№ 45
гр. Шумен, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500018 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №682 от 20.12.2021г. постановено по гр.д.№3227/2021г. на ШРС, съдът е
уважил молбата на С.Л. А. от с.Ц..., за издаване на заповед за защита срещу съпруга М.
СТ. АН.. С издадената заповед за защита ответника е бил задължен да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо молителката, отстранен е от съвместно
обитаваното жилище в с.Ц..... за срок от дванадесет месеца, забранено му е да се
приближава до молителката, до обитаваното от нея жилище в с.Ц....., до местоработата и -
"БИАНА" ЕООД, офисите в с.Ц.б. и в гр.Ш., до местата за социални контакти и отдих -
Читалище „Напредък“ с.Ц.б., в гр. Ш. - парк „Кьошкове“, „Стария град“ и Паметник „1300
години България“ , за срок от дванадесет месеца, определено е местоживеенето на детето
С.М. А. при неговата майка С. ЛЮБ. АН., и е наложена глоба на ответника в размер на 200
лева. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, и го обжалва, като
твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде
отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който излага
че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
1
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата С. ЛЮБ. АН. и ответника М. СТ. АН. са съпрузи от 25.09.2005 г., и имат дете от
съвместното си съжителство – С.М. А., родено на 26.09.2006 г. Семейството живеело в
жилище, находящо се в с. Ц.б., обл.Ш., ул. "...... Съвместния живот на страните протичал
при чести скандали, като при поредния на 02.12.2021г. молителката напуснала семейното
жилище, заявила на ответника, че желае развод, и заживяла в дома на родителите си в
същото село. На 07.12.2021г. ответника позвънил на ищцата, която включила телефона си
на високоговорител за да чуят разговора баща и и брат и, които присъствали в стаята. След
прояви на ревност, ответника започнал да заплашва ищцата, че ще и разбие зъбите, ще я
съсипе, ще и вземе детето, ще я съди до дупка. Целият разговор бил чут от бащата и брата
на ищцата, които са свидетелствали за горните обстоятелства в първоинстанционното
производство. В последствие ответника посещавал работното място на ищцата, и други
нейни познати, които притеснявал с поведението си. В представената по делото декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че на 07.12.2021г. ответника е упражнила
психическо насилие над нея - започнал скандал, обиждал я с нецензурни думи, отправил
закани за саморазправа. Психическият тормоз бил непрекъснат.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за
понятието "емоционално насилие", като преобладаващо проявите на психическо и
емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията - вербални и физически се
засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата
е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и
дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в
общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото
лице. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. "Психическо
2
насилие", представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се
причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от
време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или
устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър -изразява се в заплашване, контрол, което
води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително
отношение. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията
между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно
насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил
изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и
достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко
което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено
домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на
домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание
за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други
събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при
направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие
на оспорване на твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите,
което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Психическото
насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или
принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху
пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс. Влошените отношения между страните, както
и упражненото психическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Индиция за същото са, както събраните по делото
гласни и писмени доказателства, така и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която съобразно чл.13, ал.3 от закона е достатъчно основание за издаване на заповед при
липса на други доказателства. В настоящия случай съдът намира, че въпреки опита за
3
провеждане на насрещно доказване на ответната страна, такова надлежно не е осъществено,
и установената заплаха за разбиване на зъбите, съсипване, и ограничаване на правата ѝ, са от
категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици
в съзнанието на молителката от упражненото психическо насилие. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен
характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се
приеме, че на 07.12.2021г. ответникът е упражнил домашно насилие над молителката,
изразяващо се в психически тормоз.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. Към момента на постановяване на мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН,
определяща местоживеенето на общото на страните дете, същата е била допустима и
основателна, но доколкото след постановяване на решението, страните са постигнали
съдебна спогодба от 03.02.2022г. по гр.д.№19/2022г. на ШРС, при която местоживеенето на
детето и упражняването на родителските права са предоставени на ответника, решението в
тази част следва да се отмени. Съгласно постановките на т.22 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна и
ефективна защита на пострадалото лице. Ето защо и въззивният съд също има
самостоятелност да измени определените с първоинстанционното решение мерки и да
определи най-подходящите като вид и срок, без да е обвързан от доводите в жалбата.
Поради това, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да се измени, в
частта, касаеща наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, като на М. СТ. АН.
следва да се забрани да доближава на по - малко от 100 метра от С. ЛЮБ. АН., както и до
обитаваното от нея жилище в с.Ц.б., обл.Ш., ул......, местоработата и - "БИАНА" ЕООД,
офисите в с.Ц.б. и в гр.Ш., до местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок
от дванадесет месеца, без изрично посочване на тези места, предвид големият им размер и
защитата на мярката, забраняваща да я приближава на по - малко от 100 метра. При
определяне вида на необходимите в случая мерки за защита съобразно чл.5 от закона, съдът
е съобразил характера на осъществяваното насилие и настоящите отношения между
страните, налагайки му санкция в минимален размер. Периодът за който е отстранен
ответника от съвместно обитаваното жилище, и забраната за приближаване до пострадалото
лице е към средния размер, и е достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни
ситуации, които не са в интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно
уреждане на споровете между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила в останалата част.
Доколкото решението е постановено при очевидна фактическа грешка, като
първоинстанционния съд е пропуснал да отбележи в диспозитива на същото началния
момент на срока, за който се налагат мерките, горното следва да се конкретизира за яснота в
4
настоящото решение /срока следва да бъде считано от налагане на мярката с издадената
заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 08.12.2021г. /
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400
лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №682 от 20.12.2021г. постановено по гр.д.№3227/2021г. по описа
на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която са постановени мерките по чл.5,
ал.1, т. 3 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на М. СТ. АН. с ЕГН ********** да се доближава на разстояние по -
малко от 100 метра до С. ЛЮБ. АН. с ЕГН **********, както и до обитаваното от нея
жилище в с.Ц.б., обл.Ш., ул......, местоработата и - "БИАНА" ЕООД, офисите в с.Ц.б. и в
гр.Ш., до местата и за социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца считано от
налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело -
08.12.2021г.
ОТМЕНЯ Решение №682 от 20.12.2021г. постановено по гр.д.№3227/2021г. по описа
на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която са постановени мерките по чл.5,
ал.1, т. 4 от ЗЗДН, и е определено временно местоживеенето на детето С.М. А. при неговата
майка С. ЛЮБ. АН..
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №682 от 20.12.2021г. постановено по гр.д.№3227/2021г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен /с допусната очевидна фактическа грешка в него, като
началния момент на дванадесетмесечния срок на наложените мерки по чл.5, ал.1 т.2 и т.3,
следва да се чете - считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН по настоящото дело, а именно 08.12.2021г./, в останалата обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН
в полза на молителката, съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно
с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН на
страните и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на същата
по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
5
ОСЪЖДА М. СТ. АН. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. ЛЮБ. АН. с ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. СТ. АН. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и
петдесет стотинки/.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6