№ 650
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100603506 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда от 01.07.2021г., постановена по НЧХД № 17531/2018г., Софийски районен
съд, НО, 133 състав е признал подсъдимата Й. П. В., за невиновна в това: на 18.05.2018г.
около 14,30ч. в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ пред № 105, чрез нанасяне на удари с
ръце, скубане и надиране на кожата на горните крайници, да е причинила на Е. Е. В. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняването на болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание 304 НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение по
чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С присъдата подсъдимата Й. В. е призната за виновна в това, че на 18.05.2018г. около
14,30ч. в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ пред № 105, е казала нещо унизително за
честта и достойнството на Е. Е. В., а именно: нарекла я „курва“, като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което на основание
чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложена глоба в размер на
1000,00 лева.
Подсъдимата Й. В. е призната за невиновна в това: на 24.06.2018г. в гр. София, в епизод
553 от предаването „Съдебен спор“, излъчено в ефира на Нова телевизия, да е разгласила за
Е. Е. В. позорни обстоятелства: че взима пари от мъже, че не работи, както и й приписала
престъпление, че е откраднала пари от дома на Й. В., като клеветите са нанесени публично и
разпространени по друг начин – чрез излъчен в ефира на Нова телевизия епизод от
предаването „Съдебен спор“, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдана по
повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата Й. В. е осъдена да заплати на частния
тъжител Е. Е. В. направените от нея разноски пред първата инстанция в размер на 12,00
лева, представляваща държавна такса за образуване на дело от частен характер.
1
На основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител Е. В. е била осъдена да заплати по
сметка на СРС направените по делото разноски за СМЕ в размер на 156,00 лева.
Срещу така постановената присъда са постъпили жалби на повереника на частната
тъжителка Е. Е. В. и от защитника на подс. Й. П. В..
В жалбата на частния тъжител Е. В. чрез нейния повереник се оспорва присъдата в
оправдателната част. Поддържа се доказаност на обвиненията за нанесена лека телесна
повреда и клевета.
Жалбата на защитника на подс. Й. В. е насочена срещу присъдата в частта, с която
същата е призната за виновна по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК с
прилагане института на чл. 78а от НК. Излагат се доводи за неправилност и несъответствие
на събраните по делото доказателства. В допълнение към въззивната жалба се излага
становище за изтекла давност за наказателно преследване и се предлага отмяна на цялата
присъда и прекратяване на наказателното производство.
С определение по чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства.
В съдебно заседание частният тъжител Е. В. редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Ивелин Жечев – преупълномощен от адв. А. П. – повереник на
тъжителя.
Подсъдимата Й. В. редовно призована, не се явява. Явява се нейният защитник – адв. П.
К. – редовно призован.
В хода по същество защитата поддържа искането за прекратяване на наказателното
производство от свое име и от името на неговата подзащитна поради изтичане на давността
за наказателно преследване. Претендира разноски.
Повереникът на частния тъжител предоставя на съда преценката за наличие на условията
за прекратяване на наказателното производство предвид направеното възражение за изтекла
давност.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото
и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314
НПК, намери следното:
Предвид направеното от подсъдимата Й. В. чрез нейния защитник искане за
прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона
погасителна давност, настоящият състав дължи произнасяне най-напред по този въпрос.
СГС намира, че са налице предпоставките за отмяна на атакуваната присъда в
наказателноправната част и за прекратяване на наказателното производство по настоящото
дело поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. За да направи
този свой извод, настоящият състав взе предвид следното:
В конкретния случай са повдигнати следните обвинения: за престъпление по чл. 130, ал.
2, вр. ал. 1 НК на дата 18.05.2018г.; за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
НК на дата 18.05.2018г. и за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 НК на дата 24.06.2018г.
За така вменените престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК и чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание глоба и обществено
порицание.
В тази хипотеза съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК давностният срок е в рамките на три
години. При преценка наличието/липсата на абсолютна погасителна давност следващата
разпоредба, която следва да бъде съобразена, е тази на чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която:
независимо от спирането или прекъсването на давността, преследването се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Т.е. при
2
условията на чл. 81, ал. 3 НК, към изтеклия срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК след прибавянето на
една втора се получава срок, равен на четири години и шест месеца, след изтичането на
който наказателното преследване се изключва. Този срок спрямо инкриминираната дата
18.05.2018г. за тези две престъпления е изтекъл на 18.11.2022г.
За престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация и глоба. Абсолютната давност и за това престъпление
се изчислява по горните правила, а именно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и спрямо
инкриминираната дата 24.06.2018г. е изтекла на 24.12.2022г.
При това положение и предвид изявлението направено от защитника на подсъдимата Й.
В., че последната желае да се ползва от закона за давността, настоящата инстанция на
основание чл. 334, т. 4 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК следва да отмени въззивната присъда
в наказателноправата й част да прекрати наказателното производство по делото.
С оглед горното, извършването на въззивен контрол и разглеждане на въпросите,
включени в обхвата на чл. 301 НПК във връзка с повдигнатите срещу подсъдимата
обвинения се явява безпредметно.
От друга страна, настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне по въпроса
относно направените по делото разноски (виж Тълкувателно решение № 36/1990 г. ОСНК,
ВС на РБ).
С оглед на изричното законодателно разпореждане на чл. 190, ал.1 НПК, разноските по
дела от частен характер, в случаите, в които наказателното производство бъде прекратено,
следва да се възложат на частния тъжител. В тази връзка настоящият състав ще обърне
внимание, че в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК законодателят не разграничава
основанията за прекратяване на образуваното производство (изтекла давност или неявяване
на частния тъжител), респ. при кои от тях разноските по делото следва да се заплатят от
подсъдимия или от частния тъжител. Институтът на давността при неговото прилагане не
разграничава деянията от общ и от частен характер, поради което последиците от
прекратяване на производството са еднакво съизмерими независимо от субекта на
обвинение. В този смисъл, подсъдимият по дело, образувано по тъжба на частен тъжител, е
равнопоставен с този, срещу когото обвинението е повдигнато от прокурора. Това още
повече е така, тъй като, видно от материалите по делото, в нито един момент подсъдимата
не е проявила некоректно процесуално поведение, което да е довело до отлагане на делото
по нейна вина, респективно това да е допринесло до изтичане на давността.
Видно от приложените в първоинстанционното дело два договора за правна защита и
съдействие /л. 79-гръб и л. 215/, подсъдимата е заплатила адвокатско възнаграждение за
осъществената защита в общ размер 2000 лева, която сума с оглед изхода на делото следва да
бъде възложена в тежест на частния тъжител. В негова тежест следва да бъдат възложени и
направените от подсъдимата разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и във
връзка с въззивното производство, които видно от приложените два броя договори за правна
защита и съдействие /л. 33 и л. 49 от възз.дело/ е в общ размер 3800 лева. В тази насока
въззивният съд съобрази, че от страна на тъжителя и неговия повереник не е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение нито пред първата
инстанция, нито пред настоящата.
От друга страна направените от частния тъжител разноски следва да останат в негова
тежест. Поради това присъдата в частта, в която подсъдимата В. е била осъдена да заплати
на тъжителя сумата от 12,00 лева, заплатена от последния държавна такса за образуване на
дело от частен характер, следва да бъде отменена.
Що се отнася до направените разноски за заплащане на възнаграждение за вещо лице в
размер на 156,00 лева, които са били платени от бюджета на СРС и възложени да бъдат
платени от частния тъжител, предвид обстоятелството, че подсъдимата е била оправдана по
3
повдигнатото обвинение за причинена телесна повреда, именно във връзка с която е била
назначена СМЕ, то тази сума следва да остане в тежест на частния тъжител и при този изход
на делото. Поради това настоящият състав прецени, че присъдата в частта, в която Е. В. е
осъдена да заплати разноските за СМЕ по сметка на СРС, следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, НО, ХV въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 01.07.2021г., постановена по НЧХД № 17531/2018г. на Софийски
районен съд, НО, 133 състав, в частта, с която Й. П. В. е призната за виновна по
повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и на основание чл. 78а
НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000,00 лева, в частта, с която Й. П. В. е призната за невиновна и на
основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатите обвинения по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1
НК и чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, както и в частта, с която Й. П.
В. е осъдена да заплати на Е. Е. В. сумата от 12,00 лева, представляваща държавна такса за
образуване на наказателно дело от частен характер.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 17531/2018г. на СРС, НО, 133
състав, образувано по тъжба на Е. Е. В. срещу Й. П. В. за престъпления по чл. 130, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА Е. Е. В. ЕГН ********** да заплати на Й. П. В. ЕГН ********** сумата
2000,00 лева /две хиляди лева/, представляваща направени пред СРС разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение, както и сумата 3800,00 лева /три хиляди и осемстотин лева/,
представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която присъдата е отменена, а наказателното производство е
прекратено, подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4