Определение по дело №130/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700130
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 62

 

Гр. Разград, 30 юли 2020 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря … … и в присъствието на прокурора … …  разгледа докладваното от съдията дело №130 по описа за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.197 и сл. във вр. с чл.56, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба на Я. А. Я. от с.К., обл.Р., подадена чрез неговия пълномощник адв.Е. Ф., против Решение №ГРАО-1/29.06.2020г. на Кмета на Община Разград, с което на основание чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 от АПК е прекратено образуваното административно производство по негово Заявление/молба по чл.19а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Жалбоподателят твърди, че този акт е незаконосъобразен,  като издаден в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развива доводи, че няма законови пречки заявленията по чл.19а от ЗГР за възстановяване на имената да се подават от упълномощен адвокат с нотариално заверен подпис на пълномощника на заявителя. С оглед на това моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. Претендира и за присъждане на сторените в производството деловодни разноски.

          Ответникът по жалбата не ангажира съда със становище по нея.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.197 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

          Събраните писмени доказателства установяват следното:

Административното производство е образувано във връзка с подадено  Заявление/Молба вх.№36-00-665/11.06.2020г. от адвокат Е. Ф. М., в качеството й на пълномощник на Я. А. Я., с което се иска от Кмета на Община Разград на основание чл.19а от ЗГР да възстанови предишните му имена Я. А. Я. Подписът на пълномощника на лицето, положен в заявлението, е нотариално заверен. Към него е приложено пълномощно, с което адв. Е. Ф. е упълномощена от Я. Я. да го представлява пред всички административни органи в Република България и да подава от негово име в негов интерес декларации и всички необходими документи, включително и заявления по чл.19а от ЗГР за възстановяване на имената  му. Същото не е с нотариална заверка на подписите. Извършена е проверка в НБД „Население“, при която е констатирано, че заявителят е с настоящ адрес в  Република Турция и няма издаден български документ за самоличност, а съгласно чл.12, ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) той е  задължен в отношенията си с българските държавни институции да удостоверява самоличността си с български документи за самоличност. Наред с това подаденото заявление не е подписано от заинтересованото лице с нотариална заверка на неговия подпис. Въз основа на така установеното с Писмо изх.№36-00-665-1/15.06.2020г. е указано, че следва да се представи Заявление за възстановяване на имена по чл.19а  от ЗГР в необходимата форма, подписано от лицата, които по закон притежават качеството да изискват възстановяване на имената, заедно с нужната нотариална заверка на подписите им. Посочено е също така, че тъй като Я. Я. е български гражданин, живеещ в чужбина, той може да се ползва от възможността, предвидена в чл.42а, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г.) и да подаде заявление (молба) за възстановяване имената чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

С цитираното писмо молителят е изрично предупреден, че при неотстраняване на недостатъците в тридневен срок от съобщаването, административното производство ще се прекрати на основание чл.30, ал.2 от АПК. В отговор на това писмо е депозирана Молба вх.№36-00-665-2/22.06.2020г., в която не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят няма български документ за самоличност, но неговата самоличност била установена по реда на чл.61, ал.2 от ЗМВР (отм.), видно от Писмо рег. №22073/02.04.2014г. на ОДМВР-Разград. Развиват се доводи, че както според националното законодателство, така и според европейското право няма пречки заявлението за възстановяване на имената по чл.19а, ал.1 и ал.2 от ЗГР да се подписва от адвокат-пълномощник с нотариална заверка на неговия подпис, поради което не е представено ново заявление, подписано от лицето Я. А. Я.  с нотариална заверка на подписа му. 

При тези данни административният орган е приел, че с постъпилата писмена молба не са отстранени констатираните пропуски, поради което и на основание чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 от АПК с Решение №ГРАО-1/29.06.2020г. е прекратил образуваното административно производство. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.  

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК административният орган е длъжен да прецени допустимостта на искането за издаване на административния акт и да провери дали то отговаря на специалните изисквания, установени със закон. В случая, съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗГР възстановяването на имената се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Граматическото тълкуване на тази норма сочи, че законодателят е въвел специално изискване и в тези случаи заявленията следва да се подпишат лично от лицата и то с нотариална заверка на подписите им. В този смисъл е и разпоредбата на чл.42а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г.

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от АПК във вр. с чл.32, т.1 и чл.33 от ГПК в административните производства гражданите могат да се представляват от адвокати въз основа на писмено пълномощно, като няма изискване то да бъде с нотариална заверка на подписите. Тази норма обаче е обща и нейното приложение се изключва от специалната разпоредба на чл.19а, ал.2 от ЗГР.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо право. То е уредено с императивни правни норми. Промяна/възстановяване на името е възможна по изключение, при изчерпателно определени от закона основания и  само по предвидения там ред. Редът за възстановяване на имената на българските граждани от турски произход е регламентиран в чл.19а от ЗГР и чл.42а от чл.42а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. . Както вече беше посочено, тези разпоредби въвеждат специалното изискване заявленията да се подпишат лично от молителя с нотариална заверка на неговия подпис. Това изискване не е изпълнено, поради което правилно и обосновано е прието от административния орган, че подаденото заявление от името на Я. А. Я. не отговаря на условията, въведени от ЗГР.

Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.12, ал.2 от ЗБЛД Я. Я. е задължен в отношенията си с българските държавни институции да удостоверява самоличността си с български документи за самоличност, каквито той не притежава. Този извод не се опровергава от приложеното Писмо рег. №22073/02.04.2014г. на ОДМВР-Разград, тъй като в него изрично е посочено, че в „БДС“ при ОД на МВР няма снимков материал, поради което не може да бъде извършено сравнение с приложената от лицето снимка.

Въз основа на така изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Жалбата на Я. А. Я. от с.К., обл.Р., подадена чрез неговия пълномощник адв.Е. Ф., се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.     

Мотивиран така Разградският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. Я. от с.К., обл.Р., подадена чрез неговия пълномощник адвокат Е. Ф., против Решение №ГРАО-1/29.06.2020г. на Кмета на Община Разград, с което на основание чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 от АПК е прекратено образуваното административно производство по негово Заявление/молба по чл.19а от Закона за гражданската регистрация вх.№36-00-665/11.06.2020г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд.

 

                   СЪДИЯ : /п/