9, 10 и 11).

 Допустимо е ограничаване на свободата на мнение пропорционално с оглед необходимостта в едно демократично общество, на законоустановени основания и при конкретна легитимна цел. В този смисъл, най-общо, са решенията на ЕСПЧ по делата O.G. срещу Турция, A. срещу Обединено Кралство,  F. B. срещу Испания, R.срещу Германия, P. S. и други срещу Испания – за необходим баланс между свободата на едно лице да изразява мнението си и  позитивното задължение на държавата да го гарантира. В случая от  националния съд този баланс се спазва.  

            Съгласно на възприетото от фактическа страна, съдът намира останалите предявени по делото искове неоснователни.

              Не се установяват предпоставките за заплащането на неустойка по чл. 15 от договора от 01.11.2012г. солидарно от ответниците.

Неустойката е дължима в случай на прекратяване на договора между ищеца и  „БТВ М.Г.“ ЕАД на основание неизпълнение на задълженията на Р.П.П. по договора с  ищеца. Налице е било неизпълнение на договора от страна на ответника (нарушение на сценария с направена политическа агитация), това е довело да нарушение на договора на ищеца с „БТВ М.Г.“ ЕАД (за съществена промяна на концепцията на предаването, в която политическа агитация е била недопустима), но „БТВ М.Г.“ ЕАД, за което е съществувало право да развали договора с ищеца, не е упражнило това свое право, а договорът с ищеца е бил продължен с Анекс № 4 и следващите за още 18 издания на предаването. С анексите страните са преуредили отношенията си относно водещия (което е можело да бъде направено, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора от 24.04.2009г.), цената на предаването (която е била намалена) и аудиторния дял (рейтинг), който също е бил намален. Като част от новите уговорки е било и предвиденото право на медията да прекрати договора с ищеца (да се откаже от него) без да има основание и без да дължи заплащането на парична сума или друго. След 18 издания на предаването „БТВ М.Г.“ ЕАД е упражнила това свое право, но не се установява това прекратяване на договора да е на основание неизпълнение на задълженията на Р.П.П. в предаването от 09.02.2014г., нито следващото му договорно неизпълнение след това, когато той не се е явявал при подготовката и излъчването на предаването. Няма факти и обстоятелства по делото, от които да се изведе такава воля на страните при уговорката за прекратяване на договора, съответно при конкретно упражненото право за прекратяване от страна на „БТВ М.Г.“ ЕАД и липсва пряка връзка между поведение на ответника и прекратяване на договора на ищеца с „БТВ М.Г.“ ЕАД, условие за дължимост на неустойката по чл. 15. Неустойката е специална форма на договорна отговорност, предварително определена по основание и размер. Всяка неустойка се дължи само за това договорно неизпълнение (нарушение), за което е изрично предвидена, а в случая не се установяват изпълнени предпоставките на чл. 15 от договора от 01.11.2012г. за присъждането на неустойка.

Като акцесорни, неоснователни да претенциите за изтекли лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По същите съображения е неоснователен и предявеният от ищеца иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу Р.П.П. за обезщетение за договорно неизпълнение -  за пропуснати ползи в размер на продуцентската печалба на ищеца за периода от прекратяване на договора с „БТВ М.Г.“ ЕАД за създаване и реализация на предаването до изтичане на срока за общо 71 издания – 30 000 лева, частично от 156 200 лева,  със законната лихва от датата на исковата молба (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Не се установява причинно-следствена връзка между поведението (договорното неизпълнение) на ответника и твърдените като настъпили за ищеца пропуснати ползи. След 09.02.2014г. отношенията между ищеца и „БТВ М.Г.“ ЕАД са били преуредени с анекси и прекратяването на договорните отношения е въз основа на клауза по тези анекси.

Отделно за същите твърдени като претърпени вреди от ищеца по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от страните е била уговорена неустойката по чл. 15 до договора от 01.11.2012г. Тя не е наказателна и дори да е имало претърпени такива вреди във връзка с поведение на ответника, ищецът би могъл да претендира само това, за което не е обезщетен (компенсиран) с неустойката (чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Продуцентската печалба е част от цената на отделното издание на предаването и дори само по твърденията на ищеца претендираните с този иск вреди се включват във вредите, за които е уговорена неустойката по чл. 15 от договора от 01.11.2012г. като форма на договорна отговорност, предварително определена по основание и размер между страните по този договор.     

Като акцесорни, неоснователни са и претенциите за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 4 010лева, 400 лева разноски за експертизи и 7 200. 58  лева разноски за адвокат, общо 11 610. 58 лева, от които с оглед изхода на делото са дължими 5 224. 76 лева. При размера на претенциите, предявени срещу всеки от ответниците, 3 773. 48 лева са дължими от Р.П.П., а 1 451. 28 лева – от ответника юридическо лице.

            Р.П.П. е направил разноски от 3 200 лева, от които 3 000 лева разноски за адвокат и 200 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са му дължими 1 813. 33 лева съответно на отхвърлената част от исковете срещу него.

Ответникът „М.Т.“ ООД е направил разноски за адвокат от 3 000 лева, от които с оглед изхода на делото, също по реда на по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, са дължими 1 500 лева.  

Страните не възразяват по разноските си, така както са направени.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Р.П.П., с ЕГН ********** и с адрес ***,  и „М.Т.“ ООД, с ЕИК *******и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплатят солидарно на „Д.Т.П.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) неустойка по чл. 14 от договор от 01.11.2012г., частично от 360 000 лева, със законната лихва за забава от 09.02.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а Р.П.П., с ЕГН ********** и с адрес ***,  да заплати  на „Д.Т.П.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) обезщетение за вреди от  незаплатена от „БТВ М.Г.“ ЕАД цена за изданието на предаването „Н.Г.… с Р.П.“ от 09.02.2014г, със законната лихва за забава от 09.02.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Д.Т.П.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,    срещу Р.П.П., с ЕГН ********** и с адрес ***,  и „М.Т.“ ООД, с ЕИК *******и със  седалище и адрес на управление ***,  за заплащане при условията     на солидарност на сумата от 24 000 лева частично от  1 620 000 лева, неустойка по  чл. 15 от договора от 01.11.2012г.,  със законната лихва от  датата на исковата молба (09.02.2017г.) и 1 000 лева, частично от 200 000 лева, дължима лихва от 09.02.2014г. до датата на исковата молба, както и исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Д.Т.П.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,    срещу Р.П.П., с ЕГН ********** и с адрес ***,  за заплащане на сума от 30 000 лева частично от 156 200 лева обезщетение за пропуснати ползи в размер на продуцентска печалба, със законната лихва от датата на исковата молба (09.02.2017г.).

ОСЪЖДА Р.П.П., с ЕГН ********** и с адрес ***,  да заплати на „Д.Т.П.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 773. 48 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) разноски по делото, а  „М.Т.“ ООД, с ЕИК *******и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на същото дружество – 1 451. 28 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а   „Д.Т.П.“ АД да заплати на Р.П.П. сумата от 1 813. 33 лева (хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки) разноски, както и на „М.Т.“ ООД, сумата от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: