Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260085
гр.Свищов,
30.08.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 14.01.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка
Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №586 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл. 55, ал. 1,пр.1
от ЗЗД.
Ищецът Г. Фонд
основава исковата си претенция на следните факти: Г. фонд, на основание чл.
557, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховането с платежно
нареждане от 15.01.2019 г. е изплатило на ответника Т.Ж.К. по щета
№110001-02/07.01.2019г. обезщетение в размер на 784,59 лв. за собствения му
л.а. „*, увреден при ПТП настъпило на 20.12.2018г. Обезщетението било изплатено
въз основа на представените от ответника доказателства по образуваната щета:
Протокол за ПТП, в който е посочено, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача И.П.П., който управлявал л.а. „**, собственост на ОД на МВР гр. Велико
Търново. Фондът е обезщетил ответника за настъпилите
материални вреди.
Твърди се, че
впоследствие било образувано следствено
дело №55/2018г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново срещу И.П.П. - полицейски
инспектор в РУ на МВР гр. Свищов. С Постановление за прекратяване по преписка №
1196/09.03.2020г. по описа на Районна прокуратура гр. Свищов образуваното
досъдебно производство- сл.д.№ 55/2018г. но описа на ОСлО в ОП Велико Търново е
прекратено поради липса на Д.ие. Така била отпадала административно-
наказателната отговорност на полицейския служител по повод процесното ПТП. С
това основанието, за което ГФ е
обезщетило ответника за вредите от ПТП-то било отпаднало.
Поради гореизложеното
ищецът уведомил ответника, че следва да възстанови сумата на полученото
обезщетение от Г. фонд равно на исковата сума, но лицето не е извършило
плащане. С покана № 92-88/13.05.2020г., ищецът уведомил ответника К., че следва
да възстанови полученото обезщетение от Г. фонд, но до завеждане на исковата
молба лицето не е извършило плащане.
Моли съда да осъди
ответника да заплати на Г. фонд сумата от 784,59 лв., представляваща изплатено
му от ГФ обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че неотговорността на виновния водач, която е установена
в по-късен момент, не е необходима предпоставка за изплащане на обезщетението.
Още повече, че наказателното производство е прекратено, поради липса на Д.ие от
обективна страна, а именно тъй като вредите са в по-малък размер от
необходимите за състава. В постановлението ясно било записано, че въпросът за
вината няма да бъде изследван. Не били обсъждани и другите документи, по които
е било изплатено обезщетението. Тези обстоятелства не били основание за
отпадане на основанието за заплащане. Налице била хипотезата на чл.562, ал.5 от КЗ. Предвид на това моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
по делото.
В съдебно заседание
ищецът не се представлява. В писмени бележки от адв. Н.И., поддържа исковата молба,
счита, че искът е доказан. Налице било отпаднало основание, за което ответникът
е получил обезщетение на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. В случая не
била налице хипотезата на чл.562, ал.5 от КЗ, защото по делото не се доказало,
че имуществените вреди, които Г. фонд е обезщетил са причинени от МПС на особен
режим. Напротив, от влязлото в сила постановление на РП Свищов за прекратяване
на образуваното досъдебно производство, се установявало, че липсва Д.ие от
страна на водача на МПС с особен режим, както се установява, че застрахователят
на автомобила на ответника го е обезщетил за щетите по автомобила му, като
ответника е получил застрахователна сума от 700,30 лв. Признанието било
направено от самия ответник, в качеството му на свидетел по пр.пр.№1196/2018г.
по описа на РП-Свищов. Предвид на това обезщетението получено от Г. фонд в
размер на 794,59 лв. е получено от ответника на отпаднало основание, както и се
явява второ обезщетение, което следва да бъде върнато на Г. фонд, ведно със
законната лихва. Претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание
ответната страна не се явява и не се представлява. Пълномощникът адв. К.К. в
писмено становище поддържа отговора на искова молба. Счита, че липсва новонастъпил
факт, като прокурорското постановление не е такъв. Моли да бъдат присъдени
разноските по делото, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В писменото становище заявява,
че МПС-то на виновния водач е собственост на ОД МВР. Това МПС е на
особен режим по см. на чл. 562, ал. 1 КЗ. При това положение било налице
хипотезата на чл. 562, ал. 5 КЗ, при която претенцията се завежда пред ГФ, а
той може да си търси платеното по правилата на регреса.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен Протокол за ПТП №1633956/20.12.2018 г., от който е видно, че на
същата дата в гр. Свищов, на ул.„Трети март“ пред №39 е настъпило ПТП с двама
участници – лек автомобил „-, управляван от ИПП, собственост на ОД на МВР
Велико Търново и лек автомобил „--, управляван от Д. Д. К., собственост на Т.Ж.К.,
като и по двата автомобила били нанесени материални щети.
Във връзка с това в
Г. фонд била заведена щета №110001-02/07.01.2019г. с ползвател Т.Ж.К. и
причинител ИПП.
Същевременно било
образувано и досъдебно производство №1196/2018г. по описа на РП-Свищов /сл.д.
№55/2018г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново/ за престъпление по чл. 342,
ал.1 от НК. С постановление от 21.01.2020г. същото било прекратено поради липса
на съставомерност.
Видно от служебна
бележка на Началника на РУ Свищов до ГФ от 27.04.2020г., същият уведомява, че
във връзка с прекратяване на прокурорска преписка №1196/2020г. и досъдебно
производство –сл.д.№55 /2018г. на ОСлО в ОП Велико Търново, за настъпилото на
20.12.2018г. застрахователно събитие е издадено НП № 20-0352-000244 на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН срещу лицето Д. Д. К. за извършено нарушение на
чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 20лв. Посочено е, че НП е връчено на лицето, не е обжалвано и
е влязло в сила на 24.04.2020г.
В уведомление за
имуществени вреди от 27.12.2018г. от Т.Ж.К., последният е декларирал, че нее
получавал суми от трети лица и няма сключена застраховка „Касноко“.
Видно от Доклад по
щета № 110001-02/07.01.2019 г. на ГФ по заведената щета №110001-02/07.01.2019г.
с ползвател Т.Ж.К. на основание чл.562, ал.5 от КЗ е определено обезщетение за
имуществени вреди на лек автомобил „-- в размер на 784,59лв. Не се спори между
страните, че с преводно нареждане от 15.01.2019г. на Т.Ж.К. е изплатена сумата
от 784,59лв. като основание е посочено обезщетение по щета №110001-02/2019г.
Не се спори, а и от
свидетелство за регистрация част II се
установява, че собственик на лек автомобил „-- е ответника Т.Ж.К..
С покана за
доброволно изпълнение до ответника с изх. № 92-88/13.05.2020г., ищеца Г. Фонд е
предоставил едномесечен срок на Т.К. да заплати на основание чл.55 от ЗЗД
получената от него сума в размер на 784,59 лв. като недължимо платена сума. Посочено
е, че основанието за заплащане на сумата от 784,59лв. било чл. 557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ. Посочено е, че на основание чл.558, ал.8 от КЗ поканили за
възстановяване на сумата лицето Ивайло Петрушев като виновен водач, в отговор
същия представил описаното по-постановление на РП-Свищов. Прието е, че при това
положение вредите, които са претърпени в резултат на ПТП от ответника, не били
причинени от незастраховано МПС.
Видно от възражение, с вх. №24-00-175/28.05.2020г.
ответника Т.К. е отказал да заплати посочената сума. Посочил е, че
прокурорското постановление не решава въпроса за вината, като при това
положение остава в сила съставения двустранен протокол. Изрично е отбелязал, че другия участник в
процесното ПТП е със специален режим на действие.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че с
исковата молба се претендира реализиране на отговорността на ответника по чл.55,
ал.1, т.3 от ЗЗД с оглед изложените твърдения. Безспорно между страните е, че
ищецът е изплатил сумата от 784,59 лв. с платежно нареждане от 15.01.2019г. като
обезщетение по щета № 110001-02 / 07.01.2019г., като обезщетение за вреди от
ПТП, настъпило на 20.12.2018г. От доказателствата се установява, че тази сума
изплатена на основание чл.562, ал.5 от КЗ. Установява се още, че ПТП е било с
участие на МПС, собственост на ОД МВР гр. Велико Търново. При това положение доказано
е, че лек автомобил „- е МПС на особен режим. В този случай претенция за
обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим,
се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е
указало на Гаранционния фонд друго – чл.562, ал.5. Съгласно разпоредбата на
чл.562, ал.5, изр. последно, когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд,
той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с
лихвата за забава от датата на писменото поискване. Посочената разпоредба е
специална и съответно приложима и в настоящия случай. Действително от
доказателствата се установява, че виновен за процесното ПТП е водачът Д. Д. К.,
който е управлявал лек автомобил „--. На същия е вменена административнонаказателна
отговорност по чл.20,ал.1 от ЗДвП. Този въпрос е ирелевантен, доколкото е налице специална разпоредба, предвиждаща
реда по който следва да се уредят отношенията между Гаранционния фонд и
застрахователя. Предвид на това настоящия състав намира така предявения иск за
неоснователен.
От ответника се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., за което
е представен списък по чл.80 от ГПК. Ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв., за направени разноски с
оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г. ФОНД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление ***
предявения иск против Т.Ж.К. с ЕГН **********, с адрес *** за
осъждане на Т.Ж.К. с ЕГН ********** да заплати на Г. фонд сумата от 784,59 лв.,
представляваща изплатено му от Г. фонд обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Г. ФОНД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Т.Ж.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 350лв. (триста и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: