№ 3319
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502295 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 295
338/29.07.2021г., подадена от В. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“ 52, действаща чрез адв. С. Й. Д. от САК, срещу Решение № 262 159/
05.07.2021г., постановено по гр.д. № 7965 /2020 г. на Районен съд – Варна, 9-ти съдебен
състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че В. В. ВЛ., дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет. 2 сумите, както следва: 1./ 812.93 евро /осемстотин и дванадесет евро и
деветдесет и три евроцента/ – главница по договор за текущо потребление от дата 19.02.2010
г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 01.06.2015 г. до
окончателното погасяване на задължението; 2./ 128.79 евро /сто двадесет и осем евро и
седемдесет и девет евроцента/ – договорна лихва, начислена за периода от 19.02.2014 г. до
01.06.2015 г., които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение № 1 към договор за
цесия от 03.05.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК с № 3343/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6336 по описа 2015 г. на
РС-Варна. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място сочи, че
решението е постановено по недопустими искове и моли да бъде обезсилено, а в условията
на евентуалност – отменено. Излага следните доводи за недопустимост, като твърди, че
„ОТП Факторинг България" ЕАД не разполага с процесуална легитимация да предяви иска
по чл. 422 ГПК, доколкото исковото производство е продължение на заповедното, в което
заявител е банка. Именно в полза на „Банка ДСК" ЕАД е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката. Сочи, че разпоредбата на чл. 417, ал. 2 ГПК предвижда
облекчена процедура на лимитативно изброените в нея субекти - държавни учреждения,
общини и банки да получат заповеди за незабавно изпълнение, когато вземането им cе
1
основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват
вземанията на посочените субекти. Искът за установяване на вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение може да се предяви отново само от лимитативно
изброените субекти, в случая - от същата или друга банка. В конкретния случай ищецът
„ОТП Факторинг" ЕАД обосновава вземането си с договор за цесия, сключен между него и
„Банка ДСК" ЕАД. Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане по заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, изд. по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК"
ЕАД, но няма качеството „банка", за да се легитимира като ищец в настоящото
производство, което е продължение на заповедното по чл. 417 ГПК и в което заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на банкова институция - „Банка ДСК"
ЕАД.
В условията на евентуалност сочи, че решението следва да бъде отменено, поради
следното: вземането срещу жалбоподателката не било редовно цедирано от банката към
„ОТП Факторинг България“ ЕАД. Не са представени доказателства от „ОТП Факторинг
България" ЕАД, че напълно е изплатил покупната цена по сметката на Банката съобразно
уговорената клауза в договора за цесия за настъпването на прехвърлителното действие.
Сключеният между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД договор за
цесия има характера на РАМКОВ договор за цесия, който обаче не разполага със собствен
транслативен ефект, като нямало сключен отделен договор само по отношение на
ответницата. Липсвала индивиуализация на вземането, което се прехвърля.
Цесията не била и редовно съобщена на жалбоподателката.
ВРС следвало да обсъди и предсрочната изискуемост, доколкото от датата на
настъпването се дължи само главницата, но не и лихви и други вземания, уговорени в
договора. Ако се приеме, че ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост на
твърдянага дата - 15.01.2015 г., то недължими са претенциите за договорни лихви от
15.01.2015 г. до 01.06.2015 г.
Моли се за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, която счита, че обжалваното решение
в посочената част е правилно, законосъобразно и постановено при пълнота на
доказателствата. Сочи, че искът е допустим, като това е в съответствие с актуалната
практика на ВКС. Сочи, че договорът за цесия е действителен и възраженията, които се
правят са преклудирани, а и освен това жалбоподателката нямала правен интерес да ги
прави. Уведомлението за настъпилата цесия следвало да се счита за извършено с връчването
на преписа от исковата молба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и
за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателката не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото. Жалбоподателката има качеството на потребител, поради което и съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в него.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
2
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 295 338/29.07.2021г., подадена от В.
В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ 52, действаща чрез адв.
С. Й. Д. от САК, срещу Решение № 262 159/ 05.07.2021г., постановено по гр.д. № 7965 /2020
г. на Районен съд – Варна, 9-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че В. В. ВЛ., дължи на
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 сумите, както следва: 1./ 812.93 евро
/осемстотин и дванадесет евро и деветдесет и три евроцента/ – главница по договор за
текущо потребление от дата 19.02.2010 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК в съда – 01.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./
128.79 евро /сто двадесет и осем евро и седемдесет и девет евроцента/ – договорна лихва,
начислена за периода от 19.02.2014 г. до 01.06.2015 г., които суми са прехвърлени в полза на
ищеца с приложение № 1 към договор за цесия от 03.05.2016 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с №
3343/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6336 по описа 2015 г. на РС-Варна. С решението
жалбоподателката е осъдена да заплати и сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2021г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
3
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4