№ 38
гр. П., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430106208 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от П. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес: с.Т., ул.“Х.А.“ ***, чрез адв. Ю.М. – АК-П., против Т.
СТ. Г. с ЕГН **********, адрес: с.Т., ул.“Х.А.“ ***. Посочва се в исковата
молба, че страните са сключили граждански брак на ***г., за което е бил
съставен акт за граждански брак ***/***г. от длъжностното лице при
Община П.. Посочва се, че родените от брака деца са навършили пълнолетие.
Твърди се, че от няколко години страните живеят разделени. Сочи се, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, и изпразнен от
съдържание. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака
между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без съда да произнася по въпроса за вината. Твърди се, че страните
нямат семейно жилище. Иска се от съпруга след развода Т.С. да носи
предбрачното си име Х..
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника. В законоустановения срок е постъпил отговор
от ответника с вх.№ ***г., в който изразява становище за основателност на
молбата, но прави възражение, че желае запазване на фамилното си име Г. от
1
брака.
В съдебно заседание ищецът, уведомен при условията на чл.56, ал.2 ГПК, се
явява лично и с адв. Ю.М.. Страната и процесуалният й представител молят
съда да уважи молбата.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.40, ал.2 вр. ал.1 ГПК, не
се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, че П. Г. Г. с ЕГН **********, и Т.С. Х. с ЕГН
********** са сключили граждански брак на ***г. в с.Т., общ.П., за което бил
съставен акт за граждански брак ***/***г. от дл.л. при Кметство Т., като
съпругата приела да се именува Х..
Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните.
Видно от отговора с вх.№***г., ответника взема становище за основателност
на исковата молба. Същевременно видно от показанията на свидетелите
Д.Д.Г. и Е.В. Г. страните са разделени от години, поддържат редки контакти,
всеки от съпрузите живее различен живот, както и между тях е изчерпана
брачната връзка. Предвид липсата на роднинска или др.връзка, която да
обуславя пристрастност на свидетелите, съдът приема, че показанията им
кореспондират с обективната действителност и са правдиви.
С оглед на изложеното и от двете страни по делото че не живеят заедно, не
поддържат контакти и бракът им е изчерпан, съдът приема, че не е спорно и
настъпилото разстройство в брачните отношения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс (иск за прекратяване
на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство).
От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи
2
грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на
събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен
начин последните установяват, че между страните са се създали отчуждение в
брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между
които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и
следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилото разстройство е дълбоко
и непоправимо и не може да бъде санирано с поведението на съпрузите.
По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака:
Поради липса на искане в тази насока, съдът не следва да се произнася по
въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
По иска с правно основание чл. 53 от СК:
Предвид искането на ищеца за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, съдът намира, че искането е недопустимо. Съгласно чл. 53 от Семейния
кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак“. Тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да
„възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило.
Законът казва: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак“. Само променилият името си съпруг може да възстанови
името си с предбрачното си такова т.е. само този съпруг притежава правната
възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди
този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар
името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано
лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху
чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без
разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.
В тази насока е и задължителна съдебна практика на Върховния
касационен съд - Решение № ***г. по гр.дело ****** година вр. ТР
***/***г. по т.д.***/2009г. , ОСГТК, Определение № 172 от *** г. на ВКС по
3
гр. д. № 1*** г., IV г. о., ГК,, в която Върховния касационен съд приема, че
нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име. Ето защо, ищцата следва да запази фамилно си име Г..
По иска с пр.основание чл. 56 СК
Страните не са направили искане по чл. 56 СК и не са посочили семейното си
жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Страните не претендират издръжка помежду си и заявяват, че са уредили
имуществените си отношения извънсъдебно, поради което съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Предвид изхода от спора и на основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от *** г., в сила от
*** г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на *** лв., от
която следва да се приспадне внесената първоначална такса от ***. т.е.
ответникът следва да заплати сумата от ***. държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК брака между П. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес: с.Т., ул.“Х.А.“ ***, и Т. СТ. Г. с ЕГН **********, адрес:
с.Т., ул.“Х.А.“ ***, сключен на ***г. в с.Т., общ.П., за което бил съставен акт
за граждански брак ***/***г. от дл.л. при Кметство Т., без да се произнася по
вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода Т. СТ. Г. с ЕГН
**********, адрес: с.Т., ул.“Х.А.“ *** да носи брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Т. СТ. Г. с ЕГН **********, адрес: с.Т., ул.“Х.А.“ *** да заплати
в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-П.
окончателна държавна такса в размер на ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.П.
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4