№ 440
гр. Перник, 16.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500171 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 31 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 3806/2024 г. Районен
съд – гр. Перник е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Стомана Индъстри“ АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ № 1 да заплати на Г. И. С., ЕГН ********** от *** общо сумата 22 000
/двадесет и две хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от влошаване на здравословното му състояние -
ексцес по професионалното заболяване - “глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на
слуховите нерви. Комбиниран отоневрологичен синдром”, който ексцес е констатиран
с Експертно решение № 90222/70/09.04.2024г., след съответното преосвидетелстване
когато процента на трайно намалената работоспособност е повишен на 100% /от които
91 % т.н.р. за двустранната невросензорна загуба на слуха за ляво ухо 97дб и за дясно
ухо 92дб по ч. Зр. л1т7 – с пожизнен срок, заедно със законната лихва от констатиране
на ексцеса – 09.04.2024 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 40 000 лева.
С решението съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допускане
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение,
на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78 ГПК, съдът се е произнесъл и относно отговорността за
разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Стомана Индъстри“
АД, чрез адв. Х. М., с която се оспорва постановеното от първата инстанция решение
във всичките му части, в които исковите претенции са уважени, като се навеждат
твърдения, че в тези му части същото е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с наличните по делото материали. Излагат се подробни съображения, че
при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от
1
ЗЗД и е присъдил обезщетение в прекомерно завишен размер, което не е в
съответствие с действително претърпените болки и страдания от ищеца. На следващо
място се сочи, че между страните по делото съществуват предходни, влезли в сила
решения, по силата на които ищецът е бил напълно и изцяло обезщетен за
претендираните му неимуществени вреди от твърдените професионални заболявания и
вредите са му били изцяло репарирани, в това число и екцес от заболяванията -
„Глухота сензорна загуба на слуха, наврит на слуховите нерви. Комбиниран
отоневрологичен синдром“ и „Хроничен бронхит – Обструктивен тип ВН“. В
продължение се твърди, че по настоящия спор ищецът не доказва конкретни нови
качествени промени на твърдените увреждания на здравето му от екцес на
професионалните заболявания и в какво се изразява твърдяното влошаване на
здравословното му състояние. С въззивната жалба се правят оплаквания, че съда не е
обсъдил никакви конкретни фактически обстоятелства за нито едно от другите
съпътстващи заболявания при ищеца и тяхното влияние върху професионалното
заболяване. Развиват се подробни доводи като се сочи, че първата инстанция
неправилно е определила, че Експертното решение за екцес на професионално
заболяване, на което се позовава ищеца, е влязло в сила. Счита, че незаконосъобразно
и необосновано, при съществено нарушение на процесуалните правила решаващият
съд не е обсъдил изобщо, че освен работодателя има и други заинтересовани лица,
които следва да бъдат надлежно уведомени по съответната административна
процедура, за да породи действие Експертното решение спрямо всички. Отбелязва, че
по делото липсват доказателства, както че осигурителят работодател, така и всички
останали субекти, органи и организации, имащи качеството на заинтересовани лица в
административната процедура и имащи право да обжалват съответните експертни
решения въобще са уведомявани за издаването им по предвидения законов ред. Твърди
се, че по делото не е доказано, че всички субекти, органи и организации имащи
качеството на заинтересовани лица в административната процедура и имащи право да
обжалват съответните експертни решения, въобще са уведомявани за издаването им по
предвидения законов ред. Излагат се съображения, че съдът изобщо не се е произнесъл
по всички подържани доводи и възражения на дружеството-работодател, включително
и по направено такова за изтекла давност. В подкрепа на изразеното становище се
цитира и съдебна практика. Моли се съда да отмени атакуваното решение, в частта, с
която са уважени исковите претенции, като постанови ново, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени. Алтернативно се моли съда, при ангажиране
отговорността на работодателя, да се присъди размер на обезщетение за
неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Прави
се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. И. С., чрез адв. Б. В., с
който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като се твърди, че същата е
неоснователна. Счита, че от изложеното в жалбата се установява, че въззвният
жалбоподател изобщо не е наясно с процедурата по установяване на професионално
заболяване като се развиват подробни доводи в тази насока. Подробно се описва
хронологията на действията по постановяване на телково решение и възможността за
неговото обжалване, сроковете и страните които имат право да го атакуват. Излагат се
съображения, въз основа на които атакуваното решение се сочи за правилно и
2
законосъобразно. Твърди се, че правилно Районен съд – Перник е приложил закона,
мотивирал се и е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е
съобразил освен показанията на свидетелите относно множеството ограничения, които
е следвало да изтърпи ищеца и необходимостта да продължи да ги търпи и за в
бъдеще, така и професионалното заболяване, описано в медицинската експертиза,
периода, за който се присъжда обезщетението, както и присъдените до този момент
обезщетения със съдебни решения по повод и на професионалното заболяване,
предмет на настоящото производство. В подкрепа на изложените в отговора твърдения
е посочена и съдебна практика. Намира за правилно приетото от Районен съд –
Перник, че в конкретния случай са налице всички кумулативно необходими
предпоставки за уважаване на исковите претенции – професионално заболяване на
ищеца, същото да се квалифицира като професионално по предвидения в КСО ред и
да е предизвикало както временна така и трайна неработоспособност, включително
неговото влошаване. По изложените аргументи се иска въззивната инстанция да
потвърди атакуваното решение, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията на
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 29.05.2025г. от 10.50 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
3
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото, а на жалбоподателя – и
препис отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4