№ 3339
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110103835 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител –
адв. Й. А., срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2166.44 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 2930 лв., /след допускане
на изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК вместо
първоначалния за сумата 50 лв., частичен иск от 2930 лв./, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата л. а.
„Рено Меган“, с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на
******2025 г. ПТП в гр. Варна, покрай жилищен комплекс „К.В.“, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Фиат Седичи“, с рег. № ******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
изразяващи се в увреждане на предна броня, преден ляв мигач, ляв фар за
мъгла, преден ляв калник и ляв фар, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че на ******2025 г., около 15:04
часа, в гр. Варна, к. к. „Св. Св. К.Е.”, собственият й лек автомобил „Рено
Меган“, с рег. № ******, бил блъснат от лек автомобил „Фиат Седичи“, с рег.
№ ******, управляван от С.С.. Посочва, че преМ.вайки покрай жилищен
комплекс „К.В.“, отляво, от гараж, излязъл последният автомобил, който не
пропуснал нейния и го блъснал. За произшествието водачите попълнили
двустранен протокол, като за виновен бил посочен този на лек автомобил
„Фиат Седичи“, с рег. № ******. Посочва, че към датата на ПТП автомобилът
1
на виновния водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ със срок 07.06.2024 г. – 06.06.2025 г., предвид което
на 05.03.2025 г. уведомил застрахователя за настъпилия инцидент. След огледа
на увредения автомобил бил съставен Опис на претенция № ******57, в който
като увредени детайли на процесния автомобил били посочени: предна броня,
преден ляв мигач, ляв фар за мъгла, преден ляв калник и ляв фар. Излага, че от
ответното дружество й било заплатено обезщетение в размер на 870 лв. за
констатираните повреди, което счита за недостатъчно за поправянето на
същите в цялост. Намира, че нужната сума за отремонтирането на автомобила
е в размер на 3800 лв., съобразно направеното проучване в няколко сервиза.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва механизма на настъпване
на ПТП, така както е описан в Двустранния констативен протокол за ПТП от
******2025 г., както и обстоятелството, че произшествието е настъпило по
вина на водача на л. а. „Фиат Седичи“, с рег. № ******, който е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при него, с период на застрахователно
покритие, обхващащ датата на настъпване на ПТП, а именно 07.06.2024 г. –
06.06.2025 г. Оспорва иска по размер, в това число и в непредявената му част.
Счита претенцията за неоснователно завишена и несъответна на
действителните цени за части, материали, боя и труд към датата на събитието.
Не оспорва, че по образуваната пред него преписка по щета е извършен оглед
на автомобила, описани са увредените детайли, като е изготвена калкулация –
ремонт по щетата. Посочва, че към датата на ПТП процесният автомобил е
бил в експлоатация осемнадесет години /датата на първоначалната му
регистрация е 07.08.2018 г./. Твърди, че начинът на обезщетение в случая е по
експертна оценка на застрахователя, съгласно неговата методика и с оглед
възрастта на автомобила, неговия пробег и експлоатационен период.
Определеното и изплатено от него обезщетение е в размер на 871.55 лв., която
сума смята, че представлява пълното обезщетяване на имуществените вреди,
причинени на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******. Поддържа, че
тази сума се съизмерява с действителната стойност на вредата към датата на
събитието. Оспорва изцяло като неоснователна и претенцията за присъждане
на лихва, предвид и акцесорния й характер. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът, чрез процесуалния му представител – юрк. В.К., е
депозирал нарочна молба по хода на делото, в която поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
/******2025 г./ е настъпило ПТП по вина на водача на л. а. „Фиат Седичи“, с
2
рег. № ******, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени
вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно
превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. „Фиат Седичи“, с рег.
№ ******, със срок на действие 07.06.2024 г. – 06.06.2025 г., валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие – ******2025 г.; че при
застрахователя е образувана преписка по щета № ******57 във връзка с
настъпилото ПТП и нарочно уведомление от ищцата, подадено на 05.03.2025
г.; че механизмът на настъпване на събитието е посоченият от ищцата в
исковата молба, а именно: увреждане на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ******,
след като е бил блъснат на ******2025 г. от л. а. „Фиат Седичи“, с рег. №
******, преМ.вайки покрай жилищен комплекс „К.В.“, като последният
автомобил, излизайки от гараж, не е пропуснал автомобила на ищцата; че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на л. а. „Фиат Седичи“, с рег. №
******; че настъпилите увреждания по автомобила /предна броня, преден ляв
мигач, ляв фар за мъгла, преден ляв калник и ляв фар/ са в причинно-
следствена връзка със събитието на ******2025 г., както и че по образуваната
при застрахователя щета ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в
размер на 871.55 лв.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******, е собственост на ищцата М. Х. Б..
Безспорният механизъм на процесното ПТП се установява и от
представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от ******2025 г.
Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на
ищцата са настъпили и съответни щети, които са заявени при застрахователя
„ЗАД Армеец” АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис
на щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са следните увредени
детайли: предна броня, преден ляв мигач, ляв фар за мъгла, преден ляв калник
и ляв фар.
Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и
вредоносния резултат, като всички тези обстоятелства са приети за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните,
както вече се посочи по-горе в изложението.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 871.55 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
3
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно
установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът цени като компетентна и обективно дадена, щетите по автомобила,
причинени при ПТП на ******2025 г., стойността на същите поотделно и като
обща сума по средни пазарни цени /включително средната пазарна цена на
труда, определена при справка в поне 10 автосервиза на територията на гр.
Варна, работещи на различни цени, като половината от тях да притежават и
европейски сертификат за качество/ към датата на събитието, като са взети
предвид и цените на предлаганите нови части от алтернативни доставчици,
възлиза на 3037.99 лв.
При изслушването си в проведеното по делото открито съдебно
заседание вещото лице С. М. обяснява, че самият ISO /сертификатът за
качество/ се дава за производствени процеси, отговаряне на определени
стандарти, норми. Качеството на ремонта обаче зависи основно от
способностите на извършващия го. Възрастта и периода на експлоатация на
автомобила влияе върху стойността на ремонта. Колкото е по-нов
автомобилът, толкова по-скъп ще бъде ремонтът. Колкото е по-стар, толкова
по-евтин ще бъде ремонтът. В някои сервизи за стари автомобили имат един
цени, а за по-новите – съвсем други цени. Подобни зависимости има и в
марките на автомобилите. Изрично експертът посочва, че в заключението си
се е ръководил за конкретния автомобил.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице и намира, че
поставената му, конкретизирана от съда задача, в най-пълна степен дава
отговор на въпроса каква е възстановителната стойност на автомобила, тоест
4
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена,
доколкото на територията на гр. Варна работят както сервизи, които
притежават така наречения сертификат за качество, така и такива, които не
разполагат със същия, съответно на пазара са налични като нови части,
предлагани от официалния сервиз на марката Рено, така и нови части,
предлагани от алтернативни доставчици. В този смисъл допускането на
допълнителни въпроси към заключението, макар и допустими, всъщност са
ирелевантни към предмета на спора.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 2166.44 лв., след
приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение – 871.55 лв.
/3037.99 лв. – 871.55 лв. = 2166.44 лв./, необходима за възстановяване на
увреденото моторно превозно средство в състоянието му преди инцидента.
Такъв е и размерът на предявения частичен иск, поради което същият следва
да бъде уважен изцяло.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
лихва, като върху главницата 50 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.03.2025 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен
размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 2116.44 лв. считано от
датата на изменението на иска – 17.09.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че право на разноски в
производството има ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80
ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 960 лв., в това
число: 90 лв. - държавна такса, 250 лв. – депозит вещо лице и 620 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г., която сума следва да
бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 2166.44 лв. /две хиляди сто шестдесет и
шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща частичен иск
от целия в размер на 2930 лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищцата л. а. „Рено Меган“, с рег. №
******, настъпили в резултат на реализирано на ******2025 г. ПТП в гр.
Варна, покрай жилищен комплекс „К.В.“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Фиат Седичи“, с рег. № ******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане
на предна броня, преден ляв мигач, ляв фар за мъгла, преден ляв калник и ляв
фар, ведно със законната лихва върху сумата 50 лв. /първоначално
предявения размер на частичния иск/, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.03.2025 г. до окончателното й изплащане, и ведно
със законната лихва върху сумата 2116.44 лв. /уважения увеличен размер на
претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 17.09.2025 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
5
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6