Р Е Ш
Е Н И
Е № ........
Гр. Павликени, 08.07.2021 г
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 23.04.2021 година в състав:
Районен съдия:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Венка
Миланова, като разгледа докладваното от съдията ГрД № 459 по описа за 2020 год,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от „***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., ***, ЕИК № ***, чрез адв. А.П.,
***против К.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено,че ответника му дължи сумата в размер на 314,23 лева, представляваща
115,34 лева – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 165,22
лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, 33,67 лева - законна лихва за забава, изчислена върху
главницата от 115,34 лева за периода от 12.01.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно
със законна лихва за забава върху размера на главницата от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящо
производство.
Ответникът К.М.Я.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му от съда особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК депозира писмен отговор на ИМ, с който счита
предявеният иск за процесуално допустим,но неоснователен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането на ищеца по фактура с № ***/27.12.2016
г.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Не се спори по
делото, че между кредитора „***” ЕАД, с
предишно търговско наименование „***“ ЕАД, с ЕИК № *** и длъжника Я. е
съществувал и валидно е действал Договор с № *** от ***.2015 г. Договорът е с
рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни
услуги (мобилни услуги за SIM карти. с телефонни номера, телевизия, интернет и
пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са
предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори
и/или приложения към рамковия договор.
Страните подписали съответно
и Приложение № 1 от ***.2015 г., с което договорили предоставянето на ответника
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при тарифен
план за услугата с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42
лв. без ДДС) за срок от 24 месеца, изтичащ на ***.2017 г. С Приложение № 1 от ***.2016
г. е договорено предоставяне на ответника интернет абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер ***, при тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 9,90 лв. с ДДС (8,25 лв. без ДДС) и срок от 24 месеца, изтичащ на ***.2018
г. С Приложение № 1 от 08.08.2016 г. е договорено ползване на мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при месечна абонаментна
такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС), срокът отново от 24
месеца, изтичащ на ***.2018 г.
С Договор за
продажба на изплащане от ***.2016 г. ищцовото дружество продало ответника апарат
Lenovo А1000 Black DS Mat 20, в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от ***.2016 Г. Договорът е сключен
за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски,
всяка в размер на 2,50 лева – приложените договори, приложения и приемо-предавателен
протокол.
В следствие на
сключените договори ищцовото дружество е издало на абоната ответник следните
фактури:
-
№ *** от 27.12.2016 г., с падеж 11.01.2017 г., № *** от 19.01.2017 г., с
падеж 03.02.2017 г, № *** от 20.02.2017
г., с падеж 07.03.2017 г., № *** от 20.03.2017
г., с падеж 04.04.2017 г., № № *** от 20.04.2017
г., с падеж 05.05.2017 г. – за ползвани далекосъобщителни услуги и № *** от 19.01.2017
г., с падеж 03.02.2017, № *** от 20.02.2017 г., с падеж 07.03.2017 г., № *** от
20.03.2017 г., с падеж 04.04.2017 г., № *** от 20.04.2017 г., с падеж 05.05.2017
г., № *** от 19.05.2017 г., с падеж 03.06.2017 г. – за апарата на изплащане.
Издадени
са и три броя сметки (л. 63-65 от делото), с които е начислена претендираната
неустойка.
Въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу К.М.Я. е образувано ч.гр.д № ***/2020 г. по
описа на PC – Павликени. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд на заявителя е указано
правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта, който в законноустановения срок и на основание чл. 415
във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422
от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно отношение
с ответника, както и наличието на възникнало за последния задължение по този
договор - дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на
претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата
молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране,
периода на дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от
ответника услуги,както и да докаже предсрочното прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, от кого са прекратени предсрочно същите и основанието
за прекратяването им. В тежест на ответника е да докаже, че използваните от
него услуги са заплатени своевременно.
Събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че
страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за предоставени
мобилни услуги, а именно: Договор № *** от ***.2015 г., с който на ответника са
предоставяни мобилни услуги за посочените мобилни № със срок на действие 24
месеца, като абонатът е подписал цитираните Приложения, с които е избрал
тарифен план, както и договор за продажба на изплащане.
Нито с отговора на
исковата молба, нито в съдебно заседание, ответникът е поискал откриване на
производство по оспорване истинността на процесният договор, поради което по делото не бе
опровергана формалната му доказателствена сила и съдът приема, че цитираният
договор, обективиращ материалноправните отношения между страните е подписан от
ответника, сочен като абонат и поражда валидни облигационни правоотношения. При
това положение следва да се приеме, че ответника е изразил воля за сключването
му и за поемане на задължения по него. Вследствие сключване на процесния
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, са възникнали
облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията между тях
следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата
на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното
изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По силата на
сключения между страните договор, със срок на действие 24 месеца, за ищеца е
възникнало задължение да предостави на ответника мобилни услуги чрез своята
обществена далекосъобщителна мрежа, съгласно Общи условия за взаимоотношенията
между "***" ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни
наземни мрежи на "***" ЕАД по стандарти GSM и UMTS и приложенията,
представляващи неразделна част от договора. Видно от Приложенията към договора,
на ответника са предоставена SIM карти с посочените №, като ползваните услуги
са съгласно избрания тарифен план.
Съгласно общите
условия, регламентиращи правоотношенията между страните, месечната абонаментна
цена по договора се предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по
ценоразпис на ищцовото дружество, съобразно избрания пакет услуги (чл. 22.2). Всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащия ценоразпис на "***" ЕАД се заплащат и всички услуги в
зависимост от техния вид и специфика (чл. 22.3.5). Чл.54 от ОУ гласи, че ***
има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължимите суми след изтичане
срока за плащане.
Съдът намира, че
предвид наличието на валиден договор, ответникът дължи заплащане на
договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилият действие
договор, вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно
избрания от него абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е
обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от
ответника. Също така по част от фактурите, посочени по – горе, ищецът
претендира суми за проведени разговори и изпращане на съобщения. За да бъде
присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следваше да докаже, че
абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури, което
обстоятелство се оспорва от ответната страна. Фактурите и приложенията към тях
изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти (възникване на вземания
за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените
стойности), като същите не са подписани от получателя на доставката,
респективно ответника по делото. Фактурите са частни свидетелстващи документи и
в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство (чл. 180 от ГПК) без да доказват верността на вписаните в
него други обстоятелства.Изключение от това правило (материална доказателствена
сила на частен свидетелстващ документ) е хипотезата, при която издателят
удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв.
Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната
стойност.
От друга страна,
представените по делото заверени преписи на фактури са писмени доказателства по
смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е
необходимо тези фактури да са подписани до колкото чрез същите не се установява
основанието на вземането. Също така във всяка фактура е посочено името на
съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за
счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено
средство. Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на договора оператора
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от оператора,
след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактура не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми (чл. 26.4).
*** предоставя на абоната 15 – дневен срок след издаването на фактурата, за плащане
на посочената в нея сума (чл. 26.5). Месечните сметки на абоната могат да бъдат
оспорени пред оператора в 6 – месечен срок след датата на издаване на фактурата
или по общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не
освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми (чл. 26.6) Оператора
има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, а т. 37б е посочено, че има право да получава в срок
всички суми по т.34.а – т.34.в от ОУ (т.37а).
Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със
съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретния номер, предоставен на ответника
по подписан от него договор с ищцовото дружество. Ответната страна не
представя доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по
стойност и за съответните периоди на дължимите суми така, както са посочени в
издадените фактури, поради което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение
на договорно задължение от нейна страна, поради което претенцията на ищеца за
претендираните по отношение на тях суми е основателна. Ето защо съдът намира,
че ответника следва да заплати по
процесния договор сума в общ размер на 110,30 лева – главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги.
При този изход на
делото по главния иск, основателна се явява претенцията за законна лихва в
претендирания размер и период, доколкото се претендира размер, който е по-малък
от изчисления с уеб програмен продукт.
Възражението за
изтекла давност намира основанието си в чл. 111,
б. “в“ от ЗЗД. Според ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължението за
мобилни услуги е периодично плащане,
падежът настъпва на определени интервали от време (на определена дата от месеца)
и се погасява, с изтичане на три годишен срок. В случая падежът за плащане на
най-ранната фактура № *** от 27.12.2016 г. е на 11.01.2017 г., а заявлението по
чл. 410 от ГПК е депозирано на 18.02.2020 г., поради което до този момент
тригодишният срок е изтекъл и възражението се явява основателно.
По иска с правно
основание чл. 92 от ЗЗД:
С разпоредбата на
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат
изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди,
без да е нужно същите да се доказват.Задължението за неустойка става изискуемо
от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е
уговорена.Действително страните са се съгласили, видно от договора, носещ
подпис на ответника, в случай, че Абонатът – ответник по делото, наруши задълженията
си, произтичащи от договора и приложението към него, или приетите от
дружеството Общи условия, ако по негово искане или вина, договорът по отношение
услугите, договорени с приложението, да бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, както и че мобилния оператор има право да го прекрати и/или
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
(без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до изтичане на
определения срок на ползване, но по делото не са ангажирани, респ. събрани,
годни доказателствени средства – писмени, гласни, съдебно счетоводна
експертиза, установяващи настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата
на цитираната договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; по
чия инициатива – автономно от ответника или от ищцовото дружество по причина
констатирано неизпълнение на задължения на потребителя, както и от кой момент е
настъпило прекратяването. Поради това съдът не може да приеме, че са
положително настъпили условията за възникване на задължение в тежест на
ответника да заплати на ищеца договорената неустойка, както и да прецени същата
за доказана в претендирания от ищеца размер.
Неоснователни са
доводите на ищцовото дружество, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване,
поради това, че за самото прекратяване на договора законът и договорът не
изисква писмена форма за валидност, нито за доказване. Това не освобождава
претендиращата неустойка срещу ответника страна от тежестта да докаже с годни
доказателствени средства, при условията на пълно и пряко доказване,
осъществяването на фактите и обстоятелствата, съставляващи хипотеза на
конкретното притезание. В случая не се твърди и не се установява едностранно
прекратяване на договора преди изтичане на срока на действие, договорен на 24
месеца. Предвид изложеното исковата претенция за неустойка следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На самостоятелно
основание и независимо от изложеното по-горе съдът счита, че преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, в размер на всички месечни
такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора, е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с
възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена неустойката има подчертано санкционен характер и би
довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост
и насочва на извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Претендират се в
заповедното производство в размер на 386.10 лв., а в исковото в размер на
838.30 лв. При този изход на делото на ищецът следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, съобразно уважената част от иска, както следва
181.47 лв. в заповедното и 370.41 лв. в исковото производство.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, предявен от „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., ***,
ЕИК № ***, чрез адв. А.П., ***против К.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, че
същата дължи на „***” ЕАД, ЕИК № ***
сумата от 110,30 лв. (сто и десет
лева и тридесет стотинки) – главница по Рамков Договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ***, сключен между длъжника
и „***" ЕАД (с предишно наименование ,.***" ЕАД), за която са
издадени 5 бр. фактури за периода от 27.12.2016 г. до 20.04.2017 г. и 45 лв.
цена на предоставени продукти на изплащане, за които са издадени 5 бр. фактури
за периода от 19.01.2017 г. до 19.05.2017 г., 33,67 лв. (тридесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки) - законна лихва за забава, изчислена върху сумата
на главницата за периода от 12.01.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 година до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъденото до пълния предявен
размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.М.Я., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление град С., ***, ЕИК № ***, чрез адв. А.П., САК, сумата от 181.47 лв. разноски
в заповедното и 370.41 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ