Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 05.04.2019г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1700 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 62, вр. чл. 53 и чл. 78 от  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

В първоначалната си искова молба по делото ищецът „А.Ч.С.Л.Ш.“, търговско дружество, регистрирано в Република Турция, гр. *****, е изложил твърдения, че е производител и търговец на изделия от метал, основно различни видове пирони и изделия за мебелната промишленост, както и доставчик на пневматични инструменти и резервни части за тези инструменти.

От 2011г. до края на 2016г. с ответника „В.“ ЕООД, дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията в България, със седалище ***,  са имали трайни търговски отношения, при които по заявки на ответника ищецът е доставял периодично стоки – различни видове пирони и пневматични инструменти, както и резервни части за тях, скоби за тапициране в мебелната индустрия, малки пирони, полиуретанови маркучи за въздух – спираловидн и  прави и други подобни. Стоките са били доставяни с превоз от ищеца до склад на ищеца в гр. Истанбул и вътрешна митница, откъдето с камиони, изпратени от ответника, са били превозвани до склада на ответника в с. Бусманци, Столична община. При изпращане на стоката ищецът е издавал фактура и товарителница. Обикновено фактурите са били заплащани от ищеца до три месеца след получаване на стоката, по уговорка с ищеца.

До декември 2015г. ответникът е заплащал задълженията си за доставените стоки без големи закъснения. След това доставките не са били заплатени, включително по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на стойност от 17 151. 76 евро и по фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро.

Стоката по първата от фактурите е била доставена на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер № GP0046318, №16341200ЕХ000789 от 05.01.2016г. с място на товарене гр. Месин, за износ от Турция за България, с условия за доставка FCA Истанбул. Стоките са били натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 05.01.2016г., ведно от международна товарителница (CMR)  от 04.01.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 8820 МС/РВ 1610 ЕР.

Стоката по втората от фактурите е била доставена на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер (не се чете), №16341200ЕХ132512 от 06.05.2016г. за износ от Турция за България,  с условия за доставка FCA Истанбул. Стоките са били натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 06.05.2016г., ведно от международна товарителница (CMR)  от 06.05.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 2257/ *******.

Страните не са могли да уредят доброволно отношенията си по доставките, за което в исковата молба са изложени подробни обстоятелства, и ищецът претендира  незаплатените суми по фактурите, общо 32 822. 86 евро, със законната лихва от предявяване на исковете (07.08.2018г.) и разноските по делото.

            Обстоятелствата се потвърждават и в допълнителната искова молба по делото.

С първоначалния си отговор ответникът не оспорва твърденията на ищеца по исковата молба за доставката на стоки. Възразява, че ищецът не е отправял покана за плащане по начин, различен от уговореното през 2015г., но от дружеството са предприети действия по доброволно погасяване на задълженията и по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на 13.07.2016г. са платени 2 950. 16 евро, а на 12.10.2018г. - 4 236. 16 евро. Финансовото положение на ответника е затруднено, дружеството трудно събира вземанията от кредиторите си, а дълготрайните активи да използвани за обезпечение по банкови кредити.

С допълнителния отговор ответникът възразява, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Единствената относима покана за плащане, която е получена, е исковата молба по делото. От момента на получаването й са предприети действия за доброволно погасяване на задълженията, въпреки затрудненото финансово положение на ответника. Опитите за постигане на спогодба между страните са останали безуспешни и към момента ответникът е заплатил изцяло задължението по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г.  и частично па фактурата от 04.05.2016г. до размера от 7 671. 10 евро. Конкретно са посочени датите и размера на отделните плащания.  Ответникът също претендира разноските по делото.

По предявените искове

Между страните не е спорно, че са били в трайни търговски отношения, при които ищецът, производител на изделия от метал (различни видове пирони и изделия за мебелната промишленост) и доставчик на пневматични инструменти и резервни части за тези инструменти, е доставял периодично такива стоки на ответника по негови заявки.

Това е било включително за стоките, доставени на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер № GP0046318, №16341200ЕХ000789 от 05.01.2016г., с място на товарене гр. Месин, с условия за доставка FCA Истанбул, за които е била издадена  фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на стойност от 17 151. 76 евро,  натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 05.01.2016г., ведно от международна товарителница (CMR)  от 04.01.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 8820 МС/РВ 1610 ЕР, както и за стоките, доставени на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер (не се чете), №16341200ЕХ132512 от 06.05.2016г. за износ от Турция за България,  с условия за доставка FCA Истанбул, натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 06.05.2016г., ведно от международна товарителница (CMR)  от 06.05.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 2257/ *******, за които стоки  е била издадена фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро.

            Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е  извършило справка в счетоводството на ищеца по хронологично извлечение по партидата на ответника за издадени фактури  и извършени плащания за периода от 11.2013г. до 01.2019г., начално и крайно салдо по партидата, справка при ответника по хронологично извлечение за осчетоводени фактури и извършени плащания, аналитичен регистър по сметка 401“Задължения към доставчици“, както и извършило справка в „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД по сметки на ответника за извършени преводи към ищеца по процесните фактури, по фактурите са извършени погашения.

            По фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро, при приспадане на удържаните суми за банкови преводи, които ответникът не е платил отделно, от ответника са били платени на 10.01.2019г. 7 980 евро, или са останали дължими 7 691. 10 евро по фактурата.

            По фактура  № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на стойност от 17 151. 76 евро, при приспадане на удържаните суми за банкови преводи, които ответникът не е платил отделно, от ответника са били платени 14 206. 16 евро, от които 4 226. 16 евро, платени на 12.10.2018г., 4 990 евро платени на 02.11.2018г. и 5 000 евро, платени на 20.12.2018г. Отделно от сумата по фактурата от ответника са били прихванати 2 860. 04 евро, надплатени по друга фактура, извън процесните, преди образуване на делото. Прихващането е било потвърдено от вещото лице въз основа на обстоятелството, че така то е било отразено счетоводно при ответника, но и при самия ищец, който понастоящем  води счетоводно дължими от ответника общо 8 335. 15 евро, т.е. не и като дължими допълнително 2 860. 04 евро. Или непогасени  от ответника по фактура  № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. са били 85. 56 евро.

            Страните не са оспорили заключението на вещото лице относно установените погашения на сумите по процесните фактури, при което те се възприемат и от съда.     

Също съгласно заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за забава от 07.08.2018г., датата на исковата молба, до датата на съответното плащане върху всяка от платените суми е общо 737. 16 евро, съответно 78. 65 евро върху сумата от 4 226. 16 евро за периода от 07.08.2018г. до 12.10.2018г., 121. 98 евро върху сумата от 4 990 евро за периода от 07.08.2018г. до 02.11.2018г., 188. 51 евро върху сумата от 4 990 евро за периода от 07.08.2018г. до 20.12.2018г.  и 348. 02 евро върху сумата от 7 980 евро за периода от 07.08.2018г. до 10.01.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договори за продажба, съгласието за които е било  постигнато изрично. По заявка на ответника, като купувач, ищецът е доставил изделия от метал,  конкретно уговорени по вид, количество и качество, с предаване на стоката на превозвач за превоз до склад на ответника в България,  при уговорена  цена на доставката.

Страните не са избрали изрично приложимо право към договорите, но по делото не е спорно, че при седалището и адрес на управление  на страните в различни държави (България и Турция),  като обстоятелства, при които са се развили договорните отношения (чл. 93 от КМЧП), към договорите за продажба е била приета за приложима и е приложима  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (обн. ДВ, бр. 36 от 05.05.1992г.), по която и България, и Турция, държавите по регистрация на дружествата, са страни към датата на доставките ( чл. 1 от Конвенцията).

Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията, а съгласно чл. 62 от Конвенцията – продавачът може да поиска от купувача да плати цената, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е несъвместимо с това искане. 

По делото, съгласно възприетото от фактическа страна, се установява изпълнение на задълженията на ищеца по чл. 30 от Конвенцията -  предаването, в изпълнение на договорите, на заявените за доставка метални изделия на превозвач, с което,  с предаване на стоката, е изпълнено задължението на ищеца да достави стоката; тогава са били прехвърлени и  собствеността и риска, както и не е спорно и предаването на изискуемите документи към стоката на ответника. От ответника не са направени възражения по доставката относно нейното количество,  качество  и уговорено опаковане (чл. 35 от Конвенцията),  липсват възражения по чл. 45 и сл. от Конвенцията или други.  

Така, съответно на събраните по делото доказателства, ответникът е дължал  цената на доставките – 32 822. 86 евро. Цената е била дължима не по-късно от три месеца след получаване на стоката (05.01.2016г. и 06.05.2016г.). Този уговорен срок за плащане е посочен в исковата молба на ищеца, без да се установява друга уговорка между страните относно срока.  

Преди образуване на делото от сумата  по фактура  № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. са били прихванати от ответника 2 860. 04 евро, надплащане по друга фактура, което прихващане е било потвърдено от ищеца,  както и в хода на делото ответникът е платил  14 206. 16 евро по същата фактура и 7 980 евро по фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г.

 С оглед погашенията ответникът е останал задължен за разликата от 7 776. 66 евро, която сума  е дължима. За тази сума искът за главницата следва да бъде уважен. 

Междувременно извършените плащания са обстоятелство, което трябва да бъде съобразено и възражението на ответника за такива плащания е основателно. Делото се разглежда по правилата на  българското право (чл. 29 от КМЧП), а съгласно него (чл. 235, ал. 3 от ГПК) съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Същевременно е неоснователно като неотносимо по делото възражението на ответника, че ищецът не е отправял покана за плащане. Такава покана не е била необходима. Съгласно чл. 58,§ 1 от Конвенцията, купувачът дължи плащане на цената, когато продавачът предостави на разположение на купувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с нея. Купувачът трябва да плати цената в деня, който е определен или може да бъде определен в съответствие с договора или конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на продавача (чл. 59 от Конвенцията). Стоката е била доставена от ищеца  най-късно на 05.01.2016г., съответно 06.05.2016г., съгласно възприетото от фактическа страна, и най-късно три месеца след това цената на стоката е била дължима.

Същевременно съгласно чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати цената, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея.

По делото ищецът е претендирал лихва в размера, установен за  страната относно забавата при плащанията и ответникът не е оспорил този размер на лихвата като приложим (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) – лихва, която би дължал при неизпълнение на парично задължение, съгласно българската право. 

Така върху дължимата главница от 7 776. 66 евро следва да бъде присъдена и  лихва от 07.08.2018г., датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, така както лихвата се претендира от ищеца, но и 737. 16 евро лихва от  датата на исковата молба до датата на съответните плащания върху платените суми, съгласно възприетото от фактическа страна за размера на тези плащания и лихва, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

По разноските

Въпреки отхвърляне на исковете за  главницата поради извършеното в хода на делото плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса от 2 567. 84 лева и 3 422. 54 лева разноски за адвокат, тъй като разноските по главницата са направени преди извършеното плащане. Приложимо е  разрешението по ТР № 119 от 01.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г. на ОСГК на ВКС, съответно по Определение № 232 от 07.05.2015г. по ч.т.д. № 992/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Определение № 145 от 30.05.2016г. по ч.гр.д. № 1448/2016г. на ВКС, ГК, І г.о.,  Определение № 13 от 06.01.2016г. по т.д. № 3644/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., изискващо присъждане на разноски на ищеца при настъпило в хода на исковото производство плащане на предявените вземания – когато ответникът е станал причина за завеждане на делото и няма право на разноски, а по аргумент от противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК дължи заплащане на направените от насрещната страна разноски. Приспада се единствено сумата от приетите като прихванати преди образуване на делото 2 860. 04 евро, или от разноските за държавна такса и адвокат се присъждат 5 468. 40 лева. Разноските  за вещо лице за определяне на лихвите от датата на исковата молба до плащането от 100 лева се дължат на страната изцяло и така общо на ищеца се присъждат 5 568. 40 лева  разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски – за вещо лице от 300 лева и 2 500 лева разноски за адвокат. От разноските са дължими 243. 98 лева, съответно на сумата от 2 860. 04 евро от претендираните 32 822. 86 евро, за която се приема, че е била погасена чрез прихващане преди предявяване на исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК). 

Възражението на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платените от тях адвокатски възнаграждения съдът намира  неоснователни. Минималното адвокатско възнаграждение в случая е 2 455. 88 лева (чл. 7, ал. 2, т. 5    от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и платеното от ответника възнаграждение е близо до минимума. Платеното от ищеца възнаграждение  не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, което е с международен елемент, както и е била  извършена подготовка на книжа на чужд език, представени от чуждестранно юридическо лице. 

Тъй като делото се разглежда по правилата на  българското право (чл. 29 от КМЧП), по този ред са разпределени и разноските.

Воден от горното съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Ч.С.Л.Ш.“, с търговска регистрация № 14718, номер на вписване 17661, дан. номер **********, и със седалище и адрес на управление ***, п.к. 33130 ******, гр. *****, с посочен по делото съдебен адресат адв. Е. Г.Д.,***, сумата от 7 776. 66 евро (седем хиляди седемстотин седемдесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента), останала неплатена цена по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г.  и по фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г., със законната лихва за забава от 07.08.2018г. до окончателното плащане, както и 737. 16 евро (седемстотин тридесет и седем евро и шестнадесет евроцента)  изтекла лихва, върху платените в хода на делото суми по фактурите, като ОТХВЪРЛЯ исковете относно главницата в останалата част до пълния предявен размер от 32 822. 86 евро.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Ч.С.Л.Ш.“, с търговска регистрация № 14718, номер на вписване 17661, дан. номер **********, и със седалище и адрес на управление ***, п.к. 33130 ******, гр. *****, с посочен по делото съдебен адресат адв. Е. Г.Д.,***, сумата от 5 568. 40 лева  (пет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Ч.С.Л.Ш.“, с търговска регистрация № 14718, номер на вписване 17661, дан. номер **********, и със седалище и адрес на управление ***, п.к. 33130 ******, гр. *****, с посочен по делото съдебен адресат адв. Е. Г.Д.,***, да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 243. 98 лева  (двеста четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

           

 

                                              

                                                                                 Съдия: