Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело №7373 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79,
ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2080,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.К.К., ЕГН**********,*** против И.В.И.,***, в която се твърди, че с ***се познавали от края на 2013г. Твърди, че познавал и неговото семейство. Твърди, че били в добри приятелски отношения и в началото на 2016г. ***му споделил, че желае да започне бизнес като животновъд, но му трябват пари за закупуване на животни и обор в с.***. Твърди, че ***помолил *** да му услужи с пари, като обещал да ги върне в края на 2017г. Твърди, че през м.май 2016г. ***ходел в офиса на *** и се обаждал по телефона, когато се налагало *** да му превежда парични суми, които щял да му върне при първи удобен момент до края на м.декември 2017г. Твърди, че видно от справка на „Еконт“, че е превеждал суми както следва: 11.05.2016г- 550 лв., 31.05.16-900 лв., 02.06.16-150 лв., 15.05.2016г. -100 лв., 01.07.16-400 лв., 07.07.16-250 лв., 11.07.16-250 лв. Твърди, че общо е превел 2600 лв. от клонове на „Еконт“, като в преводите като изпращач е посочен *** и неговия телефонен номер. Твърди, че след това изминали няколко месеца и той получавал непрекъснато обещания за изплащане на сумата, получена като заем от И.И.. Твърди, че първоначално нямал съмнения в даденото обещание, че ***ще върне парите на ***, но впоследствие ***започнал да се крие и *** не можел да го открие в гр.***. Твърди, че се поинтересувал и разбрал, че ***умишлено се укрива в с.***, общ.***. Твърди, че разбрал, че е излъган и измамен. Твърди, че ***проявява агресивност и нямал намерение да върне на *** дадения заем. Твърди, че ***така бил направил и с други лица, които са му дали заем. поканил няколко пъти ***да му върне сумата, но до настоящия момент не била върната. Моли ***да бъде осъден да плати на *** сумата от 2080 лв. след допуснатото изменение в размера на предявения иск в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че претендираната сума исковата молба е върната от ***на *** през лятото на 2018 година. Твърди, че връщането на паричната сума станало в присъствието на свидетели. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, признава се от ***и
се установява от представена Справка за извършени парични преводи №
7449/10.06.2019г. от И.К. на И.И., че *** е предоставил на ***в общ размер от
2600лв. /550+900+150+100+400+250+250/ като заем през 2016г. на посочените в
справката дати.
Съдът дава вяра на показанията на св.М.Г.М.като
преки и незаинтересовани. От тях се установява, че страните по делото са били в
трайни взаимотношения във връзка с отлеждане на крави от ответника, а *** е
осигурявал храна и средства, които ги предоставял на ответника. *** е взел
назаем 1500 лв. през 2016 г.от св.М.и ги е предал на И.И.. След това е върнал
сумата на св.М.. *** е споделял със свидетеля, че е давала пари назаем на
ответника, които му е изпращал по Еконт. След това К. е ходил да търси И.И. за
да му върне заема.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Л.Б.,
въпреки че е заинтересован от изхода на делото като дългогодишен приятел на ***.
Показанията му са преки, незаинтересовани, логични и непротиворечиви. От тях се
установява, че И.К. и И.И. са имали отношения във връзка с отглеждане на телета
от ответника, а *** осигурявал средства за тази дейност. *** през 2016г. е
предоставял заемни средства на *** и заедно със свидетеля Бозев са ходили
няколко пъти да го търсят за да му върне парите, но той въпреки че се чували по
телефона преди това, като отидели в обора нямало никой.
Съдът не дава вяра на показанията на св.М.Д.М., Д.М.М.и К.М.И.. Показанията им са взаимно
противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото. И тримата
свидетели твърдят, че са присъствали на предаване на пари от И.И. на И.К..
Първите двама твърдят, че това се случило пред гараж, който бил закупен от И.И.
и твърдят, че са били само те двамата и И.И., която среща се случила в края на
2016г., а св.К.И.твърди, че е присъствал на среща на И.И. с И.К. през лятото на
2018г., когато отново твърди, че И.И. е предал на И.К. сумата от около 4000
лв., за каквато сума от 3800 лв. се твърди от първите двама свидетели, че е
предавана от ***на *** пред гараж закупен от него. Налице е съществено
разминаване в посоченото време, както и обстановка. Не става ясно дали И.И.
през 2016г. е предал сумата от 3800 лв. на К. и през 2018г. друга сума от 4000
лв. или посочените трима свидетели говорят за една и съща сума, предадена на К..
Налице е разминаване и в обстоятелствата, при които е извършено предаването на
сумите, като не става ясно, ако са предавани различни суми, а не една и съща и
се твърди, че процесната заемна сума е върната през 2016г., то каква е относимостта
на ангажираните свидетелски показания на св.К.И.. Показанията на св.М.Д.М.са и
вътрешнопротиворечиви. Той първо заявява, че не познава *** И.К. и след
посочването му в залата казва, че не го е виждал това лице, а впоследствие
заявава, че е присъствал на предаване на парична сума от И.И. на И.К., което
видял лично пред описвания гараж. Дори, обаче да бъде дадена вяра на
показанията на посочените свидетели, то от тях не може да бъде установен
правнорелевантния факт на погасяване на сумата от 2080 лв. предоставен заем,
тъй като се установява само, че ***на И.И. му е дала сумата от 3800 лв. и И.И.
е предал нещо на И.К., като е заявил пред свидетелите, че е предал получената
сума от ***си от 3800 лв. на И.К.. Свидетелите твърдят, че са видели само акт
на предаване на нещо от ***на ***, но не са видели какво точно му е предал,
както и ако са му предадени пари, то каква е тяхната сума.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД,
с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки :1/
съществуването на договор за заем между страните;2/ предаването на заемната
сума на ответника;3/ изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.
Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ***, според
правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно главно доказване от страна на *** на пораждащия претенцията му юридически
факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя. Обратното, при
липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще следва да се
отхвърли като неоснователна. Ответникът е този, който следва да докаже, по
силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
По делото не
е представен договор за заем в писмена форма, а е представена от Еконт писмена справка за
заплатени парични преводи за периода от 01.10.2014г.-01.03.2017г. от И.К.К..
Справката не е оспорена от ***и в нея се съдържа отразяване на изпратени от И.К.
и получени от И.И. суми в общ размер от 2600лв. /550+900+150+100+400+250+250/. Освен това, ***признава получаването на сумата
от 2080 лв. като заем от И.К., за която сума е предявен иска след допуснатото
изменение в размера на предявения иск.
Предвид на
реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
документа за получената от ***сума, в едно с
признанието му, че същата е получена по договор за заем служи като
доказателство за сключването на договор за заем и за изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Поради
реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на
паричната сума със задължение за връщането ѝ от заемателя, е доказване и
на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.
240 ЗЗД.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че от представените писмени доказателства- справка
за изпратени от К. и получени от И. парични преводи не може да бъде направен
извод, че *** е предал на ***сумата от 2080 лв. и той се е съгласил да му върне
същата по договор за заем. Съдът, обаче приема, с оглед изричното признание на ***И.И.
за получаване на сумите като заем, който се е задължил да върне, че между него
и *** по делото е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем
за сумата от 2080 лв.
***е
противопоставил правопогасяващо възражение, че е върнал получената по договора
за заем сума. Като носещ доказателствената тежест за доказване на този факт при
условията на пълно и главно доказване ***е ангажирал свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели М.Д.М., Д.М.М.и К.М.И.. Съдът намира, че с посочените
свидетелски показания, ***цели да установи погасяване на установено с писмен
акт парично задължение, като на основание чл.164, ал., т.4 ГПК свидетелските показания са недопустими. Тази
забрана, обаче е относителна и е преодоляна на основание чл.164, ал.2 ГПК поради
даденото изрично съгласие на *** за допускане до разпит на посочените свидетели
за установяване на факта на погасяване на задължението, установено с писмен
акт- представената справка от Еконт за заплатени парични преводи №
7449/10.06.2019г. Съобразно посоченото по-горе, от ангажираните свидетелски
показания на посочените свидетели, обаче не се установи при условията на пълно
и главно доказавнае от носещия доказателствената тежест ответник да върнал
получената по договор за заем сума от 2080лв. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите, поради описаните противоречия между тях, както и вътрешните им
противоречия. Дори, обаче да бъде дадена вяра на показанията на посочените
свидетели, то от тях не може да бъде установен правнорелевантния факт на
погасяване на сумата от 2080 лв. предоставен заем, тъй като се установява само,
че ***на И.И. му е дала сумата от 3800 лв. и И.И. е предал нещо на И.К., като е
заявил пред свидетелите, че е предал получената сума от ***си от 3800 лв. на И.К..
Свидетелите твърдят, че са видели само акт на предаване на нещо от ***на ***,
но не са видели какво точно му е предал, както и ако са му предадени пари, то
каква е тяхната сума. Отделно от това,
установи се по делото, че между страните са съществували и други
взаимоотношения освен установените заемни такива, при които са обменяли помежду
си пари и други вещи във връзка с отглеждане от ***с финансовото подпомагане на
*** на крави в обор в с.***. Предвид този факт не се установява по несъмнен
начин, ако приемем че сумата е предадена /а тя не съответства и по размер на
установената заемна сума/ от И.И. на И.К., то дали тя е била предадена за
погасяване на задължението по договора за азем или е във връзка с другата им
установена съвместна дейност.
Не се
установи страните по делото да са уговорили срок за връщане на заемната сума,
поради което и на основание чл.69 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Съгласно чл.84, ал.2 Когато няма определен ден на изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. От показанията на св.М.Г.М.и Н.Б.се
установи, че *** е ходил да търси отвтеника да му върне заемната сума, но не се
установи точен момент на поканата. Отделно от това подадената искова молба също
играе роля на покана, поради което съдът приема, че ***е изпаднал в забава от
датата на подаване на исковата молба 14.11.2019г.
Предвид
гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен в предявения си размер от 2080 лв. след допуснато
изменение.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ***следва да бъде осъден да заплати на ***, направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер на 505,00лв. за ДТ и адвокатски
хонорар /105+400/.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, И.В.И.,*** ДА ПЛАТИ на И.К.К.,
ЕГН**********,*** сумата от 2080,00 лева/две
хиляди и осемдесет лева/, представляващи дължима сума по договор за заем, в
едно със законната лихва върху сумата считано от 14.11.2019г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, И.В.И.,*** ДА ПЛАТИ на И.К.К., ЕГН**********,*** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 505,00
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: