Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
мл. съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Светослав
Спасенов в.гр.дело № 10296 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 410541/18.05.2018
г. постановено по гр.д. № 58975/2017 г. на Софийски районен съд /СРС/, III ГО, 151
състав, П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Р.С.В. сумата от 2500,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неоснователно
повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК,
приключило с влязла в сила на 15.05.2014 г. присъда, постановена по НОХД №
20098/2011 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с която ищецът е оправдан, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, като иска е отхвърлен за горницата над 2500,00 лв. до пълния
предявен размер от 5000 лв.
Със същото
решение П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Р.С.В. сумата от 500,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнатото и
поддържано обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 НК, приключило с влязла в сила на
14.05.2014 г. присъда, постановена по НОХД № 20098/2011 г. по описа на СРС, НО,
116 състав, с която ищецът е оправдан, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане
С решението
от 18.05.2018 г. първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на ищеца за
солидарното осъждане на другия ответник СДВР за причинени неимуществени и
имуществени вреди, причинени от същото обвинение.
Разпределени
са разноските по делото, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.НА Р.Б.е
осъдена да заплати на Р.С.В. сумата от 278,18 лева, представляваща разноски по
делото; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П.НА Р.Б.е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от
98,20 лева, представляваща внесен от бюджета на съда депозит за вещо лице; на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.С.В. е осъден да заплати в полза на СДВР сумата
от 100,00 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу решение
№ 410541/18.05.2018 г. постановено по гр.д. № 58975/2017 г. на Софийски районен
съд /СРС/, III ГО, 151 състав е подадена въззивна жалба вх. №
5095758/07.06.2018 г. от ищеца Р.С.В., с която се обжалва решението в частта, с
която са отхвърлени предявените против ответника СДВР искове, като са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в тази му част. Твърди се, че СДВР следва да отговаря солидарно заедно
с П.НА Р.Б.. В тази връзка се излагат съображения, че една от основните
дейности, извършвани от органите на МВР е разследването на престъпления, като
при осъществяването на тази дейност разследващите полицаи действат под
ръководството и надзора на прокуратурата и само изричните писмени указания на
прокурора са задължителни за разследващите органи. Излагат се съображения, че
именно тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи
по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ за вреди, от действия свързани с незаконно
обвинение.
Моли се
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване
на друго, с което ответникът СДВР да бъде осъден да заплати солидарно с П.НА
Р.Б.обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Уведомена за
подадената въззивна жалба П.НА Р.Б.не взима становище по тях.
Уведомен за
подадената въззивна жалба ответникът СДВР е подал в законоустановения срок
отговор на същата, с който я оспорва като неоснователна.
Посочва се,
че доводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение, че
съгласно т. 10 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, когато незаконното
действие или акт на администрацията се осъществява по нареждане на органите на
следствието или прокуратурата, административния орган не носи отговорност,
понеже действа в изпълнение указанията на прокурора.
Поддържа се,
че във въззивната жалба липсват доводи относно искането за ангажиране на
солидарна отговорност на СДВР съвместно с П.НА Р.Б.. В тази връзка се сочи, че
не се установява участие на полицейски органи, които да осъществяват наказателна
репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието на
прокурор.
Излагат се
съображения, че за да бъде уважено направеното искане за обезщетяване на
неимуществени вреди, то следва вредите да са в причинно-следствена връзка с
действия на полицейски органи, каквито безспорни доказателства не са били
ангажирани от ищеца.
Поддържа се,
че евентуални действия и бездействия на полицейски служители от СДВР приключват
на 26.10.2011 г. с приключване на досъдебната фаза на наказателното производство
срещу ищеца, във връзка с което счита, че към датата на подаване на исковата
молба е изтекъл давностния срок за търсене на отговорност за причинени вреди от
СДВР.
Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
въззивникът не се явява и не се представлява. От същия на 23.01.2019 г. е
постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба и се моли за нейното уважаване.
П.НА Р.Б.в съдебното заседание се представлява от прокурор Стоев, който оспорва
въззивната жалба и моли съда да остави същата без уважение. Представителят на
СДВР оспорва въззивната жалба и поддържа изразеното в подадения отговор
становище.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Жалбата е
подадена от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените против ответника СДВР искове, да
бъде осъден да заплати солидарно с П.НА Р.Б.обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди. В останалите му части обжалваното
решение е влязло в сила и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях.
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.
271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Предявени са
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ против П.НА Р.Б.и С.Д.НА В.Р. за солидарното им осъждане да
заплатят на Р.С.В. сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение, по което
впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Според чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността е
обективна.
Основателността
на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ да е оправдан по повдигнатото обвинение с
влязъл в сила съдебен акт; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени
последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите
от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на
пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Законосъобразен
е изводът на първоинстанционния съд, че искът срещу П.НА Р.Б.е доказан по
основание. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че СДВР не следва
да отговаря за причинените на ищеца вреди и е отхвърлил предявения иск по
отношение на този ответник.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата
в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер - в случая П.НА Р.Б.и С.Д.НА В.Р.. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
Първоинстанционният
съд правилно е установил от представените по делото писмени доказателства, в
това число и от приобщеното по делото н.о.х.д № 20098/2011 г. по
описа на СРС, 116 с-в, че през 2010 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно
производство № ЗМ 3161/2015 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 58545/2010 г.
по описа на СРП. Видно от постановление за привличане на обвиняем от 24.10.2010
г. /л. 28 от досъдебното производство/, първоначално ищецът Р.С.В. е бил
привлечен като обвиняем за това, че на 23.10.2010 г. около 20:30 часа в гр.
София, кв. „Ботунец”, в хале автосервиз на фирма СМ Кремиковци ПС ООД, в
съучастие като извършител с В.Х. В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот /счупване катинар на врата/ са направили опит да отнемат
чужди движими вещи – 2 броя електромотора, 1 брой ел. табло и 1 брой товарна
количка от владението на Д.П.М., МОЛ на фирма СМ Кремиковци ПС ООД без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от извършителите причини – спрени са от Р. М.Р./охранител
на обекта/ - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Със същото постановление му е
била взета и мярка за неотклонение „Подписка”. След привличането му като
обвиняем ищецът е бил разпитан в това си качество, видно от протокол за разпит - л. 22 от досъдебното производство.
Впоследствие
ищецът е бил повторно привлечен като обвиняем с постановление за привличане от 23.02.2011
г. /л. 29 от досъдебното производство/, за това че на 23.10.2010 г. около 20:30
часа в гр. София, кв. „Ботунец”, в хале автосервиз на фирма СМ Кремиковци ПС
ООД, в съучастие с В.Х. В., като извършител, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот /счупване катинар на врата/ са направили опит да
отнемат чужди движими вещи – 2 броя електромотора, всеки на стойност 108,00
лева или общо на стойност 216,00 лева; 1 брой ел. табло на стойност 144,00 лева
и 1 брой товарна количка на стойност 38,00 лева от владението на Д.П.М., МОЛ на
фирма СМ Кремиковци ПС ООД без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвоят, като деянието е останало недовършено, поради независещи от
извършителите причини – били видени и спрени от Р. М.Р./охранител на обекта/ -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
От
представения по делото обвинителен акт се установява, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като извършител и
в съучастие В.Х. В.. По внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д № 20098/2011
г. по описа на СРС, 116 с-в.
С присъда от
29.04.2014 г., постановена по н.о.х.д № 20098/2011 г. по описа на СРС, 116 с-в,
ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението за което е
бил обвинен. Присъдата не е обжалвана и протестирана и същата е влязла в сила
на 15.05.2014 г.
Оправдаването
на подсъдимия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника Прокуратура на Република България, несъмнено е, че неговото поведение
е било противоправно. С оглед оправдаването на ищеца, за противоправно следва
да се приеме и поведението на ответника СДВР. Ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление на разследващите органи на СДВР, които са водили и
разследването срещу него. Мярката за неотклонение „подписка” също е била
постановена от разследващите органи на СДВР. В случая действията и на двамата
ответници по разследване, повдигане и поддържане на обвинение, включително и
вземане на мярка за неотклонение, са по повод на обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е бил оправдан. Ето защо и двамата ответници
дължат обезщетение на ищеца за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ. Тъй като вредите на ищеца могат да са
настъпили от цяла поредица от актове и действия, които предвид характера на
наказателното производство да са осъществени от длъжностни лица на СДВР и П.НА
Р.Б., то обусловена се явява и солидарната отговорност на двамата ответници /в
този смисъл определение № 809 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1592/2010 г. на ВКС;
решение № 235/02.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ВКС и решение №
29/27.03.2017 г. по гр.д. № 2788/2016 г. на ВКС/.
Предвид
обстоятелството, че във въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение
единствено в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ответника СДВР, но не
и по отношение на определения от районния съд размер на дължимото обезщетение,
въззивният съд намира, че не дължи произнасяне по този въпрос.
Поради
изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените от ищеца искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди срещу ответника
СДВР са основателни до размерите определени от районния съд, като същият следва
да бъде осъден солидарно с П.НА Р.Б.да заплати присъдените в полза на ищеца Р.С.В.
суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вследствие на повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в престъпление
по досъдебно производство № ЗМ 3161/2015 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. №
58545/2010 г. по описа на СРП, приключило с влязла в сила на 15.05.2014 г.
оправдателна присъда, постановена по НОХД № 20098/2011 г. по описа на СРС, НО,
116 състав.
По
отношение възражението на ответника СДВР, релевирано в отговора на въззивната
жалба за изтекла погасителна давност по отношение претендираните от ищеца
вземания, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
незаконно обвинение, съдът намира следното:
При липсата
на изрична уредба за погасителна давност по ЗОДОВ, следва да се приеме, че
правото да се търсят по съдебен ред вземания по този закон, представляващи
обезщетение за вреди се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по
чл. 110 от ЗЗД, считано съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от
настъпване изискуемостта на вземането. В разглеждания случай следва да се
приеме, че вземането на ищцата срещу ответника за обезщетение за вреди е
станало изискуемо от момента на преустановяването на незаконните действия на
правозащитния орган, което е станало окончателно към момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление, което в случая е на
15.06.2016 г. От тази дата започва да тече срокът на забавата и от този момент
е започнала да тече и 5-годишната погасителна давност за реализиране
отговорността на Държавата, която не е изтекла към датата на подаване на
исковата молба в съда - 01.02.2017 г. /в този смисъл - т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. ОСГК/, поради което съдът намира, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По
изложените съображения решението на първоинстанционният съд следва да бъде
отменено в частта, с която предявените искове са отхвърлени срещу ответника
СДВР, съответно до сумата от 2500 лева за неимуществени вреди и 500 лева за
имуществени вреди.
По отношение
на разноските:
С оглед
изхода на спора пред въззивния съд следва да се преразгледа въпроса за начина
на разпределение на разноските, сторени и претендирани от страните в
първоинстанционното производство. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. На ищеца следва да се
присъдят сторени разноски за адвокатско възнаграждение, за плащането на което
са представени доказателства – обективирана разписка в договора за правна
защита и съдействие, и държавна такса в размер на 10 лева. Съобразно уважената
част от исковите претенции на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
от 278,18 лева, като ответниците Прокуратура на Република България и СДВР
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца горепосочената сума,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
С оглед
отхвърлената част от исковета, ищецът Р.С.В. следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство в размер на 45,45 лева.
С оглед
уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СРС сумата от 98,20 лева, представляваща внесен от бюджета на съда
депозит за вещо лице по изготвена и приета в хода на първоинстанционното
производство съдебнопсихиатрична експертиза.
В рамките на
въззивното производство въззивникът претендира и доказва сторени разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1000 лева и за държавна такса в размер на 10
лева. В проведеното пред въззивната
инстанция съдебно заседание въззиваемите страни Прокуратура на Република
България и СДВР са релевирали възражение за прекомерност на претендирания от
въззивника адвокатски хонорар за осъществени в хода на въззивното производство
правна защита и съдействие. Предвид горното,
като прецени, че е сезиран с надлежно възражение за прекомерност на
претендирания от въззивника адвокатски хонорар във въззивното производство, че
процесуалният представител на въззивника е предприел активно поведение
единствено изразяващо се в подаване на въззивна жалба, послужила за образуване
на настоящото въззивно производство, както и че въззивното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че възражението
за прекомерност, направено от въззиваемите страни е основателно, като размерът
на претендирания от ищеца адвокатски хонорар за осъществена правна защита и
съдействие във въззивното производство, следва да бъде намален до размера от
600,00 лева. С оглед уважената част на въззивната жалба, ответниците Прокуратура
на Република България и СДВР следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски във въззивното производство в размер на 610,00 лева.
Настоящото решение
с оглед размера на претенциите не подлежи на обжалване и е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 410541/18.05.2018 г. постановено по гр.д. №
58975/2017 г. на Софийски районен съд /СРС/, III ГО, 151 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ на Р.С.В. за
солидарното осъждане на С.Д.НА В.Р. за сумата от 2 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 500 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, вследствие на повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в престъпление по досъдебно производство № ЗМ 3161/2015 г. по описа
на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 58545/2010 г. по описа на СРП, приключило с влязла в
сила на 15.05.2014 г. оправдателна присъда, постановена по НОХД № 20098/2011 г.
по описа на СРС, НО, 116 състав, в ЧАСТТА,
с която са присъдени в полза на ищеца Р.С.В. разноски в първоинстанционното
произовдоство, в ЧАСТТА, в която в
полза на СДВР са присъдени разноски над сумата от 45,45 лева, както и в ЧАСТТА на присъдените в полза на СРС
разноски, представляващи внесен от бюджета на съда депозит за вещо лице по
изготвена и приета в хода на първоинстанционното производство
съдебнопсихиатрична експертиза като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. „*********да заплати солидарно с П.НА Р.Б.на Р.С.В., с ЕГН: ********** сумата от 2
500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в престъпление по досъдебно
производство № ЗМ 3161/2015 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 58545/2010 г.
по описа на СРП, приключило с влязла в сила на 15.05.2014 г. оправдателна
присъда, постановена по НОХД № 20098/2011 г. по описа на СРС, НО, 116 състав,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Д.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. „*********да заплати солидарно с П.НА Р.Б.на Р.С.В., с ЕГН: ********** сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение
в престъпление по досъдебно производство № ЗМ 3161/2015 г. по описа на 05
РУП-СДВР, пр.пр. № 58545/2010 г. по описа на СРП, приключило с влязла в сила на
15.05.2014 г. оправдателна присъда, постановена по НОХД № 20098/2011 г. по
описа на СРС, НО, 116 състав, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*********, и С.Д.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. „*********да заплатят на Р.С.В., с ЕГН: ********** сумата от 278,18 лева – сторени разноски в
първоинстанционното производство – и сумата от 610,00 лева – сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бил „*********, и С.Д.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. „*********да заплатят по сметка на
Софийския районен съд сумата от 98,20 лева, представляваща внесен от бюджета на
съда депозит за вещо лице по изготвена и приета в хода на първоинстанционното
производство съдебнопсихиатрична експертиза.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: