№ 79
гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 44 от 29.10.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. Окръжен съд
Плевен е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане" да заплати на О. Е. Ю. сумата от
64000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили
при пътно – транспортно произшествие на 06.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 64000 лв. до
пълния му предявен размер от 80000 лв., поради уважено възражение за
съпричиняване. Със същото решение и осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ да
заплати на О. Е. Ю. сумата от 2971,96 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до сумата от 3714,95 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен,
поради уважено възражение за съпричиняване, а за разликата над 3714,95 лв.
до пълния предявен размер от 3986,23 лв. – искът е отхвърлен като
1
неоснователен. Присъдени са разноски, изменени с Определение №
41/31.01.2022 г. по т.д. № 21/2021 г.
Въззивна жалба против това решение е постъпила от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20000 лв., в частта
за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2971,96 лв.,
както и в частта за началния момент на присъдената лихва за забава. В
жалбата се излагат доводи за неправилно приет процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като жалбоподателят счита
приносът му за съществен, поради което следва да бъде оценен на поне 50 %.
Сочи се, че въпросът дали пострадалият е бил с предпазен колан или не, е от
съществено значение за претърпените травми, тъй като при използването на
предпазен колан, ищецът е нямало да получи твърдяните наранявания, в
каквато насока са заключенията и на вещото лице по автотехническата
експертиза, и на вещото лице по съдебно медицинската експертиза. Освен
това се поддържа, че вредите от непозволено увреждане не са резултат
единствено от поведението на застрахования в „ОЗК – Застраховане“ водач, а
и са резултат от поведението на водача на лек автомобил Рено Лагуна – Г. Д.,
който не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Съпричиняването на този водач не е обсъдено от
съда и не е взето предвид при постановяване на решението. Оспорва се
определеният размер на обезщетението от 80000 лв., като завишен.
Пострадалият ищец е продължил живота си пълноценно, като не е прекъснал
нито образованието си, нито трудовите си задължения. Настъпилите
усложнения във възстановителния му процес не са в причинна връзка с
претърпяното ПТП, тъй като след първата операция той е изписан в добро
общо и локално състояние, и няма данни по време на операцията да са
настъпили усложнения. Влошаването на състоянието на пострадалия се
дължи на негови действия или бездействия, както и на грешка в лекарската
преценка относно състоянието му. Жалбоподателят не отрича наличието на
вреди, но счита, че същите не могат да обосноват толкова висок размер на
обезщетението. Излагат се съображения за неправилно определен начален
момент на законната лихва върху присъдените обезщетения.
2
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията за сумата
над 20000 лв., евентуално да се присъди обезщетение в по-нисък размер,
съобразно реално претърпените вреди и действителния принос на Ю. и водача
на автомобила, в който той се е возил.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в
което счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на обжалваното
решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба О. Е. Ю. твърди, че на 06.12.2019 г., около 19,35
часа пострадал в резултат на ПТП на второкласен път ІІ-35 „Плевен – Ловеч“
км 18+501 /кантон „Люляк“/. Бил пътник в лек автомобил Рено Лагуна, с рег.
№ ЕН83****, управляван от Г. М. Д., който се движил в посока Ловеч. В
района на кантон „Люляк“ товарна композиция, състояща се от влекач „ДАФ
105460“, с рег. № А55**** и полуремарке „Панав НС 136“, с рег. № А24****,
управлявана от А. А. А., навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
правомерно движещия се лек автомобил Рено Лагуна. В резултат на ПТП
ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване
на тялото на бедрената кост, инфекция и възпалителна реакция и др. Бил
приет в болница, където са установени множествени натъртвания и
наранявания по горни и долни крайници, а на счупената бедрена кост била
3
извършена операция. На 10.02.2020 г. ищецът е прегледан от ортопед –
травматолог, който констатира палпаторна и спонтанна болка, оток и
ограничен обем на движения и му назначава терапия тип „имобилизация“. На
28.07.2020 г. Ю. е приет в Отделение по ортопедия и травматология при
МБАЛ „Сердика“ ЕООД, гр. София, където е престоял до 31.07.2020 г. и му е
поставена диагноза инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на други
вътрешни ортопедични протезни устройства, импланти и трансплантати. Във
връзка в инфекцията и възпалителната реакция на травмирания крак му е
назначена медикаментозна терапия и му е извършена операция. В резултат на
уврежданията О.Ю. търпи силни болки и страдания, не се чувства добре
физически и емоционално. След операциите той е следвало да спазва
постелен режим за дълъг период от време, като е разчитал единствено на
помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от
ежедневието. Впоследствие е започнал да прави раздвижвания с помощта на
специалист – рехабилитатор, които също били съпътствани с болки и
дискомфорт. Въпреки проведената рехабилитация състоянието му се
влошило, което наложило да влезе отново в болница и да оперира контузения
крак. Преди инцидента е бил в добро здравословно състояние, жизнерадостен
и активен, но след това за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на
живот, възможността да работи и да се среща с приятели. И към момента на
подаване на исковата молба болката в контузионните области продължава,
като освен нея Ю. изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който
се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му
състояние. В хода на възстановителния процес Ю. направил разходи за
рехабилитация, гориво, лекарствени средства, санитарни материали,
медицински изделия, потребителски такси и такси за издаване на болнични
листи, които възлизат в размер на 3986,23 лв.
Собственикът на влекача А. е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което ищецът
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, каквото и
към момента не е определено.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000
лв., като предявява частичен иск за сумата от 26000 лв., част от общия размер
от 80000 лв., както и иск за заплащане на имуществените вреди в размер на
4
3986,23 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от
13.12.2019 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизма на ПТП и вината на застрахования водач;
излага се, че вина за настъпването на процесното събитие има и водачът на
автомобила, в който е пътувал ищеца - Г. Д.; оспорват се вида и характера на
вредите и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; оспорва
се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно
завишен; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалият е бил без предпазен колан; оспорва се претенцията за
присъждане на законна лихва и началният момент, от който се претендира.
С определение от 29.09.2021 г. е допуснато изменение в цената на
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
увеличен същия в размер на 80000 лв.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. След
извършен анализ на правно значимите обстоятелства, имащи отношение към
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е приета за
справедлив размер на обезщетението сумата от 80000 лв. От събраните
доказателства по делото се установява общ размер на претърпяните
имуществени вреди от 3714,95 лв. Прието е, че е налице съпричиняване от
ищеца, изразяващо се в пътуване в лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан, с което освен че е нарушил императивни правила от
ЗДвП, обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Определен е процент на съпричиняването 20 %, с който са редуцирани
размерите на дължимите обезщетения, поради което са уважени предявените
искове за сумата от 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и за сумата от 2971,96 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като за разликите до претендираните размери
претенциите са отхвърлени. Присъдена е законна лихва върху обезщетенията,
считано от 30.12.2019 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното им изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
5
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 06.12.2019 г., на път ІІ-35 Плевен – Ловеч, км 18+501, пред кантон
„Люляк“, на прав и хоризонтален пътен участък, около 19,35 часа, в тъмната
част на денонощието и при умерена мъгла, при осветление на автомобилни
фарове, при което водачът на товарен автомобил ДАФ, с рег. № А55**** А.
А. А., застрахован при ответното дружество с полица № BG/23/119000595451
за срок от 05.03.2019 г. до 04.03.2020 г., спира управляваната от него
композиция, съставена от влекач и полуремарке на пътното платно с предна
част посока гр. Плевен и предприема маневра на заден ход, за да паркира
композицията до кантон „Люляк“, с което препречва платното за насрещно
движение. В този момент по това платно се движи лек автомобил Рено
Лагуна, управляван от Г. М. Д. със скорост 70 км/ч, който се удря челно в
лявата странична задна част на полуремаркето. С тази свои действия водачът
А. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, чл.
25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗДвП и с деянието си по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на В. П. М. и на О.
Е. Ю., за което му е наложено наказание с одобрено от съда споразумение по
реда на чл. 384, ал. 1 НПК по НОХД № 2178/2020 г. на РС Плевен.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие се установява от
констативния протокол за ПТП с пострадали лица, материалите по
досъдебното производство, изготвената съдебно авто - техническа експертиза
и показанията на св. В. М.. Според вещото лице водачът на лекия автомобил
не е имал друга техническа възможност да реагира на опасността, освен да
спре, като същевременно в огледния протокол в областта на произшествието
не са констатирани спирачни следи или други такива, които да са свързани с
действие на спирачната уредба.
Пострадалият О.Ю. е пътувал на задната седалка зад водача. Според
вещото лице той е бил без поставен предпазен колан, тъй като в протокола за
оглед на превозното средство е описано, че задните колани са блокирани и
заключени към колоните. Ударът на лекия автомобил е в задната лява
странична част на полуремаркето на товарния автомобил, като разрушената
част на лекия автомобил е предната. Няма данни за разрушени части, които
да са проникнали в купето на лекия автомобил и да са наранили пътниците в
него. Инерционните сили при този удар преместват телата напред в купето.
6
Наранявания на пътуващите могат да се получат от удар при преместване на
пострадалите от действието на инерционните сили напред в задната част на
предните седалки. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че след като
коланите са описани в протокола за оглед, че са били блокирани до колоната
на автомобила, това означава, че не са били ползвани. Когато се ползва
коланът, той допълнително се притегля към тялото, задържа го, а долната
част задържа тазовата част към седалката и тялото не може да ходи напред.
Ако пътникът е бил с предпазен колан, няма да получи наранявания, защото
предназначението на колана е да задържа тялото на седящия на задната
седалка да не се мести напред към предната.
От приложените по делото медицински документи и епикризи се
установява, че на 06.12.2019 г. ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р
Георги Странски” гр. Плевен, където е установено счупване на диафизата
/средна част/ на лява бедрена кост, като в епикризата е вписано още, че са
налице множествени натъртвания и наранявания по долни и горни крайници.
Счупването на бедрена кост води до трайно затруднение на долния ляв
крайник за срок от 4 – 6 месеца според заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно медицинска експертиза. Фрактурата и оперативната
интервенция са свързани с възможни усложнения: хипотрофия на
мускулатурата, контрактура на стави, инфекция, рефрактура. В конкретния
случай зарастването на фрактурата е забавено, като е наложена нова
операция. Престоят в болничното заведение е за периода от 06.12.2019 г. до
12.12.2019 г., където е проведено медикаментозно лечение и извършена
оперативна интервенция – кръвна репозиция и въвеждане на бедрен
интрамедуларен пирон. По-късно, в амбулаторен лист от 10.02.2020 г. е
отразено, че Ю. има оплаквания от болка, оток, ограничен обем на движение
на левия крайник. Крайникът е имобилизиран. На 28.07.2020 г. О.Ю. постъпва
в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, гр. София /приложена епикриза:/, където е
престоял до 31.07.2020 г. с данни за възпаление. Там е извършена операция, в
която са отстранени некротични тъкани, костни парчета, сраствания между
връзки. Установено е, че по това време костта не е била зараснала. На
26.10.2020 г. до 02.11.2020 г. Ю. отново е хоспитализиран в Отделение по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Скин Системс“ с. Доганово, където е
установено недостатъчно калусообразуване /непълно зарастване/, извършена
е нова операция /декортикация и автоостеопластика/ и отстраняване на
7
фиксиращи винтове. Вещото лице пояснява, че личен преглед на пострадалия
не е извършил, но го е насочил към рентгенова снимка, на която се установява
зарастване на костите с образуване на масивен калус, както и счупени винтове
в дисталната част на пирона. Необходимо е оперативна интервенция за
екстракция на счупените дистални винтове. В случая с Ю. забавеното
зарастване е усложнение, което може да се дължи на различни причини –
нарушено или влошено кръвоснабдяване, естеството на травмата
/високоенергийните счупвания, каквото е в случая, зарастват по-бавно/, като
значение има и спазването на режима на лечение и по-ранното натоварване.
Може да се каже, че до 02.11.2020 г., когато Ю. е изписан от с. Доганово,
костта на крака не е била заздравяла. Същата е диагностицирана като напълно
възстановена при контролния преглед, който е около десет месеца по-късно.
Според вещото лице два три месеца след операцията в с. Доганово са били
необходими, за да завърши зарастването. От рентгеновата снимка, извършена
при изготвянето на експертизата се установява, че винтовете са счупени,
което задължително налага отстраняването им. Възстановяването след такава
операция е около две-три седмици. Същата е извършена след постановяване
на обжалваното решение, като видно от епикриза на МБАЛ „Скин Системс“
ЕООД, с. Доганово Ю. е постъпил в болница за извършването на тази
операция за времето от 17.01.2022 г. до 23.01.2022 г. В съдебно заседание
вещото лице по медицинската експертиза пояснява, че забавената
консолидация може да се дължи на характера на самото счупване, което е
високоенергийно и при което се засягат мускули, съдове, нахлува кръв и
винаги може да не съвпаднат добре костите и да навлезе инфекция, което
също води до забавяне. Счупването на винтовете също е от значение, защото
със счупени винтове фрагментите не държат добре. Направените разходи за
консумативи и лекарства са по повод извършваното лечение. Вещото лице по
съдебно медицинската експертиза обяснява, че такова счупване в средната
част се получава, когато крайникът – коляното се удря в някаква
предностояща преграда, което води до огъване, усукване и счупване в
средната част. От данните по делото, сблъсъкът е бил челен и телата на
пътуващите са политнали напред, когато коляното евентуално се е ударило в
предната седалка. При поставен предпазен колан подобно движение се
ограничава и вероятността да настъпи тази травма силно намалява или се
предотвратява.
8
По делото са представени болнични листове, от които е видно, че от
06.12.2019 г. до 02.06.2020 г., както и от 26.10.2020 г. до 24.11.2020 г. ищецът
е ползвал отпуск за временна неработоспособност. Във въззивното
производство е представен и болничен лист за периода 17.01.2022 г. –
15.02.2022 г.
Представени са договор за проведена рехабилитация за сумата 1000
лв., фискални бонове за платени потребителски такси и такси за издаване на
болничен лист, фактура за заплащане на медицинско изделие, фактури и
фискални бонове за закупени лекарства и санитарни материали.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. А. А.,
майка на ищеца. Свидетелката видяла ищеца в Бърза помощ, бил с голям
черен оток над веждата, казали им, че е на морфин, че е бил в безсъзнание, че
са му правили снимка и много лошо му е счупено бедрото. Операцията била
на следващия ден, продължила около четири часа, след което свидетелката
останала като придружител. Другият крак на ищеца също бил подут, много го
боляло. Ползвал уринатор и подлога. Месец и повече му поставяли инжекции
в корема. Орхан не можел да спи, бълнувал, подскачал на сън, страхувал се.
Вкъщи също се събуждал, бълнувал, имало случаи, в които се изпускал. Сам
не можел да ходи до тоалетна, водели го, помагали му с къпането. Около три
месеца не можел да остава сам. Всеки месец ходели до гр. Плевен на
прегледи. Наложило се да отидат до гр. София, защото учел, бил студент и
трябвало да подаде молба в университета. Също и работел в София.
Изписвали му болкоуспокояващи, използвал пасти. Бил в болнични и стоял
при родителите си в гр. Оряхово шест месеца. Когато започнал работа, кракът
пак започнал да го боли и да отича. Отишъл в Клиника „Сердика“, където
установили, че пластините долу са счупени, а пиронът има инфекция.
Направили му пункция при пълна упойка, пил антибиотик. След
преодоляването на инфекцията му направили операция за махане на
счупените пластини. След това Ю. отново бил в болничен и на лекарства
вкъщи. Впоследствие установили при преглед, че бедрената кост се е събрала,
но трябва да се махне счупения винт, за да не стане инфекция. Ю. започнал да
става сам към петия месец, с едната патерица, но за баня винаги е имал
придружител. От тогава получил страх да пътува и да кара кола. Искали да го
заведат на психиатър, но той заявил, че сам ще се справи с проблема. Все още
9
има моменти да бълнува и да се събужда нощем. По време на пандемията
било трудно с рехабилитацията, като ползвали една частна рехабилитаторка в
с. Силановци, впоследствие ходили и до частна клиника в гр. Козлодуй на
раздвижване. Правили са всичко, което им казвали лекарите, приемали
всички изписани лекарства. В момента походката му още не е нормална.
Св. Е. Ю. е баща на ищеца, като също е възприел състоянието му
след инцидента в Бърза помощ. След изписването от болницата трудно го
превозили до гр. Оряхово. Вкъщи бил на подлога и уринатор месеци наред,
братът на ищеца също бил ангажиран – носел го до тоалетната в началото,
когато за патериците Ю. нямал сила в ръцете. На третия четвъртия месец
започнал да ходи и да стъпва сам, с помощта на патериците. До последно, до
преди да започне работа ползвал патериците. Първите седмици се стряскал
насън, при всяко влизане в стаята ставал със странни викове. Молили го да
отидат на психолог, но той категорично отказал, защото се притеснявал, че
били от малък град и хората ще го разберат по различен начин. След като
започнал работа усетил силни болки и в „Сердика“ в София установили, че
имам инфекция, взели му пункция с пълна упойка, назначили му антибиотик.
Дълго време се лекувал, с първия курс на лечение не успяла да се премахне
инфекцията, наложил се втори курс. Впоследствие отишли в „Скин Системс“
с. Доганово, където докторът казал, че е трябвало на шестия месец да се
махнат винтчетата, които държат пирона, за да се освободи напрежението,
което не е направено и от тежестта същите се чупят. Направили операция и
извадили горните винтове, като предстои още една операция. В момента се
оплаква от болки, бил активен спортист – вице републикански шампион по
бадмингтон, но в момента не спортува. Има леко остатъчно накуцване. След
инцидента, в началото се ужасявал да се вози в лек автомобил, впоследствие
се отпуснал, започнал и да шофира, но само градско. Получил тикове – когато
се возел извършвал движения с ръцете си, които преди ги нямало. Всичко,
което им е препоръчвано от лекарите, са го изпълнявали.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 30.12.2019 г., на която са изискани допълнително документи и
към момента няма спор, че няма определен размер на обезщетението.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
10
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на А. А., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на А. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
/съгласно който всеки участник с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди/, чл. 25, ал. 1 ЗДвП
/вменяващ задължение на водачите преди да извършат каквато и да е маневра,
да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и
скорост на движение/ и чл. 40, ал. 1 ЗДвП /вменяващ задължение за водачите
преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за
останалите участници в дивжението/. От събраните доказателства се
установява, че А. А., с управляваната от него товарна композиция, движейки
се в тъмната част на денонощието, при наличие на мъгла, в нарушение на
посочените по-горе правила за движение по пътищата, е започнал извършване
на маневра на заден ход, за да паркира до противоположната страна, при
което е блокирал двете ленти за движение, без да вземе мерки за
предотвратяване на опасността от блокирането на цялото пътно платно за
другите участници в движението. Същевременно, в посока към гр. Ловеч се
движи лек автомобил Рено Лагуна, управляван от Г. М. Д., който при
достигане на мястото, където А. е позиционирал влекача и полуремаркето
напречно на платното за движение, се блъснал в композицията, като ударът е
настъпил между челната част на лекия автомобил и задната лява част на
полуремаркето.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът като пътник в лекия автомобил, е получил телесно
увреждане – счупване на лява бедрена кост на ниво средна част, с предприето
медикаментозно лечение и извършени оперативни интервенции. Освен това
са му причинени множествени натъртвания и наранявания по долни и горни
крайници, документирано в епикризата при първоначалния преглед. Това
увреждане представлява нарушаване на основно конституционно закрепено
11
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвиква претърпяване
на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача А. А.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача А. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. А. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. А. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, също и от нарастването на
12
минималната работна заплата, която към 2018 г. е 510 лв., към 2019 г-. – 560
лв., а към 2020 г. – 610 лв.
В конкретния случай, предвид тези обстоятелства, както и предвид
естеството на травмите – комплексност на уврежданията в различни части на
тялото /долни и горни крайници/, най-сериозното от които счупване на лява
бедрена кост, предизвикало затруднения в ежедневието на ищеца,
извършените четири оперативни интервенции за лечение на счупването на
бедрена кост, вследствие настъпилите усложнения при ищеца, съответно
продължителния възстановителен период от една година и впоследствие -
един месец след последната операция, който възстановителен период е бил
особено мъчителен в началото, когато ищецът е почти изцяло на легло и
зависим от помощта на близките, необходимостта от четири пребивавания в
болнични заведения за лечение, продължителен прием на медикаменти,
възрастта на ищеца към момента на ПТП – 20 години, значителен престой за
лечение в домашни условия, препятствал го да упражнява трудовата си
дейност и учебните си занятия, предвид данните, че към ПТП той е бил
студент и е работел, както и тежките емоционални последици – изживян
силен стрес и страх, съдът счита, че размер на обезщетението от 60000 лв. би
могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат
съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените болки,
страдания, неудобства.
Настоящият състав не споделя доводите във въззивната жалба на
застрахователното дружество, че пострадалият е продължил пълноценно
живота си, като не е прекъснал образованието си и трудовите си задължения,
тъй като тези доводи не съответстват на събраните доказателства. Ю. е бил в
продължителен отпуск по болест /шест месеца/, както и след извършваните
оперативни интервенции, всяка от които причиняваща болки и страдания в
завишен размер, и изискваща време за възстановяване. Не могат да бъдат
споделени и съображенията, че настъпилите усложнения нямат връзка с
произшествието. Вещото лице по изслушаната съдебно медицинска
експертиза е посочило, че травмата, т.нар. високоенергийно счупване, е от
такова естество, че може да доведе до усложнения, което се е случило при
ищеца, като забавената консолидация може да се дължи освен на характера на
счупването, също и на счупването на винтовете, нарушение в калциевата
обмяна или др. Няма данни усложненията да са във връзка с действия или
13
бездействия на ищеца, тъй като от свидетелските показания и от приложената
медицинска документация се установява, че всички препоръки на лекарите са
спазвани.
Същевременно, настоящият състав счита определеният от
първостепенния съд размер на обезщетението за завишен и несъответен на
причинените вреди. Следва да се отбележи, че възстановяването на крайника
е пълно, според заключението на вещото лице. Няма твърдения в исковата
молба и данни за козметични дефекти или други остатъчни последици. Освен
това, сериозната травма, по отношение на която е бил необходим
продължителен период за възстановяване, е само на едно място – в бедрото на
левия крак. Възстановяването е продължило една година, като няма данни
след този период и до извършването на последната операция ищецът да е
имал затруднения при социално-битовите си дейности. С оглед на това,
настоящият състав счита, че при правилно установени правно значими факти,
имащи отношение към определяне размера на обезщетението, оценъчната
дейност на първостепенния съд се явява несъответна на действителния
размер на вредите, които въззивният състав оценява на 60000 лв.
По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, каквото възражение застрахователят има право
да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се
приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалия
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на вредоносните последици, с оглед на това, че в наказателното
производство поведението на пострадалия не е предмет на присъдата /освен
когато съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, какъвто
настоящия случай не е/. В конкретния случай са наведени две групи факти,
сочещи на съпричиняване – ищецът е пътувал в автомобила без
обезопасителен колан, налице е съпричиняване от страна на водача Д., който
е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост.
В конкретната хипотеза е установено, че ищецът е пътувал на
задната седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан. Това
следва от данните в протокола за оглед, съобразно които задните колани са
14
блокирани и заключени към колоните, както и от заключенията на вещите
лица по автотехническата и медицинската експертизи, изследвали механизма
на произшествието и на получените травми от ищеца. Вещите лица са
категорични, че е налице причинно-следствена връзка между липсата на
поставен защитен колан и полученото увреждане – счупване на бедрената
кост. За да се направи този извод, те са съобразили механизма на ПТП,
уврежданията на самия автомобил и травмите. По този начин настоящият
състав приема, че с непоставянето на предпазен колан пострадалият ищец е
допринесъл за увреждането си.
Не може да бъде споделен доводът във въззивната жалба, че е
налице съпричиняване и от водача Д., което следва да бъде съобразено при
определяне на размера на обезщетенията. Прякото право на пострадалото
лице по чл. 432, ал. 1 КЗ е функционално обвързано с деликтното право по чл.
45 ЗЗД. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за
всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса им. С оглед на това, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на единият от делинквентите отговаря спрямо увреденото лице
за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /в
този смисъл е Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на І Т.О. на
ВКС/. По тази причина противоправното поведение на водача Д., изразяващо
се според жалбоподателя в управление на лекия автомобил с несъобразена
скорост, не може да бъде основание за редуциране на дължимите
обезщетения, поради съпричиняване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че по делото
е доказано, че Ю. е пътувал без поставен обезопасителен колан и като пряка
последица от това е получил уврежданията по бедрената кост. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При определяне
размера на това намаляване следва да се извърши комплексна преценка на
степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия,
степента на тяхната обективна вредоносност, като намаляването следва да
отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на общата
вреда. Като се отчете механизма на произшествието, и се съпоставят
15
поведенията на водача на товарната композиция и това на пострадалия, както
и се вземе предвид засилената отговорност на водачите да не създават
опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и
здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди, визирана в чл. 5
ЗДвП, настоящият състав приема за приемлив процента на степента на
съпричиняването от страна на ищеца в размер на 20 %. Доводите във
въззивната жалба за по-завишен процент на съпричиняването не могат да
бъдат споделени, тъй като в тях не се държи сметка за нарушенията на водача
на товарната композиция, а се отчита само вредоносния резултат, като
преценката при определяне степента на съпричиняване следва да е
комплексна.
При този извод на решаващия състав за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди и след редуцирането му съобразно на
степента на съпричиняване, крайният размер на дължимото обезщетение от
страна на ответника възлиза на 48000 лв., който извод не съвпада с този на
първостепенния съд, последица от което е частична отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48000 лв. бъде
отхвърлен. Обезщетението за имуществени вреди е съобразено с приетия
принос, което обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в
тази част.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество е оспорен
началният момент на присъденото обезщетение за забава, като
жалбоподателят счита, че такова се следва от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок за
произнасяне, т.е. в случая от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Произшествието е настъпило на 06.12.2019 г., т.е. по време на действие на КЗ
в сила от 01.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Лихвите за
забава на застрахования, включващи се в застрахователното обезщетение и за
които той отговаря пред увреденото лице, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума и
16
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От тази законодателна уредба следва извода, че спрямо увреденото лице
застрахователят дължи лихва от датата на уведомяването, което в случая е
30.12.2019 г. до окончателното изплащане. По тези съображения обжалваното
решение в частта, в която се оспорва началният момент на лихвата за забава
се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, постановеното решение следва да се отмени
и в частта, в която „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 2038,88 лв. до присъдените
2678,87 лв., в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да
заплати разноски за сумата над 182,07 лв. до присъдените 300 лв., съобразно
уважената част от претенциите, както и в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на адв. П. К. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за
сумата над 1850,82 лв. до присъдените 3312,44 лв. общ размер, признат с
решението и с определението по чл. 248 ГПК. Съответно ищецът следва да
бъде осъден да заплати допълнително в полза на застрахователното
дружество сумата от 1004,53 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
При този изход на спора, О.Ю. следва да бъде осъден да заплати на
„ОЗК Застраховане“ АД сумата 792,64 лв., представляваща сторени от
застрахователя разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съобразно приложения списък, съразмерно с уважената част от
жалбата му. Сумата е съобразена с направеното възражение за прекомерност,
тъй като при обжалваем интерес по двата иска 46971,96 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение с ДДС възлиза на 2326,99 лв., до
който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност. При намаляването съдът съобразява правната и фактическа
сложност на делото, както и обстоятелството, че представител на
застрахователното дружество не се е явил в съдебно заседание. На основание
чл. 38, ал. 2 ЗА „ОЗК - Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на адв. П. К. адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
жалбата на застрахователя в размер на 1534,35 лв. с ДДС.
17
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44 от 29.10.2021 г., постановено по т.д. №
21/2021 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на О. Е. Ю. обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 48000 лв. до 64000 лв. , ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане; в частта, в която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
осъдено да заплати държавна такса съобразно уважения размер за разликата
над 2038,88 лв. до 2678,87 лв., в частта, в която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
е осъдено да заплати разноски от бюджетните суми за разликата над 182,07
лв. до присъдените 300 лв., както и в частта, в която ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. П. Д.а К. на основание чл. 38
ЗА възнаграждение за разликата над 1850,82 лв. до присъдените 3312,44 лв .,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от О. Е. Ю., ЕГН ********** против
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
06.12.2019 г. за разликата над 48000 лв. до присъдените 64000 лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 от 29.10.2021 г., постановено по
т.д. № 21/2021 г. на Окръжен съд Плевен в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА О. Е. Ю., ЕГН **********, от гр. Оряхово, Алея на мира
и дружбата, 7 да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. София, 7
допълнително сумата 1004,53 /хиляда и четири лева и 53 ст./ лева ,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата 792,64 /седемстотин деветдесет и два лева и 64 ст./ лева,
представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата на застрахователя.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
18
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. София, 7 да заплати на
адв. П. Д.а К. от САК сумата от 1534,35 /хиляда петстотин тридесет и
четири лева и 35 ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение с
ДДС за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА за
защита по жалбата на застрахователното дружество.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19