Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 27.10.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3761 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от А. Д.С. против Т.Ф.С.. Ищецът твърди, че
сключили брак с ответника на 08.08.2008 год. Живели на семейни начала от
17.03.2001 год. По време на фактическото съпружеско съжителство се родили двете
им деца- непълнолетният Т*Т*Ф. с ЕГН **********, роден на *** год. и Т* Ту* Ф.
с ЕГН **********, роден на *** год. Първоначално живели в с. С*, в дома на
родителите на ответника. Той бил регистриран като земеделски производител и
имали стопанство, в което работили. За няколко години купили четири жилища в
гр. Р*и къща в с. Ст*. Семейното жилище
на страните е собственост на голямото дете. В началото животът на съпрузите
протичал нормално, но с течение на времето и особено след като сключили
граждански брак, проблемите в дома им станали почти ежедневие. Ответникът
проявявал изключително негативно отношение към ищеца, обиждал я и я заплашвал.
Обиждал я, ругаел я и системно упражнявал спрямо нея психическо и физическо
насилие. Въпреки, че никога не му давала повод за ревност, ответникът набеждавал
съпругата си, че има връзки с всеки мъж, с който по някакъв повод е
контактувала. Не му било приятно да контактува дори с близките си, ако той не
присъствал на срещите с тях. Проверявал телефона й, за да види с кого е
говорила. Ако излезела за нещо от дома, ищецът задължително давала обяснения
къде е ходила, какво е правила, с кого е
разговаряла. Ревността на съпруга ставала причина за по- голяма част от
скандалите между двамата.
Ищецът
твърди също, че съпругът й манипулирал телефона й, обвинявайки я, че изпраща
нецензурни съобщения, след което признал стореното, като мотивът му бил да
провери дали му е вярна.
В
периода от 11.06.2016 г. до 20.06.2016 год. ищецът живяла у сестра си заради
лошото поведение на съпруга си. В един от дните той я прилъгал да отиде с него
до кантората на нотариус Ц* М*, за да подпише някакви документи. След като
напуснали кантората, ответникът я натикал насила в автомобила си, като бил
подпомаган от племенника си. Завел я в района на лесопарк Л*. Като спрял в гората,
той рязко променил настроението си. Започнал да я уговаря да се върне при него,
да обещава, че вече щял да се държи
добре, че всичко ще бъде различно. След като ищецът не се съгласила, ответникът
отново изпаднал в ярост и започнал да крещи, че ще я убие, че ще умрат заедно,
че я обича и няма да позволи на никой друг да я има и т.н. С помощта на
сестрата на ищеца се намесила полиция и така ответникът бил убеден да я остави
пред РПУ.
На
16.06.2016 год. ответникът инициирал разговор със съпругата си. Тъй като бил
спокоен, тя приела. Срещнали се пред блока на сестра й. Тя заявила, че не желае
повече да живее с него, че нищо не иска, нито пари, нито имоти, че иска само
спокойствие, което няма при него. Половин час след като приключили разговора,
ответникът започнал да крещи пред блока и да обижда съпругата си, така, че
хората излезли по терасите, за да видят какво се случва.
На следващия ден
ищецът изтеглила всички налични в банковата й сметка пари, които били малко над
15 000 лева и ги предала на племенника на съпруга си.
Твърдо
решена да започне нов живот, далеч от съпруга си, на 21.06.2016 год. ищецът отпътувала с автобус
за Турция, където живеели нейни роднини. Ответникът пресрещнал автобуса, свалил
я от него и я закарал в дома на родителите си в с. С*, за да даде обяснение за
действията си. След като отказала, свекърът й я зашлевил през лицето, а
сестрата на съпруга й отнела чантата, в която се намирали всичките й документи.
Впоследствие съпрузите тръгнали към Р**, като в колата ответникът помолил за
още един шанс. След категоричния отказ на ищеца, ответникът отново избухнал,
заплашвал и обиждал, като настроенията му рязко се меняли- редувал извиненията и обещанията за добър
живот със заплахи, че ще я убие, с обиди и ужасни ругатни. За да я унижи, я
накарал да си свали зъбните протези, които носела от няколко години, тъй като
той бил дал парите за тяхната направа. Когато се прибрали в жилището, скандалът
продължил, а ответникът заключил входната врата и скрил ключовете. На
следващата сутрин ответникът закарал съпругата си в тяхната къща в с. С*, където
отново била заключена, взел всички документи и телефона и забранил на ищеца да
излиза, като я заплашил, че ако разбере, че е излязла, ще я намери и ще я убие.
Ищецът успяла да се обади на сестра си от телефона на големия си син и тя
уведимила полицията за случващото се. След известно време дошли полицаите и я
отвели в полицейското управление в гр. С*, а след това в Кризисен център за
жертви на домашно насилие в гр. Р*, където е настанена към настоящия момент.
Ищецът
счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като е
лишен от съдържание и съществува само формално. Моли да бъде прекратен по вина
на ответника. Не претендира ползването на семейното жилище. Не претендира да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата.
Моли да й бъде определен режим на лични отношения с тях, както следва: всяка
първа, трета, а в случай, че в месеца има и пета седмица от месеца от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Предлага издръжка в
размер на по 105.00 лева за всяко от децата.
Ответникът
оспорва изложените в исковата молба факти.
Твърди, че всячески се стремял да задоволява нуждите на съпругата и
децата си, както и за благополучието на семейството. Наскоро разбрал от децата
си, че съпругата му започва да пие от обяд, стоейки постоянно пред компютъра.
Случайно разбрал, че си е закупила карта с пълен пакет от услуги, за което не
го била уведомила. След като я попитал за какво й е, тя отговорила, че не е
негова работа и че ще го напусне, защото искала да започне нов живот, дори била
вече закъсняла. Счита, че с поведението си тя е виновна за разпада на
семейството, поради което моли да бъде допуснат развод по нейна вина. Моли да
му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете
деца, да бъде определено местоживеенето при него, на майката да бъде определен
режим на лични отношения с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от
10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Претендира
издръжка в размер на по 500.00 лева за всяко от децата, ползването на семейното
жилище, възстановяване на предбрачното фамилно име на ищеца, както и
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от Удостоверение
за сключен граждански брак, издадено на 27.06.2016 год. от Община Р* въз основа
на акт за граждански брак № 4/08.08.2008 год. Т.Ф.С., ЕГН ********** и А.Д. В**,
ЕГН ********** са сключили граждански брак на 08.08.2008 год. в с. Ст*, за
което бил съставен акт № 4, като съпругата след брака приела да носи фамилното
име С..
Допреди раздялата страните
са живели в семейното жилище, находящо се в гр. Р**, ул. Р* № *, бл. А*, вх. *,
ет. *.
От
показанията на свидетелите А* Н* (сестра на ищеца) и Н*Н*(зет на ищеца)
установиха, че през целия период на съвместно съжителство на страните- преди и
след брака, А.С. е ставала жертва на насилие от страна на Т.С.. Свидетелят Н*
заяви, че многократно в годините е виждала белезите от побоищата. Станала е
пряк свидетел на психически тормоз от страна на ответника, който на 14.06.2016
год. в изблик на ревност, изпращал нецензурни съобщения. По това време А.
живеела у сестра си, прогонена от поредната проява на домашно насилие от страна
на своя съпруг. На следващия ден Т. причакал съпругата си пред блока на сестра
й, като я заплашвал и я наричал с обидни думи. Няколко дни по- късно ответникът
на практика отвлякъл съпругата си, като се наложила намеса на полицията, за да
бъде доведена пред Второ РПУ. На 17.06.2016 год. ищецът изтеглила всички
налични в банковата й сметка пари, които били малко над 15 000 лева и ги
предала на племенника на съпруга си. Твърдо решена да започне нов живот, далеч
от съпруга си, на 21.06.2016 год. ищецът
отпътувала с автобус за Т*, където живеели нейни роднини. Ответникът пресрещнал
автобуса, свалил я от него и я закарал в дома на родителите си в с. С*, за да
даде обяснение за действията си. Впоследствие съпрузите тръгнали към Р*, като в
колата ответникът помолил за още един шанс. След категоричния отказ на ищеца,
ответникът отново избухнал. Накарал я да си свали зъбните протези, които носела
от няколко години, тъй като той бил дал парите за тяхната направа. Когато се
прибрали в жилището, скандалът продължил, а ответникът заключил входната врата
и скрил ключовете. На следващата сутрин ответникът закарал съпругата си в тяхната
къща в с. С*, където отново била заключена, взел всички документи и телефона и
забранил на ищеца да излиза, като я заплашил, че ако разбере, че е излязла, ще
я намери и ще я убие. Ищецът успяла да се обади на сестра си от телефона на
големия си син и тя уведомила полицията за случващото се. След известно време
дошли полицаите и я отвели в полицейското управление в гр. С*, а след това в
Кризисен център за жертви на домашно насилие в гр. Р*, където е настанена към
настоящия момент.
Тези обстоятелства,
обосноваващи твърдяната брачна вина на съпруга, се потвърждават както от
показанията на свидетеля Н*, така и от съдебномедицинско удостоверение №
74/2016 год., издадено от МБАЛ СВ. ИВАН РИЛСКИ АД- Р*, протокол за полицейско
предупреждение на РУ на МВР- С*и удостоверение изх. № 32/28.06.2016 год.,
издадено от СДРУЖЕНИЕ ЦЕНТЪР Д**.
По отношение на брачната вина на съпругата децата на
страните изнесоха данни за системна злоупотреба с алкохол от страна на майка
им. Същото заявиха и свидетелите Н* Р*и Ю* Ю*. Въпреки, че децата са
манипулирани от бащата и настроени против майката, всички твърдят едно и също-
че А. пие от обяд, вследствие което става агресивна и напада вербално Т.. При
положение, че самият той е заявил пред социалните работници, че тя е грижовна
майка и домакиня, а такива данни изнасят и неговите свидетели, настоящият
съдебен състав намира, че поведението на съпругата е било изцяло провокирано от
дългогодишния тормоз, на който е била подложена. На практика тя е живяла в
златна клетка, с много ограничения, следена и шпионирана (включително с
видеонаблюдение) от съпруга си. Превратното разбиране от страна на ответника и
близките му за семейните ценности, които са били налагани на ищеца, са я правили
дълбоко нещастна. Неоправданата и болезнена ревност е карала съпруга да следи и
преследва съпругата си, включително и кореспонденцията й, да разказва на децата
колко пропаднала жена е тя. Логично възниква въпросът защо, ако съпругата е изневерявала,
той не е подал молба за развод, не е я е напуснал, не е направил нищо, за да
защити поруганата, според него чест. От примерна майка и домакиня в продължение
на цели 16 години, ищецът е била доведена до положение да бяга от съпруга си в
чужбина, включително е била склонна да остави и децата си на неговите грижи, за
да се спаси. Страните не спорят, че ответникът е добър и грижовен баща и
майката е била спокойна, оставяйки ги на неговите грижи. Поради това съдът не
приема поведението на ищеца като такова, обуславящо брачна вина. Ако въобще в
случая може да се говори за нейна вина, тя се състои в това, че дълги години
безропотно е търпяла унижения и безпредметна ревност. Историята на семейството
е белязана от скандали и болка. В този смисъл е и постановеното решение №
1069/09.08.2016 год. по гр.д. № 3744/2016 год. по описа на РРС. Както съдът,
така и социалните работници, са забелязали склонност у децата да обвиняват
майката за раздялата между родителите и да възприемат позицията и гладната
точка на бащата като правилна. На двете деца е внушено, че майка им е написала
пред съда, че не ги иска. Такива данни по делото въобще липсват, но и двете
деца убедено твърдяха, че майка им е изоставила тях (а не съпруга си) и не
желае да живее с тях. При положение, че по делото няма нито едно твърдение,
нито пък са представени доказателства в този смисъл, се налага извод, че
мнението на децата, а от там и обидата, и отчуждението от майката, са им били
внушени.
Въз основа на
гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания и писмените
доказателства, съдът намира, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът.
Въз основа на горните факти, съдът намира за
установено от правна страна следното:
I. По иска с правна квалификация чл. 49,
ал.3 от СК.
Бракът
е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието
и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и
обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот.
Съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат
благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на
децата.
Постановление № 10 от
3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между
страните, както и системния психически и физически тормоз от страна на съпруга,
са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното
й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е
изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
По изложените
съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен иск
за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК, е основателен и следва да
бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на
съпруга.
II.
Фамилното име след развода – чл. 53 СК.
След
прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име – В*,
тъй като е заявила, че желае да се възползва от тази възможност. Становището на
ответника по този въпрос е ирелевантно, тъй като правото на избор е на съпруга,
който е променил името си.
ІІІ. Досежно ползването на семейното
жилище – чл. 56 от СК.
При
допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно
въпроса за ползване на семейното жилище. Ищецът не претендира да му се предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Р*, ул. Р* № *, бл. А*, вх. *,
ет. *, тъй като е напуснато от нея а отношенията им с ответника не предполагат
възможност за съвместно ползване. Ответникът е направил искане да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище.
ІV. Издръжка между съпрузите:
Страните
не претендират издръжка един спрямо друг.
V. Относно упражняването на родителките права
– чл. 59, ал. 2 СК.
Според
Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода
съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху
родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата
и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той
трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като
взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията
на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на
децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Упражняването
на родителските права върху децата следва да бъде предоставено на бащата, тъй
като това съответства на желанието на родителите. Вината за дълбокото
разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне
упражняването на родителските права.
На майката
следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, както е поискано в
исковата молба: всяка първа, трета, а в случай, че в месеца има и пета седмица
от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 30
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Бащата е
заявил пред социалните работници, че не желае децата да прекъсват връзка с
майка си и не би попречил на техните контакти в бъдеще. Освен, че не трябва да
пречи, той е и човекът, който трябва да мотивира синовете си да контактуват с
майка си, тъй като това би било изключително в техен интерес. Въпреки, че
децата са настроени против майката, от двамата родители и тяхната емоционална
зрялост и любов към децата зависи да не нанасят повече от вече нанесените
вреди, както и да ограничат последствията от тях.
VІ. Издръжката на децата – чл. 143, ал. 2 във
връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.
Съдът
намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на
месечната издръжка за деца при развод от 105.00 лева, нуждите на почти 15-
годишния Т* и 12- годишния Т* от храна, облекло и други потребности, както и
като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, следва да определи
същата в близък до този размер. Ответникът не ангажира доказателства за доходи
на майката, които да й дават възможност да заплаща издръжка от 500.00 лева за
всяко от децата, нито пък нужди на децата, изискващи издръжка в този размер.
Доходите на ищеца понастоящем са в размер на 420.00 лева месечно, но самата тя
изнася данни в исковата молба, че по време на брака си е придобила имущество на
значителна стойност, което е секвестируемо и тя би могла да се разпореди с него
в случай на нужда. Също така би могла да събира и доходи от наеми на
притежаваните четири жилища в гр. Р*. Тя също така е регистрирана като
земеделски производител и макар не с личен труд, е реализирала доходи.
Средствата, които са постъпили по сметката й, тя е изтеглила и предала на
съпруга си, но също така е факт, че регистрацията не е прекратена и
следователно ищецът би могла да реализира доходи и на това основание. Поради
изложеното съдът намира, че тя следва да заплаща издръжка на по- голямото дете
в размер на 180.00 лева месечно, а на по- малкото- 150.00 лева. Издръжката се
дължи от предявяване на иска. Въпреки, че не е сезиран с такова произнасяне, на
основание чл. 59, ал. 2 от СК съдът дължи служебно такова. При положение, че
страните не спорят, че майката не заплаща издръжка, тя следва да бъде
ангажирана, считано от предявяване на иска, а не от влизане на решението в
сила. При евентуално обжалване, това би
увредило интересите на децата, за които съдът винаги следи служебно в
техен най- добър интерес.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
VІІ. По разноските за делото.
При този
изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото следва
да се понесат от ответника. Той следва да заплати на ищеца сторените от нея
разноски частично, предвид произнасянето по въпроса за издръжката, както
следва: 20.00 лева държавна такса и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса
за развода при решаване на делото в размер на 50.00 лева.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената
издръжка е в размер на 475.20 лева.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 08.08.2008 год. в гр. Р*
граждански брак между Т.Ф.С., ЕГН **********
и А.Д.С., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 4/08.08.2008
год. по вина на съпруга.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на
брака жената да носи предбрачното фамилно име, като след прекратяването на
брака същата се именува А.Д. Велинова.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо с в гр. Р*, ул. Р* №*, бл. А*, вх. *, ет. * на Т.Ф.С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата Т* Ту* Ф. с ЕГН **********, роден на *** год. и Т* Т* Ф. с
ЕГН **********, роден на *** год. на бащата, като определя местоживеенето им да
е при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката А.Д.С. с децат Т*Т* Ф. и Т* Т*Ф., като й дава право да ги вижда и взема при
себе си всяка първа, трета, а в случай, че в месеца има и пета седмица от
месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 30
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********
да заплаща на Т* Т* Ф. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Т.Ф.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 30.06.2016 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********
да заплаща на Т* Т* Ф. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Т.Ф.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 30.06.2016 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Т.Ф.С., ЕГН **********
да заплати на А.Д.С., ЕГН ********** сумата 620.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Ф.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса в
размер на 50.00 лева по допускане на
развода.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 475.20 лева, съгласно присъдената
издръжка
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок
от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………